№ 95
гр. Габрово, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500096 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото „Енерго –про Продажби“ АД
против Решение №239/22.12.2023г. по гр.д. №496/2023г. по описа на Районен съд Севлиево,
с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против „Албатрос Ве“ ЕООД да бъде
прието за установено, че „Албатрос Ве“ ЕООД дължи на ищеца следните суми: сумата от
общо 264,15 лв., от която: главница - 219, 23 лева, представляваща сбор от главници по:
фактура № ********** от 20.07.2020г, с падеж 10.08.2020г. на стойност 0,64 лв. с вкл. ДДС,
фактура № ********** от 19.08.2020г, с падеж 10.09.2020г. на стойност 19,09 лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 21.09.2020г, с падеж 12.10.2020г. на стойност 19,09лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 08.10.2020г, с падеж 27.10.2020г. на стойност 17,86лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 20.10.2020г, с падеж 30.10.2020г. на стойност 0,61лв. с вкл.
ДДС, фактура №********** от 19.11.2020г, с падеж 30.11.2020г. на стойност 19,09 лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 21.12.2020г, с падеж 04.01.2021г. на стойност 19,09лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 20.01.2021г, с падеж 01.02.2021г. на стойност 19, 09 лв. с
вкл. ДДС, фактура № ********** от 18.02.2021г, с падеж 01.03.2021г. на стойност 18,48 лв.
с вкл. ДДС, фактура№ ********** от 19.03.2021г, с падеж 30.03.2021г. на стойност 17,24 лв.
с вкл. ДДС, фактура № ********** от 20.04.2021г, с падеж 05.05.2021г. на стойност 19, 09
лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 20.05.2021г, с падеж 31.05.2021г. на стойност
18,48 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 18.06.2021г, с падеж 28.06.2021г. на
стойност 19,09 лв. с вкл. ДДС и фактура № ********** от 23.06.2021г, с падеж 05.07.2021г.
на стойност 12,32 лв. с вкл. ДДС, издадени за обекта на ответника с клиентски №
********** и абонатен № ********* в "Енерго Про Продажби" АД за обект в гр. В., ул. „Л."
**, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 44,92 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на
падежа на всеки от счетоводните документи до 10.02.2023 г. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №156 по ч.гр.д.№ 266 по
описа на Районен съд Севлиево за 2023 г.
В жалбата се твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно
1
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Първоинстанционният съд обосновал обжалваното решение на преценката си, че не е
доказано ответника да ползва ел енергия за процесния обект и няма доказателства за
наличието на облигационни отношения между страните. Твърди се, че съдът не бил
съобразил и обсъдил правилно събраните по делото доказателства и направените във
исковата молба твърдения. Видно от Протокол за монтаж/демонтаж на електромер №
1214723 от 18.09.2018г. и Констативен протокол № 6193542 от 21.06.2021г. и на двата
протокола след клиент/представител имало положен подпис и фамилия на ответника, тоест
ако между страните не са съществували облигационни отношения то и пропесните
протоколи нямало да бъдат подписани. Следвало да се има предвид, че един от
компонентите на понятието ел. енергия за юридически лица включва не само ползването, но
и такса достъп до електроразпределителната мрежа и в тази връзка, считано от 01.07.2020г.,
цената за достъп до електроразпределителната мрежа ще се изчислява на базата на заявената
и предоставената мощност, а не както до този момент за консумираната електрическа
енергия. Промяната в начина на ценообразуване на мрежовата услуга по предоставяне на
достъп до мрежата бе утвърдена с Решение на КЕВР № Ц-29 от 01.07.2020г. В т.7.3.2 на
решението бе прието, че клиентите заплащат на електроснабдителните дружества, цени за
мрежови услуги, като цената за достъп за небитови клиенти е 0.02053лв./кват/ден. Във
връзка с промяната в начина на калкулиране на мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа" и преминаване от изчисление на същата на база
потребено количество ел. енергия /приложимо до 01.07,2020г./ към изчисление на база на
предоставена мощност /след 01.07.2020г./, от края на 2019г. "Електроразпределение Север"
АД развило мащабна информационна кампания за уведомяване на небитовите си клиенти.
За всеки клиент била предоставена информация за съществуващите в системата на
дружеството данни за предоставена мощност като клиентите са приканени да потвърдят или
изменят същата, В тази връзка и към настоящия момент услугата "намаляване на
предоставена мощност" била безплатна. Тъй като ответника не подал заявления за промяна
на предоставяна му мощност и за обекта му, а в последствие не и сключил договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, считано от 01.07.2020г.
ищцовото дружество начислявало дължимата на електроразпределителното дружество цена
за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност, която за
конкретния обект е до 39 кВТ. Налагал се извода, че ответното дружество е потребител на
енергийна услуга, доколкото същият е краен клиент, който купува енергия от доставчик,
предоставящ услуги от обществен интерес, по смисъла на §1, т.41Б от ДР на Закона за
енергетиката. Освен това в доклада по делото, при разпределението на доказателствената
тежест не било вменено на ищеца в задължение за събирането на доказателства за
стопанската дейност на ответника и за редовното водене на счетоводството но ищеца. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск
и да присъди направените по делото разноски за двете инстанции. Прави възражение за
прекомерност на направените от ответника разноски.
Ответното дружество оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.
За да постанови решението си районният съд приел, че в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника и наличието му през процесния период, при общи условия, по силата на което е
доставил електрическа енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съдът приел, че по
делото не е установено наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника с
предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот. Съгласно §1, т.41б ЗЕ, потребител
на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ. По делото не били ангажирани никакви доказателства именно ответникът да
ползва ел. енергия за процесния обект с клиентски №********** и абонатен №*********,
находящ се в гр.В., ул.Л. ** Не били ангажирани никакви доказателства обектът да е
собственост на ответното дружество, същото да го е ползвало въз основа на облигационно
правоотношение или да е подавало молба за откриване на партида на негово име.
2
Представени били единствено едностранно изготвени извлечения и фактури от ищеца, които
обаче самостоятелно не могат да обосноват наличието на облигационно отношение с
ответника. Фактът, че ищецът е открил партида на името на ответника, при наличие на
изрично оспорване от страна на ответника наличието на облигационно отношение,
самостоятелно не доказва качеството на ответника на потребител на енергийни услуги.
Същевременно, по делото липсвали доказателства за възникване на оспорените вземания на
ответното дружество. Представените фактури и извлечения съставлявали частни
свидетелстващи документи, едностранно издадени от ищеца, съдържащи изгодни за автора
факти, съставени въз основа на други едностранно съставени от същото дружество
документи. Редовно водените счетоводни книги представляват производно доказателство,
т.е. всяко вписване в тях се извършва въз основа на друг документ, който следва да докаже
отразеното в счетоводството обстоятелство. В този смисъл установеното редовно водене на
счетоводството не освобождава страната от процесуалното й задължение да докаже пълно и
главно правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. При липсата
на пълно и главно доказване от ответника за извършена от него доставка на посоченото
количество електрическа енергия по валидно облигационно правоотношение между
страните, по делото не било установено твърдяното основание за възникване на
претендираните вземания. С оглед неоснователността на предявения главен иск и
неустановяване наличието на главен дълг, неоснователна се явявала и акцесорната
претенция за мораторна лихва
Въззивната инстанция намира следното :
Ищецът претендира, че в негова полза съществува вземане от ответника за
консумирана ел.енергия за периода 20.07.2020г.-23.06.2021г., за което били издадени и
съответните фактури. Консумираната енергия била начислена за обект находящ се в гр.В.,
ул.Л. ** за който обект била открита партида на името на ответното дружество.
Тъй като в отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило, че има
качеството на собственик или на ползвател на обект на посочения адрес - гр.В., ул.Л. **с
проекта си за доклад първоинстанционният съд е указал на ищеца, че не сочи доказателства
относно наличието на облигационна връзка между страните по делото.
Ищецът въпреки дадените му от съда конкретни и ясни указания не е приставил
доказателства за наличие на облигационна връзка между страните и в частност относно
обекта.
Правилен е извода на районния съд, че представените по делото фактури са частни
свидетелстващи доказателства, изхождащи от ищеца, от които същият черпи права и не
установяват наличие на облигационни отношения между страните. Следва да се отбележи,
че основание за плащане е не издадената фактура, а предоставената стока или услуга. В
настоящия случай ищецът не е доказал, че е предоставил на ответното дружество услуга.
Това обстоятелство не се доказва и от представените два констативни протокола, които
също са частни свидетелстващи документи, съставени от служители на свързано с ищеца
дружество, за които няма безспорни данни да се приети от представител на ответника.
Поради изложеното правилен е извода на първоинстанционния съд че ищецът –
жалбоподател не само не доказва наличие на облигационно отношение с ответника даващо
му основание да претендира исковите суми, но и не доказва предоставяне на услуга, което
прави иска неоснователен.
Действително на ищеца не е указано, че следва да представи доказателства за
стопанската дейност на ответника, както и за редовното водене на счетоводството на
ищцовото дружество, но мотивите на първоинстанционния съд в тази им част не са
решаващи, поради което недаването на подобни указания не е съществено нарушение, още
повече, че дори и да бяха представени такива то това не би променило горните изводи
относно липсата на облигационно отношение и липсата на доказателства за предоставена
услуга от страна на ищеца.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Ответника по делото и по жалбата не е представил доказателства за направени
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
На основание изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение №239/22.12.2023г. по гр.д. №496/2023г. по описа на
Районен съд Севлиево.
РЕШЕНИЕТО неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4