№ 338
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова К.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова К.а Гражданско дело
№ 20213110109700 по описа за 2021 година
Предявен е иск от "В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Д. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.***,
за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми: 12 522.49
лв. /дванадесет хиляди петстотин двадесет и два лева и 0.49 ст./, главница за периода от
20.06.2019г. до 15.04.2021 г., представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени
ВиК услуги по партида с абонатен № 66893, за което са издадени фактури за периода от
26.07.2019 г. до 16.04.2021 г., за обект-имот, находящ се в гр.***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 908.84 лв. /деветстотин и осем лева и
0.84 ст./, представляваща лихва за забава за периода от 26.08.2019г. до 07.05.2021г..
Твърди се в исковата молба, че в периода 11.04.2019г. до 15.04.2021 г. ищцовото
дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен
№ 66893, за обект – имот, находящ се в гр.***, но не е заплащал тяхната цена на доставчика.
По силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите
били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ,
дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по
инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 6698/2021г. по
описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е
депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита. След издаване на заповедта, на 17.05.2021г. и
28.06.2021г. длъжникът е заплатил сума в общ размер на 1300 лева, от която 1092.42 лева
главница, която е приспадната от общото задължение по заповедта. Моли за постановяване
на положително решение по предявените искове.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№6698/2021г. на ВРС се
установява, че същото е образувано по подадено от „В. И.К.“ ООД с ЕИК *** заявление от
12.05.2021г. срещу Д. Д. К., ЕГН: **********, за сумите предмет на установяване в
настоящото производство.
1
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от Д. Д. К., ЕГН: **********, за
недължимост на присъдените в полза на заявителя суми, което обуславя и правния интерес
от водене на настоящия иск.
Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор на "В. и К." ООД, както и решения на КЕВР от 28.12.2018г.;
23.12.2019г.; 30.12.2020г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В. и К."
ООД.
Представена е като доказателство по делото Справка за облог и плащания на абонат
№ 66893 от 21.06.2019г. до 01.07.2021г., издадена от "В.К." ООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебна експертиза, се
установява, че на 26.01.2022г. вещото лице е посетило обекта на потребление, като
показанието на водомер № 082895 с пломба № 3061014 е 7145 куб.м.. Задълженията на
абоната за периода 26.07.2019г.-16.04.2021г. възлизат на 12 522.49 лева главница и 908.87
лева лихва за забава за периода 28.09.2019г.-07.05.2021г.. След 28.06.2021г. са налични
плащания на задълженията. Към 26.01.2022г. са извършени плащания по процесните
главници в общ размер на 10 955.83 лева и остатъкът по искова молба е 1566.66 лева, както
и са заплатени лихви за забава в общ размер на 895.75 лева и остатъкът по искова молба е в
размер на 13.12 лева.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните
правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия
размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по
договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца, ответната страна противопоставя възражения, че
същият не дължи претендираните суми.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на „В.К.” ООД, гр.Варна.
Ответникът не оспорва и съдът приема, че ответникът притежава качеството
„потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „В.К.” ООД – Варна.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител -
ползвател на жилище.
Установи се, че показанието на водомера към 26.01.2022г. е било 7145 м3 - към
датата на огледа от вещото лице, като претенцията на ищеца е за стойността на доставени
4289 м3.
Установи се, че след подаване на заявлението и завеждане на исковата молба са
погасени част от претендираните от ответника суми за главници и мораторни лихви.
Непогасени са останали 1566.66 лева главница по фактури за периода 18.01.2021-
16.04.2021г. и период на отчитане 18.12.2020г.-15.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и 13.12 лева обезщетение за забава за периода
18.02.2021г.-07.05.2021г..
Ето защо, следва да се приеме, че задължението за плащане на част от главницата и
мораторната лихва е надлежно погасено с изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК, при постановяване на решението съдът е
длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
2
значение за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява
фактическото положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки
настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на част от претендираните
суми. Следователно, към приключване на съдебното дирене, претендираните в настоящото
производство суми за главница за разликата над 1566.66 лева до 12 522.49 лева и мораторна
лихва за разликата над 13.12 лева до 908.84 лева са недължими поради извършеното
плащане. Предявените за тях искове са неоснователни и следва да се постанови решение, с
което да се отхвърлят.
От представените доказателства не се установява да са погасени 1566.66 лева
главница по фактури за периода 18.01.2021-16.04.2021г. и период на отчитане 18.12.2020г.-
15.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и 13.12
лева обезщетение за забава за периода 18.02.2021г.-07.05.2021г. Предявените искове следва
да се уважат за тези суми.
Относно разноските:
В случая плащането е настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, т.е.
ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство и сега не може да
черпи права от собствената си забава, поради което дължи разноски за заповедното
производство. Следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските, направени в
заповедното производство в общ размер на 344.38 лв., съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
Предвид извършеното плащане след издаване на заповедта за изпълнение и датата на
исковата молба, същият е дал повод за установяване на размера на вземането, поради което
в негова тежест следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски. Ето защо на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 300 лева
за юрисконсултско възнаграждение; сумата в размер на 256.52 лева – държавна такса и 250
лева депозит за вещо лице, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в
отношенията между "В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
от една страна и ответника Д. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, от друга, че В ПОЛЗА
НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в общ
размер на 1566.66 лева главница по фактури, издадени в периода 18.01.2021-16.04.2021г. и
период на отчитане 18.12.2020г.-15.04.2021г., представляваща незаплатена сума за ползвани
и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 66893, за обект-имот, находящ се в
гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в
общ размер от 13.12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 18.02.2021г.-
07.05.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.6698/2021г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1566.66 лева
до предявения размер от 12 522.49 лева и иска за обезщетение за забава за разликата над
13.12 лева до предявения размер от 908.84 лева, като погасени, чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на "В. и К."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата 344.38 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.6698/2021г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на "В. и К."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 806.52 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
3
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4