Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /05.04.2021г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и втори март две
хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 41/2020 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК
********* срещу А.Н.С. ЕГН**********, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 9997,51 лв.,
представляващи непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление
от 12.03.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; 1970,37 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за
периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019 г., 204,52 лв. – санкционна лихва за
периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019 г., 202,73 лв. законна лихва за периода
от 12.11.2019 г. до 22.01.2020 г. и 120 лева – еднократна такса разходи.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: На 12.03.2018 г. между „Б.Д.“ ЕАД и А.Н.С. е сключен
Договор за кредит за текущо потребление. Кредитът е в размер на 35 000 лева със
срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Падежната дата
за издължаване на месечните вноски е 5 - то число на месеца. Сочи се, че кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора, е в размер на 7, 35 % годишно. Кредитът е усвоен на 12.03.2018 г.
Кредитът се погасява чрез разплащателна сметка с IBAN № **********************
с месечни погасителни вноски, състоящи се от различни части главница и
договорна (възнаградителна) лихва. Твърди се, че на 11.11.2019 г. г.
кредитополучателят по договора за кредит за текущо потребление не е заплатил
дължимата месечна погасителна вноска, като след тази дата окончателно е преустановено
заплащането на месечните вноски и по заема не са извършвани никакви погашения. Твърди
се, че на основание чл. 18, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление за „Б.Д.“ ЕАД частта от всяка падежирала и непогасена
вноска, представляваща главница, започва да се олихвява със санкционираща
лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размера на 10 (десет) процентни пункта. Към 05.11.2019 г. непогасените
изцяло дължими месечни вноски по кредита вече са 20. Вследствие на
гореизложеното поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание
чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление за „Б.Д.“ ЕАД е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем в размер
на пълния му остатък. На 01.08.2019 г. „Б.Д.“ ЕАД е изпратила чрез частен
съдебен изпълнител с peг. № 886 покана уведомление
до длъжника, с която го е известила, че упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем - връчена на 29.10.2019 г. Като на 12.11.2019 г. въз
основа на допуснатата забава в плащанията и изпратеното уведомление кредитът е
станал изцяло предсрочно изискуем. Сочи се в исковата молба, че на основание т.
5 от Приложение № 3 Такси по кредити за текущо потребление, което представлява
извлечение от тарифата на „Б.Д.“ ЕАД, която съгласно чл. 18 от процесния
договор за кредит е задължителна за страните по него, при трансформирането на
даден кредит за текущо потребление в предсрочно изискуем, кредитополучателят
дължи такса „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120 лева. Предвид
изложеното се моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор
на исковата молба, в който са изложени доводи за нередовност на подадената
искова молба. Твърди се, че неправилно е определено възнаграждението на
назначение особен представител. Освен това се сочи, че същата е неоснователна,
тъй като договорът е нищожен, поради противоречив със закона и добрите нрави.
Моли се да се отхвърли исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗП и чл. 86 ЗЗД.
Няма спор по делото а и видно от представения договор
за кредит за текущо потребление /л.15- л. 17 от делото/ сключен на 12.03.2018г.
ищецът е предоставил на ответника в качеството му на кредитополучател банков
кредит за текущи нужди в размер на 10 000 лева срещу задължението на последния
да го върне при условията на договора- на 60 месечни вноски, платими до
12.03.2023 г. Към договора са приложени и общи условия подписани от ответника.
Страните са
договорили в чл. 8 от договора кредитополучателят да заплаща годишен лихвен процент
за ползвания кредит, който е променлив и се съставя от фиксирана преференциална
надбавка в размер на 8,937 % и лихвен процент формиран от стойността на 6-месечен
Sofibor. Посочено е, че лихвения
процент с е променя с промяната на 6-месечния Sofibor при предпоставките и реда предвидени в ОУ, както и, че
стандартната месечна надбавка не може да е в размер над 13,287%.
В договора е посочено, че кредитополучателя заплаща
таксите съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банка ДСК, съгласно
която при изискуем кредит кредитополучателят дължи такса в размер на 120 лв.
В ОУ чл. 18.1 е посочено, че при забава на плащането на
месечна вноска главницата се олихвява освен с договорения лихвен процент, и с надбавка
за забава в размер на 10 пункта. Съгласно чл. 19.1 ОУ към договора, страните са
се съгласили банката- ищец да има право да обяви кредита за предсрочно изискуем
при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
От извлечение от счетоводни книги, изготвени от „Б.Д.“
ЕАД към 24.01.2020 г. по отношение договор за кредит, сключен с А.С., се
установява, че са налице двадесет броя непогасени месечни вноски по лихва и/или
главница към датата на изискуемостта – 05.11.2019 г. Отразено е, че общият
размер на задълженията възлиза на 12495,13 лева, от които дължима главница – 9997,51
лева; дължима договорна лихва – 1970,37 лева за периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019
г., санкционираща лихва 204,53 лв. - за
периода от 05.04.02018 г. до 11.11.2019 г. обезщетение за забава –202,73 лева
за периода от 12.11.2019 г. до 23.01.2020 г., както и 120 лева разходи при
изискуемост.
По делото е приета като писмено доказателство покана-уведомление от ищеца
до ответника от 01.08.2019 г., с което ищецът е уведомил ответника, че се
възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. По делото е представен
констативен протокол от 29.10.2019 г. на ЧСИ В.К.Б., в който е изложено, че
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчено на
ответника на 29.10.2019 г. на основание чл. 47 ГПК след залепяне на уведомление.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза неоспорена от
страните изготвена от вещото лице Л.А.. От заключението на вещото лице се
установява, че общо усвоеният кредит е в размер на 10 000 лв., който е усвоен
на 12.03.2018г., чрез превеждане по банкова сметка ***. В заключението е
посочено, че съгласно договора и погасителния план вноските по кредита са
разпределени на 60 броя месечни с дата на първата вноска – 05.04.2018 г., а
последната на 12.03.2023 г. Вещото лице в своето заключение посочва, че общо
дължимата сума по кредита е в размер на 12 766,83 лв., включваща главница
10000лв., договорна лихва 2456,83 лв. и 120 лв. такса. За погасяване на
задълженията по кредита е направено едно плащане в размер на 60,63 лв. Посочено
е, че по договора остават дължима главница в размер на 9997,51 лв., договорна
лихва в размер на 2398, 69 лв., санкционна лихва в размер на 204,52 лв., такса
в размер на 120 лв. и законна лихва в размер на 199,95 лв за периода то 12.11.2019
г. до 22.01.2020 г. Вещото лице е уточнило че размерът на договорната лихва не надминава
три пъти размера на законната лихва за периода, за който е начислена. При изслушването
си вещото лице е посочило, че кредитът е уговорен с променлив лихвен процент,
който е съобразен при изчисляване на договорната лихва. Съдът възприема
заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен
отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване
на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало.
При така установено от фактическа страна, съдът
от правна страна намира следното:
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява,
че на 12.03.2018г., ответникът С. е сключила Договор за кредит за текущо
потребление с „Б.Д.“ ЕАД, на основание който договор на С. е предоставена сумата
в размер на 10 000 лв., която сума ответникът е следвало да върне на равни
месечни погасителни вноски – 60 бр. ведно с договорната лихва, поради което
следва да се приеме, че между страните по делото е сключен именно договор за
потребителски кредит.
С оглед естеството
на спора за съществуване на вземане, произтичащо от договор за потребителки кредит,
към процесните отношения е приложима уредбата на Закона за защита на
потребителите. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния
характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което
тяхното приложение съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС. С оглед
естеството на спора съдът е длъжен служебно да разгледа въпроса относно
съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми.
В договора ясно е
посочена датата на сключването му, общият размер на кредита, начин на
усвояване, начин на погасяване, посочен е годишен процент на разходите по
кредита – 10,74 %. Уговорен е променлив лихвен процент, който се изменя
съобразно обективни критерии и който е ясно и разбираемо уговорен в процесния
договор, поради което се явява действителен (така и Решение № 299 от 15.02.2019
г. по т.д. № 2023/2017 г. на Второ т.о., ВКС). Съдържа информация за условията
за издължаване по погасителния план - размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Договорът е в съответствие с изискванията на
закона, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите, съобразен с
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен
план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26. Правото
на длъжника да се откаже от договора е подробно и разбираемо разяснено в
инкорпорираните в него общите условия.
В приетия по делото
договор от 12.03.2018 г. се установява, че кредитополучателят заплаща такси,
съгласно тарифа за лихвите, таксите и комисионните. Последната е приета като
писмено доказателство по делото и от нея е видно, че разходи при изискуем
кредит са в размер на 120 лева. В частта досежно събирането на такси за
изискуем кредит, клаузата се явява неравноправна. Съобразно правилото на чл.
33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Събирането на такса за
изискуем кредит има за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото
дължимостта на тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в
плащанията, с начисляването им на практика се достига до начисляване на
допълнително обезщетение за забава над допустимия размер. В този смисъл
разглежданата уговорка е нищожна поради противоречие с посочените разпоредби на
ЗПК. Предвид гореизложените мотиви, искът за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 120 лева – разходи
при изискуем кредит се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза,
която съдът цени като компетентно изготвена се установява, че ответникът е
изпълнил задължението си за заплащане единствено на сумата в размер на 60,63
лв., с която е погасена част от главницата и договорната лихва. След тази вноска
няма извършвани други плащания. В чл.18.1 и чл. 18.2 от общите условия, приети
като писмени доказателства по делото се установява, че при допусната забава в плащанията
на главница и/или лихва, целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка 10
процентни пункта. От съдебно счетоводната експертиза, която съдът цени като
компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото
доказателествен материал и приетото като писмено доказателство извлечение от
счетоводните книги, изготвено от „Б.Д.“ ЕАД към 24.01.2020 г. се установява, че
са налице настъпилите обективни факти за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
а именно забава в плащанията на лихва и главница над 90 дни.
В т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящото
производство се представят доказателства, че е извършено уведомяване на А.С. за
обявяване на кредита за предсрочната изискуем чрез извършеното връчване от
страна на ЧСИ с рег. № 886 и район на действие Окръжен съд – Пазарджик.
При обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да
са спазени изискванията за връчване, аргумент от чл. 43 ЗЧСИ, който препраща
към разпоредбите на чл. 37 до 57 от ГПК. В случай, че връчителят не намери
адресата на адреса или лице, което е съгласно да получи съобщението следва да
пристъпи към изпълнение на процедурата, разписана в разпоредбата на чл. 47 ГПК.
Спазването на същата е условие за валидността на връчването. За да се приеме,
че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК следва да спазени
последователно разпоредбите на чл. 47, ал.1 до ал.3 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от
2017 г./. Липсата на спазване на законовите изисквания на посочени норми, води
до извод за неспазена процедура по връчване на уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, а от там и не следва да се приема, че е налице
валидно извършено уведомяване на длъжника от страна на кредитора за обявената
предсрочна изискуемост на кредита.
В процесния случай се установява, че длъжникът е посетен
на адреса три пъти – 04.09.2019 г., 16.09.2019 г. и на 12.10.2019 г. /неприсъствен
ден/ като не е намерен адресата или
лице, съгласно да получи поканата, поради което на 12.10.2019 г. е залепено
уведомление като в рамките на двуседмичния срок длъжника не се е явил да получи
книжата, поради което е прието, че уведомлението, с което се обявява кредита за
предсрочно изискуем е връчено редовно на основание чл. 47 ГПК. ЧСИ не е
извършил служебна справка за регистрирани трудови договори на А.С., но от съдържащата
се в кориците на делото справка за регистрирани трудови договори на ответника се
установява, че в периода на връчване на книжата, с която кредита се обявява за
предсрочно изискуем ответникът не се е намирал в трудово правоотношение, поради
което не следва да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 47 ГПК. Дори и ЧСИ да беше направил справка регистрирани трудово договори на
ответника, то не би могло да се стигне до различен резултат, доколкото такива
въобще не са регистрирани.
Още повече, че в приложенията към искова молба се съдържа
изявление от страна на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Съдът следва да съобрази този факт по реда на чл. 235 ГПК, поради което дори и
да се приеме, че кредита не е бил обявен за предсрочно изискуем преди
предявяване на исковата молба, то следва да се приеме, че с връчване на
исковата молба и приложенията към нея за отговор кредитът е надлежно обявен за
предсрочно изискуем. Тук е мястото да се посочи, че защитата, която се осъществява
от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява
защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.
34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е надлежно извършено
чрез връчване на исковата молба на особения представител. В този смисъл решение
№ 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа на първо т.о. на ВКС. Ето защо
се явяват неоснователни доводите на особения представител на ответника, че
процесните вземания не са с настъпила изискуемост.
Предвид достигнатия извод от съда и при съобразяване
липсата на извършени плащания от страна на ответника след 12.03.2018г. и на
приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза,
което съдът цени като компетентно изготвено, следва изводът за основателност на
исковата претенция за претендираната главница и договорна лихва. Договорната лихва
се дължи до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като
след тази дата се дължи законна лихва. В този смисъл са разясненията на тълкувателно
решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо предявените
искове, с изключение на иска за заплащане на сумата в размер на 120 лв. - такси
се явяват основателни и доказани и като такива следва да се уважат.
По
отношение на разноските:
Предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите разноски съобразно уважената част от исковете в общ размер
на 712,97 лв. (уважени са за 12375,13 лв от претендирани 12495,13лв), от които 247,50
лв. – държавна такса, 217,88 лв. – съдебно – счетоводна експертиза и 247,59 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с
чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25 Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски и в
полза на ответника, но доколкото не са представени доказателства, че такива са реално
сторени.
Мотивиран от горното Районен съд – Панагюрище,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, А.Н.С., с ЕГН: **********
с адрес: *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление:*** сума в размер на 9997,51 лв., представляващи непогасена главница по
договор за кредит за текущо потребление от 12.03.2018 г. сключен между
страните, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-
24.01.2020 . до окончателното изплащане на сумата; 1970,37 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за
периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019 г., 204,52 лв. – санкционна лихва за периода
от 05.04.2018 г. до 11.11.2019 г., 202,73 лв. законна лихва за периода от
12.11.2019 г. до 22.01.2020 г., които суми са платими по банкова сметка: ***: ***иториалните
поделения на „Б.Д.“ ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ иска предявения от
„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616 срещу, А.Н.С., с ЕГН: **********
за заплащане на сума в размер на 120 лева – представляваща
еднократна такса разходи по договор за кредит за текущо потребление от 12.03.2018
г. сключен между страните.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗЗД, А.Н.С., с ЕГН: ********** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК121830616 в общ размер на сума в размер на 712,97 лв. – разноски направени в първоинстанционното производство.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: