Определение по дело №157/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 май 2019 г.
Съдия: Румяна Стоева Манкова
Дело: 20192000500157
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 183

10.05.2019 г.

 

Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:                                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Румяна Манкова

ЧЛЕНОВЕ:  Мария Тончева

 Иван Воденичаров

 

като разгледа докладваното от съдия Манкова ч.гр.дело №  157 по описа  на съда за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по частна жалба на К. И. Б. от гр. С. против определение № 309 от 27.03.2019г. по гр.д. №272/2018г. на Сливенския окръжен съд, с което на основание чл.96, ал.1, т.1 ГПК е прекратена предоставената на К. И. Б. правна помощ по делото. В жалбата е заявено недоволство от атакуваното определение, поради твърдяна необоснованост и незаконосъобразност. Липсват развити съображения за това, в какво се състоят сочените основания за неправилност. Направено е искане за отмяна на определението и отправяне на искане до АК - Бургас за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ.

Бургаският апелативен съд, в предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Производството по гр.д. №272/2018г. на СлОС е образувано по искова молба на К. Б. против Столична община, гр. С., с предявен иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 146 лв. - имуществени вреди и 10 000 000 лв. - неимуществени вреди от непозволено увреждане.

С разпореждане №734 от 10.07.2018г. съдът е констатирал нередовност на исковата молба, като е указал на ищеца да посочи конкретно противоправно поведение – действие или бездействие на служители на ответната община, от които твърди настъпването на вреди, като е указал и възможността за ползване на правна помощ.

След постъпила молба от ищеца, с определение №628 от 12.12.2018г. той е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по съдебното производство и е допуснато осъществяването на правна помощ в обема по чл.21, т.3 ЗПП – процесуално представителство по делото.

На отправено от съда искане до АК – Сливен за определяне на адвокат по допуснатата правна помощ, е отговорено с писмо от 13.12.2018г. на Председателя на Съвета на АК-Сливен, в което е посочено, че тъй като ищецът и ответникът по гр.д. №272/2018г. са от гр. С., осъществяването на контакт с лицето е затруднено и поради това, определените няколко адвоката от АК - Сливен са отказали осъществяването на правната помощ.

Първоинстанционният съд е поискал от Софийски адвокатски съвет определяне на адвокат на ищеца, но е получен отговор, че на същия многократно и по многобройни искания е определян адвокат за правна помощ, но К. Б. е отхвърлял адвокатите с различни доводи.

С определение № 43 от 11.01.2019г. решаващият съд е дал възможност на ищеца да посочи адвокат от АК- Сливен или от АК – София, който да бъде назначен за негов процесуален представител. Препис от определението е връчен на страната на 30.01.2019г. В определения от съда едноседмичен срок, К. Б. не е посочил адвокат от визираните в определението адвокатски колегии, нито е заявил искане за адвокат от друга адвокатска колегия в страната.

При горните обстоятелства е постановено обжалваното определение №309 от 27.03.2019г., с което е прекратена предоставената на Б. правна помощ, поради промяна на обстоятелствата, изразяваща се в несъдействие на ищеца и невъзможност да бъде осъществен контакт между него и адвокат.

Настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно, като обосновано и законосъобразно.

Първоинстанционният съд е изпълнил предписаната в Закона за правната помощ процедура за достъп до системата за правна помощ. В съответствие с чл.25, ал.4 ЗПП, съдът е изпратил незабавно искане до съответния адвокатски съвет /в случая на АК –Сливен/ за определяне на адвокат, какъвто не е намерен да се отзове, поради труден контакт с ищеца, живущ в гр. С. Не е осигурен адвокат и от САК, тъй като К. Б. многократно по други казуси е отхвърлял определените от САК адвокати. СлОС е спазил и разпоредбата на чл.25, ал.5 ЗПП, като е дал указание на ищеца да посочи адвокат, който да бъде определен за осъществяване на правната помощ, но ищецът не се е възползвал от предоставената му възможност.

При тази фактическа обстановка се налага изводът, че е налице промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.96, ал.1, т.1 ГПК. След като страната е заявила искане за предоставяне на правна помощ, но в хода на процедурата по определяне на адвокат не се отзовава да съдейства при затруднения да бъде определен такъв, следва да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на посочения законов текст и правната помощ следва да бъде прекратена.

Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който е обоснован от материалите по делото и съобразен с приложимия закон. Частната жалба против атакуваното определение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Що се отнася до заявеното в жалбата искане да се изиска от АК-Бургас определяне на адвокат за осъществяване на правната помощ по процесното дело на СлОС, какъвто бил определен по дело на К. Б. в Окръжен съд – Добрич, същото не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.

Освен това, адвокат от друг съдебен район за осъществяване на правна помощ по дело в гр. С. може да бъде определен от АК-Сливен само със съгласие на съответния адвокат, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗПП, а в настоящото производство липсва заявено име на адвокат, изразил съгласие да бъде процесуален представител на К. Б. по съответното дело. Поради това, след връщане на делото в Окръжен съд – Сливен и предоставяне на нов срок на ищеца за изправяне на нередовностите на исковата молба, няма пречки той отново да поиска предоставяне на правна помощ, като на основание чл. 26, ал. 4 ЗПП посочи името на адвокат от АК-Бургас или от друг съдебен район, в едно със заявено от последния съгласие за осъществяване на търсената правна помощ. В тази хипотеза ще е налице отпадане на обстоятелството, изразяващо се в несъдействие от страна на ищеца, довело до прекратяване на първоначално допуснатата правна помощ.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. И. Б. от гр. С. против определение № 309 от 27.03.2019г. по гр.д. №272/2018г. на Сливенския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

  

 2.