Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   гр.София, ……..05.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                                ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

 

СЕКРЕТАР ГЕРГАНА ЦВЕТКОВА,

ПРОКУРОР АЛБЕНА ТАРАЛАНСКА,

 

като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.о.х.д.№ 3994 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.327 от НПК.

С присъда от 03.05.2017г., постановена по н.о.х.д. № 11 571/2015г., по описа на СРС, НО, 94- ти състав, съдът е признал подсъдимия Ф.А.М. за виновен в това, че 10.03.2015г., в обособено самостоятелно помещение, част от „Диагностичен пункт“ при цех № 4, предназначен за автомобилен сервиз, находящ се в гр.София, ул.“********, държал акцизни стоки без бандерол- 21,500 кг. нарязан тютюн на влакна с ширина на ивицата около 1,5мм, опакован в черен полиетиленов чувал, запечатан картон серия А № 152901 ЧВП НЕКД- СДВР, при стойност на един кг. тютюн от 35,00 лева на обща стойност 752,50 лева и стойност на дължимия акциз от 3 268,00 лева, когато такъв се изиска по закон- чл.2 и чл.12 от Закон за акцизите и данъчните складове и чл.28 от Закон за тютюна и тютюневите изделия, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1, вр.чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, както и „Глоба“ в размер на 752,50 лева, като на основание чл.304 от НПК го оправдал за разликата в теглото на тютюна до 21,647кг, и съответно- за разликата в пазарната стойност до 757,65 лева, както и за разликата в стойността на дължимия акциз до 3 290,35 лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” с изпитателен срок три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.234, ал.З от НК съдът е отнел в полза на държавата предметът на престъплението- нарязан тютюн, опакован в черен полиетиленов чувал, запечатан картон серия А № 152901 ЧВП НЕКД- СДВР.

Съдът е върнал на подсъдимия метална машина със зелена транспортна

Решение по ВНОХД № 3994/2017г., СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав, 2 стр.

 

лента с два електромера, иззета и запечатана с картон серия А № 162900 ЧВП № 710 НЕКД- СДВР.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Ф.А.М. да заплати по сметка на СДВР направените разноски в размер на 122,00 лева, по сметка на СРС направените по делото разноски в размер на 120,00 лева, както и по 5,00 лева държавна такса за издаване на всеки изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитата на подсъдимия Ф.М.- адв.М.Т., в която са изложени доводи, че същата е неправилна, необоснова и постановена при нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че не е необходимо да се постави бандерол на чувал с нарязан тютюн. Твърди се, че държането на акцизни стоки извън данъчен склад не е престъпление. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и съдът да постанови друго, с която признае подзащитния й за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна и предлага същата да бъде потвърдена. Поддържа, че в мотивите си СРС подробно и изчерпателно е обосновал съставомерността на деянието по чл.234, ал.1 от НК.

Защитата на подсъдимия Ф.А.- адв.Г.М., пледира, че при извършеното претърсване и изземване са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават протокола за иззетото веществено доказателство. Поддържа, че от показанията на свидетелите П. и К. се установява, че не са присъствали на извършеното действие по разследването, а впоследствие органите на МВР им показали чувал с неизвестно за тях съдържание. Твърди, че невъзможността за определяне съдържанието на прах и цели листа, които не са акцизна стока, водят до липса на предмет на престъплението. Счита, че СРС в мотивите си неправилно е приел, че намерената машина е за рязане на тютюн, тъй като в тази насока няма експертиза. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия Ф.М. за невиновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

В последна дума подсъдимият Ф.М. моли да бъде оправдан.

Във въззивното производство е проведен разпит на свидетелите С.К. и П.П. и е допусната допълнителна физико- химична експертиза.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна СРС е приел, че на 01.04.2012г. между фирма „И.К.“ с управител свидетеля Р.Р.в качеството на наемател и фирма „А.“ АД като наемодател бил сключен договор за наем на обособено самостоятелно помещение „Диагностичен пункт“ към цех № 4, предназначено за

Решение по ВНОХД № 3994/2017г., СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав, 3 стр.

 

автомобилен сервиз, с площ от 170 кв.м., находящо се в гр.София, район „Искър“, ул.“********. Свидетелят Р.рядко посещавал обекта и упълномощил свидетеля И.Б.да се грижи за стопанисването на помещението. От своя страна свидетелят Б. бил в приятелски отношения с подсъдимия М.. В началото на 2015г. подсъдимият попитал свидетеля Б. дали има свободно помещение, в което да складира строителни материали. Свидетелят Б. знаел, че към „Диагностичен пункт“ към цех № 4 има такова самостоятелно помещение, което никой не ползва и позволил на подсъдимия да складира там свои вещи, като му предал и ключа от помещението.

На 10.03.2013г. в хода на специализирана полицейска акция по линия „акцизи“ свидетелите Й.Й.и М.У.- служители на 07 РУ- СДВР извършили проверка на „Диагностичен пункт“ към цех № 4. В обособеното помещение свидетелите заварили подсъдимия М., а до него на пода имало поставен черен полиетиленов плик, съдържащ нарязан тютюн за лула и цигари.

Било извършено претърсване и изземване, при което процесуално- следствено действие намереният черен полиетиленов чувал, ведно със съдържащия се в него тютюн, бил иззет.

В хода на въззивното производство е приета допълнителна физико- химична експертиза, съгласно чието заключение вещественото доказателство представлява деградирал от плесен нарязан тютюн, негоден за консумация. В мирисът на нарязания тютюн преобладава мирис на плесен. Настъпилите деградивни процеси плесенясване/мухлясване по време на съхранението не позволяват определяне на физични показатели и водят до изменение на структурата и химичния състав на нарязания тютюн.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно доказани.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите И. Б., Й.Й., М.У., Р.Р., протокол за претърсване и изземване, договор за наем, заключенията на физико- химичните експертизи, справка за съдимост, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият не е осъждан.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е заключил, че подсъдимият Ф.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.234, ал.1 от НК, тъй като непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които гарантират дейноста на държавата по установяване и събиране на определен

Решение по ВНОХД № 3994/2017г., СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав, 4 стр.

 

налог от акцизни стоки. В конкретния случай подсъдимият Ф.М. е осъществил изпълнителното деяние като е държал процесната вещ- нарязан тютюн без бандерол.

Правилни и обосновани са изводите на СРС при определяне на наказанието. Съдът пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства е преценено чистото съдебно минало, не високата обществена опасност на дееца, а като отегчаващи- количеството установен нарязан тютюн и е определил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което отложил с изпитателен срок от три години.

Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението, че държането на акцизни стоки извън данъчен склад не е престъпление. Законодателят в разпоредбата на чл.234 от НК изисква държане на акцизни стоки без бандерол, без да поставя изискването това да е данъчен склад. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е осъществявал фактическа власт върху нарязания тютюн, който е бил без бандерол. В показанията си свидетелите Й.Й.и М.У. са категорични, че при извършената проверка на „Диагностичен пункт“ към цех № 4, в обособеното помещение са заварили подсъдимия М., а до него на пода имало поставен черен полиетиленов плик, съдържащ нарязан тютюн за лула и цигари.

При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата. Във връзка с изготвянето на допълнителна физико химична експертиза във въззивното производство подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 227,30 лева.

Воден от горното, и на основание чл.334, т.6 във връзка с чл.338 от НПК Софийски градски съд

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.05.2017г., постановена по н.о.х.д. № 11 571/2015г. по описа на СРС, НО, 94- ти състав.

ОСЪЖДА подсъдимия Ф.А.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 227,30 лева, представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.