Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 29.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и първи юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 211 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.Д.Д.
срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.10.2016
г. около 13,20 ч. в гр. София, Р.И.Г. управлявала л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******по
бул. „Тодор Каблешков“ с посока на движение от ул.
„Луи Айер“ към бул. „България“. В района на
кръстовището с ул. „Боянски водопад“ водачът Г. нарушила правилата за движение
по пътищата, управлявайки автомобила с несъобразена със състоянието на пътната
настилка скорост, поради което не могла да спре навреме и реализирала ПТП, като
ударила спрелия пред него в колоната лек автомобил с рег. № *******, вследствие
на което ищецът получил т.нар „камшичен удар“ на
шията и веднага почувствал силна болка в шийния
отдел, ограничени движения в същия, главоболие и световъртеж. Твърди се, че
вследствие на ПТП на ищеца са причинени следните травматични увреди: увреждане
на междупрешленните дискове в шийния
отдел с радикулопатия, световъртеж от централен
произход-ЦОНС. Поддържа се, че от ПТП до настоящия момент ищецът е в тежко
физическо състояние, като причинените му наранявания водят до силни и
продължителни болки. Твърди се, че вследствие на ПТП при ищеца се появили
постоянни болки в областта на шията, особено изразени при движение на същата,
наблюдава се ограничен обем на движения на шията, световъртеж и замайване.
Твърди се, че при ищеца е налице срив на самочувствието му и тежък психически
шок-страхува се да управлява автомобил, не спи спокойно след инцидента, станал
е много чувствителен.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 22116001265624, валидна от 03.05.2016 г. до
02.05.2017 г.
Твърди се, че ищецът е провел
процедурата по чл.380 КЗ, подавайки молба на 28.12.2016 г., но до момента
ответникът не му е изплатил застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., частично
предявена от общо претендирания размер от 80 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания, настъпили в
пряка причинна връзка с ПТП на 04.10.2016 г. в гр. София, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № 22116001265624, валидна от 03.05.2016 г. до 02.05.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 04.10.2016 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноските по
делото, в това число и адвокатски хонорар.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Чобанова надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и
водача на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******към датата на произшествието.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва всички твърдения на
ищеца като недоказани. Твърди, че водачът Р.Г. няма вина за настъпилото
произшествие. Оспорва иска по размер с твърдението, че претендираният
размер е силно завишен.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържа доказателствените
си искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован поддържа иска си чрез своя процесуален
представител. Представя списък на разноските. Адвокат О. моли да му бъде
определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА с начислено
ДДС, предвид регистрацията му по ЗДДС.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло
исковата претенция като неоснователна. Съображения излага в депозираните
по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С протокол за ПТП № 1671810/04.10.2016
г., скица към този протокол, АУАН № 539513/04.10.2016 г. и съставеното въз
основа на него Наказателно постановление № 16-4332-019566 от 03.11.2016 г., от
показанията на свидетеля очевидец-Р.И.Г. - водач на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******, както и със заключението на приетата по делото и не оспорена
от страните САТЕ се установява, че на 04.10.2016 г. около 13,20 часа лек
автомобил „Мазда“ с рег.№ ******* се е движил по бул.
„Тодор Каблешков“ в посока към бул. „България“. В
района на кръстовището с ул. „Боянски водопад“ поради задръстване от
автомобили, е бил спрял. Движещият се зад него лек автомобил „Киа Сиид“ с рег. № *******, управляван от ищеца също спира.
Свидетелката Р.И.Г. - водач на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******не успява да
спре и с предна част нанася удар върху задната част на лек автомобил Киа, от
който удар последният отскача напред и с предна част се удря в спрелия пред
него лек автомобил Мазда.
Причина за настъпване на процесното произшествие са субективните
действия/бездействия на водача на лек автомобил Ауди, който не се е съобразил с
пътната обстановка и на мокър път се е движил със скорост и дистанция, която не
му е позволила да спре при възникване на опасност пред него.
Между страните не е спорно, че към
датата на произшествието, за л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******, е имало активна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с полица № 22116001265624, валидна от
03.05.2016 г. до 02.05.2017 г., при ответното дружество.
В пряка причинна връзка от
произшествието, ищецът е получил множествено изкълчване и навяхване на ставите
и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб
(дисторзио коли), която увреда е реализирала медико-биологичния
критерий временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Непосредствено след инцидента
ищецът е прегледан в спешно отделение на ВМА София, където е направена
рентгенография на шийни прешлени без данни за
травматични изменения, не са установени данни за черепно-мозъчна травма или
гръбначно-мозъчна такава, след което е бил освободен, без предписано лечение.
Поради световъртеж, епизодично
главоболие и болки в шийната област, ищецът е
постъпил за лечение в болнично заведение, където му е поставена диагноза:
световъртеж от централен произход, установени са медианна
дискова херния на ниво С4-С5 с компресия на миелона и
друг медианен дисков пролапс
на нива С5-С6. Вещото лице установява, че посочените увреждания не са резултат
от травматичната увреда, получена при ПТП, но
последната е изиграла катализираща роля
за установяване на съществуващи дегенеративни промени.
Вещото лице установява, че при
травмата получена от ищеца при ПТП, възстановителният период обичайно е до
два-три месеца. Болевата симптоматика е в границите
на 30 дни, най-интензивна и в първите 15.
При преглед на ищеца се
установява, че и към момента той продължава да има ограничение в движенията в шийния сегмент на гръбначния стълб, слабост в пръстите на
лявата ръка, изтръпване по страничната повърхност на ръката с хипестезия по дерматомен тип С6
С7.
От приетото по делото заключение
на СПЕ, се установява, че ищецът е изпитвал негативни преживявания от регистъра
на болка, изтръпвания по крайниците и инцидентни страхове за себе си и близките
си, нормални последици от претърпяното ПТП. Няма данни за промяна в психичните
процеси, няма данни за болестни симптоми. Към момента психологическата травма
вследствие на инцидента, няма актуалност, субективните оплаквания са силно
редуцирани, не присъстват като доминиращи или определящи поведението на лицето
и са в процес на отзвучаване.
От разпита на свидетеля Е.А.П.се
установява, че видяла ищеца след произшествието, който й се оплакал от
главоболие. Имал поставена шина на врата. Ръцете му изтръпвали, като с едната
ръка не може да държи дори цигара. Свидетелката започнала да ходи редовно в тях
да му пазарува, чисти, защото той не можел да прави нищо с една ръка. Ръцете му
изтръпвали и с едната ръка не можел да държи нищо. Ищецът живее сам, а родителите
му са възрастни и живеят на друго място. Свидетелката установява, че ищецът все
още има болки във врата, а когато кара кола започва да го боли и спрял да
работи като таксиметров шофьор. Променил се много, станал много затворен. Не иска
да излиза и иска да има някой постоянно при него. Страхува се. От
произшествието до сега не е работил нищо. Издържат го майка му и баща му.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни
и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
На 28.12.2016 г. ищецът сезирал
ответното дружество с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение, но такова не е изплатено и до момента.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 28.12.2016 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 28.03.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 08.01.2018 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 04.10.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С писмените
доказателства, както и със заключенията на приетите по делото СМЕ, СПЕ и САТЕ безспорно
са установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца, от които е търпял и търпи болки и страдания.
Установява се, че вина
за настъпване на произшествието има водачът на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******,
който нарушил нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като не съобразил скоростта си на движение, така че
да намали и да спре, когато е възникнала опасността за движението.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв., поради което
и предявеният частичен иск за разликата над 30 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на
този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие
на претърпяното ПТП ищецът е претърпял телесна повреда-дисторзио коли, която увреда
е реализирала медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и е довела до световъртеж, епизодично главоболие и болки в шийната област, интензивни болки в продължение на 30 дни и
отслабващи по своя интензитет следващите 15 дни.
С оглед заключението
на СМЕ, неоспорено от ищеца, съдът намира, че останалите увреди световъртеж от
централен произход, медианна
дискова херния на ниво С4-С5 с компресия на миелона и
друг медианен дисков пролапс
на нива С5-С6, не се намират в пряка причинна връзка от полученото травматично
увреждане, а са налични, съществуващи пред ПТП дегенеративни промени. Но
доколкото получената травма е изиграла катализираща роля за установяване
съществуването и проявлението им, в резултат на което и към момента ищецът
продължава да има ограничение в движенията в шийния
сегмент на гръбначния стълб, слабост в пръстите на лявата ръка, изтръпване по
страничната повърхност на ръката с хипестезия по дерматомен тип С6 С7, ищецът също следва да бъде обезщетен,
но не и в претендирания от него размер. Ищецът следва
да бъде обезщетен и за преживяната психологическа травма вследствие на
инцидента, която към настоящия момент няма актуалност, субективните оплаквания
са силно редуцирани, не присъстват като доминиращи или определящи поведението
на лицето и са в процес на отзвучаване.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
– която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 28.12.2016 г.
Предвид горното искът по чл.86,
ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен за периода от 04.10.2016 г. до 27.12.2016
г. като неоснователен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски, поради което такива не е правил, респ. не му се присъждат.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 31.05.2019 г. адвокат О. е осъществявал безплатна
правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат О. адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предявеният иск е за сумата от 40 000
лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 1730 лв. като от тази сума и съобразно уважената част от иска /30000 лв./ на
адвокат О. се дължи сумата от 1297,50 лв., респ. 1557 лв. с ДДС, предвид
доказателствата, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 450 лв. ищецът ще следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 112,50 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от иска /10000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1200 лв.,
съобразно уважената част от иска, както и сумата от 450 лв.-възнаграждения на
вещи лица заплатени от бюджета на съда, която сума е съответна на уважената част
от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на И.Д.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 30 000 лв.
/тридесет хиляди лв./, частично предявена от общо претендирания
размер от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните
увреждания, настъпили в пряка причинна връзка с ПТП на 04.10.2016 г. в гр.
София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 22116001265624, валидна от 03.05.2016
г. до 02.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.12.2016
г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният частичен
иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за
забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 04.10.2016 г.
до 27.12.2016 г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О.,
ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 1557 лв. с ДДС /хиляда
петстотин петдесет и седем лв./
ОСЪЖДА И.Д.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 112,50 лв. /сто и дванадесет и 0,50 лв./
разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска
в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лв./, както и сумата
от 450 лв. /четиристотин и петдесет лв./-възнаграждения на вещи лица заплатени
от бюджета на съда, която сума е съответна на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: