№ 38882
гр. С., 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110171253 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), ... . С., сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез
пълномощника им адв. В.Г., представляваща Адвокатско дружество „Г. и П.“, със съдебен
адрес в (АДРЕС). Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед
за изпълнение против Й. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) за сумата от 820,55 лв.
(осемстотин и двадесет лева и петдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва върху
нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, от която а) 218,92 лв. (двеста и осемнадесет лева и деветдесет и две
стотинки) – незаплатени лизингови вноски за периода от месец декември 2019 г. до месец
юни 2021 г. и б) 601,63 лв. (шестстотин и един лева и шестдесет и три стотинки) –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, както и за сумата от 205 лв.
(двеста и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 10.06.2019
г., договор за лизинг от 10.06.2019 г. и допълнително споразумение към него, договор за
мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 01.04.2019 г., договор за лизинг от
01.04.2019 г., договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 10.06.2019 г. и
договор за лизинг от 10.06.2019 г.
Със заявлението са представени пълномощни, удостоверяващи представителната
власт на адв. Г., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
1
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
„потребител“, според справка от НБД „Население“ е в гр. С., т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно за претендираните лизингови вноски и неустойки,
дължими по договора от 10.06.2019 г., тъй като отговаря на формалните изисквания на чл.
410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните
предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити,
изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена
държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Г., от която
изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според
изложеното в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република
България и от данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно
местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение, в частта му имаща за предмет
лизинговите вноски и неустойки, дължими по договора от 10.06.2019 г. не противоречи на
закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
Неоснователно е заявлението в частта му, с която се претендира заплащането на
неустойка по договора за мобилни услуги, предвид следните съображения:
Видно е от съдържанието на процесните договори за предоставяне на мобилни
услуги, че длъжникът Й.К. има качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ЗР на
ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка дали в договора, е
уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК).
Съдът намира, че искането за заплащане на неустойка, дължима при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя по договора за
мобилни услуги от 01.04.2019 г. се основава на неравноправна клауза. Клаузата, в този
смисъл, регламентирана в договора попада в приложното поле на чл. 143 т. 5 от ЗЗП в
редакцията на разпоредбата от ДВ бр. 57 от 2015 г. Със същата се предвижда санкция за
потребителя при неизпълнение на негови задължения по договора – заплащане на неустойка,
равняваща се на размера на абонаментни такси до края на срока на договора. Съдът намира,
че така предвидената санкция е необосновано висока. Обезщетението, неустойката или
други акцесорни вземания, които имат за правопораждащ факт неизпълнение на задължение
на страна по договор, следва да имат за цел репарирането на вредите на изправната страна,
но не и нейното неоснователно обогатяване. Заплащането на месечни абонаменти,
независимо от прекратяването на договора и следващото се от това преустановяване на
предоставянето на мобилни услуги от страна на мобилния оператор, би довело именно до
неоснователно обогатяване на заявителя. Ето защо, съдът приема, че клаузата в договора за
мобилни услуги от 01.04.2019 г., регламентираща заплащане на неустойка от страна на
потребителя при предсрочно прекратяване на договора по негова вина, предвижда
задължение за абоната за заплащане на необосновано висока неустойка, поради което и
същата е неравноправна. Фактът, че заявителят претендира неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси не променя обстоятелството, че неустоечната клауза в договора
от 01.04.2019 г. е неравноправна и като такава – нищожна, поради което не би могла да
породи правни последици. Ето защо, искането за издаването на заповед за изпълнение на
сумата от 106,94 лв., представляваща неустойка по договора от 01.04.2019 г., следва да бъде
2
отхвърлено и на основание чл. 411 ал. 1 т. 3 предл. първо от ГПК.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде частично
уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
(ФИРМА) – С. против Й.К. за претендираните лизингови вноски и неустойки по договора от
10.06.2019 г. Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за
присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от изпълнителния директор Д.К.К., за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение против Й. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) за
сумата от 713,61 лв. (седемстотин и тринадесет лева и шестдесет и една стотинки), ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.12.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, дължима въз основа на допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 10.06.2019 г., договор за
лизинг от 10.06.2019 г. и допълнително споразумение към него, договор за лизинг от
01.04.2019 г., договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 10.06.2019 г. и
договор за лизинг от 10.06.2019 г., от която а) 218,92 лв. (двеста и осемнадесет лева и
деветдесет и две стотинки) – незаплатени лизингови вноски за периода от месец декември
2019 г. до месец юни 2021 г. и б) 494,69 лв. (четиристотин деветдесет и четири лева и
шестдесет и девет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, както и за сумата от 178,28 лв. (сто седемдесет и осем лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от изпълнителния директор Д.К.К., за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение против Й. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) за
сумата от 106,94 лв. (сто и шест лева и деветдесет и четири стотинки) – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 01.04.2019 г. за мобилен номер
+359*********, както и за сумата от 26,72 лв. (двадесет и шест лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от заявлението.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
3
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС),
представлявано от изпълнителния директор Д.К.К., че в едномесечен срок, считано от датата
на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на Й. ИВ.
К., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) да заплати на заявителя сумата от 106,94 лв. (сто и
шест лева и деветдесет и четири стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 01.04.2019 г. за мобилен номер +359*********, като довнесе
държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4