РЕШЕНИЕ
№ 1550
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300500466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.18,
чл.26 ал.2 пр.3 от ЗЗД, чл.124 от ГПК и чл.33 ал.2 от ЗС.
Образувано е по подадени две въззивни жалби против Решение
№ 260362/08.11.2021г., постановено по гр.д.№ 256/2020г. по описа на Районен
съд – А., IV гр.с.
съответно с вх.№ 4338/16.02.2022г. /по описа на Окръжен съд –
Пловдив, респ. с вх.№ 269112/18.11.2021г. по описа на Районен съд –А./,
ведно с допълнение /с вх. № 269169/24.11.2021г. по описа на Районен съд –А./
от М. Е. Н., ЕГН- **********, с постоянен адрес гр *******, Н. Б. Н., ЕГН -
**********, Н. Е. С., ЕГН – **********, с адрес гр. **********, в частта, с
което са отхвърлени предявените против Е. Н. Н. /Б./, ЕГН - **********, М.
М. Н., ЕГН- **********, и двете с посочен адрес гр. ************ и В. А. Н.
ЕГН - **********, за прогласяване за нищожен договор за доброволна делба
на съсобствен недвижим имот от 26.04.1996г., с нот заверка на подписите на
1
нотариус С., вписан в СВ АРС /*********г, с който е извършена делба на
МЖС със ЗП от 86 кв. м., състояща се от приземен и два жилищни етажа,
построени в парцел V-Б, кв. 35, по плана на гр Л., целият състоящ се от 546
кв. м., с граници улица УПИ ІV-274, улица УПИ ІV-а, както и съответните ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж, с административен
адрес гр. *********, по НА 169 том 5 дело 912/2019 г. на нотариус К., поради
неспазена форма, както и да бъде признато за установено правото на
собственост на ищците върху построените от тях на основание учредено
право на строеж първи жилищен етаж с площ от 86 кв. м., състоящ се от
всекидневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, килер и салон, с граници: на
същия етаж няма, над етажа втори жилищен етаж, под етажа приземен етаж,
ведно с ½ ид. ч. от приземен етаж, целият с площ от 86 кв. м. и
представляващ две жилищни стаи, салон с кухня, баня с тоалетна и килер,
построени в МЖС, построена върху УПИ V-Б кв 35 по ПУП на гр. Л., целият
състоящ се от 546 кв м с граници улица, УПИ ІV-274, улица, УПИ ІV-А,
както и съответните ид. части от общите части на сградата правото на строеж
с административен адрес гр. *********; както и в частта, с която са осъдени
трите заедно и с А. Е. Н. ЕГН- **********, да заплатят на Е. Н. Н., ЕГН –
********** и М. М. Н., ЕГН - **********, разноски общо в размер на 1 200
лв.;
съответно с вх.№ 4338/16.02.2022г. /по описа на Окръжен съд –
Пловдив, респ. с вх.№ 269164/24.11.2021г. по описа на Районен съд –А./ от А.
Е. Н., ЕГН – **********, с постоянен адрес гр Л.******, с което са
отхвърлени предявените искове за прогласяване за нищожен договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 26.04.1996г., с нот
заверка на подписите на нотариус С., вписан в СВ АРС Акт *********г, с
който е извършена делба на МЖС със ЗП от 86 кв. м., състояща се от
приземен и два жилищни етажа, построени в парцел V-Б, кв. 35, по плана на
гр. Л., целият състоящ се от 546 кв. м., с граници улица УПИ ІV-274, улица
УПИ ІV-а, както и съответните ид. части от общите части на сградата и
правото на строеж, с административен адрес гр **********, по НА 169 том 5
дело 912/2019 г. на нотариус К., поради неспазена форма, както и да бъде
признато за установено правото на собственост на ищците върху
построените от тях на основание учредено право на строеж първи жилищен
етаж с площ от 86 кв. м., състоящ се от всекидневна, кухня, две спални, баня
2
с тоалетна, килер и салон, с граници: на същия етаж няма, над етажа втори
жилищен етаж, под етажа приземен етаж, ведно с ½ ид. ч. от приземен етаж,
целият с площ от 86 кв. м. и представляващ две жилищни стаи, салон с кухня,
баня с тоалетна и килер, построени в МЖС, построена върху УПИ V-Б кв 35
по ПУП на гр. Л., целият състоящ се от 546 кв. м. с граници улица, УПИ ІV-
274, улица, УПИ ІV-А, както и съответните ид. части от общите части на
сградата правото на строеж с административен адрес гр. ********;
както и в частта, с което са отхвърлени предявените от него и от
Н. Б. Н., ЕГН – ********** /съпругата му също е конституирана по делото
като жалбоподател/, против Е. Н. Н., ЕГН - **********, М. М. Н., ЕГН-
**********, и В. А. Н. ЕГН – **********, искове да бъде признато правото
на изкупуване на първи жилищен етаж с площ от 86 кв. м., състоящ се от
всекидневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, килер и салон, с граници: на
същия етаж няма, над етажа втори жилищен етаж, под етажа приземен етаж,
ведно с ½ ид. ч. от приземен етаж, целият с площ от 86 кв. м. и
представляващ две жилищни стаи, салон с кухня, баня с тоалетна и килер,
построени в МЖС, построена върху УПИ V-Б кв 35 по ПУП на гр. Л., целият
състоящ се от 546 кв. м. с граници улица, УПИ ІV-274, улица, УПИ ІV-А,
както и съответните ид. ч. от общите части на сградата правото на строеж с
административен адрес гр. **********, предмет на НА 169 том 5 дело
912/2019 г. на нотариус К., при уговорените в него условия, както и в частта
за разноските.
По въззивна жалба /с вх.№ 4338/16.02.2022г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, респ. с вх.№ 269112/18.11.2021г. по описа на Районен съд –А./,
ведно с допълнение /с вх. № 269169/24.11.2021г. по описа на Районен съд –А./
от въззиваемите страни не е депозиран писмен отговор в указания срок. От Е.
Н. Н. и М. М. Н. допълнително е подадено писмено становище за
неоснователност на жалбата.
По въззивна жалба /с вх.№ 4338/16.02.2022г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, респ. с вх.№ 269164/24.11.2021г. по описа на Районен съд –А./,
от въззиваемите страни Е. Н. Н., ЕГН - **********, М. М. Н., ЕГН-
**********, чрез адв.А. Н., е депозиран писмен отговор, с който взимат
становище, че жалбата е неоснователна изцяло и претендират разноски в
размер на общо 800 лв.
3
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивните жалби са
допустими – подадени са от надлежни страни по делото в законния срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие
за установено следното:
Пред Районен съд – А. от ищците М. Е. Н., Н. Е. С., А. Е. Н. и Н. Б.
Н., против Е. Н. Н., М. М. Н. и В. А. Н. е заведена искова молба, с която
твърдят, че на А. Е. Н. /който в брак с Н. Б. Н./ и на М. Е. Н. /по това време в
брак с Е. К. Н./, е отстъпено на основание Заповеди №№ 409, 410 от 1984г на
ОбНС Л. и договор за право на строеж, по ½ ид. ч. от правото на строеж на
тогавашния парцел V-Б в кв 35 по регулационния план на гр. Л. с обща площ
от 546 кв. м. за построяване на жилище.
Ищците са построили въз основа издадените строителни
разрешения и опредЕ. строителна линия по ½ ид ч от жилищна сграда с обща
площ от 86 кв. м. състояща се от приземен етаж, първи и втори жилищен
етаж.
Към момента на учредяване на правото на строеж първата ищца
имала син – М. Е. Н., род. през ****г., който тогава бил малолетен и в негова
полза не е било учредено право на строеж, нито е участвал в строежа.
През 1989 г. строежът бил завършен до степен годна за живеене,
приземният етаж бил построен като жилищен, а не според плана, и 1989 г.;
първите двама ищци влезли да живеят в приземния етаж, построили първи и
втори жилищен етаж, септември 1990г. третият и четвъртият ищец се нанесли
да живеят във втория жилищен етаж. Първите двама ищци останали да
живеят в приземния етаж, тъй като първият етаж още не бил довършен и не
бил годен за живеене.
През зимата на 1993г. М. Н. довел и започнал да съжителства с Е.
Н. в приземния етаж и на 11.10.1993г. двамата сключили граждански брак.
На 18.10.1993г. се родила дъщеря им М. М. Н.. През октомври 1993 г. първите
двама ищци довършили първия жилищен етаж и пуснали да живеят в него
временно, докато си устроят жилище, М. Н. и съпругата му Е. Н..
На 30.12.2002г Е. Н. Н. взела детето М. и се изнесла от къщата,
взела покъщината, без едно легло и ъглов диван. М. Н. изпаднал в шок,
разболял се и след четири месеца – на *******г - починал. От този момент до
4
21.12.2019г ищците нямат никакви вести за Е. Н., тъй като тя не е проявила
никакъв интерес към тях.
Дъщеря й М. Н. през годините един - два пъти годишно
посещавала баба си и дядо си – първите двама ищци.
На 21.12.2019г. дошли майстори заедно с брата на ответника В. Н.
– З., които започнали да сменят дограмата на първи жилищен етаж.
На 30.12.2019г третият ищец отишъл до общинска администрация
община Л. и разбрал, че първият етаж и половината от приземието е купен от
В. Н. Твърдят, че се изненадали от това, тъй като Е. и М. Н. не са строили,
нито са имали учредено право на строеж, нито пък техният наследодател М.
Н. е имал такова.
Продавачите – първите две ответници се възползвали от един
договор за доброволна делба, извършен на 26.04.1996г., който е нищожен,
тъй като М. и Е. Н. не са съсобственици на жилищната сграда, няма учредено
право на строеж в тяхна полза и те не са заплатили никакви пари при тези
сделка. Описаните в договора за доброволна делба суми от 68 719 лв и 10 945
лв. не са изплатени от М. и Е. Н. и първите двама ищци не са ги получили.
Ето защо считат, че по същността си договорът за доброволна дела
съставлява договор за дарение и като такъв трябва да е в нотариална форма, а
поради неспазване на формата е нищожен и не е породил права за М. и Е. Н.
Въз основа договора за доброволна делба Е. и М. Н. са продали на
третия ответник първи жилищен етаж, ведно с ½ ид. ч. от приземен етаж от
жилищната сграда, построена въз основа отстъпеното право на строеж,
поради което и тази сделка се явява нищожна, тъй като продавачите не са
били собственици.
Първите двама ищци, след като синът им починал на *******г.
държали ключа за първия жилищен етаж и само те са го ползвали, а съпругата
на сина им Е., която напуснала жилището на 30.12.2002г. не е имала ключ и
никога не е ползвала етажа. През септември или октомври дошла при първата
ищца и поискала ключа, ищцата й го дала и не говорили повече и едва на
21.12.2019г., когато братът на третия ответник заедно с майсторите дошли да
разтоварят материали за смяна на дограмата, тогава ищците разбрали, че
собственикът на първия жилищен етаж и половината от призема е третият
5
ответник.
Твърдят на следващо място, че първите две ищци са продали на
третия имота, без да поканят съсобствениците – ищците, като са нарушили
изискванията на чл. 33 от ЗС.
Ответниците Е. Н. и М. Н. депозират в срок Писмен отговор по
чл.131 от ГПК, с който оспорват изцяло като неоснователни предявените
искове. Считат, че не са налице основанията по смисъла на чл. 26 от ЗЗД,
които да обуславят нищожност на извършената договорна делба с нот
заверени подписи от 26.04.1996г. Сочат, че посоченото от ищците правно
основание касае презумпцията за наличие на основание на сделката до
доказване на противното. Считат, че искът е неоснователен по всички
хипотези на чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Оспорват като неоснователен и иска за
признаване правото на собственост върху първи жилищен етаж и ½ ид ч от
приземен етаж. Правят възражение за придобиване на имота по давност, като
твърдят че владението върху спорния имот е установено от първата ответница
и М. Н. октомври 1993г. и продължило от двете ответници след смъртта му
до прехвърлителната сделка през 2019г. По отношение предявения иск за
признаване правото на изкупуване считат, че е предявен след изтичане на
предвидения двумесечен срок предвиден в цитираната норма, и като такъв е
неоснователен. Твърдят на следващо място, че приземният етаж не е обект с
възможност за самостоятелни права върху него, а е обща част на жилищните
обекти на първо и второ ниво на жилищната сграда.
Ответникът В. А. Н., чрез назначения му особен представител
адв. М. А., депозира в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който
оспорва предявените искове. Счита, че сделката оформена с НА 162 т.15 дело
2643/2019г на СВ А. за закупуване на процесния имот от третия ответник не
е нищожна, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна. Третият
ответник се легитимира като собственик на имота. Счита искането за отмяна
на НА, с който е оформена покупко-продажбата в противоречие с ТР 3/2012г
на ВКС, според което на отмяна по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. На следващо
място счита, че продавачките по сделката са били собственици на имота,
6
предмет на продажбата. Заявява, че както е посочено и в исковата молба
имотът, предмет на продажбата е предоставен за ползване на М. Н. и
съпругата му Е. Н. през 1993г, а с договора за доброволна делба от 1996г.
ищците са дали съгласие имотът да стане собственост на М. и Е. Н.. Също
счита, че правото на собственост не е придобито от първата ответница и
съпруга й по силата на договора за делба, но счита че от посочената дата е
започнала да тече петгодишна давност в тяхна полза. При липса на твърдения
в исковата молба, че в периода 26.04.1996г.-26.04.2001г. тяхното владение е
обезпокоявано от страните по делото или някой да е оспорвал правата им на
владение на имота, към 26.04.2001г е изтекъл петгодишния давностен срок,
през което те са упражнявали необезпокоявано владение върху имота като
добросъвестни владелци и собствеността е била придобита от М. и Е. Н. По
отношение иска с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС счита, че следва да бъде
предявен в двумесечен срок от продажбата, а тежестта да докаже кога е узнал
за сделката е върху ищеца. Счита, че по отношение на приземния етаж не
може да се приложи нормата на чл. 33 ал.2 от ЗС, тъй като той е обща част и е
принадлежност към двата жилищни етаж, а цитираната норма изисква
наличието на съсобственост.
В хода на производството са разпитани за ищците трима
свидетели – Ю. Р. /съсед, без родство/, З. Г. /без родство/, З. Ч. /съсед, без
родство/ и за ответниците двама свидетели З. Н. /брат на В. Н./ и М. Г. /без
родство/. По реда на чл.176 от ГПК обяснения е дала страната Н. С. Приети са
Основна и Допълнителна технически експертизи относно актуалното
описание на имота – какво представлява, какви характеристики има, кога и от
кого е бил деклариран в данъчна администрация. Приети са и писмени
доказателства от кого и кога във времето е заплащан данък недвижим имот и
такса битови отпадъци.
Районен съд – А., с постановеното решение, за да отхвърли
исковите претенции, излага основни съображения, че са предявени искове с
правно основание чл. 18, чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД, чл. 124 ГПК и чл. 33 ал.2
ЗС – за обявяване за нищожен договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот от 26.04.1994г, като прикриващ дарение, поради неспазена
форма, да бъде признато правото на собственост на ищците върху първи
жилищен етаж на основание учредено право на строеж, ведно с ½ ид ч от
7
приземен етаж и евентуални – за изкупуване на ½ ид ч от приземен етаж от
масивната жилищна сграда. Приема, че не е спорно по делото, че през 1984г.
на А. и М. Н. е отстъпено право на строеж върху държавен парцел 5 Б кв.35
по плана на гр. Л. за построяване на жилищна сграда. Не се спори и относно
обстоятелството, че до края на 1986г. е реализирано така отстъпеното право
на строеж, като е построена жилищна сграда с призем и два жилищни етажа.
Това се е установило и от ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства.
Не се е спорило между страните и относно обстоятелството, че
след построяване на сградата, през 1996 г. е сключен договор за доброволна
делба, по силата на който в дял на М. и Е. Н. е поставен първия жилищен
етаж ведно с ½ ид. ч. от призема, в дял на А. и Н. Н. е поставен втория
жилищен етаж, ведно с ½ ид. ч. от призема, а Е. Н. и М. Н. са запазили
правото на ползване върху приземния етаж пожизнено. Твърди се от ищците,
че договорът за делба прикрива дарение, тъй като А. и Н. Н., и Е. и М. Н.и не
са получили сумата посочена в договора за уравняване на дяловете.
Районният съд е посочил, че в тежест на ищците в производството е било да
докажат наведените твърдения за наличие на прикрита сделка – дарение.
Районният съд мотивира, че като е перенил всички ангажирани по делото
доказателства, с оглед уговорките между страните в договора по отношение
платени суми за уравняване на дяловете, както и липсата на доказателства по
отношение на това намерението на А. и Н. Н. и Е. и М. Н.и да е било да
надарят М- и Е. Н., намира за недоказано твърдението за наличие на
симулация. Договорът за доброволна делба е сключен в изискваната от
закона писмена форма с нотариална заверка на подписите на съделителите
/чл. 35, ал.1 ЗС/, поради което е налице валидно възникнало право на
собственост за М. и Е. Н. Дори и да се приеме обаче, че липсват
доказателства посочените суми за уравняване на дяловете да са били
изплатени, то безспорно е по делото обстоятелството, че до смъртта на М- Н.
през 2003г. същият е живял със семейството си в жилището, като до този
момент не е нарушавано владението. Обстоятелството, че М- Н. е декларирал
имота, показва намерението да го свои. Наложен е извод, че е изтекла
необходимата в случая петгодишна давност/по време на брака му с Е. Н./,
поради което имотът е бил придобит по давност. Установило се е по делото,
8
че първият, третият и четвъртият ищец са придобили правото на собственост
на основание реализирано отстъпено право на строеж. Те обаче са се
разпоредили с това право в полза на М-и Е. Н.. Е. и М. Н. са се разпоредили с
това притежавано от тях право на собственост върху имота, предмет на НА
169 д 912/2019г на нотариус К., поради което исковете за прогласяване
нищожността на извършената доброволна делба, както и за признаване за
установено, че ищците са собственици на първи жилищен етаж, ведно с ½ ид.
ч. от призема, и за обявяване нищожна покупко - продажба, оформена с НА
169/2019г. са неоснователни. Само за пълнота е отбелязано, че съгласно
трайно установената практика, на отмяна по реда на чл. 537 ал.2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право
на собственост, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Поради
отхвърляне на исковете, Районният съд е пристъпил и е разгледал евентуално
заявеният иск по реда на чл. 33 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал.2
от ЗС искът следва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Ищците
твърдят, че са узнали за извършената продажба на 30.12.2019г, когато след
започнало поставяне на ПВЦ дограма на първия жилищен етаж, ищецът А. Н.
отишъл до общинска администрация на община Л. и научил, че първият етаж
и половината от приземието е купен от В. А. Н.. Оспорваната сделка е
извършена на 11.10.2019г, като от показанията на св. Н., които Районният
съд е кредитирал като правдиви, безпротиворечиви и базирани на лични
впечатления, се е установило, че преди изповядване на сделката - през
октомври 2019г. той е отишъл при Е. Н., за да го попита дали има против
извършването на продажбата. Искът е предявен на 10.02.2020г, или след
изтичане на срока по чл. 33 ал.2 от ЗС, поради което правото на изкупуване е
погасено. Затова искът подлежи на отхвърляне.
С въззивната жалба /с вх.№ 4338/16.02.2022г. /по описа на
Окръжен съд – Пловдив, респ. с вх.№ 269112/18.11.2021г. по описа на
Районен съд –А./, ведно с допълнение /с вх. № 269169/24.11.2021г. по описа
на Районен съд –А./, подадена от М. Е. Н., Н. Б. Н. и Н. Е. С., се въвеждат
възражения, че неправилно Районният съд е заявил с решението, че липсват
доказателства за надаряване на М. Н. от родителите му М. и Е. Н. и от брат му
и снаха му А. и Н. Н. Напротив: видно от разпита по чл. 176 от ТПК - с.з. на
28.06.2021 г. (стр. 10 от протокола от заседанието) на сестрата - Н. Е. С. е, че
9
същата заявява, че баща е заявил, че не са давани пари от сина М. Н. и от
жена му: Е. Н.; видно от приетата молба- декларация на ищцата, майката М.
Н. е, че същата декларира, че не са получили пари за уравняване през 1996г. в
делбата, която са извършили; видно от протоколите по делото: никой от
ответниците не е възразил на ищцовите твърдения и на събраните
гореописани гласни и писмени доказателства, че не са давани и получавани
пари в делбата и че е извършено дарение. Но дори и да не е дарение, а да е
прехвърляне чрез продажба, то пак не е спазена долу описаната нотариална
форма за сделката. Освен това, на следващо място, видно от самия договор за
делба от 1996г., съпрузите А. и Н. Н.и са получили ½ ид.ч. от построеното и в
такъв случай самият делбен договор и не е било нужно уравняване за тях,
тъй като те са си получили половината, от което пък следва по аргумента на
обратното, че не е имало уравняване с пари, а същото е вписано за да има
атрибутите на делбен договор. Но дори и да е било недарение, то фактът,
който Районният съд признава, е че братът М. Е. Н., който участва в делбата
не е съсобственик. Районният съд е мотивирал, че делбеният договор е
сключен в необходимата форма, тьй като има нотариална заверка на
подписите, сочейки аргумент - чл. 35, ал.1 от ЗЗД, но тази разпоредба е за
съделители, които са съсобственици. Освен това Районният съд неправилно
зачита изтекла пет годишна придобивна давност, като не е взел предвид
приходна квитанция № 0385450/27.02.1995г., в която е изписано че сумите за
данъци и такси са „получени от Е. К. Н.”; пр. кв. № 0385451/27.02.1995г. в
която е изписано че сумите за данъци и такси са „получени от М. Е. Н.”; пр.
кв. № 0588674/22.04.1996г„ в която е изписано че сумите за данъци и такси са
„получени от М. Е. Н.”, пр. кв. № 0707980/10.02.1997г. в която е изписано че
сумите за данъци и такси са „получени от А. Е. Н.; пр. кв. №
0707981/10.02.1997г., в която е изписано че сумите за данъци и такси са
„получени от М. Е.. Н.”; пр. кв. № 0707979/10.02.1997г. в която е изписано че
сумите за данъци и такси са „получени от Е. К. Н.”, 4 бр. приходни квитанции
от 09.03.2016г., касаещи платени данъци и такси за 2013 г. и 2016 г., платени
от М. и Е. Н., доказващи, че в три от тези пет години той не си е плащал
данъците, с което показва намерение, че не свои имота за себе си. При
нищожна делба започва да тече давност за придобиване, но същата е
десетгодишна, а не петгодишна. Зачитането на кратка придобивна давност е
неоснователно, тъй като Договорът за доброволна делба не е придобивно
10
правно основание, годно да направи собственик някой чужд на
съсобствеността, предмет на делбата, съгл. чл. 70, ал.1 от ЗС. Ответниците по
делото не са оспорили обстоятелството, че плащане за уравнение на дела не е
имало, но дори и да е имало такова плащане, то не санира порока, че в
договора за доброволна делба участват несобственици на поделяемия имот.
По отношение на иска по чл.33 ал.2 от ЗС поддържат, че е спазен срока за
предявяване. С допълнението към въззивната са въведени доводи за
процесуални нарушения на Районния съд.
С въззивната жалба /с вх.№ 4338/16.02.2022г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, респ. с вх.№ 269164/24.11.2021г. по описа на
Районен съд –А.град/, подадена от А. Е. Н. /по делото като жалбоподател е
конституирана и съпругата му Н. Б. Н./, основните възражения се изразяват в
това, че Районният съд не се е произнесъл по заявения главен иск, а в същото
време се е произнесъл по друг иск, за който липсвала правна квалификация с
доклада. Въпреки цялостното възприемане и квалификация на иска за
нищожност поради неспазена форма, всички разсъждения в мотивите на
решението и решаващите правни изводи на съда са в посока доказана ли е
или не симулация. Това е съществено процесуално нарушение, защото
ищците не са имали възможност да организират защитата си в тази посока.
Като стига до извод, че ищците не са доказали липса на наплащане, което
само по себе си не е вярно, съдът отхвърля предявените главни искове.
Отделно от това, решението е необосновано, в противоречие със събраните
гласни доказателства и обяснения на страната Н. С., както и липса на
възражения и признания на ответниците по отношение на факта на липсата на
наплащане от страна на М. и Е. Н. Действително Районният съд не може да
уважи иск за собственост само въз основа на признание на ответника, но в
случая следва да се вземат предвид всички събрани факти и обстоятелства,
включително липса на възражения и признание, в тяхната съвкупност. Дори
да се приеме, че е предявен и иск по чл. 26, ал.2, т. 5 от ЗЗД - нищожност
поради привидност, то съдът дължи произнасяне и по иска с правна
квалификация чл.26, ал.2, т.3 от ЗЗД. Не е взето предвид, че ищците не
твърдят привидност на договора за доброволна делба, доколкото те са желали
настъпването на последиците му по отношение на етаж 2, който е получен в
дял от А. Н. и неговата съпруга. В тази посока има и съдебна практика —
договорът за доброволна делба е недействителен само по отношение на
11
участвалите трети за съсобствеността лица. Изводът за неоснователност на
предявения евентуален иск по чл. 33 ЗС се основава на единствения мотив, че
двумесечният срок тече от момент, преди сключване на нотариалния акт.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
1.По отношение на възражението, че неправилно с решението е
оставено без уважение искането за прогласяване за нищожен Договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 26.04.1996г. поради
неспазена форма.
Въззивната инстанция намира, че възражението е неоснователно.
Съгл. чл.18 от ЗЗД - Договорите за прехвърляне на собственост или за
учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат
извършени с нотариален акт. Съгласно чл.26 ал.2 пр.3 от ЗЗД – Нищожни са
договорите, при които липсва предписана от закона форма. Съгл. чл.35 пр.2
от ЗС - Доброволната делба на недвижими имоти трябва да бъде извършена
писмено с нотариално заверени подписи.
Видно е от приложения Договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот от 26.04.1996г., с нот заверка на подписите на
нотариус С-, вписан в СВ АРС *********, с който е извършена делба на
МЖС със ЗП от 86 кв. м., състояща се от приземен и два жилищни етажа,
построени в парцел V-Б, кв. 35, по плана на гр Л-, целият състоящ се от 546
кв. м., с граници улица УПИ ІV-274, улица УПИ ІV-а, както и съответните ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж, с административен
адрес гр. **********, по НА 169 том 5 дело 912/2019 г. на нотариус
Кожухарова, че същият отговоря на изискването на чл.18 от ЗЗД, тъй като
всички страни по договора са се подписали лично пред нотариус С- и
техните подписи са заверени.
2.По отношение на възражението, че са направени неправилни
12
правни изводи по отношение на исковата претенция, предявена на осн. чл.124
от ГПК. Съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като ответниците по
исковата претенция са въвели и доказали възражение за изтекла кратка
петгодишна придобивна давност на имота. Съгласно чл. чл.79 ал.1 от ЗС -
Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години; съгласно алинея 2 - Ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. В конкретния случай,
ответниците се позовават на изтекла кратка придобивна давност, тъй като се
легитимират с документ, годен да ги направи собственици, а при условията на
евентуалност на общата десетгодишна давност /от 1996 г. до 2019г./. Съдът
намира, че този петгодишен срок е изтекъл, а при условията на евентуалност
/ако не се приеме от по-горната инстанция зачитането на кратката давност/, е
изтекъл също и десетгодишният срок. М- Е. Н. и Е. Н. Н. са упражнявали
пряко и непосредствено фактическа власт върху имота, с убеждение, че е
техен собствен, декларирали са го в данъчна администрация, по делото са
приложени квитанции за системно плащан местен данък и ТБО. Няма спор по
делото, а и това го пише в исковата молба, че семейство М-, Е. и М. Н. са
живяли в процесния имот до есента на 30.12.2002г., когато Е. и детето М.
напуснали къщата, а М- след това починал четири месеца по-късно на
26.04.2003г. След 2002 г. година дълго време ищците не видели Е., понеже тя
не идвала. Пред този период след 2002 г. до 2019г. само внучката М. е идвала
да посещава баба си и дядо си /ищците по делото М. Е. Н. и Е. К. Н. /един- два
пъти годишно/ - в исковата молба /на л.4 по делото/. В исковата молба /на л.6
по делото/ е записано също, че „тази есен - през септември или октомври
/2019г./, тя - Е. дойде и поиска ключа от мен, ищцата й го дала и не
говорили повече, М. Е. Н., като само ми каза: „Дай ми ключа за етажа“ и
аз й го дадох, без да говорим повече“. Описаните действия по
недвусмислено и категорично, че отношенията между тях са като на
собственик /Е./ и държател на ключа /М./. При поискване, ключът е предаден
незабавно, без никакви въпроси. Проблемът между тях всъщност е възникнал,
когато на 21.12.2019г. пристигнали майстори, заедно с брата на ответника В.
А. Н. и се разбрало, че процесният имот му е продаден от Е. и М., и ищците
много се разстроили като чули това. Въззивната инстанция намира, че Е. Н.
Н. и М. М. Н. обосновано са се легитимирали като собственици – продавачи
13
по сделката, оформена с Нотариален акт за продажба № 169/11.10.2019г.,
вписан с вх.№ 4318/11.10.2019г. на имота.
3.По отношение на възражението за неправилни правни изводи по
иска, предявен на осн. чл. 33 ал.2 от ЗС. Въззивният съд намира за
обосновано прието от Районния съд, че е изтекъл двумесечния преклузивен
срок от продажбата /11.10.2019г./, доколкото от свидетелското показание на
З. Н. /на л.232 по делото/ се установява, че като брат на В., отишъл да говори
с бати А. Н. /третият ищец/, баба Е. и дядо Е. /първите двама ищци/, с които
били също роднини и живеел наблизо и да пита за продажбата на имота.
Батко А. казал, че той лично не можел да си позволи да го купи и предпочита
да го купи род. Б. Е. и дядо Е. нямали въпроси защо брат му ще го купува.
Когато започнали ремонта, никой не се противопоставил, на това, което
правили. Даже първият път, след покупката, като отишли, баба М. ги
поканила на гости на обяд и казала, че се радва, че роднини го купили.
Приела ги като собственици. Въззивният съд намира, че основателно са
кредитирани тези показания като безпротиворечиви и базирани на лични
впечатления.
Обжалваното решение се явява изцяло законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
За пълнота на изложението се посочва, че във въззивното
производство се представи удостоверение /на л.49/, от който се констатира,
че Е. Н. Н. е сключила граждански брак на 08.09.2021 г. и е посочено
фамилно име след брака Б. С оглед на постъпилото искане, съдът допусна
промяна във фамилното име на страната от Н. на Б.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото жалбоподателите А. Е. Н.
и Н. Б. Н. ще бъдат осъдени да заплатят на М. М. Н. и Е. Н. Н. /Б./общо сумата
800 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение, платено в брой /
ДПЗС – на л.57/.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260362/08.11.2021г., постановено по
14
гр.д.№ 256/2020г. по описа на Районен съд – А., IV гр.с.
Осъжда А. Е. Н., ЕГН – **********, и Н. Б. Н., ЕГН - **********,
да заплатят на М. М. Н., ЕГН – **********, и Е. Н. Б., ЕГН - ЕГН –
**********, двете с пълномощник адв.А. М., съдебен адрес – гр.***********,
общо сумата 800 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 466/2022г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15