Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 361 Година 2020,14.12. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На деветнадесети октомври Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ...……………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Жана
Кметска
Прокурор
като
разгледа докладваното
от съдията
търговско дело номер
646 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Р.К.Г. с
адрес: ***, чрез пълномощника адв. Николай
Димитров с адрес ва кантората: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти
полуетаж, офис 4 е предявил обективно кумулативно
съединени искове против ЗК „Бул инс“ АД, ЕИК *********, за осъждане на
ответника да му заплати следните
суми: 70 000 лева, представляващи обезщетение
за физически и психически болки и страдания, представляващи неимуществени
вреди, които са настъпили вследствие на причиняване на телесни увреждания при
ПТП от водач на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № 34 FC 5094, ведно със законната лихва
върху тази сума от изтичане на15-дневния срок по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ до окончателното изплащане, и 985,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение
вследствие на причинените телесни увреждания при същото ПТП и обективирани във
фактура от 31.07.2019 год. на МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, ведно смораторна и законна
лихва върху тази сума. Твърди, че на 30.07.2019 г., в гр.Несебър, к.к.Слънчев
бряг, на главната алея пред „Гранд хотел Оазис“ при управление на лек автомобил
марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № 34 FC водачът Р.Р.Р., отнел
предимството на управлявания от ищеца мотоциклет „Хонда“, модел „ВВ 125 ЕХ 2“ с
рег. № А 1951 К ,докато последния извършвал маневра,в резултат на което
последвал сблъсък. Посочва, че от сблъсъка
е претърпял телесни увреждания. Заявява, че по случая е било образувано досъдебно производство ДП №
304ЗМ-1055/2019 г. по описа на РУ Несебър.
Твърди се, че в резултат на посоченото ПТП, ищецът е получил фрактура на десен крак (счупване на външен
малеолус).Заявява,че след
катастрофата-на 31.07.2019 год., е бил приет в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД-гр.Бургас и
поради характера на травмата се наложило на бъде лекуван там в периода от 31.07.2019 г. до – 06.08.2019 г,
където на 01.08.2019 год. му била извършена операция - открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула. След изписването му от
болницата, ищецът продължил лечението си в домашни условия, провел
рехабилитация и възстановителни процедури. В резултат на травмата ищецът
претърпял и продължава да търпи силна пулсираща болка в областта на фрактурата,
а оттокът на увредения крайник не отминавал и поради високите температури през
този период на годината, страдал от безсъние и имал постоянно главоболие.
Твърди,че поради увреждането, не може да се придвижва самостоятелно и към
настоящия момент, нуждаел се от чужда помощ за ежедневните си хигиенни
процедури, не можел и да работи, поради което търпял финансови загуби, откъснал
се от социалната си и приятелска атмосфера. Заявява, че в следствие на
травмата, се е наложило да прави
допълнителни разходи за лекарства и за чужда помощ. Сочи се, че търпените от
него вреди са в пряка – причинно следствена връзка с посоченото ПТП,както и че
за датата на произшествието лекият автомобил има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество.Посочва,че е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя,
но до настоящия момент последния не е определил и изплатил обезщетение. Претендира
разноски. Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* в писмения си отговор, намира исковете за допустими, но за неоснователни. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение.Оспорва деликта да е причинен виновно от водача на лекия автомобили,както и механизма на произшествието,изложен в исковата молба .Заявява, че при управление на мотоциклета си ищецът е нарушил правилото на чл.15,ал.1 от ЗДвП като не се е движим възможно най-вдясно по платното за движение както и неправилно, в нарушение на Закона за движение по пътищата не е съобразил пътната обстановка съгласно изискването на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – предприел преминаване от дясна към лява пътна лента без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и не е извършил маневрата, като съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение. Сочи , че скоростта на ищеца не е била несъобразена с редица фактори,които изброява.Намира,че при съобразена скорост ищецът е бил в състояние да възприеме автомобила, който е бил предвидимо препятствие,имал е и обективна възможност чрез намаляване на скоростта или спиране да предотврати настъпването на инцидента. Счита,че не е било налице отнемане на предимство от водача на лекия автомобил,но дори и да се приеме такова,това не игнорира задължението на ищеца при възникване на опасност за движението да реагира,като предприеме незабавно мерки и намали скоростта или спре,независимо,че има предимство за преминаване през кръстовището или че се движи правомерно в своята лента за движение.Оспорва и причинените на ищеца телесни увреждания и причинно – следствената им връзка с деянието. В тази връзка посочва, че в представения констативен протокол за ПТП се съдържат данни за участниците в него, чия е собствеността на автомобила, и схема на ПТП – то, но не е описан механизъм на произшествието и липсват данни за пострадали лица, кои са те, както и какви са получените телесни увреждания. Подчертава, че извършената на ищеца операция не се характеризира с риск за пациента и не причинява болки и страдания извън обичайните, а от епикризата е видно, че пациентът е изписан в добро общо състояние и липсващи субективни оплаквания. От представеният по делото болничен лист се установявало, че не е назначен домашен режим на лечение, нито провеждането на рехабилитация и възстановителни процедури. Оспорват се вида, характера и интензитета на търпените от пострадалия болки и страдания. Ответникът намира за неподкрепени с доказателства, твърденията на ищеца за необходимост от чужда помощ при придвижване и за ежедневни хигиенни процедури, както и откъснатост от социална и приятелска атмосфера. В тази връзка се сочи, че не са представени и доказателства за трудова заетост на ищеца към момента на настъпване на инцидента, поради което не се установява да е бил лишен от възможността да работи. Оспорва и наличието на причинно – следствена връзка между инцидента и твърдяната телесна повреда. При условията на евентуалност, в случай на установяване на виновно поведение на водача на автомобила, се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия - ищец. Оспорва размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като твърди прекомерност. Заявява, че ищецът цели не реално репатриране на вреди, а обогатяване. Оспорва и претенцията за имуществени вреди. В тази връзка акцентира, че в приложената към исковата молба фактура не е посочено фактическото основание на извършеното плащане и относимостта му към лечение на травмата, която се твърди, че е получена при процесното ПТП. Прави доказателствени искания.
Ищецът не е подал допълнителна искова молба,като е заявил, че няма да се ползва от правото си по чл. 372, ал. 1 от ГПК и представя допълнително доказателства. Ответникът също не е подал допълнителен отговор на исковата молба.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Не са налице признания на права. Признават се следните обстоятелства: на 30.07.2019 г. е настъпило ПТП с участници – Р.Р.Р., управлявал лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № 34 FC и Р.К.Г., управлявал мотоциклет „Хонда“, модел „ВВ 125 ЕХ 2“ с рег. № А 1951 К; налице е валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, което е било участник в произшествието - лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № 34 FC.
Установява се от събраните по делото доказателства, че
на 30.07.2019 г., около 18,00 часа, на
главната алея, срещу хотел „Оазис“ в к.к. „Слънчев бряг“ от паркинга на хотела,
извършващ маневра „Ляв завой“ към с. Равда, е излизал лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № 34 FC 5094,
управляван от водача Р.Р., като по същото време мотоциклет „Хонда“, модел „ВВ
125 ЕХ 2“ с рег. № А 1951 К се е движел по главната алея на к-с „Слънчев бряг“,
към гр. Свети Влас. Установява се ,също така,че лекият автомобил „Хонда“,модел
„Сивик“ е предприел маневрата „ляв завой“,тъй като на пътя с предимство спрял джип,
направил му знак да премине,като не е
видял идващия мотоциклет ,зад джипа,отляво. Мотоциклетистът ,от своя страна, е
предприел маневра "заобикаляне" на спрелия пред него джип. Между
двете превозни средства е настъпил удар-челно-ексцентричен ,протривен, в
следствие на което водача на мотоциклета е претърпял травма – счупване на
външен малеолус на десния крак (фрактура на глезена на десния крак). Към
момента на настъпване на произшествието метеорологичните условия са били –
облачно време, добра видимост. Видимостта и за двамата водачи в процесното
произшествие,обаче,е била ограничена от временно спрелия джип,върху платното за
движение.Джипът е с висока конструкция на купето и с габарити ,закриващи обзорността на другите
водачи на превозни средства,движещи се зад него.Лекият автомобил „Хонда
Сивик“ е с аеродинамична и клиновидна
форма на купето,със заоблени ,със заоблени краища и с ниско разположение на МЦТ
на лекия автомобил,седалката на водача му е ниско, долу. Мотоциклетиста е с
каска и видимостта му е ограничена.Управляваният от деликвента автомобил,
причинил произшествието, се движел със скорост от около 20 км/час, а мотоциклета
на пострадалия се движел със скорост от 31 км/час.Няма данни
мотоциклетиста,предприемайки маневра „заобикаляне“ на спрелия пред него джип да е намалил скоростта
си на движение. Пострадалият Г. постъпил
в болница, където му била извършена операция и му е било проведено лечение.
Страните в производството не са представили
застрахователната полица - оригинал или заверено
копие, за лекия автомобил, участвал в произшествието и управляван от Р.Р.. Безспорно е обаче между тях, че е налице валидно сключен
застрахователен договор със застрахователно дружество ЗД „Бул инс” АД по
застрахова "Гражданска отговорност" към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, представляващо с оглед сключената застраховка,
застрахователно събитие. Обстоятелство, че за автомобила е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, е удостоверено и в съставения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 30.07.2019 г., имащ характер на официален
удостоверителен документ, като там също са посочени и индивидуализиращите
белези на застрахователния договор. От посочените доказателства се установява,
че за автомобила, участвал в процесното ПТП, към датата на инцидента е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по която е
именно ответника.
От
заключението на извършените и приети по делото съдебно-автотехническа и съдебно
– медицинска експертиза, изготвени от вещите лица инж. А.Д.и д-р П.П., които съдът възприема изцяло като
компетентни, обективни и безпристрастно дадени, се установява детайлно и
безпротиворечиво механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие и
получените в следствие на него травми. Констатациите на вещото лице Д. не е в
противоречие с отразеното от съставителите на протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.07.2019 г. и констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 30.07.2019 г.Констативният протокол
отразява личните възприятия на съставителия му в момента на извършения
от него оглед ,т.е. след възникване на
произшествието и следователно
възпроизвежда последиците му.Заключението на вещото лице се базира и на данните
от обясненията на участниците в самото произшествие и техните лични възприятия
преди и по време на инцидента,като данните за третия участник в него са
безпротиворечиви и логично обясняват
причината за сблъсъка при наличните добри метеорологични условия. При
това положение съдът намира, че начина по който е протекло произшествието, е
установен безпротиворечиво от всички посочени по-горе доказателства,като те
взаимно се и допълват.
Констатира се, че произшествието е настъпило вечерта на 30.07.2019
г., на главната алея, срещу хотел „Оазис“ в к.к. „Слънчев бряг“. Движещ се по
алеята към гр. Свети Влас зелен джип,
спрял и дал предимство на излизащ от паркинга на хотела лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № 34 FC, управляван
от водача Р.Р.. Лекият автомобил предприел маневра „ляв завой“ към с. Равда .В
същото време по главната алея в посока към гр. Свети Влас се движел и мотоциклет
„Хонда“, модел „ВВ 125 ЕХ 2“ с рег. № А 1951 К, управляван от Р.Г.. Възприемайки
спрелия джип, водачът на мотоциклета
предприел маневра, с която да го заобиколи от ляво,без да намали скоростта ,
при което последвал удар
с лекия автомобил, завиващ на ляво към с. Равда. Произшествието е настъпило при
облачно време, но при добра видимост от метеорологична гледна точка за
водачите, като автомобила на деликвента се е движел със скорост от 20 км/час, а
мотоциклетът на пострадалото лице със скорост от 31 км/час.
При тези данни от правна страна,
следва да се приеме, че водачът на лекия автомобил „Хонда“, модел „Сивик“ е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата,като не е следвало да
предприема маневра „завой на ляво“ ,независимо от обстоятелството,че водач,
движещ се по главната алея е спрял и го
е пропуснал.Водачът на лекия автомобил е възприел спрелия джип и е бил
в състояние да прецени ,че той ограничава видимостта му,както и да предвиди ,че по главната алея може да се движат и други превозни средства,включително и
двуколесни,които следва да пропусне. Правилата
за движение по пътищата не са субективни материални граждански права, от
упражняването на които участниците в движението могат по свое усмотрение
или преценка да се отказват,а представляват система от административни забрани и
разрешения ,една от целите на които е да
се осигури безопасност на движението по пътищата.При това положение е
безспорно, че водачът на лекия автомобил „Хонда“, модел „Сивик“ е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата,и по-точно тези за излизане от паркинг,като възползвайки се
от отказа на друг водач на превозно
средство с предимство да премине
и предприемайки маневра „завой на ляво“,при ограничената видимост от конструкцията и габаритите на
пропускащия го лек автомобил, не се е убедил, че пътя, в който навлиза, е напълно свободен, като така е причинил
пътнотранспортното произшествие.
Вещото лице констатира, освен това,
че произшествието е било предотвратимо,не само при съблюдаване на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия
автомобил „ХондаСивик“, но и при съблюдаване на същите правила от страна на
пострадалия ищец. Въз основа на
съответните изчисления,основани на безспорно установенития механизъм на
произшествието, експертът е установил,че от техническа гледна точка мотоциклетистът е могъл да спре преди мястото на произшествието, тъй
като в момента,в който е могъл да
възприеме излизащия от паркинга
автомобил ,е бил на два пъти по – голямо разстояние от опасната зона за
спиране. С оглед на това е направена констатация, че при конкретните обстоятелства,
за водача на мотоциклет
„Хонда“- Р.Г. е съществувала обективна
техническа възможност да избегне настъпването на ПТП.
Спорен е между страните въпроса за
възможността на мотоциклетиста да
възприеме лекия автомобил „Хонда Сивик“ в момента,в който е започнал да излиза
от паркинга с маневра „завой на ляво“.В настоящия случай, с оглед останалите
установени данни по делото,съдът намира,че от значение за предотвратяване на
произшествието от страна на
мотоциклетиста е не обстоятелството дали е възприел и кога точно лекия автомобил „Хонда Сивик “,а дали е могъл да възприеме спрелия пред него и в неговата лента на
движение джип и дали е съобразил скоростта си на движение с
това препятствие съгласно разпоредбите
на чл.20,ал.2 и чл.25,ал.1 от ЗДвП.Според разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.Анотирана съдебна практикаСъгласно чл.25,ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Видно от данните по делото ,джипът,който и двамата водачи,участници в
произшествието споменават, е спрял в
лентата за движение на мотоциклета и
пред него.Джипът не се е намирал в отбивката
в съседство в дясно на лентата за
движение,нито най-вдясно до тротоара на лентата за движение,следователно е препречвал движението на превозните
средства зад себе си,като те не са могли да го заобиколят,поради това,че точно на това място е разположен остров-
в средата на пътно платно с двупосочно движение. Предвид конструкцията и
габаритите си ,джипът е ограничавал и видимостта на намиращите се след и отстрани на него превозни средства.Следователно
е представлявал видимо препятствие за движението.Тъй като между джипа и
мотоциклета е нямало други превозни средства,нямало е такива и след мотоциклета,водачът на двуколесното превозно средство е могъл да възприеме
спрелия джип , да съобрази обстоятелството,че той
представлява препятствие,което следва внимателно да заобиколи,тъй
както страничното разстояние между джипа и осевата линия е малко и да намали скоростта си ,за да е в състояние
безопасно да извърши маневра край него-ограничената видимост и обстоятелството,че джипът е спрял на
необичайно място,като причината за това е неизвестна, са били достатъчни
основания за мотоциклетиста да предприеме намаляне на скоростта и да предприеме заобикаляне на спрелия автомобил с готовност
да спре.Безспорно е от данните по
делото ,че това той не е сторил.При
положение,че беше намалил скоростта си дори и минимално,виждайки спрелия
препречващ движението джип, разминаването с лекият автомобил марка
„Хонда“, модел „Сивик“ би било
безпрепятствено, тъй като през това време последния е щял да завърши макар и
незаконосъобразната си маневра и произшествието би било избегнато.
От
представената по делото медицинска документация и извършената съдебно –
медицинска експертиза става ясно, че вследствие на настъпилото ПТП на 30.07.2019
г., ищецът е бил приет за лечение в МБАЛ
„Бургасмед“ ЕООД, където му е извършена операция на фрактура на крака и е
лекуван за период от 7 дни. От епикризата издадена от болничното заведение е
видно, че пострадалият е изписан в добро общо състояние, с добре зарастваща
оперативна рана и без значими субективни оплаквания. Предписано е домашно
лечение, като е указано лицето да се придвижва със помощни средства за 40 дни.
Вещото лице е дало заключение, че обичайния срок за възстановяване от такъв вид
травма е в рамките на 2 до 4 месеца, като в документацията липсват данни за
настъпили усложнения.
От
показанията на свидетелката Г. (приятелка на Р.Г., с
когото съжителства на
семейни начала в едно
домакинство от 2014 година) се установяват страданията, търпени от ищеца. Свидетелката твърди, че при изписването от болницата,
Р.Г. е бил с патерици и подут глезен. Заявява, че му е помагала в
ежедневните нужди, тъй като не можел да се облича и къпе сам. Твърди, че му
била направена втора операция, която също забавила процеса на оздравяване и
пострадалия бил около два месеца вкъщи. Претърпяната травма се отразила на
здравословното и емоционално състояние на ищеца. Той имал постоянно главоболие,
изпитвал страх да шофира, сънувал кошмари, обливали го топли и студени вълни,
поради топлото време кракът му бил постоянно подут. Инцидентът се отразил и на
финансовото състояние на пострадалия, който работел сезонна работа на морето и
не можал да реализира доходи. Свидетелката твърди, че на ищеца му предстои и
друга операция за отстраняване на пластината и пироните, поставени му при
първата операция. Заявява, е и към настоящия момент пострадалият не се е възстановил напълно.
При
установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Ищецът
е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове
с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
Непозволеното
увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 от ЗЗД, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно
включва: 1. деяние- действие или бездействие; 2. вреда; 3. противоправност на
деянието; 4. причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и 5. вина,
която се предполага. Именно ефективното носене и осъществяване на тази
отговорност по отношение на пострадалия, цели да обезпечи предвидената в
законодателството задължителна застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите". Следователно, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение-каквото не се оспорва че съществува в настоящия случай, е
необходимо да се установят и елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, които ответникът отрича.
Съдът
счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 432,
ал. 1 от КЗ на ответник ЗД “Бул инс” АД.
На
първо място, от всички данни по делото се установи, че Р.Р., като водач на лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № 34 FC 5094 е причинил пътнотранспортно произшествие на 30.07.2019
г., като извършвал маневра ,в резултат на което последвал сблъсък с мотоциклет
„Хонда“, модел „ВВ 125 ЕХ 2“ с рег. № А 1951 К и причинил телесни увреждания на
водача.
На
второ място, е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на разпоредбата на чл.25 от ЗДвП- изразяваща се в
отнемане на предимството на водача на мотоциклет „Хонда“,която представлява
частен случай на общата забрана да не се
вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл. 45 от ЗЗД.
На
трето място, от събраните гласни доказателства, се установи, че са причинени
неимуществени вреди на ищеца Р.Г., изразяващи се в болки и страдания, породени от
получената от сблъсъка фрактура на
глезена на десния крак.
На
четвърто място, от съдебната - автотехническа и съдебно-медицинска експертиза
безспорно се установява пряката и непосредствена причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Хонда“, модел
„Сивик“ с рег. № 34 FC 5094 -неспазване на правилата
за движение по пътищата, довело до настъпване на пътно-транспортно произшествие
– удар с движещ се в пътно плътно с предимство мотоциклет, и възникнали в
резултат на удара травматични увреждания у водача на мотицеклета.
На
пето място, налице е и вина на деликвента Р.Р., която се установява от съдебно – техническа експертиза,
тъй като водача на автомобила е бил длъжен да пропусне движещите се по главната алея превозни средства,включително и мотоциклет,независимо,че
друг водач е спрял ,за да го пропусне,и
е следвало да предвиди последиците от предприемането на маневра „завой на ляво“
при безспорната липса на предимство,а освен това и
заявената липса на добра видимост,поради височината и габаритите на
спрелия автомобил на пътя с предимство.
Наличието
на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с с ответника ЗД “Бул инс” АД за лекия автомобил марка „Хонда“,
модел „Сивик“ с рег. № 34 FC 5094, води до
еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432,
ал.1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени
и неимуществени вреди. При това положение предявените искове
са доказани по своето основание.
Спорен
между страните и е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените
вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Неимуществените
вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема
предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното
възстановяване, развитие на постравматични заболявания, намаляването на
работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както
и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието
неимуществени вреди, включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време.
Установи
се, че ищецът е претърпял болки и страдания, в следствие на нанесеното му
увреждане от ПТП. Получената травма представлява средна телесна повреда, която,
ноторно известно е свързана с болки и страдания, като с оглед на справедливото
им обезщетяване следва да бъде определен техния интензитет. Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелката Г., като
намира,че тъй като тя е лице, с което ищецът живее при условията на
фактическо съжителстване и което той издържа, преувеличава интензитета на
действителните физически и психически негативни изживявания у ищеца. Свидетелката е пряко заинтересованеа от материалното
положение на ищеца, респективно от размера на обезщетението, което ще
получи,тъй като както сама заявява, той издържа и нея,тъй като тя е
студентка.Заинтересоваността явства от обстоятелството,че в показанията си тя излага факти,които противоречат на медицинската практика - за извършвани от ищеца физиотерапии и
предстоящата операция, които процедури според вещото лице не би трябвало да се
правят преди заздравяването на костта,както и посочва като задължителна операция за
премахване на остеосинтезата,която обаче не е наложителна,нито необходима. Съдът кредитира
заключението на извършената по делото съдебно – медицинската експертиза, вещото
лице по която е дало заключение, че обичайния срок за възстановяване на такава
травма е в рамките на 2 до 4 месеца. Не са констатирани от експерта настъпили
усложнения, нито се очакват остатъчни последици от травмата, освен болки и
проблеми с раздвижване на ставата, които са обичайни за този вид травма. За
всички посочени неблагоприятни последици, настъпили в живота на ищеца Г.
вследствие на катастрофата и търпените болки и страдания, съдът счита, че е
справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи на сумата от 20
000 лева. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната
за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на
обезщетения за този вид увреждания, настъпили в същия период.
По отношение на възражението на
ответника за наличие на съпричиняване съдът съобрази следното: С решение №67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13 год.
на І т.о. на ВКС се приема, че в случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, съпричиняването
подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с
позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на
ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. В трайната практика на ВКС за да
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение е необходимо поведението му да
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да
е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с
което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице,
както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
В
настоящия случай е установено, че пострадалото лице е водач на превозно
средство, който се е движел по главен път с предимство, но не е съобразил
поведението си с пътната обстановка. В тази връзка, съдът кредитира
заключението на вещото лице Дончев, който категорично заявява, че за
пострадалото лице – ищец е била налице обективна възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, тъй като с оглед на скоростта, с която се е
движел е бил на два пъти по – голямо разстояние от опасната зона за спиране. Наред
с това следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че въпреки, че се е движел
по път с предимство, водача на мотоциклета е следвало да съобрази пътната
обстановка, и по – конкретно спрелия пред него на пътното платно джип,който
безспорно с оглед височината и габаритите си
е пречел на видимостта му и да
предприеме намаляване на скоростта при
извършване на маневрата за заобикаляне с готовност за спиране. Вещото лице
подчертава, че джипът е спрял на пътното платно, а не в отбивка, не на страни,
не прибран към тротоара. Именно това обстоятелство-спрял на пътното платно лек
автомобил ,не е отчел мотоциклетиста.Той е имал обективна техническа възможност да го
възприеме достатъчно рано и да намали скоростта си,включително и тъй като,както
самия признава, е нямал видимост към
пътното платно пред спрелия автомобил. При така установените
обстоятелства, ищецът е бил длъжен да вземе
предвид и да съобрази, че пред него на пътното платно е спрял по неясна причина
джип, който ограничава видимостта му. За
предотвратяване на инцидента е било необходимо, при възприемането на спрелия джип,
водачът на мотоциклета да намали скоростта с готовност да спре. С оглед на конкретните обстоятелства по
случая, за ищеца е била налице неограничена обективна възможност да възприеме спрелия в пред него на пътното платно джип,
тъй като се е намирал на прав, равен път, при добри метеорологични условия и
добра видимост, като предположи. При съобразявена на тези обстоятелства и спиране
зад джипа инцидентът не би се случил.
При така установените обстоятелства,
следва де се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Р.Г., тъй като той сам се е поставил в опасност, като
вместо да намали скоростта или да спре зад джипа, го е заобиколил. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на
увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При
тази фактическа установеност съдът прави извода, че с поведението си
пострадалия обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането като е
допуснал нарушение на правилата за движение посочени по-горе. Допуснатите от
него нарушения са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на
противоправния резултат е предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.51,
ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. При
определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на
нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на
ПТП. В настоящия случай поведението на пострадалия не е тъждествено с това на
водача на лекия автомобил, доколкото преимуществено за настъпването на ПТП вина
има водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в чл. 25 от ЗДвП, но
предвид конкретните обстоятелства посочени по – горе, поведението на
пострадалия е допринесло в значителна степен за настъпване на вредоносния
резултат-при намаляване на скоростта или спиране, произшествието не би се
случило. Съобразявайки гореизложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото
лице в размер на 40% спрямо 60% на виновния за произшествието водач Р.Р.. При
това положение на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 12 000 лева.
Съгласно
чл.
86, ал. 1 ЗЗД ищците има право на обезщетение в размер на законната лихва
върху сумата от 12 000
лв. за периода до окончателното изплащане
на сумата. Съгласно чл. 493, ал. 1, т.
5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования,
само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ или считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, застрахователно
дружество е изпаднало в забава от 21.08.2019 г., тъй като видно от
представеното по делото известие за доставяне, предявената от ищеца
застрахователна претенция е била получена от ответника на 21.08.2019 г.
Основателна е и претенцията за присъждане на обезщетение за причинените
имуществени вреди. Разходите за лeчение
представляват вреда (имуществена загуба), намираща се в пряка
причинно-следствена връзка с непозволеното увреждане, поради което претенцията
следва да бъде уважена в предявения и доказан с писмени документи размер от 985,00
лв. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че претърпените от
ищеца имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането и
са недоказани. От представената фактура е видно, че разходите са направени
непосредствено след инцидента, при постъпването на ищеца в лечебното заведение МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, където му е
извършена операция и му е поставена остеосинтеза. Приложената фактура, ведно с другите писмени и гласни доказателства по
делото, установява както извършеното плащане, така и извършването на медицински
интервенции, които са в пряка връзка и са последица от процесното ПТП. Поради
наличието на установения от съда принос на ищеца за настъпване на ПТП,
претенцияна следва да се уважи в размер на 591,00 лева. И върху тази претенция
на изложените по-горе основания се дължи обезщетение по чл.86 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.
78, ал.1 от ГПК на страните следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски съобразно уважената, съответно съобразно отхвърлената част от исковете.
Тъй като, видно от представеният по делото,
договор за правна защита и съдействие на л. 180, сключен между ищеца и адвокат Николай
Димитров и адвокат Надя Христова, последните са оказали безплатно адвокатска
помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.
38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.
36, ал.2 от ЗА и чл.
7, ал.2, т.1 и т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението са
уважените части от исковете
от 12 000 лева и 591 лева. Тъй като ищецът е упълномощил да го
представляват двама адвокати, а съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
при уважаване на иска се дължат разноски за един адвокат, то съдът следва да
присъди възнаграждение на един от тях. Видно от книжата по делото, адв. Д. е
подал исковата молба и е извършвал всички процесуални действия по делото, с
изключение на представителство в отритото по делото заседание на 19.10.2020 г.,
в което ищецът е бил представляван от адв. Христова. При това положение съдът
намира, че адвокатското възнаграждение, следва да бъде присъдено на адв. Димитров,
който е извършил по – голям обем от процесуални действия. Наред с това,
представеният по делото списък с разноски по чл. 80 от ГПК е подаден и подписан
от адв. Д., който е приложил към него документ за регистрация по ДДС. С оглед
на горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците
адв. Николай Димитров съобразно уважената част от исковете и при приложение на
чл.2,ал.5 и чл.7,ал.2,т.1 и т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , сума в общ размер на 1190 лева, като върху посочената сума следва да
бъде начислено и 20 % ДДС, с оглед на
представената по делото регистрация по ЗДДС от пълномощника на ищеца,което е в
размер на 238 лв. поради което дължимата
от ответника сума за разноски възлиза в размер на 1428 лева.
Ответникът ЗД
„Бул Инс“ АД също претендира направени по делото разноски. От представения по
делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК и находящите се в кориците на
делото документи е видно, че ответникът, чрез процесуалния си представител
претендира и действително е направила разноски в общ размер на 3 490 лева като сбор от депозит за
експертиза - в размер на 250 лева и адвокатски хонорар в размер на 3 240 лева с
ДДС или 2700 лв. без ДДС. В съдебно заседание, ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар,
което не следва да бъде уважено, тъй като съдът изчисли дължимия такъв,
съгласно чл.2,ал.5 и чл. 7, ал. 2, т.1, и т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер от 2930 лв. без ДДС , който
съобразно цената на всеки от исковете се явява по – голям от претендирания. Наред
с това, следва де се вземе предвид и
обстоятелството, че делото се характеризира с фактическа сложност – всички
релевантни за исковете факти между страните са спорни, изготвени е и изслушани
са две експертизи, разпитван е свидетел и т.н., спорът не е съсредоточен само в
правни доводи, поради което сумата от 3240 лв. с ДДС,дори и при договарянето да
не е приложен чл.2,ал.5 от Наредбата,в който случай размера на възнаграждението
се изчислява по реда на чл.7,ал.2,т.4 и
е 2659,55 лв. без ДДС, с оглед горните обстоятелства се явява обосновано договорен. Ето защо,
възражението за прекомерност на тази сума не следва да се уважи и сумата от 3 240 лева, следва да бъде включена в общия размер на претендираните от ответника разноски.
При това положение, дължимите на ответника разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете възлиза в размер на 2870,96 лева, която следва да бъде
заплатена от ищеца .
Тъй като ищеца е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такса
върху присъдените размери обезщетения следва да се възложи върху ответника на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 503,64 лева. Върху ответника следва да бъдат
възложени, с оглед на уважената част от претенциите, съразмерна част и от разноските, които съдът е заплатил за назначените
по делото експертизи.Общият размер на направените разходи от бюджета на съда за
експертизи по искания на освободения от разноски ищец е 316 лв.,от тях
съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на съда 56,05 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, Бургаски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, бул. „Джеймс Баучер” №87 да заплати на Р.К.Г.с адрес: ***, сумата от 12 000 лева ( дванадесет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които
са настъпили вследствие на причиняване на телесни увреждания при ПТП, настъпило
на 30.07.2019 год. от водач на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил
марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № 34 FC 5094 , ведно със законната лихва върху
главницата от 21.08.2019 г. до окончателното
изплащане, като за разликата над уважения размер до претендирания
такъв от 70000 /седемдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, върху разликата до окончателното изплащане ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, бул. „Джеймс Баучер” №87, да заплати на Р.К.Г.с адрес: ***, сумата от 591,00 лева ( петстотин деветдесет и един лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са настъпили вследствие на
причиняване на телесни увреждания при ПТП,настъпило на 30.07.2019 год. , от
водач на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № 34 FC 5094, ведно със законната лихва
върху главницата от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, като за
разликата над уважения размер до претендирания такъв от 985,00 /деветстотин осемдесет и пет/ лева,ведно със
законна лихва върху разликата до окончателното плащане ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес да
заплати на адв. Николай Димитров Димитров с адрес на управление: гр. София
1407, бул. „Джеймс Баучер” №87 сумата 1428 лева с ДДС, представляваща определено от
съда по реда на чл.
38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА
Р.К.Г.с адрес: *** за заплати на ЗК
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, бул. „Джеймс Баучер” №87 сумата от 2870,96 лева, представляваща разноски
по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Бул инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 503,64 лева, представляваща дължима държавна
такса върху сбора от уважените претенции
и сумата от 56,05 лева, представляващи заплатени от съда
разходи за експертизи, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен
срок от връчване препис от него на
страните по делото.
СЪДИЯ: