РЕШЕНИЕ
№ 628
гр. Русе, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520104924 по описа за 2021 година
Ищцата М. Д. А. твърди, че от няколко години живее и работи постоянно в
Англия. В началото на 2018 г. при завръщането си в България споделила с гинеколога
си д-р Д., че е напипала бучка на гърдата си. Той я прегледал с ехограф и я насочил за
консулт с хирург или мамолог. Ищцата посетила д-р М. в Клиника за образна
диагностика „Вижън“ ООД, който след преглед й препоръчал да се обърне към д-р В.
Ч.. Тя отишла при последния на 22.01.2018 г. и след преглед той й обяснил, че бучката
задължително трябва да се отстрани, и ако е съгласна, може да я приеме за операция
още на следващия ден. Обяснил й, че операцията ще й струва 200 лв., поради факта, че
не е здравно осигурена в България. Тъй като й предстоял обратен полет за Англия на
30.01.2018 г., ищцата се съгласила и на следващия ден постъпила в болницата,
придружавана от съпруга си. Операцията за отстраняване на бучката била с локална
анестезия и била извършена от д-р Ч.. След приключване на операцията я оставили на
операционната маса, завързана с колани и превръзка, като д-р Ч. й обяснил, че след
малко ще излезе резултатът от биопсията и дотогава трябва да стои така. Върнал се при
нея след около 10-15 минути и й казал, че новините са лоши. След като попитала какво
означава това, той й отговорил, че резултатът е злокачествен и имала рак, за което
много съжалява. Откопчал я от коланите, казал й да става, да се облича и да го чака
горе в стаята. На въпроса й какво да чака и какво следва оттук нататък, той й
отговорил: „Ами как какво, разбира се, трябва да премахнем цялата гърда. Ще чакаш,
да видим дали можем да съберем екип още за днес, защото трябва да се действа
1
бързо.“. Качили я в стаята, била в пълен шок и не спирала да плаче. Там я чакал
съпругът й, а малко след това при тях дошъл д-р С. – завеждащ отделението, който
седнал до нея на леглото и й обяснил, че се налага да бъде премахната гърдата, защото
не се знае в какъв стадий е ракът и доколко се е разпространил. Заявил, че решението е
нейно, но всъщност нямала избор, трябвало да даде съгласието си; че е по-добре да
остане жива, отколкото да рискува живота си, и че има най-много час да си помисли, за
да могат да съберат екип и да запазят операционна. Убедил я, че всичко ще бъде наред,
да им се довери, и че операцията е и необходима. Обяснил също на съпруга й, че ако са
съгласни тя да бъде оперирана, той трябва да отиде да й заплати здравните осигуровки
за три години назад, тъй като операцията е много скъпа и по-добре да бъде поета от
здравната каса, като така щяло да им излезе по-евтино. Ищцата била много уплашена и
разстроена, чувствала се в безизходица и в крайна сметка със съпруга й се съгласили на
операцията. Преди самата операция подписала някакъв документ, който й дал д-р С. с
една сестра или секретарка, като нямала възможност да го чете. Те обяснили, че се
касае за формалност, че е съгласна с операцията и анестезията. Съпругът й отишъл да
плати, а през това време, около 13 часа дошла медицинска сестра, за да я заведе в
операционната. Втората операция, при която й била отстранена гърдата, била под
пълна упойка. Последното, което ищцата видяла, преди упойката да й подейства, били
д-р Ч., д-р С. и няколко медицински сестри в операционната. На следващия ден след
операцията тя била заведена на скенер, без да й бъде обяснено защо и какъв е
резултатът от него, а на 26.01.2018 г. била изписана с дренаж, като доктор Чехларов й
обяснил, че трябва да ходи на всеки два дена на превръзка в частния му кабинет, за да
види как зараства операцията, да й махне дренажа и да източва течността от
мишницата й със спринцовка. Това продължило две седмица, след което отново в
частния му кабинет той й махнал конците. На 23.02.2018 г. била извикана в
отделението в болницата, за да получи окончателната епикриза и с нея да се регистрира
в онкологията за по-нататъшно лечение.
По препоръка на близки и приятели, както и поради информация от медии, за
сгрешени диагнози, ищцата и съпругът й решили да изпратят парафиновите блокчета
за повторно изследване в частна лаборатория. Дори поискали съвет от д-р Ч., който
веднага отсякъл, че няма никакъв смисъл и само ще си дадат парите на вятъра. Въпреки
това те ги изпратили с куриер в МЦ „Трансхеликс“ – гр. София и след около десетина
дни получили обаждане от лекар от лабораторията, който им обяснил, че резултатите
са подобри от първоначалните. Изпратил им ги заедно с парафиновите блокчета. С
епикризата от болницата и с частното изследване ищцата си записала час при д-р Е. Г.,
на която казала, че частното изследване е с по-добър резултат. Тя обаче й обяснила, че
между двете изследвания няма никаква разлика. Сменила й изписания от д-р Ч.
„Тамоксифен“, лечението с който препарат трябвало да продължи пет години, считано
от 24.02.2018 г., с друг – „Нолвадекс“, който според д-р Г. бил по-щадящ и по-
2
подходящ за младо момиче като нея. Обяснила й, че лечението се налага като
превенция, за да не се появи рак и на другата гърда. Периодът на лечение с този
медикамент бил също пет години, като на всеки шест месеца ищцата трябвало да ходи
на контролен преглед при нея. Ищцата започнала лечението с „Нолвадекс“ и през
месец октомври 2018 г. се завърнала в България, за контролен преглед при д-р Г.. На
28.09.2018 г. последната я прегледала и я изпратила на ехограф. Направени й били
кръвни изследвания, в т. ч. и туморни маркери. По време на прегледа ищцата
споделила с нея, че има обилни кръвотечения на всеки две седмици. Обяснила й, че се
е консултирала с гинеколог, но той й казал, че проблемът не е гинекологичен. Доктор
Г. й разяснила, че кръвотеченията са страничен ефект от приема на „Нолвадекс“ и
затова е нужно да започне да приема и „Золадекс“ – инжекция, която се поставя един
път в корема и има за цел да спре производството на естроген, през който период
месечният цикъл на жената спира. Цената на инжекцията била 100 лв. и ищцата била
принудена да я закупи, за да може да й се постави.
След завръщането си в Англия ищцата се обърнала към друг лекар, на който
предоставила изследванията от държавната и от частната лаборатории и той й обяснил,
че става дума за две различни диагнози, като я попитал коя е правилната. Обяснил й, че
според заключението на частната лаборатория става въпрос за предраково
образувание, и ако това заключение е вярното, нямало нужда нито от лечение, нито от
мастектомия. Ищцата казала на лекаря и за промяната в лечението, което онкологът в
България направил, защото трябвало да продължи да се лекува в Англия, но той не се
съгласил с него, предвид ниската й възраст и страничните ефекти на медикамента.
Поискал да му предостави парафиновите блокчета, които били изследвани в Англия и
след като резултатите от тях излезли, той прекратил всякакво лечение със „Золадекс“ и
„Нолвадекс“. Извикал я на консултация, като й обяснил, че изследванията са много
добри и диагнозата не изисква лечение с нито един от посочените медикаменти, както
и че не е имало нужда от мастектомия, тъй като били намерени минимално количество
нискостепенни предракови клетки. В края на месец октомври 2018 г. лечението й било
прекратено от английския специалист на база данните от изследванията на английската
патология.
Ищцата твърди, че вследствие на погрешната гефрирна диагноза и извършената
по спешност мастектомия от д-р Ч. се оказала осакатена, с отстранена дясна гърда, без
да е имало нужда от това. От момента, в който й било обяснено, че има рак и веднага
трябва да бъде отстранена гърдата, тя се сринала емоционално, изпаднала в депресия, а
ампутацията се отразила съществено на психичното й състояние, тъй като изгубила
житейската си перспектива, ентусиазма и желанието за живот. Чувствала несигурност
за бъдещето си и изпитвала страх от преждевременна смърт, като болна от рак. Била
обладана от лоши мисли, нямала желание да живее, да се среща и разговаря с хора,
чувствала се и все още се чувства непълноценна като човек и като жена. Наложилото се
3
от извършената мастектомия лечение след операцията, което продължило за периода
от месец март до месец октомври 2018 г., довело до допълнителни болки и страдания,
които ищцата търпяла при обилните кръвотечения. Получавала и принудително
спиране на менструалния цикъл вследствие на инжекцията „Золадекс“. Променената й
външност се отразила на самочувствието, тя й налагала ограничения в избора на
облекло. Имала за последица това, че се затворила в себе си и искала да се изолира от
света. Била семейна от 2014 г. и като всяко младо семейство със съпругът й мечтаели за
деца, като случилото се променило и плановете им и отложило планирането на деца.
Ищцата твърди, че ако все пак имат дете, липсата на едната гърда няма да й позволи да
кърми пълноценно. При установяване на грешката в диагнозата вместо да се зарадва, тя
се сринала допълнително, тъй като разбрала, че напразно била осакатена. Отделно от
това изпитвала физически болки в ръката, вследствие на отстранените лимфни възли
движението й било ограничено. Налагало се да провежда ежедневна физиотерапия в
домашни условия, която изпълнявала около шест месеца, докато напълно възвърне
движенията на ръката си. И до момента имала болки, не може да натоварва ръката си
много. Не може да извършва тежък физически труд и да вдига тежко, трябва да се
съобразява с натоварването. През цялото време на лечението й съпругът й бил до нея,
ползвал неплатен отпуск, защото се налагало да полага грижи за нея и да я подкрепя,
което значително намалило и доходите на семейството през този период. Физически
болки ищцата изпитвала и непосредствено след операцията по отстраняване на
гърдата, която била извършена под пълна анестезия.
Твърди, че описаните от нея неимуществени и имуществени вреди са в пряко
причинно-следствена връзка с погрешно поставената й диагноза от д-р И. К. на база
гефрир, а именно „инвазивен дуктален карцином на млечната жлеза“, както и от
последвалото съществено неизпълнение на служебните задължения на извършилите
операцията д-р Ч. и д-р С., които й предоставили един формуляр за подпис,
обяснявайки й, че това е само формалност във връзка с операцията и анестезията. И
двамата лекари проявили небрежност, като нарушили задълженията си да й
предоставят адекватен обем от информация. Не й разяснили възможността за
несъответствие на гефрирното изследване с това на трайните препаратите,
възможностите за евентуално провеждане на по-щадяща операция и изобщо има ли
такава, а й представили ампутацията като единствено възможен вариант, като не й
било обяснено какво би могло да се случи, ако изчака резултатите от трайните
изследвания, и по този начин не й била дадена възможност да вземе адекватно
решение. Ако била информирана за всичко това, щяла да реши да изчака да се
потвърди първоначалния резултат и едва тогава да се реши на мастектомия предвид
възрастта й, както и предвид обстоятелството, че към този момент нямала деца. Никой
не я попитал дали има фамилна обремененост, което евентуално допълнително да
засилва риска и да обосновава предприетата спешна операция. Никой не й обяснил
4
дали е възможно отлагане на операцията и търсенето на туморни формации с
рентгенови скенери или други методи, нито пък й бил разяснен рискът от това. Не й
било обяснено дали има алтернатива, като била лишена и от възможността да потърси
второ мнение. Мастектомията й била предложена като единствен вариант, без
възможност за избор, тъй като била лишена от каквато и да било информация. Твърди,
че даденото от нея съгласие по никакъв начин не би могло да бъде прието за
информирано по смисъла на закона. Преди извършване на радикалната операция по
отстраняване на гърдата не били спазени гарантираните от закона права на всеки
пациент за пълна информираност относно диагнозата, в т. ч. разясняване на всички
диагностични методи и избор на лечение. Предприетата от доктор Чехларов
мастектомия не била спешна и наложителна и не съответствала на стандартите за
качество, на добрата медицинска практика и хирургичния стандарт в България. С
ищцата не била обсъдена изобщо възможността за консервативно лечение, не били
обсъдени ползите и рисковете от подобно лечение.
И тримата доктори – д-р И. К., дал погрешната гефрирна диагноза, д-р С. и д-р
Ч., били в трудови правоотношения с ответното дружество, което пораждало у нея
правния интерес да ангажира отговорността на ответника в качеството му на техен
работодател и възложител на работата, за претърпените от нея неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие извършената без наличие на
злокачественост мастектомия на дясната й гърда, които оценява на 80 000 лева. С
влязло в сила Решение № 172/11.06.2020 г. постановено по гр. дело № 488/2019 г. по
описа на ОС Русе /Потвърдено с Решение № 45/12.04.2021 г. по в гр.дело № 279/2020 г.
на Апелативен съд – В. Търново, УМБАЛ „Канев“ АД – град Русе били осъдени да
заплатят на ищцата сумата в размер на 50 000 лв., частично от 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършена
мастектомия, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2018 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 8644 лв. разноски за производството. Заявява, че
от страна на ответника е получила пълно плащане на присъдените с влязлото в сила
съдебно решение суми. Ищцата твърди, че справедливото обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания е в размер на 75 000.00 лева, поради което бил
налице правен интерес да предяви осъдителен иск за останалата част от вземането си
против УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе да заплати обезщетение в размер на 25 000.00
лева за причинените й неимуществени вреди, вследствие извършена мастектомия,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По изложените съображения М. Д. А., моли съда да постанови съдебно решение,
с което да осъди УМБАЛ „Канев“ АД – град Русе, да му заплати сумата от 25 000.00
лв. представляващи остатък от цялостно обезщетение от 75 000.00 лева, за
неимуществени вреди – претърпени от А. болки и страдания вследствие на извършена
5
на 23.01.2018 г. мастектомия на дясната й гърда, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 23.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК, УМБАЛ „Канев“ АД - гр. Русе изразява становище за
допустимост на иска, но намира същия за неоснователен както относно претендирания
размер, така и относно искането за присъждане на лихва, с оглед настъпилата по
отношение на последната погасителна давност /за периода от 23.01.2018 г. до
23.01.2021 г./. Признава обстоятелството, че с Решение № 172 от 11.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 488/2019 г. на Русенски окръжен съд и потвърдено с Решение
№ 45/ 12.04.2021 г. по в. гр. д. № 279/2020 г. УМБАЛ "Канев" АД - Русе е осъдено да
заплати на ищцата сума в размер на 50 000 лв., частично от 70 000лв., представлява
обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършена мастектомия, ведно със
законната лихва, считано от 23.01.2018 г. до окончателното изплащане. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г., постановено по т. д.№ 3/2016 г.,
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със силата на
присъдено нещо, относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В
мотивите на TP № 3 в тази му част се приема, че СПН на решението, постановен по
иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващо твърдение на
ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко,
както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на
друго основание, съответно друго материално правоотношение. Задължението за
неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно
право- не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация.
Същите съждения не следва да се отнесат към хипотезата на заведен и уважен частичен
иск. Заявява, че с цитираното решение на РОС по гр. д. № 488/2019 г. съдът е уважил
претенцията на ищцата, съобразно критериите, визирани в чл.52 от ЗЗД, като е приел,
че причинените неимуществени вреди са в размер на 70 000 лв. и е посочено, че искът
е предявен частично за сумата от 50 000 лв., поради което следва да бъде уважен в
заявения размер. В хипотезата на уважен изцяло частичен иск, пределите на СПН на
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото,
а по останалата част може да се формира нова различна СПН. Изхождайки от
задължителните разяснения по ТР № 1/ 04.01.2001 г. – по тьлк.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК
на ВКС, т.18, а именно, че със СПН се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет
на делото, възразява срещу основателността на претенцията над уважения частичен
иск за 50 000 лв. по подробно изложени в отговора съображения. Счита, че ищцата
следва да проведе пълно, главно доказване на фактите, от които черпи права, като при
6
това главно доказване, ответникът да има възможност да посочи на свой ред факти и
обстоятелства, касаещи неговата вина и степен на защита. С оглед на съществуващата
възможност да сочи правопогасяващи възражения, твърди, че искането за мораторна
лихва за периода 23.1.2018 г.- 23.01.2021г . е погасено по давност /чл.111, б. "в" 33Д/.
Привлеченото по делото трето лице – помагач на страната на ответника
„Уника“АД – град София е депозирало отговор. Не оспорва наличието на валидно
сключено застрахователно правоотношение по отношение на УМБАЛ „Канев“ АД гр.
Русе по застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска
професия“, обективирана в застрахователна полица №17002L10002, с период на
валидност от 20.10.2017г. до 19.10.2018г. Намира за неоснователно присъждане на
допълнително обезщетение в размер на 25 000 лева над присъдения в частично
предявения от ищцата иск в размер на обезщетение от 50 000 лева и счита предявения
размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди за
прекомерен. Оспорва претенцията за присъждане на лихва върху претендираната
главница от датата на настъпване на деликта -23.01.2018г. като погасена по давност. В
заключение намира предявения иск за напълно неоснователен и недоказан по размер и
основание.
Съдът като обсъди по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото гр.д. № 488/2019 г. по описа на РОС, се установява,
че с влязло в законна сила решение №172 от 11.06.2020 г., е уважен предявеният от
ищцата срещу УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 49
от ЗЗД на сумата от 50 000.00 лева, предявен като частичен иск в пълен размер на 70
000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
извършена мастектомия, ведно със законната лихва считано от 23.01.2018г. до
окончателното плащане. С решение №45 от 12.04.2021г. постановено по в.гр.д.
№279/2020г. по описа на Апелативен съд- град Велико Търново е потвърдено решение
№172 от 11.06.2020 г. на Окръжен съд- Русе, постановено по гр.д. № 488/2019 г. по
описа на същия съд.
При завръщането си в България през м. януари 2018 г. ищцата. посетила
гинеколога си, във връзка с открита от нея бучка на дясната гърда и той я посъветвал
да си направи образно изследване и да се консултира с хирург или мамолог. На
19.01.2018 г. на М. А. било направено образно изследване, въз основа на което д-р М.
поставил заключение: Обс. Фиброкистозна мастопатия двустранно. BI-RADS 3-
7
вероятно бенигнена находка- характеристиките на находката са с много голяма
вероятност доброкачествени, но не са патоговионични и абсолютно сигурни и
препоръчал биопсия и евентуално оперативно лечение. На ищцата казал, че трябва да
се консултира със специалист и препоръчал д- р В. Ч..
С направеното образно изследване М. А. посетила частния кабинет на д-р Ч.,
като след извършен преглед съмнението за тумор на дясната гърда се потвърдило и той
препоръчал оперативно лечение, на което ищцата се съгласила. В тази връзка той й
обяснил, че трябва да си заплати биопсията /секторална резекция/, тъй като не била
здравно осигурена в България.
На 23.01.2018 г. Милица Аргилова постъпила на лечение в УМБАЛ „Канев“ АД
- гр. Русе, като при приема й били направени изследвания. Непосредствено след това
била откарана в операционна, където била извършена секторална резекция на дясна
жлеза, а материалът изпратен за бързо хистологично
изследване нар. “гефрир”. Гефрирното изследване било извършено от д-р Искрен
Калчев, който посочил като диагноза: инвазивен дуктален карцином.
Въз основа на това заключение на патолога, д-р Ч. обяснил на ищцата, че има
злокачествен тумор и е необходимо да се премахне цялата гърда. Ищцата била
шокирана от тази новина и се разстроила. Завеждащият отделението д-р С., който
малко след това дошъл при нея обяснил създалата се ситуация и й казал, че ако иска да
живее, трябва да се подложи на операция- мастектомия. Симеонов пояснил, че има
голяма вероятност след операцията да й бъде назначена медикаментозна терапия и ще
може да има деца. Заявил, че е наложително да се заплатят здравните й осигуровки, тъй
като операцията била много скъпа. Поднесъл й за подпис формуляр, с който се дава
съгласие за операцията и за анастезията и дал около час за размисъл като
обяснил, че имало риск и трябвало да се действа бързо. Ищцата се съгласила
на предложената операция и дала съгласие в писмена форма.
На същия ден- 23.01.2018 г. в 13.30 ч. под обща интубационна анестизия била
направена и радикална лява мастектомия по Пейти- Пирогов с лимфна десекция на
дясна аксила на трите нива. Въз основа на изследванията от трайните препарати, след
операцията, д-р Калчев поставил диагноза: инвазивен лаборален карцином.
Окончателната диагноза била поставена на 29.01.2018 г. след проведена
имунохистология: дуктален карцином in situ.
На 26.01.2018 г. М. А. била изписана с препоръки: контролна превръзка на
29.01.2018 г. със сваляне на конт. дренове и насочена към КОЦ-Русе, където обща
клинична онкологична комисия взела решение за провеждане на ендокринна терапия и
диспансерно наблюдение.
В продължение на около две седмици след изписване от лечебното заведение
ищцата посещавала частния кабинет на д-р Ч. за източване на събралата се течност и
8
махане на дренажа. През това време изпитвала много силни болки от дясната страна и
не можела да си движи ръката. Изпаднала в депресия, не искала да излиза, да се вижда
с други хора, не искала да се храни и да приема вода. Била объркана, не можела да
приеме случилото се, нямала яснота за бъдещето си. Докато чакала епикризата,
изпратила парафиновите блокчета в лаборатория в гр.София, от където обяснили, че
резултатите са по- добри от първоначалните.
До края на месец март 2018г. ищцата и съпруга й останали в България, като
мъжът ползвал неплатен отпуск, за да се грижи за нея. След завръщането им в Англия
ищцата продължила да си стои у дома, не можела да работи, изпитвала болки в дясната
ръка, като болки имала и до момента. Това наложило да работи на четиричасов работен
ден.
От приема на медикаментите имала странични ефекти- кръвотечение, гадене,
повръщане, което наложило да потърси медицинска помощ. Посетила специалист-
хирург, който след като се запознал с документацията и след като били направени нови
изследвания от предоставените му парафинови блокчета, обяснил, че заболяванието е
нискостепенно предраково образувание и не се налагало никакво лечение, нито
мастектомия. Тази новина не зарадвала ищцата, а я сринала, тъй като се чувствала
осакатена, с отложени и провалени планове.
Горепосочените факти съдът приема за установени въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства- приложеното гр.д.
№488/2019г. по описа на РОС, съдържащите се в него медицинска документация и
удостовереното в ИЗ, както и с показанията на св. Е. Б. - майка на ищцата и св.С. М.-
сестра на ищцата. Показанията на свидетелите съдът цени през призмата на чл.172 от
ГПК и им дава вяра, тъй като са последователни, логични, не противоречат на другите
доказателства по делото.
С приетата по гр.д.№488/2019г. по описа на РОС съдебно медицинска
експертиза се установява, че към момента на извършване на операцията ищцата е
страдала от онкологично заболяване на дясната млечна гърда, което заключение се
базира на три факта: материалите от гефрирното изследване, допълнителните
материали от резекцията от първата операция и последвалото имунохистологично
изследване. На базата на гефрирното изследване е била поставена диагноза: инвазивен
дуктален карцином на млечната жлежа. Между тази диагноза и диагнозата от трайните
препарати, както и окончателната диагноза са налице несъотвествия- от трайните
препарати: инвазивен лобурален карцион и след проведената имунохистология-
дуктален карцином in situ. В експертизата е посочено, че няма общоприет действащ
стандарт, който да определя обема на интервенцията, като преценката при всеки
конкретен случай се базира на препоръки, фигуриращи в медицинската литература-
учебници и ръководства, че диагностиката и лечението на онкоболен пациент се
9
извършва от различни специалисти: образна диагностика, морфологично изследване от
патолози, оперативно лечение/ ако се налага/, химиотерапия, лъчелечение като
цялостният диагностично- лечебен план се обсъжда от обща онкологична комисия, в
която задължително влизат различни специалисти. При суспектни / съмнителни/ данни
за карцином на гърдата се препоръчва дебелоиглена биопсия за поставяне на диагноза,
при доказан хистологично карцином на гърдата се използват образни методи за
определяне на разпространеността на тумора и след това се пристъпва към операция и
се определя обема й.
В конкретния случай на ищцата е направена само ехография, а двете й операции
са извършени в един и същи ден.
В експертизата вещите лица са описали общите правила при диагностика на
заболяването като са посочили, че точната морфологична диагноза на карцином на
гърдата е претерапевтично изследване/ изследване на тъкан или клетки с цел
диагноза преди операция, а не по време на операцията- гефрир/ преди лечението с цел
изграждане на най- подходящо начало на индивидуален терапевтичен план, както и че
извършената на ищцата операция не е била нито спешна, нито наложителна и е могла
да бъде избегната, че младата жена не е била изцяло и подробно информирана, както и
че самата мастектомия би могла да се извърши по- късно.
Безспорно е по делото, че извършилия операцията лекар- д-р В. Ч.,
патоанатомът д-р И. К., както и д-р С. С. са били в трудови правоотношения с
ответника към м. януари 2018 г.
Безспорно е, че третото лице помагач на ответника е застраховател по
застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“,
сключена с УМБАЛ „Канев“ АД - гр. Русе, като работодател.
Други доказателства, относими към предмета на спора, не са ангажирани.
На основата на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има
гаранционно-обезпечителен характер. За да е възникнало спорното право за
10
обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже факти, които се субсумират под
хипотезата на гражданския деликт, а именно: виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка от което да са настъпили вредите, както и фактите, водещи до
ангажиране на отговорността на възложителя - възлагане на работа на делинквента и
причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца в условията
на пълно и главно доказване.
В случая е налице влязло в сила решение №172 от 11.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 488/2019 г. по описа на РОС, потвърдено изцяло с решение №45 от 12.04.2021г.
постановено по в.гр.д.№279/2020г. по описа на Апелативен съд- град Велико Търново,
с което е разрешен спорът между страните относно наличие на основание, на което се
дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деликт,
осъществен на 23.01.2018г., като иска е предявен като частичен.
С приетото ТР № 3/2016 от 22.04.2019 год. на ОС на ГК и ТК на ВКС,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Независимо, че с
частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като
правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен
иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото право.
При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, страните по материалното правоотношение и съдържанието му
до признатия размер на спорното субективно материално право. Общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за
иска за останалата част от вземането, затова те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. След като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният частичен иск са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен
обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Затова
относно правната квалификация, основанието, страните, причинно-следствените
връзки и всички правопораждащи факти в последващ исков процес е недопустимо да
се спори. Затова в настоящото производство е недопустим спорът относно основанието
и правната квалификация. Искът следва да се установи само по размер.
11
Съдът счита, че ищцата е ангажирала доказателства за установяване на вреди в
повече от това, за което е уважен първоначално предявения частичен иск по гр.д. №
488/2019 г. по описа на РОС. Съдът изцяло кредитира показанията на св. Е. Б. - майка
на ищцата и свидетел, имащ пряко наблюдение върху нейното продължително
възстановяване, доказващи тежкото физическо и психическо увреждане, настъпило в
резултат на прибързано извършената на 23.01.2018г. операция (мастектомия), което е
било съпроводено със силни болки и продължително възстановяване, като и към
настоящия момент ищцата не може да движи достатъчно добре дясната си ръка и
съобразява работата, която извършва. Чувства се осакатена, като инвалид и има
притеснения какво да облича когаято имат излизане с приятели.
От показанията свидетеля С. М.- сестра на ищцата, се установява, че М. А. все
още не може преодолее ненужно отстранената й дясна гърда и това според
свидетелката ще остане травма за цял живот. Сестра й все още има болки в дясната си
ръка.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищцата е търпяла болки и страдания, по-
големи от тези, които са репарирани, като съобразно принципът за справедливост й се
дължи обезщетение от още 25 000 лева, над обезщетението, което й е присъдено по
частичния иск с влязлото в сила съдебно решение.
Следователно стига до извода, че предявения иск е основателен и следва да се
уважи в пълен размер.
Касателно акцесорната претенция за законна лихва, за да се произнесе, съобрази
следното:
Безспорно, върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, се дължи и обезщетение за забава, в размер
на законната лихва, считано от деня на деликта - 23.01.2018 г.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по давност, с оглед конкретния период /за периода от 23.01.2018 г. до
23.01.2021 г./, за който се претендира това акцесорно вземане и датата, на която е
предявен иска -31.08.2021г., съдът счита същото за неоснователно. В разглеждания
казус не е изтекла кратката тригодишна давност за мораторното обезщетение, като
съдът се съобрази и с периода през 2020 г., през който в Република България бе
обявено извънредно положение, по време на което давността бе спряна /чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП/.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата
следва да се присъдят направените от нея разноски за настоящото производство,
съобразно представения по чл.80 ГПК списък на разноските, в размер на 3 000.00лв. (1
12
000.00лв. държавна такса, 2 000.00лв. адвокатско възнаграждение). На основание чл.78,
ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА УМБАЛ „Канев“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, „Независимост“, №2 да заплати на М. Д. А., ЕГН **********, от
гр.Р., ул.“П.“, №. сумата в размер на 25 000.00 лв., остатък от цялостно обезщетение от
75 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
извършена мастектомия, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2018 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 3 000.00 лв. разноски за
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната
страна УМБАЛ „Канев“ АД, ЕИК:*********, гр.Русе – „Уника“АД, ЕИК:*********,
град София, като застраховател по застраховка „Професионална отговорност на лекари
и медицински персонал“, сключена с УМБАЛ „Канев“ АД, ЕИК:*********.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13