О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 362/06.07.2020 година град Варна
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на горепосочената дата година 2020
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
: А.Братанова
М.Недева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 242 по описа
на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“,
№ 3, ет. 6, офис № 16, представлявано от управителя си Александър Симеонов
Симеонов против решение № 1075/28.11.2019г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 737/19г., в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет.
9, представлявано от Димитър А. Франзелов следните суми:
- 390 866.94 лв., представляваща остатък
по фактура № 64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за
покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението;
- 119 003.01 лева, представляваща лихва за
забавено изпълнение на задължението по фактура № 64/16.05.2014 г., за
периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху сумата от 390866.94 лв;
- 426 000.00 лв. по фактура № 65/19.05.2014 г.
за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200
метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до
окончателното изплащане на задължението;
- 129 699.59 лв., представляваща
лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № 65/19.05.2014 г., за
периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху сумата от 426000.00 лв., както
и разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска и по компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
размер на 64 807,53лв.
Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната
част, поради постановяването му в противоречие с процесуалните правила и
необоснованост. Основното възражение е срещу отказа на съда да приеме и разгледа
по същество релевираното в отговора на исковата молба възражение за процесуално
прихващане с вземания на ответника, цедирани му от „АГРО РЕЗЕРВ ТРЕЙД” ООД, по
Договор за покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-1-2016/11.0102016г. за
главница по неусвоен аванс за
недоставени количества, ведно със законна лихва, неустойки по чл.8.1, т. 1 и
т.2 от договора и законна лихва от датата на неизпълнението, както и законна
лихва за забава по възстановяване на неусвоен аванс в общ размер на 973 484,37лв
и по Договор за покупко-продажба при условията на фючърс №
Ф-2-2016/11.01.2016г. – дължима главница ведно със законната лихва, неустойки
по чл.8.1, т.1 и т.2 от договора, както и законна лихва за забава по
възстановяване на неусвоен аванс, на обща стойност 141 465,96лв.,
вкл. и незаплатен от страна на ищеца транспорт на пшеница по приложени описи, в
общ размер на възражението 1 123 692,52лв. Иска се от
съда да бъде отменено решението в обжалваните му части, да бъде разгледано
възражението за прихващане и исковата претенция
да бъде отхвърлена изцяло като погасена чрез компенсация. В условията на чл.266
ал.3 ГПК е направено искане за събиране на доказателства във въззивното
производство – приложените към отговора на исковата молба доказателства, както
и назначаване на комплексна съдебно-счетоводна и оценителска експертиза, с
посочени в жалбата задачи.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
жалбата страна, в който са релевирани доводи за нейната неоснователност и е
направено искане същата да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваните му части да бъде потвърдено.
Изразено е становище за неоснователност на направените доказателствени искания.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Релевираното от въззивника
нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, изразяващо
се в неприемане и неразглеждане на възражението за съдебна компенсация
настоящият състав намира за основателно по следните съображения:
Възражението за прихващане е процесуално право на ответника
за защита срещу предявения иск с насрещно негово вземане, което по аргумент от
чл.298, ал.4 ГПК става предмет на делото. От общото изискване исканията и
възраженията на страните да бъдат обосновани се налага извода, че възражението
за прихващане следва да бъде в достатъчна степен индивидуализирано чрез
релевантните за прихващането белези – правопораждащият го юридически факт,
съдържанието и субектите по компенсационното правоотношение и относимите към
настъпването на погасителния му ефект елементи. В настоящият случай
възражението за прихващане е направено в отговора на исковата молба. При това
положение съобразно тълкувателната практика на ВКС съдът е длъжен да го приеме
и разгледа. В случая не намират приложение нормите на чл.211 ГПК и чл.371 ГПК, даващи възможност на съда
за преценка дали да го разгледа или не. Ако съдът прецени, че възражението
страда от някакви пороци, възпрепятстващи неговото разглеждане съобразно
предмета му на доказване, възражението следва да бъде оставено без движение с
даване на указания за отстраняване на недостатъците му.
Ето защо възражението
за прихващане и направените въз основа на него доказателствени искания във
въззивната жалба следва да бъдат приети от настоящата инстанция в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК.
Доколкото обаче за съда не е ясен начина, по който са
изчислени различните пера по направеното възражение за прихващане, въззивната
жалба следва да бъде оставена без движение, като на въззивника се предостави
законоустановения срок за посочване на релевантните за предмета на доказване
факти. В случай на неизпълнение съдът следва да приложи нормата на чл.101 ал.3 ГПК / реш. 13/10.09.2012г. на ВКС, ТК по т.д. № 879/10г., ІІ т.о/
Водим от горното,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ДАВА на въззивника едноседмичен срок от получаване
на съобщението да посочи цената на
доставената стока по двата договора от 11.01.2016г., определена по реда на
чл.4.1. от същите, респ – как е определен размерът на авансовото плащане; по
какъв начин е изчислен отбивът в цената поради некачествено изпълнение и как се
доказва това неизпълнение. Да посочи механизма на изчисляване на неустойката по
чл.8.1 т.1 и т.2 от Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-1-2016/11.01.2016г. и Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-2-2016/11.01.2016г., които са с идентично съдържание, съответно - всички направени разходи, претърпени вреди и
пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнението на договорите, ведно със
съответните доказателства; произхода на
задължението за заплащане на разходи за транспорт със съответните доказателства
за всеки един разход.
Молбата за отстраняване на посочените нередовности да се
представи с препис за другата страна.
При неизпълнение в срок възражението за прихващане няма да
бъде прието за разглеждане.
След изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на
възражението за прихващане делото да се докладва за насрочване в открито
съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: