Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2.10.2019 г. гр.Плевен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІII-ти въззивен наказателен
състав
На двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛОЯН
ГЕРГОВ Мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар : ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА
Прокурор : ВИКТОР ДОЦЕВ
Като разгледа докладваното от член - съдията КАЛОЯН
ГЕРГОВ
ВНОХД № 524 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производство по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по мотивиран протест на РП-Червен бряг против
Присъда /без №/ от 1.02.2019г.,
постановена по НОХД № 8/2018г. по описа на РС – Червен бряг. В
протеста се сочи,че първоинстанционният съд безкритично е ценил показанията на
свидетелите Д.Т. и Я.Д.,наред с дадените пред него обяснения на подсъдимия като
е пренебрегнал напълно гласните доказателства събрани при разпита на
свидетелите Е.Д.,И.Ц., Р.И. и П.П.,както и писмените доказателства по
делото.Прокурорът приема,че ответника по протеста В.К. е потвърдил неистина в
производството по АНД № 226/2017г. на РС-Червен бряг,т.к. св.Я.Д.на
18.08.2016г. е бил напуснал пределите на страната, видно от официализираните
справки за задгранични пътувания и няма как на 27.08.2016г.,т.е. в деня
предшестващ проверката в кафе-клуб „***“,когато е бил установен сина му в
процесното заведение без придружител, същия да е разполагал с процесната
декларация датирана на 27.08.2016г.,според която същия съгласно чл.8 от Закона
за закрила на детето,е изразил желанието си непълнолетния Е.Я.Д.да бъде
придружаван от подсъдимия.В протеста се навеждат доводи,че районния съд е
пренебрегнал показанията на полицейските служители,участвали в специализираната
проверка на питейното заведение – И.Ц.,Р.И. и П.П.,както и на Е.Д.,които
установяват признанието на децата,установени в кафе-клуба,че се без
родители,което е било потвърдено и от
дядото на последното при посещението на полицейските служители в дома му,както
и се изразява недоволство от цененето на показанията на свидетелите Д.Т. и Я.Д.
без да бъде отчетено,че първия е работодател на В.К.,който е свидетелствал по
оспорено от него наказателно постановление,а показанията на последния са
неистински,т.к. противоречат на правилата на формалната логика и
доказателствата установяващи последващо проверката изготвяне на процесната
декларация и нейното антидатиране. В заключение се прави искане за отмяна на
атакуваната присъда и постановяването на нова,с която се упражни правомощието
на въззивната инстанция по чл.336,ал.1,т.2 от НПК с оглед наличността на възведено
обвинение.
Процесуалният
представител на ОП-Плевен поддържа подадения протест като се консолидира с
изложените в него мотиви и приема,че РС-Червен бряг е допуснал нарушение на
закона като е кредитирал показанията на свидетелите Д.Т. и Я.Д.,които оценява
като заинтересовани, пропускайки фактическите данни сочещи на невъзможността К.
да е бил определен за придружител на непълнолетния Е.Д. в процесното заведение
с оглед отсъствието на неговия родител от пределите на страната по времето, през което е била датирана процесната
декларация.
В съдебно заседание
ответникът по въззивния протест В.Н.К. се явява лично и със защитник адв.Д.М.
от САК,който счита,че РС-Червен бряг е изпълнил в изискуемия от закона обем
възложените му задължения като е анализирал внимателно доказателствената
съвкупност и е достигнал до правилни фактически и правни изводи.Адвокат М.
изтъква,че подзащитния му не е ангажирал показания в с.з. на 17.05.2017г.,свързани
с конкретно определена дата ,а обясненията на К. са подкрепени от гласните
доказателства събрани при разпита на свидетелите в Червенобрежкия РС.Моли
въззивния съд за потвърждаване на атакуваната присъда.
С атакувания
съдебен акт Червенобрежки районен съд е
признал подсъдимия В.Н.К. *** за невинен в това,че на 17.05.2017
г. пред състав на Районен съд - гр. Червен бряг с Председател Районен съдия Х.П.,
в качеството си на свидетел по АНД № 226/2017 г. по описа на Районен съд - гр.
Червен бряг, устно потвърдил неистината, че на 28.08.2016 г. е бил придружител
в кафе-клуб „***“ в гр. Койнаре на непълнолетния Е.Я.Д., с ЕГН ********** въз
основа на декларация във връзка с чл. 8 ал. 3,4 и ал. 5 от Закона за закрила на
детето, с посочена дата на изготвяне 27.08.2016 г., с посочен издател Я.Ф. Д.
от гр. Койнаре,поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните
по делото доказателства, протестирания съдебен акт, и доводите на страните,
намира за установено следното:
Въззивният
протест е подаден в срока по чл.319 от НПК, отговаря в пълна степен на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
Разгледан
по същество протестът е основателен.
Разпоредбите на чл.14 и
чл.107 от НПК задължават съда да взема
решенията си по вътрешно убеждение,което следва да е базирано на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като
събира и проверява както доказателствата,които разобличават подсъдимия или
отегчават неговата отговорност,така и такива,които я смекчават или го оправдават.
Всяко отклонение от тези принципи компрометира изводите както по фактите,така и
по правото и очертава допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
липса на възможност страните да узнаят как е формирано вътрешното убеждение на
първостепенния съд,а въззивния съд - да упражни контрол върху установения за
това формален процес /в т.см. Решение № 280/11.07.13г. по н.д. № 865/13г. и
Решение № 182/29.03.2013г. по н.д. № 309/13г. на ВКС/.ВКС е имал възможност последователно
да изрази разбирането си,че в мотивите си съдилищата следва да посочат въз
основа на какви доказателства са приели за установени съответните факти като
при противоречие в същите изложат своите съображения,както и изложат правните си
съображения относно авторството и съставомерността на деянието,за да може да се
твърди,че вътрешното им убеждение е изградено законосъобразно, като изводите не
следва да страдат от вътрешна противоречивост,която да препятства упражняването
на контрол от страна на горестоящия съд.
Анализът на атакуваната
присъда сочи,че РС-Червен бряг,за да оправдае ответника по протеста е извършил
частичен анализ на доказателствената маса като избирателно е интерпретирал
доказателства,за да формира по един неубедителен при това способ правните си
изводи.
Този селективен подход няма
как да бъде утвърден от настоящия въззивен състав.
В съдебно заседание на
4.07.2018г. В.К. се е възползвал от правото да не дава обяснения като съдът не
е изследвал преди приключване на съдебното следствие дали не е налице промяна в
това му становище,макар да е посочил в мотивите си,че е ползвал такива,за да
изгради фактическата си обстановка -
л.94,абз.4 от НОХД № 8/2018г. на РС-Червен бряг.По съществен обаче се явява
пропуска на съда да прочете обясненията на подсъдимия дадени в присъствие на
защитник в хода на досъдебното производство на 5.12.2017г.,които се съпоставят
последващо с показанията на свидетеля Я.Д.обективирани в протокол за разпит от
14.11.2017г. по ДП № Д-253/2017г. по описа на РП-Червен бряг. Ако беше
изпълнила своите задължения като съобрази и наличието и на друго процесуално
основание за приобщаване на показанията на Я.Д., освен уреденото в чл.281,ал.5
от НПК,първата съдебна инстанция,най-вероятно щеше да установи,че показанията
на този свидетел в хода на предварителното разследване не са „недоразумение“ и
съвсем не потвърждават лансираната от защитата теза за съставяне на
декларацията предшестващо проверката в кафе – клуб “***“.
По-нататък РС-Червен бряг
неоправдано е прекратил аналитичната си дейност като се е задоволил да
отбележи,че показанията на свидетелите Р.И.,П.П. и И. И. установяват единствено
факта на проверката в процесното заведение,установяването на непълнолетните Е.Д.
и А. Д. и предаването им на техния дядо,както и изключителното им комуникиране
единствено с управителя Д.Т..Показанията на горецитираните лица сочат
нещо,което е останало извън вниманието на първоинстанционния съд,а именно че
същите са провели разговор с децата,които са им споделили,че същите са без
придружител и нямат „нищо“,т.е. нямат книжа оправдаващи престоя им по това
време на денонощието в заведението,което е било потвърдено и от родственика на
когото същата вечер са били предадени от полицейските служители.По делото
липсва анализ и на показанията на Е.Д. дадени пред съда,нито пък опит да се
инкорпорират тези събрани в хода на досъдебното производство,които са конкретни
и относими към предмета на доказване,който РС-Червен бряг неоправдано се е
опитал да стесни на база лимитираната от него доказателствена съвкупност,с
което е ограничил правата на прокурора да се ползва от събраните от него
доказателства.
Първоинстанционният съд е бил длъжен
да събере и обсъди внимателно всички доказателства от значение за делото като посочи мотивирано
кои цени,кои отхвърля и по какви съображения и едва след това да се насочи към
правните си изводи,които са противоречиви не само защото е приел,че деянието е
недоказано от обективна и несъставомерно от субективна страна,но и понеже
почиват на едно твърде недогматично тълкуване на разпоредбата на чл.290 от НК.
Установяването по надлежния ред и обсъждането
на всички относими по делото обстоятелства биха формирали вероятно други изводи
по фактическата страна и по правната квалификация от РС-Червен бряг,които обаче
няма как да бъдат изведени от настоящата инстанция,т.к. присъдата не може да почива на
предположения и въобще да страда от пороци при формиране на вътрешното
убеждение на съда,които да създават неяснота каква е действителната му воля.
Коментираните нарушения на
процесуалните правила при разглеждането на делото, и в частност на попълването
му с доказателства, и изготвянето на мотивите от първата инстанция са
достатъчно тежки, за да се счете,че е
налице абсолютно основание по смисъла на чл. 348, ал.
3,т.1 и т.2 от НПК,което обуславя отмяна на атакуваната присъда и връщане
на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради
тяхната неотстранимост от въззивния съд.
Делото се разглежда за пръв
път от въззивната инстанция и не е налице ограничителната хипотеза на
чл.335,ал.2 от НПК.
Развитите
пред Плевенски ОС доводи от страните, следва да се съобразят от първостепенния
съд при новото разглеждане на делото,ако са основателни, т.к. са по
същество и е невъзможно на този етап
контролиращия състав да взема становище по тях.
По изложените съображения и
на основание чл.334 т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3,т.1 и т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Присъда /без №/ от 1.02.2019г.,
постановена по НОХД № 8/2018г. по описа на РС – Червен бряг.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.