Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Велико Търново, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 21.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2090/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.М.Л. *** против Наказателно постановление № 19-1275-002149 от 24.10.2019 г. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушения на чл. 103 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 185 от с.з. са му наложени административни наказания съответно глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и глоба в размер на 20.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното :
С Акт за
установяване на административно нарушение № 2061 /бл. № 500606/ от 18.10.2019 г.,
инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на ОПУ
и Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушения на разпоредбите
на чл. 103 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, извършени от жалбоподателя Л. и изразяващи
се в това, че на 27.09.2019 г., около 15:53 часа, по ПП І-
Актът за установяване на административно нарушение в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Такива не са последвали и в законоустановения тридневен срок.
Въз
основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушенията под санкционните разпоредби на чл.
175, ал. 1, т. 4 и чл. 185 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания съответно
глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от един месец и глоба в размер на 20.00 лева.
От приложената по делото
справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Велико Търново, е видно, че
жалбоподателят има регистрирани множество нарушения по ЗДвП.
Към преписката са приложени
доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ
органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
Разпитаните по делото свидетели
потвърждават по един категоричен начин направените с АУАН констатации. От тях
става ясно, че жалбоподателят не е спрял на два последователни и ясно подадени
сигнали за спиране със стоп палка от контролните органи на "Национално
ТОЛ управление", Сектор "Контрол и правоприлагане" гр. Велико
Търново. Свидетелят М. е категоричен в
оценката си, че именно жалбоподателят е лицето, което е управлявало автомобила,
както и че многократно са правени неуспешни опити да бъде спрян, поради
управление на МПС без заплатена винетна такса.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е частично основателна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва правният извод, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл, е осъществил състава на административното нарушение, визирано в чл. 103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране от контролен орган, всеки водач на МПС е длъжен да спре на посоченото му място. В процесният случай безспорно се установи, че на жалбоподателя са подадени два последователни сигнали за спиране със стоп-палка по образец. Самите сигнали са подадени от униформени служители на Националното тол управление, достатъчно ясни за възприемане, от непосредствена близост и при добра видимост, но въпреки това жалбоподателят не е спрял на посоченото му място, продължил е движението си, което е наложило допълнителното му установяване, в което всъщност се състои и изпълнителното деяние на вмененото му нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Няма спор, че служителите на Националното тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" имат качеството на контролен орган и при изпълнение на функциите си по ЗДвП имат правомощия да спират движещите се моторни превозни средства чрез сигнал със стоп-палка и до проверяват всички документи, свързани с управляваното превозно средство - чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Неизпълнението на задължението по чл. 103 от ЗДвП попада в приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда кумулативно следните наказания: лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50.00 до 200.00 лева. Наложените на жалбоподателя наказания - глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец са в минималните предвидени от закона размери, поради което не са налице и основания за намаляването им.
В случая не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба. Очевадно е, че множеството предходни наказания на жалбоподателя за нарушения по ЗДвП не са оказали своето превъзпитателно и възпиращо въздействие и наред с настоящото, го характеризират като личност отнасяща се със значителна пренебрежителност към установените от закона правила за поведение.
Що се отнася до претендираното от наказващия нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, съдът счита, че същото е несъставомерно. Цитираната разпоредба предвижда хипотеза, при която водачът при управлението на МПС може да носи издаден му АУАН вместо иззетия за констатираното с такъв АУАН нарушение контролен талон. Тази възможност за заместване на необходимия документ е ограничена до един месец от издаване на акта, като в чл. 157, ал. 8 от ЗДвП се предвижда, че впоследствие контролният талон се замества от издаденото НП за срок до един месец след влизането му в сила. Няма правна уредба в посочения нормативен акт обаче, на случаите, в които след изтичане на един месец от издаване на АУАН, не е издадено и връчено НП. В закона липсва и забрана за управление на МПС в този период, дори не е предвидена възможност за налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, аналогична на тази по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП.
Нещо повече, в самата разпоредба на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП липсва регламентирано правило за поведение за водачите на пътни превозни средства, и това е така, тъй като в чл. 157, ал. 6, изр. 1 от ЗДвП е предвидено задължение за контролните органи при съставяне на акт за нарушение по този закон да отнемат контролният талон, който да бъде върнат на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП /заплащане на наложеното наказание "глоба"/, а в изр. 2 на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е предвидено само правилото за заместване – актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. При липсата на каквото и да било правило за поведение, което да бъде спазвано от водачите на ППС след изтичането на срока по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, е недопустимо водач на превозно средство, който го управлява с изтекъл едномесечен срок по предходно съставен АУАН, да бъде санкциониран и да бъде ангажирана отговорността му за деяние, което не е нарушение.
Поради това и наказателното постановление в тази му част е незаконосъобразно и търпи санкцията да бъде отменено.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1275-002149 от 24.10.2019 г. на ВПД Началник
сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново в частта му, с която на жалбоподателя П.М.Л.,
с ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като
правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ НП в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. В.Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :