№ 36651
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110117704 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. 25 ГПК „Бързо производство”.
Образувано е по искова молба от Р. А. Б. срещу „А*** Фа**** С**** Л****“
(A**** S****), дружество регистрирано в Гибралтар под № 105224, със служебен
номер от регистъра на НАП **********, със седалище и адрес на управление
**********ап. 851, Юропорт
Oтветникът – „А*** Фа**** С**** Л****“, е подал писмен отговор на исковата
молба на 10.09.2024 г. (постъпил в деловодството на състава на 11.09.2024 г.), при
твърдение исковата молба да е връчена на 16.08.2024 г. (към момента по делото
липсва върнато доказателство за момента на връчване на исковата молба).
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
исковете, намира следното:
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146 ГПК съдът докладва делото:
1.Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение по трудов договор
15.02.2010 г. с „ЕНТЕЙН С**** (БЪЛГАРИЯ) ЕООД (с предишни наименования -
,ДЖИВИСИ С****“ и „буи.парти с**** (Бълагрия)), ЕИК *********, съгласно който
изпълнявал длъжността „Организатор работа с клиенти“. На основание чл. 123, ал. 1, т.
7 от КТ и поР. прехвърляне на част от дейността на работодателя трудовото му
правоотношение продължило с работодател ответника – „А*** ФА**** С**** Л****“
(чуждестранно лице - с предишно наименование И**** - In******), служебен номер от
регистъра на НАП **********. Сочи, че трудовото му правоотношение било
прекратено на 05.02.2024 г. със Заповед, връчена на 04.01.2024 на основание чл. 328,
ал. 1, т. 1 от КТ, като на 04.01.2024г. му било връчено предизвестие. Оспорва да е
реално осъществено уволнителното основание – закриване на предприятието. Твърди,
че като фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
ответникът посочил решение на управляващия орган на дружеството, взето на
1
заседание, проведено на 12.12.2023 г., но сочи, че с него не се прекратява
предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, а се взима решение за
реорганизацията му, респективно по силата на същото не е прекратена дейността на
дружеството- ответник и то продължава да извършва дейност. Въз основа на
изложеното иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да
отмени уволнението на ищеца и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 49
920 лв., представляващ обезщетение за оставане без работа поР. незаконно уволнение,
претендирано в брутен размер и за периода от 05.02.2024 г. до 05.08.2024 г.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ поР.
закриване на предприятието. Сочи, че актуалната длъжност на ищеца преди
уволнението била „маркетинг мениджър“. Твърди, че с протокол за решения на
директорите на „А*** Фа**** С**** Л****“ от 12.12.2023 г. е взето решение за
прекратяване на дейността на дружеството в Република България, включително да се
прекратят действащите договори и правоотношения. В изпълнение на това решение
били прекратени всички трудови договори и договорът за наем на офис пространство.
Поддържа, че ответното дружество е формирало отделно търговско предприятие в
Република България, което е имало работодателска правоспособност, поР. което със
закриване на същото е осъществено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, като към
момента е окончателно и напълно преустановена дейността му. ПоР. това, че
предприятието в България не е правосубектно, не е възможно да бъде проведена
процедура по ликвидация, поР. което счита доводите на ищеца в тази връзка за
неоснователни.
Твърди още, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1429,88 лева,
а един месец по-късно – и обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222,
ал. 1 КТ в размер на 7 864,24 лева. Поддържа, че исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
При условията на евентуалност, ако съдът счете уволнението за
незаконосъобразно, предявява възражение за прихващане със сумата от 7 864,25 лв.,
платена като обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 КТ, и иска
връщането й на отпаднало основание.
2. На основание чл. 155 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят следните обстоятелства: ищецът е работил по трудов
договор 15.02.2010 г., сключен с „ЕНТЕЙН С**** (БЪЛГАРИЯ) ЕООД (с предишни
наименования – „ГБ С****“ ЕООД, ,ДЖИВИСИ С****“ и „буи.парти с****
(Бълагрия)), ЕИК *********, съгласно който изпълнявал първоначално длъжността
„Организатор работа с клиенти“; че на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ поР.
прехвърляне на част от дейността на работодателя трудовото му правоотношение
продължило с работодател ответника – „А*** ФА**** С**** Л****“.
3. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на
ответника – работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на
правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване –
в случая да докаже закриване на предприятието, т.е. преустановяване и цялостно
прекратяване на дейността на предприятието на работодателя, обусловено от
предхождащ акт на компетентния орган и привеждане в изпълнение на съответното
решение.
2
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищецът
следва да докаже, че в резултат от уволнението е останал работа за процесния период,
поР. което е претърпял имуществена вреда, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 КТ, че не сочи доказателства за
установяване на твърдения факт относно оставане без работа за период от 6 месеца
след уволнението.
По възражението за прихващане на ответника в негова тежест е да установи
плащането на съответната сума, а в тежест на ищеца – основанието за задържането й.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и към отговора на исковата писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат.
Доказателственото искане на ищеца и на ответника за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза по формулираните в исковата молба и отговора на
исковата молба въпроси следва да бъде уважено.
Доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел за установяване на обстоятелството
относно преустановяване дейността на ответното дружество на територията на
Република България следва да бъде уважено.
Искането на ответника за изискване по реда на чл. 186 ГПК от НАП на сочените
доказателства следва да бъде уважено, доколкото същите са допустими, необходими и
относими за изясняване предмета на спора.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи фишове за работна заплата през
последните 6 месеца преди уволнението, доколкото същите са приложени по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в т. 1 - 3 от обстоятелствената част
на определението.
ПРИЕМА възражение за прихващане на ответника за сумата от 7 864,25 лв.,
платена като обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 КТ,
претендирана при условията на евентуалност на отпаднало основание.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно - счетоводна експертиза, която, след
запознаване с документите по делото, по необходимост – и при извършване на справки
в НАП, в банковата сметка на ищеца, по която е превеждано трудовото
3
възнаграждение, и в счетоводството на ответника, да отговори на задачите
формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца при необходимост за вещото лице да извърши проверка на
транзакциите по банковата му сметка, по която е превеждано възнаграждение, да
осигури достъп до необходимите данни.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице С. Ф. В..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв., от
които 200 лв. платими от бюджета на съда и 200 лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от съобщението по депозитна сметка на СРС.
Да се призове вещото лице.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане на страната на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Национална агенция по приходите в
двуседмичен срок от съобщението да представи:
1/ справка за активни трудови договори, сключени от „А*** ФА**** С****
Л****“ (чуждестранно лице - с предишно наименование И**** - In******), служебен
номер от регистъра на НАП **********, съдържаща информация за датата на
сключване и датата на прекратяване на всеки трудов договор, сключен със служител на
дружеството, както и информация дали към деня на справката съществуват активни
трудови договори, по които дружеството е страна;
2/ справка за активни трудови договори, по които страна е Р. А. Б., ЕГН
********** за периода от 01.201.2024 г. до деня на справката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл.
190 ГПК за задължаване на ответника да представи фишове за работна заплата през
последните шест месеца преди уволнението.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище във връзка с дадените им
указания в определението и по доклада на делото и да предприемат съответните
процесуални действия, в т. ч. и да направят доказателствени искания в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.
При неизпълнение на указанията в срок, ще настъпят последиците на чл. 313
ГПК - страните ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът не се дължи на особени непревидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2024 г.
от 15.00 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението,
като на ищeца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията
към него.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Препис от определението да се връчи на страните на следните адреси:
На ищеца – на адрес гр. София, ул. „К*****, вх. Б, ет. 3, както И НА АДРЕС
гр. София, ул. „Г****“ № 1, бл. 3, ап. 24 – чрез адв. С. Х.;
На ответника – на адрес - гр. София, бул. „Ц****“ № 8 ***, чрез адв. Е.
И..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5