Р Е Ш Е Н И Е
№ 629
от 19.09.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи август, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа АНД /К/ № 629/2022 г. по
описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на В.Г.И. срещу Решение № 68 от 25.05.2022 г. по АНД № 132/2022
г. по описа на Районен съд – Харманли. С решението е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 21-0271-002036/01.12.2021
г. на
Началник Група към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/ - Хасково, Районно управление /РУ/ - Харманли, с
което на касатора са наложени следните административни наказания: „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство /МПС/ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание
чл. 174, ал. 3, предл. Първо във връзка с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В
жалбата са изложени съображения за отмяна на постановеното съдебно решение. Същото
било немотивирано. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът не бил изпълнил задължението си за служебна проверка. Претендира
разноски.
В
съдебно заседание касаторът - В.Г.И., не се явява и не се представлява. Постъпила
е писмена защита, в която са изложени съображения за отмяна на постановеното
съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира
разноски.
Ответникът
– Началник Група към ОД на МВР - Хасково, РУ - Харманли, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Административен
съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението
на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по
подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на правомощията му.
Съгласно
чл. 63в ЗАНН „решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/, и по реда на глава дванадесета от АПК“. Разпоредбата на чл. 63в ЗАНН препраща към чл. 348, ал. 1 НПК, в който са посочени следните касационни
основания – нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални
правила; явна несправедливост на наложеното наказание. Приложимият ред, обаче,
е разписанията в Глава дванадесета от АПК „Касационно производство“, в която се
съдържат разпоредбите на чл. 209 и чл. 218 АПК. Съгласно чл. 209 АПК касационната
жалба се подава, когато решението е: нищожно; недопустимо; неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила или необоснованост. Съгласно чл. 218 АПК касационната инстанция обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон. От
тълкуването на цитираните разпоредби се формира извод, че посоченото в жалбата касационно
основание „необоснованост“ не попада в кръга на касационните основания по чл.
348, ал. 1 от НПК, поради което не следва да бъде обсъждано от настоящия съд.
Районният
съд е установил следната фактическа обстановка: на 22.12.2021 г., около 18:20
часа, на ул. ***, гр. Х., до кръстовището с бул.***, в посока към ул.***В.Г.И. управлявал
собствения си лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.*******. На водача е
отправена покана за извършване на проверка за установяване наличието на алкохол
в кръвта с техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN
- 0089, но същият отказва. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 082595,
като лицето отказва да даден кръв за химическа експертиза. За извършеното
нарушение – отказва проверка с техническо средство за установяване на алкохол в
кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, на основание
чл. 174, ал. 3, предл. Първо ЗДвП е съставен акт № 934693/22.11.2021 г. Въз
основа акта е издадено оспореното в настоящото производство НП. Тази фактическа
обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС-Харманли
доказателствен материал.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП /приложени
са заповеди/. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и
срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон, основание за отмяна на съдебното решение.
Презумптивната
доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство /чл.
189, ал. 2 от ЗДвП/. Обективираното не се опровергава и от събрания и проверен
по делото доказателствен материал. Едностранни и безпротиворечиви са
изслушаните свидетелски показания, от които ведно с писмените доказателства се
установява соченото за извършено нарушение, поради което изложените от РС -
Харманли мотиви в тази посока не следва да се преповтарят. Последователността
на извършените от В.Г.И., в качеството му на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР
ЗДвП, действия е ясна, непротиворечива, като е посочено изрично кое от тях е
съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, така че за същото да се наложат
административни наказания в предвидения от законодателя вид и размер.
По
безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на нарушението.
В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които
го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно.
Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и
възпроизведената въз основа на цялата административнонаказателна преписка
такава в НП. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо
настъпването на определен противоправен резултат.
Съгласно
чл. 174, ал. 3 ЗДвП „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.“.
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП разписва няколко хипотези, които обуславят налагането на
предвидените с нея кумулативно административни наказания. Алтернативно са
посочени съставите на различни по вид административни нарушения – 1. отказ на
водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта; 2. отказ на водача на МПС да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества; 3. неизпълнение от водач на МПС на предписание за изследване с
доказателствен анализатор; 4. неизпълнение от водач на МПС на предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му; 5. неизпълнение
от водач на МПС на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се формират две групи нарушения – отказ да
се извърши проверка и неизпълнение на предписание /ТР
№ 13/20.12.2021 г. по тълк. дело № 1/2021 г., ОСС на ВАС, I и
II колегия/.
Тук
е мястото да се посочи, че отказът /първата група нарушения/ да се извърши
проверка по т. 1 и т. 2 може да бъде обективиран едновременно или поотделно,
тъй като двете хипотези са поставени, както в условията на алтернативност, така
и в условията на кумулативност. Контролните органи имат правомощията да
извършат проверка на водача на МПС досежно употреба на алкохол, но и на
наркотични вещества или техни аналози.
Втората
група нарушения включва неизпълнение на предписание, която група е разграничена
от първата със съюза „или“, т.е. тези нарушения могат да бъдат осъществени
самостоятелно, но и едновременно с първата група нарушения. Втората група
нарушения – т. 3 са свързани със съюза „или“ спрямо нарушенията по т. 4 и т. 5,
за което важат и твърденията по-горе, като нарушенията по т. 4 и т. 5 едно
спрямо друго също могат да бъдат извършено едновременно, но и поотделно.
Следователно,
за всеки един от отказите по т. 1 и т. 2 и при неизпълнение на предписанието по
т. 3, т. 4 и т. 5 може да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС. В
конкретния случай се установява безспорно, че В.Г.И. е отказал да бъде тестван
за употребата на алохол с алко тест дрегер, както и да даде кръвна проба за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Законосъобразно и явно справедливо административнонаказващият орган е наложил
кумулативно предвидените административни наказания - „глоба“ в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
/МПС/ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца в техния абсолютен размер за
деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки
нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от
отговорност поради маловажност на случая /чл. 3 ЗАНН, чл. 28, б. „а“ от ЗАНН –
в редакцията от ДВ, бр. 105 от 19 Декември 1991 г./.
В допълнение следва
да бъде посочено: съгласно чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието. На това основание е издадена
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно
чл. 3, ал. 2 от цитираната наредба „при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и
талон за изследване по образец съгласно приложение № 1“. Съгласно чл. 3а от
цитираната наредба „установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето
не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест“.
Така разписаните хипотези по т. 1, т. 2 и т. 3 са в условията на
алтернативност.
На основание чл. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. е изготвен талон за медицинско изследване № 082595/22.11.2021 г. В талона е посочено словом основанието по чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба - отказ на лицето да му бъде извършена проверка с тест, поради което и същото е насочено към ЦСМП-Харманли за медицинско изследване. Екземпляр от талона е връчен на лицето, удостоверено с подпис на последното. Представен е протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, видно от който лицето отказва да даде кръвна проба – обстоятелство, удостоверено с неговия подпис.
В действителност в
АУАН и НП е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. Първо от ЗДвП - отказ
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол. В
НП е посочена като виновно нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, въз
основа на която се ангажира отговорността на водачите на МПС и поради неизпълнение
на предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Фактите, които могат да
бъдат подведени под правната квалификация на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП –
неизпълнение на предписание, посочени в АУАН, НП и оспорения съдебен акт, са
елемент от състава на друго по вид нарушение, макар и за него да се предвиждат
на същото правно основание същите по вид и размер административни наказания
като процесните. Евентуално осъществяване съставите на двете отделни нарушения
предпоставя кумулативното налагане на наказанията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
т.е. наложените наказания да се изтърпят поотделно за всяко едно от тези две
нарушения. В случая наказващият орган не се е възползвал от това свое
правомощие /чл. 18 ЗАНН/, като наказаното лице е могло да упражни адекватно
правната си защита, разбирайки в какво се изразява обвинението спрямо него,
вкл. и още при съставянето на АУАН по чл. 36, ал. 1 ЗАНН, поради което НП не
подлежи на отмяна като незаконосъобразно издадено.
Доколкото
направените от Районен съд - Харманли изводи съответстват на фактическата
обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348
от НПК, то съдът констатира, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, а постановеното съдебно решение – оставено в сила. В тази
връзка искането на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение.
По
изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68 от 25.05.2022
г. по АНД № 132/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.