Р Е Ш Е Н И Е
№ 7 28.02.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение
на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ДОБРИН КЮЧУКОВ
секретар Пенка Шивачева,
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. /, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ **, чрез процесуален представител адвокат Р. С., срещу решение № 459/07.11.2019 год. по гр.д. № 207/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ **, адвокат Р. С., срещу В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ж. П.“ *, адвокат С. С., с който на основание чл. 26, ал.1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите-нарушаване на добрите нрави, се иска установяване на недействителността на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка номер **, том 3, рег. номер 3212, нотариално дело номер 395/2016г. на нотариус О. Ж., регистриран под номер 133 в регистъра на Нотариалната камара. Отхвърлен е иска на Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ **, адвокат Р. С., срещу В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ж. П.“ *, адвокат С. С., с който на основание чл. 87, ал.3 във вр. ал.1 от Закона за задълженията и договорите, се иска разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка номер **, том 3, рег. номер 3212, нотариално дело номер 395/2016г. на нотариус О. Ж. , регистриран под номер 133 в регистъра на Нотариалната камара до размера на прехвърлената с него 1/6 ид. ч. от имота, поради договорно неизпълнение. Осъдена е Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ **, адвокат Р. С., да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ж. П.“ *, адвокат С. С., сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направените съдебно-деловодно разноски за производството. Осъдена е Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ **, адвокат Р. С., да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 130 /сто и тридесет/ лева - дължима държавна такса за евентуалния иск.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с доказателствения материал, при необосновани правни изводи и при незачитане на трайно установената съдебна практика. Извършен е анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, за които се твърди, че са възприети едностранчиво и необективно от окръжния съд. Оспорен е изводът, че е налице изпълнение спрямо наследодателя на ищцата от задълженото лице по сключения алеаторен договор. Твърди се, че съдът не е обсъдил представените от ищцовата страна доказателства за здравословното състояние на наследодателя на ищцата след сключване на процесния договор и не е отчел осъщественото по отношение на него психическо въздействие за сключване на сделката. Изложени са съображения в подкрепа на твърдението, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави на сочените в исковата молба основания. Твърди се, че са налице предпоставките за уважаване и на евентуално съединения иск за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за предоставяне на издръжка на наследодателя на ищцата. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за удовлетворяване на исковите претенции на ищцата, както и за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ж. П.“ *, чрез процесуален представител адвокат С. С., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че съдът обективно е установил фактите по делото и е направил законосъобразни правни изводи, като обосновано не е кредитирал показанията на свидетелите ангажирани от ищцата. Сочи се, че с оглед на характера на поетото неделимо задължение за издръжка на двамата съпрузи, установеното по делото плащане на суми в размера на договорената издръжка по сметка на единия от съпрузите, е доказателство за пълно изпълнение на договорното задължение. Отречени са твърденията на въззивницата за влошено здравословно състояние на нейния наследодател в резултат на негативно въздействие от страна на ответника или на неговата майка. Изложени са твърдения за правилност на решаващите изводи на съда и за съответствието им със съдебната практика, направено е искане за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноските за адвокатски хонорар за защита на въззиваемия пред апелативния съд.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирано лице – процесуален представител на ищцата по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
В открито съдебно заседание страните поддържат изразените становища.
Въззивният съд на осн. чл.266, ал.1 от ГПК – поради преклузия и несъотносимост е оставил без уважение искането на въззиваемата страна за приемане на писмени доказателства представени с молба от 06.02.2020 год. по делото-извлечение от банкова сметка и копие от лична карта.
С обжалваното решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл по обективно евентуално съединени искове с правни основания чл. 26, ал.1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите и чл. 87, ал.3, вр. ал.1 от Закона за задълженията и договорите, предявени от ищцата Е. Н. Д., ЕГН **********, срещу ответника В. П. Д., ЕГН ********** за прогласяване на нищожността на алеаторния договор сключен между наследодателя на ищцата Н. поч. на 02.09.2018 год. и ответника, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка, номер **, том 3, рег. номер 3212, нотариално дело номер 395/2016г. на нотариус О. Ж. , регистриран под номер 133 в регистъра на Нотариалната камара.
Като основание за нищожност на договора по предявения установителен иск се твърди накърняване на добрите нрави по причини, че:
-договорът е сключен само за издръжка, без уговорка за грижа, което не отговаря на смисъла за сключване на подобен род договори,
-липсва еквивалентност на престациите, водеща до несправедливо облагодетелстване на ответника, че
-договорът е сключен с оглед предполагаема близка смърт на прехвърлителя, тъй като ответникът е знаел, че прехвърлителят е имал сериозни здравословни проблеми.
С молба приложена на л. 129 от делото е извършено уточнение, че наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договора като привиден са само допълнителна аргументацията на ищцата за твърдяното основание – накърняване на добрите нрави, а не отделен иск за разкриване на симулация. Изрично е заявено, че ищцата няма воля за предявяване на иск за разкриване на симулативност на сделката.
В условията на евентуалност е предявен конститутивен иск за разваляне на алеаторния договор до размера на наследствената част на ищцата от недвижимия имот -1/6 ид.ч. /1/3 от разпоредената 1/2 ид.ч./ поради неизпълнение на задълженията на ответника за изплащане на уговорената издръжка в полза на прехвърлителя-наследодател на ищцата. Твърди, че наследодателят на ищцата с пенсията си и изтеглени кредити е издържал себе си, съпругата си и нейния син – ответника по делото, тъй като последният не е разполагал със собствени доходи, което допълнително влошило здравословното състояние на прехвърлителя.
Ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът чрез процесуалния си представител прави възражение за недопустимост на исковете в частта над наследствената квота на ищцата, оспорва предявените искове и като неоснователни. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че е налице противоречие с добрите нрави. Твърди, че липсва законова пречка за сключване за прехвърлителната сделка само срещу задължение за издръжка, оспорва твърдението за влошено здравословно състояние на прехвърлителя и за знанието му за влошено здравословно състояние. Твърди, че е изпълнявал задължението си по договора и всеки месец е изплащал размера на уговорената месечна издръжка. Извън това твърди, че е предоставял на ответника и съпругата му /майка на ответника/ допълнителни финансови средства, както и, че е заплащал суми за други разходи – битови и болнични сметки за лечение на прехвърлителя. Отречено е твърдението на ищцата, че ответникът не разполага с парични средства, сочи се, че ответникът работи в чужбина и реализира доходи. Ответникът прави искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските по делото, ангажира доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното решение. В този смисъл Бургаският апелативен съд, намира, че обжалваното решение е валидно, но е частично недопустимо, в частта, с която окръжният съд се е произнесъл по предявения иск за нищожност, за размера над наследствената квота на ищцата.
Видно от представеното удостоверение за наследници Н. П. Д. е поч. на **.**.**** год. и е оставил наследници по закон: Н. С. З. – съпруга /от втори пореден брак/, П. Н. Д. /от първи пореден брак/ и Е. Н. Д. /от първи пореден брак/. Ответникът по делото не е дете на Н. П. Д. и не попада в кръга на наследниците му по закон, а е син на втората му съпруга от предходен неин брак. Предмет на разпореждане със сделката, чиято нищожност се търси с иска по чл. 26, ал.1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите е 1/2 ид.ч. от недвижим имот собствен на наследодателя, която при липсата на разпореждане в полза на трето лице, съгласно чл.5 от ЗН, вр.чл.9 от ЗН се наследява поравно от преживелия съпруг и от децата на починалия – т.е. всеки от тях наследява по 1/3 от 1/2 равно на 1/6 ид.ч. от имота, което обуславя правния интерес на ищцата да предяви иска за обявяване на нищожност само до размера на собствената си наследствена квота, но не и за квотата на останалите наследници. Тъй като освен в предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящия, никой не може да упражнява чужди права пред съда, за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иска за нищожност за частите относно квотите на наследяване на останалите наследници. При уважаване на предявения иск последиците следва да рефлектират само в правната сфера на ищцата, но не и на трети лица, чиито интереси недопустимо биха били засегнати в случай, че се счете обратното. В този смисъл е налице непротиворечива съдебна практика:
В Решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о., ГК, е посочено, че интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес.
В Решение № 208 от 14.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6302/2013 г., IV г. о., ГК, е посочено, че когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск, като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал.2 ГПК, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не се предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си-ищец.
С Решение № 295/27.11.2013 г. на ВКС по гр.д. №2141/2013 г., III г.о. на ВКС е прието, че когато от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал.2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име /освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция/, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат /чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК/ единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си - ищец. Образуваното исково производство и постановените съдебни решения по така предявен частично недопустим иск за нищожност, съответно са също частично недопустими – в частта, с която искът е разгледан по същество и е уважен или отхвърлен от съда относно идеалните части на съсобствениците на ищеца, които не са предявили установителен иск.
Нищожността може да бъде релевирана само чрез иск или възражение при наличие на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на процесуалното право. Правен интерес за ищеца следва да съществува и е необходима процесуална предпоставка за надлежното упражняване на всички видове искове - установителни, осъдителни, конститутивни, поради което и предвид изложеното по-горе, което напълно се споделя, настоящият съд намира, че като частично недопустимо над квотата на ищцата от процесния имот – 1/6 ид.ч. /1/3 от разпоредената 1/2 ид.ч./, решението в частта, с която окръжният съд се е произнесъл по иска за нищожност над тази квота следва да бъде обезсилено, а производството по предявения иск в тази част следва да бъде прекратено като недопустимо.
В останалите части, включително относно произнасянето на съда по евентуалния иск за разваляне на договора, предявен само до размера на квотата на наследяване на ищцата, обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което в тези части въззивният съд дължи произнасяне по същество относно, наведените във въззивната жалба възражения.
Видно от представения н.а. № **, т.3, рег. № 3* дело № 395/2016 год., от 26.09.2016 год., приживе наследодателят на ищцата Н. П. Д. е прехвърлил на ответника по настоящото дело В. П. Д. /син на втората му съпруга от предходен брак/ 1/2 ид.ч. от собствения си апартамент с идентификатор 07079.610.134.1.5 по КККР на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ул.“Г. К.“ **, №13, вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 84,48 кв.м, ведно с прилежащите към него избено помещение № 4 и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, срещу задължение на приобретателя формулирано по следния начин : „да поеме издръжката на Н. П. Д. и съпругата му Н. С. З. – майка на приобретателя, ежемесечно в размер на 250 лв. общо за двамата прехвърлители, като същите запазват правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърлената 1/2 ид.ч. от имота заедно и поотделно.“
По главния иск:
Искът за нищожност на алеаторния договор, до размера на квотата на ищцата, поради
накърняване на добрите нрави е неоснователен, по следните съображения:
Понятието „добри нрави“ не е легално дефинирано в закона, поради което е извършено тълкуването му в съдебната практика. Съгласно Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т. о., ТК, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Съгласно Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. В определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/2011 г., II т. о., ТК, се сочи, че "добрите нрави" по см. на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът, като прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, с оглед тази конкретна преценка прави извода си налице ли са такива действия, които да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави.
При възприемане на горните разяснения
настоящият съд приема, че прехвърлянето на имот срещу задължение единствено за помесечна издръжка дължима от приобретателя
на прехвърлителя по т.н. ненаименован
договор не нарушава правните норми и принципи, в съответствие е с възможностите
по чл.9 от ЗЗД за договорната свобода на страните и не води до нищожност на
договора на основание противоречие с добрите нрави. В този смисъл настоящият
съд споделя изложеното в цитираното от ответника и от окръжния съд Решение № 200 от
20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 876/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борис Илиев, съгласно което, не може да се счита за
неморално действието, с което собственикът прехвърля вещните си права на друго
лице срещу заплащане на месечна издръжка или рента. Такава сделка не
противоречи на добрите нрави и е валидна. С
клаузата по конкретния договор не е договорено предоставяне на необходима издръжка,
а е уговорена издръжка в определен размер,
който е
преценен като адекватен и достатъчен от страните, поради което установяването на това, каква е била необходимата
месечна издръжка за прехвърлителя е извън предмета на настоящия спор.
В
случая по волята на договарящите престацията за
месечна издръжка на прехвърлителя е ограничена до
определен размер, което също не е в противоречие с нормите на закона и правните
принципи, а поради ясно изразената воля
на страните изключва възможността за различно тълкуване от съда за размера на престацията на приобретателя,
включително по въпроса за нейната еквивалентност с насрещната престация.
В Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева е
посочено, че за нищожни като противни на морала следва да се приемат тези
сделки, в които нееквивалентността на престациите е
толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация.
В случая, с оглед специфичните цели на алеаторния
договор за прехвърляне на имот срещу задължение за пожизнена издръжка
насрещните престации по договора са стойностно
несъизмерими към момента на сключването му, най-малкото поради обстоятелството,
че липсва яснота за момента на настъпване на смъртта на прехвърлителя,
а при липсата на възможност за стойността съизмерност
не би могъл да се направи и извод за нееквивалентност. В този смисъл, в
цитираното вече Решение № 200 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 876/2010 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, също е посочено, че няма основания съгласието на страните да бъде обявено
за опорочено, поради това, че не е уговорено полагане на грижи или пък поради
това, че по мнение на трето за договора лице издръжката от 130 щ. д. месечно може
да се окаже недостатъчна за покриване на нуждите на прехвърлителя.
Самият прехвърлител, като е договарял, най-добре е
преценил какви са месечните му нужди и какви защитни механизми за евентуално
увеличаване на месечните плащания да уговори.
Настоящият съд възприема цитираните по-горе съждения от съдебната практика на ВКС, поради което намира за неоснователно и възражението за накърняване на добрите нрави поради липсата на еквивалентност на престациите по договора.
Твърди се, че е налице противоречие с добрите нрави и тъй като договорът е сключен с оглед предполагаема близка смърт на прехвърлителя, като ответникът е знаел, че прехвърлителят е имал сериозни здравословни проблеми. Тези обстоятелства са относими при друг порок на сделката - липса на основание, какъвто не е въведен по делото, но дори да се приеме, че следва да бъдат разгледани като твърдение за нищожност поради противоречие с добрите нрави, те не могат да бъдат споделени.
По делото ищцата е представила етапна епикриза на Н. П. Д. ЕГН **********, издадена от семейния лекар д-р М. Д.-Р. на 12.12.2018 год. във връзка с ежемесечни посещения на пациента при личния лекар и поставени диагнози през периода от 08.02.2016 год. до 23.07.2018 год. В етапната епикриза е отразено, че общото здравословно състояние на пациента за периода е било тежко с консумативен синдром-висока загуба на тегло, с множество заболявания и увреждания на много органи – полиорганна патология и няколкократни хоспиталицзации за болнично и оперативно лечение. При проследяване на отразяванията за периода по дати става ясно, че за 2016 год. не е отразена диагноза. Посочено е само, че на пациента са изписани лекарства – Лексотан и Клонарекс, извършена е консултация с гастроентеролог, ПКК, биохимия. За 2017 год. е отразено проведено лечение и изследвания във връзка със сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест, като по този повод пациента на два пъти е бил хоспитализиран - на 31.01.2017 год. и на 05.10.2017 год. Отразени са още изследвания,консултации със специалисти и терапии във връзка с оплаквания и заболявания от пневмония, ингвинална херния-проведено оперативно лечение, диафрагмена херния, болки в гърба, кръста и корема. За 2018 год. са отразени изследвания и консултации във връзка със сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест и диафрагмена херния.
Представена е от ответника манипулационна експертиза от „УМБАЛ-Бургас“ АД за болничен престой за периода от 26.04.2017 год. до 29.04.2017 год.във връзка с оплаквания от болки в гърба и корема. Обективното общо състояние на прехвърлителя е описано като задоволително, контактен, адекватен. Отразено е приложено медикаментозно лечение и изписване на пациента с подобрение.
По делото е представена от ответника епикриза УМБАЛ“Дева Мария“-Бургас от 26.05.2017 год. за хоспитализация за периода 22.05.2017 год. - 26.05.2017 год.във връзка с оплаквания за болки и подутина в дясната ингвинална област. Отразена е извършена оперативна намеса на 23.05.2017 год. по повод индиректна ингвинална десностранна херния. Посочено е, че пациента се изписва оздравял. Отразена е консултация с кардиолог със заключение: без стенокардия и без прояви на СН.
По делото е представена от ответника епикриза от УМБАЛ“Дева Мария“-Бургас от 31.05.2018 год. за хоспитализация за периода 28.05.2018 год. - 31.05.2018 год. във връзка с оплаквания за обща отпадналост, безапетитие, гадене. В епикризата са отразени извършени консултации с невролог и кардиолог с посочване, че няма клинични данни за остър мозъчно-съдов инцидент. Посочено е, че след проведени вливания и прием на лекарства пациентът е изписан в добро общо състояние.
Въпреки направените оспорвания съдът не намира основание да не кредитира представените по делото и от двете страни медицински документи. Същите не са в противоречие, сочат достоверни данни за състоянието на прехвърлителя както към момента на прехвърлянето, така и след това – до неговата смърт, и позволяват на съда да установи релевантните за спора факти относно здравословното му състояние.
С решение Решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., ГК е разяснено, че изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий /предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право.
В контекста на разясненията по цитираното по-горе решение, които настоящият съд споделя и след анализ на приложените по делото медицински документи става ясно, че не се установиха сериозни пряко животозастрашаващи здравословни проблеми за прехвърлителя към момента на сключване на договора и след това. Сърдечно-съдовата недостатъчност не е налагала постоянно хоспиталициране и оперативно лечение. Оперативно лечение на прехвърлителя е било проведено след сключване на договора и то във връзка с ингвинална херния. Физическите заболявания на прехвърлителя са били обичайни за възрастта му, той не е бил прикован на легло или безпомощен и не сочат признаци за неизбежен фатален край. За психични заболявания на прехвърлителя няма данни. При анализ на доказателствата става ясно, че към момента на сключване на договора, и след това – до смъртта си, за възрастта си прехвърлителят е бил в такова общо физическо и психическо състояние, позволяващо му самостоятелно придвижване, обслужване и адекватна ментална преценка, поради което не може да бъде споделено възражението на ищцата, че договорът е сключен с оглед предполагаема близка смърт на прехвърлителя, тъй като ответникът е знаел, че прехвърлителят е имал сериозни здравословни проблеми.
Горното мотивира съда да отхвърли претенцията на ищцата в допустимата и част – до размера на нейната квота на наследяване от имота, за прогласяване на нищожността на договора на въведеното от нея основание – накърняване на добрите нрави.
Съдът не следва да разглежда други основания за нищожност, тъй като това би означавало да излезе извън рамките на предмета на делото, което е недопустимо.
При отхвърляне на главния иск съдът дължи произнасяне по евентуалния иск:
Установи се по делото, че след сключване на договора, през периода от октомври 2016 год., до смъртта на прехвърлителя и след това /л.164-165/, ответникът е превеждал парични суми само по сметка на майка си Н. З., както следва : през 2016 год.- на 19.10.-250,38 лв.,на 16.11-249,20 лв., на 23.12.-248,05 лв., през 2017 год. – на 26.01-249,37 лв. на 07.02.-281,61 лв., на 23.02.-200 лв., на 23.03-233,63 лв., на 25.04.-252,56 лв., на 22.05.-306,19 лв. , на 07.06.-254,14 лв., на 05.07.-300,3 лв., на24.07.-150,15 лв., на 22.08.-249,66 лв., на 05.10.-107,75 лв., на 23.10.-298,85 лв., на 24.10.-215,50 лв., на 26.11.-251,55 лв., през 2018 год.-на 23.01.-251,85 лв. , на 26.02.-244,16 лв. , на 29.03.-249,09 лв., на 09.05.-250,23 лв. , на 26.05.-250 лв., на 22.06.-250,23 лв., на 01.08.-150,85 лв., на 23.08.-250 лв., на 13.09.-295,92 лв., на 10.10.-301,40 лв. В представените документи не е отразено основание за плащането.
Не се твърди и не са представени доказателства за превеждане на суми от ответника по сметка на кредитора-прехвърлител преди или след сключване на договора.
По делото са разпитани свидетелите Т. , П. и Д., доведени от ищцата и Ч. и К. - доведени от ответника.
Свидетелят Т. е без родство със страните, познава Н. Д. от 30 години, твърди, че той често го търсел по телефона и му искал пари, като последно преди три-четири години свидетелят е посетил дома на Д. Това било през 2016-2017 год. Според свидетеля Д. бил „запуснат“- не полагал никакви грижи за личната си хигиена и за тази в дома. При посещението си в дома на Д. свидетелят сочи, че цялата къща била в мухъл, а Д. спял на едно миндерче до вратата с разхвърляни дрехи. В къщата миришело и била в ужасно състояние.
Свидетелката П., няма родство със страните, познава Д. лично. Сочи, че през есента на 2016 год. минавала по ул. “Г. К.“ гр. Б. и видяла Д. да стои на портата облегнат на бастун. Бил мръсен, в отчаяно положение, оплакал се, че е зле и няма пари за храна и лекарства. Казал на свидетелката, че жената с която живее го следи постоянно, че е зависим, че наблюдава с кой поддържа контакти. Д. казал на свидетелката, че живее в мизерия, защото жена му не работи и иска от него да и прехвърли собствеността си за да се грижи за него.
Свидетелката Д. – майка на ищцата и бивша съпруга на Д. сочи, че до 2015 год. тя е живяла в жилището в гр. Б., на ул.“Г. К.“. Разделила се със съпруга си Д. през 2006 год. – още тогава той живеел с друга жена /р./ и сина и с. Л.. В началото на 2016 год. Д. и жената, с която живеел дошли в апартамента и започнали скандали, което принудило свидетелката да се изнесе без да вземе вещите си от жилището. Свидетелката говорила с Д. и той се съгласил да я допусне за да си вземе вещите, но когато отишла на място „р.“ го избутала и му забранила да разговаря с нея. Свидетелката извикала полиция, но отново не успяла да вземе всичките си вещи. „Р.“ не и позволила да се види с Д., казала и, че е на легло. Тя не позволявала на Д. да общува и с децата и внука си. Около м.08. или м.09. свидетелката видяла Д. на пазара-отслабнал и с мръсни дрехи. Казал на свидетелката, че не е добре и че парите не му достигат. Периодично - през м.10. и 11 на 2016 год., както и през 2017 и 2018 год. свидетелката разговаряла със съседка на Д. на име П., която и казвала, че „р.“ не го пуска никъде сам и не му позволява да се среща с познати, че не го е виждала и чувала защото той не излиза от къщата.
Свидетелката Ч. - без родство със страните, твърди, че е приятелка и на двете страни по делото /по всяка вероятност свидетелката има предвид ответника и неговата майка, тъй като не сочи да познава ищцата/. Познава Д. и съпругата му Н. от десет години. Познава и сина на Н., знае, че има фирма в А. и му се възхищава, че е успял там. Ответникът казвал на свидетелката, че е давал пари на майка си и на съпруга и, че им купувал вещи. Свидетелката твърди, че Н. /наследодателят на ищцата/ е казвал, че момчето на Н. му е като син и иска да му се отблагодари като му припише апартамента. Свидетелката не знае кога, но знае, че е бил подписан някакъв договор „за издръжка и гледане“. Свидетелката е виждала Н. и Н. в кантората на адв. С. Познава Н. като интелигентен и екстравагантен човек. Не е забелязана някога да е бил мръсен. Свидетелката сочи, че се виждала с Н. и Н. поне веднъж месечно, като последно се видели през м.юли 2018 год. Твърди, че Н. наричал Н. „Б.“, тъй като тя за него била като божи дар и споделял със свидетелката, че му е мъчно, че децата му не се интересуват от него.
Свидетелката К. е приятелка на майката на ответника - Н. и го познава от раждането му, сочи, че от 2013 год. ответникът живее в А., а преди това е живял с баща си – бившият съпруг на Н., в гр. Б., к-с “С.“. Свидетелката знае за сключения договор „за издръжка и гледане“. Пред 2015 год. Денчев казал пред свидетелката, че иска да остави апартамента на В. /ответника/ защото е много доволен от него, а за децата си не искал да говори – казал, че „Който се грижи за него на него ще припише апартамента“. Свидетелката често се виждала с Н. и Н. – излизали заедно на кафе и разходки, посещавала и дома им. Последно свидетелката видяла Н. през м.06.2018 год. посетила дома, когато Н. се разболял и с Н. се опитвали да му дадат кураж.
Двете групи свидетели сочат противоречиви обстоятелства относно това как е изглеждал и се е чувствал наследодателя на ищцата през последните години от живота си, но в случая същественото е, че никой от свидетелите не е имал трайни впечатления за начина по който са уреждани ежемесечно отношенията между страните във връзка с изпълнението на сключения договор от ответника, поради което съдът намира, че свидетелските показания и на двете групи свидетели не могат да послужат при преценката за изпълнението на задължението на ответника-приобретател спрямо кредитора-прехвърлител по договора. Никой от свидетелите не сочи, да е присъствал при предоставяне на парични средства от ответника на прехвърлителя, поради което свидетелските показания, особено за обстоятелства преди сключване на договора, са извън предмета на спора по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
По делото е установено от представени писмени доказателства, че след като се е установил в А., за процесния период ответникът е разполагал с парични средства, но самостоятелно това обстоятелство не доказва изпълнение на конкретното му задължение спрямо прехвърлителя по договора.
В цитираното вече Решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова е посочено, че по алеаторните договори задължението за издръжка и гледане е неделимо поради своята природа и поради намерението на договорящите. Изпълнението по този договор трябва да е пълно и цялостно както спрямо субектите, които се ползват от него, така и спрямо продължителността на изпълнението. Грижите, положени за минало време, не обосновават наличие на изпълнение, защото договорът за издръжка и гледане поражда задължения занапред.
Поради липса на връзка със спорния предмет, в който не се включват предхождащи сключването на договора отношения, настоящият съд няма задължение да обсъжда твърденията и представените доказателства за предоставяни суми от ответника в полза на наследодателя на ищцата преди сключване на процесния договор, но следва да се посочи, че намира тези твърдения за недоказани, тъй като представените разходни документи не установяват едновременно двете съществени обстоятелства - за чия сметка и в чия полза са направени разходите по тях – т.е., че разходите по тях са направени точно от ответника и то в полза на наследодателя на ищцата.
Наследодателят на ищцата е разполагал със собствени приходи. От представените по делото извлечения от банковите му сметки става ясно, че по сметка е превеждана пенсията на прехвърлителя, която е теглена регулярно, като към момента на смъртта на наследодателя е имало минимален остатък от 60 лв. – изтеглен след неговата смърт от картовата му сметка, без участие на всички наследници. При липса на доказателства, които да сочат нещо различно, следва да се счете, че както преди сключване на договора, така и след това наследодателят на ищцата е покривал собствените си нужди от собствените си приходи, а твърдението, че друг е покривал нуждите му не е установено по делото.
Разпоредбата на чл.87 от ЗЗД предоставя възможност за разваляне на договора ако длъжникът по двустранния договор не изпълни задължението си по него. С Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, което е задължително за съдилищата е прието, че 1. Третото лице, в чиято полза е сключен договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане, не е "уговарящ" по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД и "кредитор" по смисъла на чл. 87 ЗЗД, и само бенефициер по този договор. Третото лице може да иска само изпълнението на договора от длъжника-обещател в негова полза или обезщетение за неизпълнението на задължението. В случаите на правоприемство по наследяване на уговарящия от страна на третото ползващо се от договора лице при неизпълнение на същия от страна на длъжника към него то може да иска развалянето на договора заради виновното му неизпълнение. 2. Задължението, поето за издръжка и грижи по отношение на две и повече лица срещу придобити вещни права и право на собственост, е неделимо. Правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата, на които се дължи издръжка и гледане, може да иска развалянето на договора изцяло, ако има интерес от това. При поискано частично разваляне съобразно неизпълнената част от задължението не може да бъде отказано частичното разваляне. 3. Наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. 4. При смърт на приобретателя на вещното право и правото на собственост по договора за издръжка и гледане не настъпва прекратяване на договора по право по отношение на прехвърлителя или на третото ползващо се от него лице.
Предвид изложеното по-горе е неправилно схващането на ответника, че поради уговорена неделимост ответникът е можел да изпълни на който и да е от кредиторите, а не на всеки от тях. В случая задължението е само от един компонент-изплащане на издръжка, не и за гледане, поради което цитираната съдебна практика е за различна от настоящата хипотеза. От изложеното по-горе обаче става ясно, че при наличие на интерес наследник на прехвърлителя може да иска съобразно квотата си на наследяване разваляне на договора изцяло, дори задължението да не е изпълнено само по отношение на някое от лицата.
В процесния договор задължението за плащане на издръжка не е уговорено като неделимо по отношение на възможността на длъжника да заплати договорената сума на кое да е от двете лица – кредитора и бенефициера. Съгласно чл.128 от ЗЗД задължението е неделимо, когато това, което се дължи е неделимо по своята природа или поради намерението на договарящите. Задължението за заплащане на парични суми не е неделимо по своята природа, поради което при липса на договореност, че цялото плащане може да бъде извършено на който и да е от двамата – кредитор-прехвърлител или бенефициер, следва да се приеме, че плащане се дължи отделно на всеки един от тях. Превеждане на суми от страна на длъжника само по сметка на бенефициера предполага наличието на договореност за солидарност на страната на кредиторите, каквато по настоящия договор не е направена. Ето защо и с оглед специфичния характер на поетото задължение-за издръжка, която е съотнесена към екзистенциалните нужди на конкретно лице, съществен елемент от изпълненито е договорената сума да бъде престирана по такъв начин, че да достигне до кредитора-прехвърлител.
Когато се твърди, че плащането е извършено чрез друго лице, различно от кредитора – прехвърлител, следва да са налице категорични доказателства, че всяка от уговорените помесечни престации е достигнала чрез това друго лице до кредитора – прехвърлител. Ако не е уговорено друго, плащането става на кредитора, като той не може да бъде принуден да приеме нещо различно. Тежестта на доказване за горните обстоятелства във връзка с изпълнението е на длъжника, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че ежемесечно е предоставял уговорената по договора сума на прехвърлителя. Доколкото друго не е уговорено, следва да се счете, че при общо задължение за издръжка на прехвърлителя и бенефициера от 250 лв., то на всеки от тях е била дължима сумата от по 125 лв. месечно. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника, че той е изпълнил задължението си за предоставяне месечно сумата от 125 лв. на наследодателя на ищцата за времето на действието на договора – от сключването му до смъртта на лицето. Извършените периодични преводи на суми в полза на бенефициера, който в случая се явява майка на третото лице-длъжник, не могат да бъдат счетени за предоставени в изпълнение на задължението за издръжка и на прехвърлителя, първо – защото изпълнението не е извършено на кредитора и второ – защото по делото не са ангажирани доказателства, че след превода на сумите на бенефициера, част от тях в размер от 125 лв. месечно са били предоставяни на прехвърлителя, в изпълнение на задължението за осигуряване на издръжка в този размер. Доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че бенефициерът /майката на длъжника/, до м.01.2018 год. не е имала никакви доходи-от трудови договори, пенсии, или от други социални плащания, в какъвто смисъл са представени извлечения на документи от съответните държавни органи, преводите на сумите от нейния син по нейна сметка могат да бъдат счетени за изпълнение на задължение от страна на ответника за осигуряване на издръжка, но само по отношение на нея. Съдът не е задължен да обсъжда неприетите доказателства ангажирани от въззиваемия пред въззивната инстанция, но следва да се посочи, че извлеченията от спестовна книжка на майката на ответника са несъотносими, тъй като не касаят процесния период след сключване на договора, а са за период много преди това 2007-2011 год.
Свидетелите ангажирани от ответната страна Ч. и К. не сочат възприети от тях обстоятелства във връзка с изпълнението на поетото задължение от ответника за осигуряване на месечна издръжка в договорения размер на прехвърлителя за процесния период. Тези свидетели по-скоро са останали с впечатление, че наследодателят на ищцата желае да прехвърли имота си на сина на втората си съпруга защото той ще го гледа, което е правно ирелевантно тъй като сочи различна престация от посочената в договора.
Именно неделимостта на задължението за издръжка поето по договора, възприето в смисъла по цитираното тълкувателно решение, че правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата, на които се дължи издръжка и гледане, може да иска развалянето на договора изцяло, изисква доказване на изпълнението на задължението за плащане на издръжка на всеки един от двамата правоимащи по договора, каквото в случая не се установи по отношение на кредитора-прехвърлител.
Ето защо, на базата на цитираната по-горе задължителна съдебна практика, следва да се счете, че ищцата в качеството на наследник на кредитора-прехвърлител има право да иска от съда разваляне на договора до размера на субективните си права произтичащи от наследяването, поради установеното по делото неизпълнение на задължението по процесния договор на ответника, спрямо нейния наследодател.
С Определение № 20 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5072/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева във връзка с въпроса, след като приживе прехвърлителят не е дал никакъв повод да се смята, че е недоволен от начина на изпълнение на договора, респективно - приживе е приел престацията на приобретателя като достатъчна и се е считал за удовлетворен, може ли ищецът да иска разваляне на сключения между наследодателя му и касатора договор е прието, че съгласно практиката на ВКС, изразена в Решение № 863 по гр. д. № 134/2009 г., IV г. о., и решение № 494 по гр. д. № 642/2011 г., IV г. о., ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.
Настоящият съд намира, че в случая горното определение и цитираните от окръжния съд Определение № 761 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева и Решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, не намират приложение. С приетото по тези съдебни актове са обсъждани конкретни обстоятелства установени по различни от настоящия казуси, най-вече във връзка с преценката дали кредиторът е бил удовлетворен от полаганите грижи уговорени като неделима престация със задължение за неопределена отнапред издръжка. С оглед на естеството на уговорената в настоящия случай престация-само за месечна издръжка /без гледане/ в предварително определен размер, за който както беше вече посочено съдът не може да прави преценка дали е в достатъчен размер, е изключена и преценката дали кредиторът-прехвърлител е бил удовлетворен от полученото, тъй като в случая такава преценка - че месечна издръжка в размер на 125 лв. му е достатъчна, той е направил към момента на сключване на договора. Ето защо последваща преценка – дали този размер му е бил достатъчен или не, няма значение за изпълнението на поетото от длъжника задължение по настоящия договор.
Предвид изложеното по-горе, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи, че е налице изпълнение на задължението на приобретателя по договора да предоставя на прехвърлителя по процесния договор ежемесечна издръжка в договорения размер, съдът намира твърдението за неизпълнение на задължението на ответника за установено, поради което на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД договорът следва да бъде развален до размера на субективните права на ищцата от наследяването – 1/3 от 1/2 ид.ч.- т.е. до размера на 1/6 ид.ч. от процесния имот.
Горното сочи, че извън недопустимата част, в която първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено, в останалата част по същество на спора по иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, решението е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост, при направени от окръжния съд правни изводи, които не съответстват на установената фактическа обстановка, поради което в тази част решението следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество с уважаване на предявения иск.
С оглед изхода на делото, следва да бъде пререшен въпроса за съдебните разноски, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника, като настоящият съд извърши ново разпределение на разноските, включително на тези направени пред въззивния съд. Предвид неоснователността на главния иск и основателността на евентуалния иск въззивният съд намира, че разноските и за двете съдебни инстанции следва да останат в тежест на страните, така, както са направени.
Държавната такса дължима за разглеждане на евентуалния иск, който е основателен, следва да се поеме от ответника, поради което решението следва да бъде отменено и в частта, с която таксата е възложена на ищцата, с осъждане на ответника да я заплати по сметка на настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 459/07.11.2019 год. по гр.д. № 207/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен иска на Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ **, адвокат Р. С., срещу В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ж. П.“ *, адвокат С. С., с който на основание чл. 26, ал.1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите поради нарушаване на добрите нрави, се иска установяване на нищожността на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка номер **, том 3, рег. номер 3212, нотариално дело номер 395/2016г. на нотариус О. Ж., регистриран под номер 133 в регистъра на Нотариалната камара, за размера над 1/6 ид.част от имота описан в нотариалния акт,
като ПРЕКРАТЯВА производството по делото, по предявения иск с основание чл. 26, ал.1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите, В ЧАСТТА за размера над 1/6 ид.ч. от имота, описан в нотариалния акт, поради недопустимост на иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 459/07.11.2019 год. по гр.д. № 207/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ **, адвокат Р. С., срещу В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ж. П.“ *, адвокат С. С., с който на основание чл. 26, ал.1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите поради нарушаване на добрите нрави, се иска установяване на нищожността на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка номер **, том 3, рег. номер 3212, нотариално дело номер 395/2016г. на нотариус О. Ж., регистриран под номер 133 в регистъра на Нотариалната камара, за 1/6 ид.част от имота описан в нотариалния акт.
ОТМЕНЯ решение №459/07.11.2019 год. по гр.д. №207/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които:
-е отхвърлен иска на Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ **, адвокат Р. С., срещу В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ж. П.“ *, адвокат С. С., с който на основание чл. 87, ал.3 във вр. ал.1 от Закона за задълженията и договорите, се иска разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка номер **, том 3, рег. номер 3212, нотариално дело номер 395/2016г. на нотариус О. Ж., регистриран под номер 133 в регистъра на Нотариалната камара до размера на прехвърлената с него 1/6 ид. ч. от имота, поради договорно неизпълнение.
-е осъдена Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“, адвокат Р. С., да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ж. П.“ *, адвокат С. С., сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направените съдебно-деловодно разноски за производството.
- е осъдена Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ **, адвокат Р. С., да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 130 /сто и тридесет/ лева - дължима държавна такса за евентуалния иск.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ по иска предявен от Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ **, адвокат Р. С. срещу В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ж. П.“ *, адвокат С. С., на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, договора сключен на 26.09.2016 год. между наследодателя на ищцата Н. П. Д., поч. на **.**.**** год. и В. П. Д. ЕГН **********, обективиран в нотариален акт № **, т.3, рег. № 3* дело № 395/2016 год., на нотариус № 133, с който са прехвърлени 1/2 ид.ч. от апартамент с идентификатор 07079.610.134.1.5 по КККР на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ул. “Г. К.“, № **, вх.*, ет. *, ап. *, с площ от 84,48 кв.м, ведно с прилежащите към него избено помещение № 4 и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, срещу задължение на приобретателя да поеме издръжката на Н. П. Д. и съпругата му Н. С. З. – майка на приобретателя, ежемесечно в размер на 250 лв. общо за двамата прехвърлители, до размера на прехвърлената 1/6 ид. ч. от имота / 1/3 от разпоредената 1/2 ид.ч./, поради неизпълнение на задължението на В. П. Д. за осигуряване на месечна издръжка в договорения размер на прехвърлителя Н. П. Д., считано от момента на сключване на договора до неговата смърт.
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ж. П.“ *, адвокат С. С. да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд дължимата държавна такса за разглеждане на евентуалния иск в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/.
ПОСТАНОВЯВА съдебните разноски за двете съдебни инстанции да бъдат поети от страните така, както са направени.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.