Р Е Ш Е Н И Е № 194
гр.Пловдив, 16.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 05.02.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валя Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов гражданско въззивно дело № 163/2018г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивна жалба от Г.М.К. против решение от 21.12.2017 г. по гр. д. №
12133/2017 г. на ПРС, ХІ гр. с., с което решение по отношение на
жалбоподателката са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, като
мерките по т. 2 и 3 са наложени за срок от 8 месеца, а също така й е наложена и
глоба в размер от 200 лева.
Въззиваемите оспорват жалбата като
неоснователна.
Пловдивски окръжен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело
е образувано по подадена до Районен съд- Пловдив молба за издаване на заповед
за защита по реда на ЗЗДН вх. № 44511/02.08.2017г., придружена с декларации по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подадени от А.К.М., с ЕГН: ********** и Б.П.М., с ЕГН: **********,***,
срещу Г.М.К., с ЕГН: **********,***.
В молбата е посочено, че ответницата била съответно
майка на първата молителка и баба на втората. В молбата за защита се твърди, че
страните живеят заедно в жилище на адрес гр. ****. На 28.07.2017 г., когато молителките
се прибрали в къщи от работа към 20.00 часа, ответницата била в стаята за
пушене и ги извикала, за да си говорят, защото през деня й било скучно сама. Тя
обаче започнала да се заяжда и обижда, казала им, че били алкохолички,
глупачки, необразовани самотници, както и, че нищо не ставало от тях. Тя с безумна ярост
изгасила цигарата си във врата на втората ищца, което било много болезнено,
като им казала, че го направила, защото ищците били „****“, които искали да я
пребият и изхвърлят от дома й, поради което тя щяла да ги съсипе. Продължила да
крещи и обижда, след което, вместо да се успокои, започнала да се търкаля по
земята, да издава странни звуци, да хвърля по молителката предмети, а накрая се
скрила под дивана. Тя и преди това много пъти била заплашвала молителките,
удряла ги, размахвала ножове. През месец май 2017 г. била на изследвания за
настаняване в *****, но отказала предписания й дневен стационар..
Пред първоинстанционния съд
ответницата е заявила, че между нея и молителките имало имуществени проблеми,
насрещни провокации и дразнения, като поведението на молителките било извън
пределите на общоприетото приличие. В жалбата, по която е образувано настоящето
дело, тя твърди, че е силно привързана към дъщеря си и внучката си и не таи към
тях злоба, независимо от това, че те упражнявали над нея физически и психически
тормоз с цел да я отстранят от жилището, върху което тя притежавала запазено
право на ползване. Жалбоподателката била разумен и овладян човек, нямала
склонност към насилие и уважавала закона. Твърди се е и това, че тя е възрастна
и отпаднала и няма сили да се изправи срещу две жени в разцвета на силите им.
Обръща се внимание на това, че жалбоподателката не разполага с друго жилище и с
доходи, които да й позволяват да ползва жилище под наем. В този смисъл се
твърди, че срокът на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН е прекомерно
дълъг.
В производството пред ПРС са разпитани
свидетелките А. П. / без родство/ и Т. С. / без родство/. Първата свидетелка
сочи, че познава страните от повече от 15 години. От около една година
отношенията им били много обтегнати. Не се
разбирали, постоянно се карали. Свидетелката видяла, че Б.М. има белег
на шията си. Тя обяснила на свидетелката, че баба й загасила цигарата си в
шията й. Баба й помислила, че тя я напада и посегнала с цигарата. Впоследствие
свидетелката се видяла с жалбоподателката. Последната й се оплакала, че дъщеря
й и внучката й искат да я изпратят в психиатрия, за да й отнемат правата върху
жилището. Изглеждала много напрегната и озлобена. Втората свидетелката сочи, че
познава Г.К. от 1973г.. Не познавала дъщеря й и внучката й. През месец април
2017г. тя срещнала жалбоподателката пред сградата на Прокуратурата в гр.Пловдив.
Г.К. била стресната и уплашена, плачела. Казала, че ще се жалва от дъщеря си и
внучката си. Впоследствие обяснила, че те упражняват насилие над нея. Няколко
пъти след това я виждала с наранявания по ръцете. Обяснявала, че е наранена от
тях. През същия период споделила, че под натиска на дъщеря си посещава ****.
Целта на дъщеря й била да я прогони от жилището. Относно инцидента на
28.07.2017г. Г.К. обяснила на свидетелката, че внучката й я била хванала за
ухото и го извивала и поради изпитаната силна болка тя я изгорила с цигарата
си.
От приетите в първонистанционното
производство писмени доказателства се установява следното: С нот.акт №
167/26.11.1997г. Г.К. и съпругът й К. К. са дарили на дъщеря си А.М. съвместно
обитаваното до привеждане в изпълнение на издадената от ПРС заповед за
незабавна защита жилище на ул.****, като са си запазили правото на ползване. К.
К. е починал през 2006г.. На 19.04.2017г. Г.К. е подала жалба в Районна
прокуратура- гр.Пловдив, с оплаквания за упражняван системен психически тормоз
от страна на дъщеря й и на внучката й. На 25.04.2017г. тя се явила пред инсп.Щ.
от ІV РУ на МВР- гр.**** и заявила, че желае да оттегли жалбата си. С писмо от
03.05.2017г. Г.К. е уведомена за прекратяване на производството по жалбата й.
На 04.05.2017г. тя е постъпила за изследвания в **** клиника към УМБАЛ“****“ЕАД-
гр.*****, като е изписана на 29.05.2017г. в задоволително общо състояние, без
данни за някаква неврологична симптоматика и без да й е назначено
медикаментозно лечение. На 14.06.2017г. Г.К. е подала до съда молба за защита
по реда на ЗЗДН. С определение от 30.06.2017г. производството по образуваното
гр.д.№ 8711/2017г. на ПРС, ХІV гр.с. е прекратено поради оттегляне на молбата.
Междувременно по сигнал от А.М. е била образувана прокурорска преписка №
4871/2017г. за принудително лечение на Г.К., която преписка е прекратена с
постановление от 26.06.2017г. поради това, че с молба от 21.06.2017г. А. М. е
заявила, че майка й е започнала доброволно лечение. Налице е и амбулаторен лист
от 03.08.2017г. / л.47 по гр.д.№ 12133/2017г. на ПРС/ за извършен преглед на Б.М.
с диагноза „****“, като описаната в него травма по своя характер е напълно
възможно да е причинена от изгаряне с цигара.
В настоящето производство не са
събрани нови доказателства. Липсват преки свидетели на описания в молбата за
защита инцидент. В показанията на свидетелката Т. С. се съдържа непряко
признание от жалбоподателката на обстоятелството, че тя е изгорила внучката си
с цигара по врата. Това обстоятелство пряко кореспондира и с коментирания по-
горе амбулаторен лист. Доколкото от събраните доказателства не се опровергава
съдържанието на приложените към молбата за защита по реда на ЗЗДН две
декларации по чл.9, ал.3 от същия закон от А. и Б. М., правилно
първонистанционният съд е приложил разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН,
съгласно която,
когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3. При приложение на посочената
разпоредба следва да се приеме, че всички твърдения в молбата за защита относно
инцидента на 28.07.2017г., не само тези за причиненото на Б.М. нараняване,
отговарят на истината, тъй като тези твърдения са възпроизведени изцяло в двете
декларации.
От приетите в първонистанционното
производство две съдебно- психиатрични експертизи се установява, че Г.К. не
страда от психическо или депресивно заболяване, поради което следва да се
приеме, че при въпросния инцидент тя е разбирала свойството и значението на
действията си и е могла да ги контролира. От друга страна тези заключения и
епикризата от **** клиника към УМБАЛ“****“ЕАД- гр.**** /л.11 по
първонистанционното дело/ внасят допълнителна яснота относно причините за
негативното отношение на жалбоподателката към въззиваемите. Г.К. твърди, че не
таи злоба към тях, но несъмнено изпитва страх от това, че те се стремят да я
отстранят трайно от жилището, върху което тя има запазено право на ползване.
Налице е разминаване между формираното
у А.М. убеждение относно психическото състояние на майка й и констатациите в
горепосочената епикриза и заключенията по СПЕ. Напълно е възможно с поведението
си в семейна среда жалбоподателката да е дала повод въззиваемите да считат, че
тя има някакви психически проблеми. От нейна гледна точка обаче, считайки се за
психически здрава- факт, който се потвърждава от епикризата и от заключенията
по СПЕ, опитите да бъде убедена да се лекува стационарно, включително и опита
да бъде настанена за принудително лечение, тя тълкува като целенасочени
действия по отстраняването й от жилището. Убеждението, че над нея е упражнявано
насилие, за да бъде изгонена от дома й, не би могло да не влияе на поведението
на жалбоподателката спрямо въззиваемите и несъмнено е повод за периодични
конфликти, придружени с прояви на насилие в разни форми. Не е изключено насилие
да е проявявано и от въззиваемите, но
такива прояви от тяхна страна не се установяват конкретно при инцидента, с
оглед на който е подадена молбата за защита по ЗЗДН. Твърдението на
жалбоподателката, възпроизведено в показанията на свидетелката Т. С., че
внучката й е извивала ухото й, не се потвърждава от никакви други доказателства.
Ето защо, първонистанционното решение ще следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. По отношение на срока на мерките по чл.5, ал.1, т.2
и т.3 от ЗЗДН следва да се отбележи, че същият е уместен с оглед възможността
отношенията между страните да се нормализират, същите да постигнат съгласие
относно начина на съвместно обитаване на жилището на ул.“**** или да уредят
спора относно ползването му по съдебен ред.
Съобразно с решението по делото в полза на
въззиваемите ще следва да бъдат присъдени по равно- по 100 лева, направените от
тях съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.12.2017 г. по
гр. д. № 12133/2017 г. на ПРС, ХІ гр. с., с което по молба от въззиваемите А.К.М.,
ЕГН: ********** и Б.П.М., ЕГН: **********-***, по отношение на жалбоподателката
Г. М. К. ***, ЕГН: ********** са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3
от ЗЗДН, като мерките по т. 2 и 3 са наложени за срок от 8 месеца, а също така
й е наложена и глоба в размер от 200 лева.
ОСЪЖДА Г. М. К. ***, ЕГН: ********** да
заплати на А.К.М., ЕГН: ********** и Б.П.М., ЕГН: **********-***, разделно по
100 лева- съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.