Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ-ви състав, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Стоян Колев
С участието на
секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Стоян Колев
адм. дело № 1244 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване
(ЗЗО).
Образувано е по жалба на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р Д.М. - ВАРНА“
ЕООД срещу: Заповед за налагане на санкции №РД-11-276/6/12.05.2022 г. на
директора на РЗОК- Варна, с която на жалбоподателя е наложена финансова
неустойка в размер от 350 лева.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, като издаден в противоречие и в
несъответствие с материалния
закон и е необоснован. В тази връзка се сочи липса на нарушение на разпоредбата
на - чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, вр. чл. 414, ал. 3 НРД 2020-2022, тъй като заплащането
на потребителска такса не се включва и не е част от реда и условията за
оказване на болнична медицинска помощ. Твърди се липса на изложени в заповедта
мотиви, които да кореспондират пряко с посоченото в нея правно основание, на
което е наложена санкцията и липса на мотиви относно размера на същата. По този
начин според жалбоподателя е накърнено правото му на защита, с който аргумент
моли оспорената заповед да бъде отменена. Алтернативно моли за изменение на
заповедта, чрез налагане на санкция в минимален размер.
В съдебно заседание, чрез депозирана молба от процесуален представител адв.
С., жалбоподателят поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът – Директор на Районна здравноосигурителна
каса - Варна, чрез процесуален представител – юрк.
С., оспорва твърденията в жалбата и намира същата за неоснователна. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-11-276/15.03.2022 г. на директора на РЗОК Варна /л. 1 от
преписката/ е наредено да се извърши планова, тематична, първична,
самостоятелна проверка за периода от 15.03.2022 г. до 21.04.2022 г. на лечебно
заведение за БМП: „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р Д.М. - ВАРНА“ ЕООД по изпълнение на договор №
030808/25.02.2020 г.. Задачите на същата проверка са във връзка с контрол изпълнението
на сключения договор, във връзка с чл. 369, ал. 3 от НРД за медицинските
дейности между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г., чл. 13, ал. 1 от Правила за
условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за
бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. /Правилата/, приети
с Решение № РД-НС-04-8 от 21.01.2021 г. на НС на НЗОК и констатирано
надвишаване на определените за дейност м. януари 2022 г. месечни стойности за
дейностите извън Приложение № 1.
За извършената проверка е съставен протокол № РД-11-276/1/15.04.2022 г. /л.
л. 4 и 5 от преписката/, в който е прието, че по отношение на ИЗ № 138/1/2022 за
периода на болничния престой от 10.01.2022 г. до 13.01.2022 г. болницата е
нарушила условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД тъй
като е изискала и получила от пациент с ИЗ № 138/1/2022 по КП № 160
„Нерадикално отстраняване на матката“ заплащане на потребителска такса за 4 дни
болничен престой, в размер на 23.20 лв. (двадесет и три лева и двадесет ст.). Има
3 пролежани леглодни - от 10.01.2022 г. до 13.01.2022 г. Видно от посоченото на
л. 5 гръб от преписката, протоколът е връчен на дата 26.04.2022 г. на
упълномощено от Изпълнителния директор на дружеството лице.
До директора на РЗОК са били
изпратен и доклади относно проверката от
д-р Д.Д.- контрольор в отдел ДКБМП, както следва: Доклад до директора на
РЗОК-Варна с вх. № РД-11-276/2/26.04.2022 г. (л. 51 от преписката); Докладна записка до директора на
РЗОК-Варна с вх. № РД-11-276/3/26.04.2022 г. с проект на писмо до председателя
РК на БЛС - Варна и протокол № РД-1 1-276/1/15.04.2022 г. (л. 52 и 53 от преписката); Доклад за определяне размера на
санкциите с вх. № РД-11-276/4/04.05.2022 г (л. 54 от преписката) и Доклад до директора на РЗОК-Варна
с вх. № РД-11-276/5/12.05.2022 г. с проект на Заповед за налагане на санкции (л.
55 от преписката).
Издадена е процесната заповед за
налагане на санкции № РД-11-276/6/12.05.2022 г. на Директора на РЗОК - Варна (л.
56 - 59 от преписката). Посочено е, че същата се издава на основание чл. 432,
ал. 3 НРД 2020 - 2022. Възпроизведени са констатациите от протокола за проверка
относно ИЗ № 138/1/2022, като е посочено, че са нарушени условията и реда за
оказване на медицинска помощ, определени в НРД, тъй като болницата е изискала и получила от пациент с ИЗ №
138/1/2022 заплащане на потребителска такса за 4 дни болничен престой, в размер
на 23.20 лв. при пролежани 3 леглодни - от 10.01.2022 г. до 13.01.2022 г. Пациентът
е заплатил на лечебното заведение такса за 4 дни болничен престой. В мотивите
си органът се е позовал и на чл. 27 НРД
2020- 2022г., съгласно който изпълнителите на медицинска помощ осъществяват
дейността си, съгласно изискванията на ЗЛЗ, 330, 33, Кодекса на професионалната
етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД, както и на чл. 284 НРД и чл.
37, ал. 1 от 330.
За посоченото в заповедта нарушение е
наложена финансова неустойка в размер на 350 лева на основание чл. 416, ал. 3 НРД.
Като мотиви за размера на неустойката е изложено, че същият е съобразен с
тежестта на деянието, изразяващо се в неправомерно заплатена по-висока
потребителска такса от ЗОЛ. Пациентът има 3 пролежани леглодни, а е заплатил
потребителска такса за 4 дни болничен престой, с което се нарушават правата му,
регламентирани в 330. Констатираното нарушение води до финансова щета за ЗОЛ,
което обуславя налагането на но-голяма санкция.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Нормата на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО регламентира, че санкциите
подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Следователно приложим е 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК. Заповедта е връчена на 13.05.2022 г. по електронен път, видно от документи
на л. 58 и 59 от преписката. Жалбата е подадена на 27.05.2020 г. чрез
административния орган, видно от поставения вх. № на ЗОК - Варна (л. 3 от
делото), т. е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и
като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима
за разглеждане по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от директора на РЗОК гр. Варна, действащ при спазване на териториалния
обхват на правомощията и предоставената му от закона материална компетентност
по чл. 74, ал. 5 ЗЗО. Заповедта е издадена в задължителната по закон писмена
форма - чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна актът съдържа фактически и правни
основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Не се споделят доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в
заповедта за налагане на санкции. Ясно в оспорената заповед е описано конкретно
нарушението и са посочени нарушените норми – чл. 27 от НРД за медицинските
дейности между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г., както и на чл. 37, ал. 1, вр. чл.
33 330 и чл. 284 от НРД. Според заповедта става въпрос за неправомерно
събрана потребителска такса за един ден повече (за четири дни вместо за три
дни). Предвид словесното описание на нарушението несъмнено става въпрос за несъблюдаване
на чл. 37, ал. 1, вр. чл. 284 от НРД, според които Броят на пролежаните
леглодни се изчислява, като денят на постъпване и денят на изписване се броят
за един леглоден, а всеки ден между тях се брои като пролежан. Мотиви са
изложени и относно размера на санкцията, като в тази връзка е изложено, че е
налице щета за здравноосигуреното лице, поради което размерът на санкцията е в
размер от 350 лв. Предвид изложеното не е налице твърдения от оспорващия порок
в сочения в жалбата аспект.
По отношение на
спазването на административно производствените правила съдът съобразява
следното:
Съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗЗО, контролните органи по чл. 72,
ал. 2 от ЗЗО - длъжностни лица – контрольори, определени със заповед на
директора на РЗОК, осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и
по повод подадени жалби. Безспорно е по делото, видно от посочените по-горе
писмени доказателства, че е налице възлагане на извънпланова проверка, като са
надлежно определени длъжностни лица от РЗОК- Варна, които да извършат същата.
Безспорно е по делото също, че проверката е приключила по установения в чл. 74,
ал. 3 от ЗЗО ред - със съставяне на протокол, като процесната заповед, както бе
посочено по-горе, е основана на протокол № РД-11-276/1/15.04.2022 г.
Нормата на чл. 74, ал. 4 ЗЗО дава право на че лицето, обект
на проверката, да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно
пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор, по направените от
длъжностното лице по ал. 3 констатации, в 7-мо дневен срок от връчването на
протокола по ал. 3. В случая не се спори, че такова писмено становище не било
подадено от жалбоподателя, поради което не е налице на оспорване констатациите
по протокола от проверката.
Съдът намира, че заповедта не съответства на материалния
закон. Заплащането
на потребителска такса в по-висок размер, не следва да се приема за нарушение
на реда и условията за оказване на болнична медицинска помощ по смисъла на чл.
414, ал. 3 НРД 2020-2022. Съгласно същата
разпоредба, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и
реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени
в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция
"финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, към който
изрично препраща чл. 414, ал. 3 НРД 2020-2022, отделните видове медицинска помощ са
тези посочени в чл. 45 ЗЗО. От своя страна 45 ЗЗО изчерпателно изброява видовете
медицинска помощ, които се заплащат от НЗОК. Анализът на посочените разпоредби
на ЗЗО и НРД 2020-2022 води до извода, че условията и реда за оказване на
медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД 2020-2022
касаят такива услуги и дейности, които са изключително и само от медицински
характер. Това са манипулациите, операциите, интервенциите и другите посочени в
чл. 45 ЗЗО дейности, които се извършват при осъществяване на клиничните пътеки.
Заплащането на потребителската такса е задължение на пациента, което е свързано
с административните дейности по изпълнението на болнична медицинска помощ, но не и с чисто медицинските услуги, които му
се предоставят в болничното заведение. Понеже заплащането на
потребителска такса не е посочено като отделен вид медицинска помощ в чл.
45 ЗЗО, не може да се приеме, че с нарушаване реда за плащането ѝ е
допуснато нарушение на 414, ал. 3 НРД 2020-2022, вр. чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Член
55, ал. 2, т. 3 ЗЗО препраща към условията и реда за оказване на помощта по т. 2.
Както беше посочено по-горе, съдът намира, че тези условия касаят оказването на
медицинската помощ, а не на събирането на потребителската такса.
Задължението на пациентите да заплащат потребителска такса е
въведено с чл. 277, ал. 3 НРД 2020-2022, а начинът за изчисляването ѝ е
уреден в чл. 284 от същия. Посочените две разпоредби са ситуирани в Раздел III.
„Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки,
амбулаторни процедури и клинични процедури“ и подраздел „Управление на болничния
прием“. В тази връзка, съдът намира, че дори заплащането на потребителската
такса в по-голям от дължимия размер да представлява нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗЗО
и чл. 284 НРД 2020-2022, то по никакъв начин не следва това нарушение да се
възприема, като такова на чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, тъй като заплащането на
таксата е задължение на пациента, което не е свързано със задълженията на
болничното заведение за оказване на медицинска помощ. След като самото лечение
е адекватно проведено, заплащането на такса в размер по-голям от дължимия не
съставлява нарушение, наказуемо по чл. 414, ал. 3, НРД 2020-2022. В този смисъл
Решение № 5984 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2018 г., VI о.,
докладчик председателят Росен Василев.
Целта на ЗЗО и НРД са да осигурят на пациентите адекватно и
навременно лечение. Горното налага извода, че административния орган не само е
санкционирал едно несъставомерно деяние, но и че е наложил санкция, в
противоречие с целта на закона. Издаването на индивидуален административен акт
в противоречие с целта на закона нарушава принципа на съразмерност, прокламиран
в чл. 6 от АПК и води до незаконосъобразност на този административен акт.
С оглед изхода на делото, искането на процесуален
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски и на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК е основателно. В полза на здравното заведение, следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 360 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение,
дължими от ответника по жалбата, както и платената във връзка със съдебното
обжалване държавна такса в размер на 50 лева.
По изложените съображения, Административен съд Варна, ХХІ-ви състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на санкции № РД-11-276/6/12.05.2022 г. на директора на РЗОК - Варна, с
която на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
ПРОФ. Д-Р Д.М. - ВАРНА“ ЕООД е наложена финансова неустойка в размер от 350
лева.
ОСЪЖДА РЗОК
- Варна да заплати на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р Д.М. - ВАРНА“
ЕООД сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: