О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 30.05.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански
състав в закрито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдията в.гр.д. №333 по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази:
Постъпила е въззивна жалба ЕТ "Й.-91-Тотка Петрова-П.Й.” със седалище
и адрес на управление в гр. Троян ул. "Христо Смирненски" №1, с ЕИК:
*********, представлявано от П.В.Й., чрез адв. Б.Б.Д., ЛАК. Адрес за съдебни
съобщения и призовки: гр. Троян, ул. „Г. С. Раковски" №53, ет.2, оф.4,
0877 98 77 11. Електронен адрес за връчване на съобщения по чл.42, ал.4 от ГПК срещу: Решение по гр. д. 141/2018год. по
описа на ТРС. Излага,
че с исковата молба се обърнали за
защита по реда на чл.233, ал.1 от ЗЗД, чл.59, ал.1 от ЗЗД към ТРС, като поискали да постанови решение,
с което на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника „ЛОГО - 08" ЕООД да освободи ТИПОВ ПАВИЛИОН с площ 60.70
(шестдесет цяло и седемдесет стотни) кв. метра, разположен в ТЕРЕН № В и
ПАВИЛИОН ЗА ТЪРГОВИЯ с площ 22.66 (двадесет и две цяло и шестдесет и шест
десети) кв. метра, разположен в ТЕРЕН А7 -попадащи според схемата на пазар
„Лъгът" в недвижим имот- Парцел V/пети/ "За кооперативен пазар"
в кв.324 по плана на ж. к. "Лъгът" гр. Троян с площ 546/петстотин
четиридесет и шест/ кв. метра, при граници: запад - парцел II "За
пешеходно преминаване", Север - парцел П "За пешеходно
преминаваме", Изток - парцел III "За търговия" и парцел IV
"За търговия" и Юг - улица е ОК 942-943, а според КК на гр. Троян в
сграда с идентификатор 73198.506.499.1 и върне владението върху тях на ЕТ
"Й.-91-Тотка Петрова • П.Й." със седалище и адрес на управление в гр.
Троян ул. "Христо Смирненски" №1, с ЕИК: *********, представлявано от
П.В.Й. и на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да го осъди да заплати обезщетение в размер 1 000 лева за периода от
01.01.2018 год. до 01.03.2018год. за ползването без основание на типовия павилион, като исковете за съединени с искане за присъждане
на разноски.
Твърди, че ответника е навел възражения, че ищеца не е
собственик на наетите вещи, като в тази връзка са
изложени възражения, че фактически на терен не са разположени павилиони, а
полумасивни сгради които по силата на приращението са собственост на
собственика на земята и излага възражения, че в
КККР имота е записан на Община Троян и върху него е посочена сграда, също
записана на Община Троян.
Сочи, че с Решение от 29.03.2019год. ТРС отхвърлил исковете, като решаващия извод на съда, е че
представения договор за наем от 06.01.2015год. на основание чл. 21, ал.1, пр.1
от ЗЗД е недействителен, поради противоречие със Закона за общинската
собственост.
Твърди, че съдът приема още, че не са индивидуализирани
наетите вещи, чието освобождаване се иска, като подчертава, че действително
според назначената по делото съдебно-техническа експертиза претендираните
павилиони са изпълнени като строежи и не представляват павилиони, а сгради.
Счита, че решението е постановено при
неправилно прилагане на чл. 21, ал.1, пр.1 и ал.4 от ЗЗД, чл.233, ал.1 и чл.234 от ЗЗД, чл. 11, ал.1 от ЗОС,
на Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (приета с решение №272/31.03.2005 г. на
Общинския съвет - Троян, доп. с решение №656-1/29.03.30.03.2007 г. на ОбС -
Троян, изм. и доп. с решение №674/26.04.2007 г. на ОбС - Троян, изм. и доп. с
решение №71/27.03.2008 г. на ОбС - Троян, изм. и доп. с решение №156/11.09.2008
г. на ОбС - Троян, изм. и доп. с решение №283/30.04.2009 г. на ОбС - Троян,
изм. и доп. с решение №337/17.09.2009 г. на ОбС - Троян, изм. и доп. с решение
№684/15.09.2011 г. на ОбС - Троян, изм. и доп. с решение №81/29.03.2012 г. на
ОбС - Троян, изм. с решение №3061/28.03.2013 г. на ОбС - Троян, изм. с решение
№417/27.04.2017 г. на ОбС - Троян, изм. и доп. с решение №633/29.03.2018 г. на
ОбС - Троян).
Твърди, че решението е постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по чл.153 вр. чл.195 от ГПК и
чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и е в противоречие със
задължителната, практика на ВКС, постановена по чл.233, ал.1 от ЗЗД: Решение №
113 от 28.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 753/2008 г., II Т. О., ТК, Решение № 158 от 14.12.2009 г. на ВКС по
т. д. № 185/2009 г., I т. о., ТК, Решение
№ 1037 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2008 г., I г. о., ГК,
Сочи, че съдът неправилно възприема, че договора е
нищожен, поради противоречие със закона, при следния предмет: „Наемодателят
предоставя на Наемателя за временно и възмездно ползване терен № В с площ
Твърди, че ищеца е наел процесиите терени от „Общински
пазари" ЕООД, а не от Община Троян и ги е предоставил на ответника, заедно
с павилионите които е поставил върху тях. Сочи, че пренаетите
части от недвижим имот- Парцел V/пети/ "За кооперативен пазар" в
кв.324 по плана на ж. к. "Лъгът" гр. Троян с площ 546 /петстотин
четиридесет и шест/ кв. метра са частна собственост на търговско дружество, а
не общинска собственост.
Смята, че съдът погрешно е приел, че се касае за имот
- общинска собственост и по отношение на него се прилагат правилата на ЗОС и
Наредбата за реда за управление и разпореждане с общинско имущество.
Твърди, че имота, в който попадат пренаетите от
страните части е собственост на „Общински пазари" ЕООД, ЕИК: *********, като собствеността е прехвърлена на дружеството, чрез
непарична вноска (апорт) на Община Троян - вписан по партидата на дружеството
на 14.10.2014год. с вписване № 20080325081050. Според него апорта не подлежи на доказване по силата на чл. 23,
ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, защото на съда с договора за наем е представен ЕИК на
дружеството, той има вещнопрехвърлително действие, по
силата на което собствеността е на „Общински пазари" ЕООД, а не на Община
Троян / Решение № 150 от 10.11.2009 г. на ВКС по
т. д. № 766/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева/.
Смята, че погрешното схващане, че представения на съда
договор за наем сключен между страните по делото представлява забранено
управление на общински имот, обуславя в решаваща степен неправилния извод за
недействителност на процесния договор, поради което съдът е постановил
неправилно решение, при неправилно прилагане на чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.11
от ЗОС и Наредбата по чл.8 от ЗОС на ОбС-Троян - неприложими в случая.
Счита, че съдът погрешно разбира правните последици от
нарушение на уговорена между наемателя и наемодателя забрана за пренаемане
(чл.234 ЗЗД), като нарушаването на тази забрана не води до
недействителност на договора с пренаемателя, а до неизпълнение на договора за
наем.
Твърди, че в чл.18 от представения по делото договор на
наем на терени, сключен между ищеца и „Общински пазари" ЕООД е включена
забрана за пренаемане, като правните последици
от нарушаването на тази забрана са посочени в чл.234 от ЗЗД и предоставят право
на наемодателя да развали договора с неизправния наемател. Според него нарушаването на забраната за пренаемане не
води до недействителност на договора между наемателя и пренаемателя. Твърди, че изобщо - чл.26 от ЗЗД предпоставя нарушение
на закон за недействителност на договора, а не нарушение на друг договор.
Смята, че за да достигне до решаващия извод, че иска е
неоснователен, съдът с оглед възражението за собственост, направено от
ответника, в нарушение на чл.153 вр. чл.195 от ГПК възприел, че по иска по чл.233 от ЗЗД подлежи на доказване
вида и собствеността на наетото помещение и в
резултат на това процесуално нарушение по делото били допуснати и събрани доказателства за строителния и
регулационен статут на наетите вещи.
Твърди, че съдът със съобщение от 16.05.2018год. и
Разпореждане № 779/07.06.2018год. задължил ищеца
- наемодател да представя доказателства за собствеността на наетите вещи, което
сочи неразбиране за облигационния характер на правото на наемодателя да иска
връщане на наета вещ по чл.233 от ЗЗД.
Излага, че съдът допуснал
техническа експертиза с вещо лице архитект, която да даде отговор на правния
въпрос по градоустройствения и регулационен статут на наетите вещи според ЗУТ:
дали това са павилиони по чл.56 от ЗУТ или сгради по ЗУТ, за да се изследва
възражението на ответника, че държи сгради, които по силата на приращението са
собственост на „Общински пазари" ЕООД, поради което не дължи връщането им
на ищеца на основание чл.233 от ЗЗД, след прекратяване на сключения с него
договор за наем.
Смята, че това процесуално
нарушение и включването в предмета на доказване на неотносими към чл.233 от ЗЗД
факти и обстоятелства, било възразено от ищеца още
в първото по делото заседание и тогава на съда били представени цитираните в 4.3. решения на ВКС, които
съдът в нарушение на чл.236 от ГПК игнорирал в
решението си, заедно с възражението му по
предмета на доказване. Твърди, че игнорирано
останало и възражението по доклада, че ищеца не е
търговско дружество - а ЕТ, като съдът продължи погрешно да третира ищеца и в
мотивите на решението като дружество, а не ЕТ.
Смята, че иска по чл.233 от ЗЗД е основателен и по делото са събрани неоспорени писмени доказателства:
Сочи, че фактури за месечен наем от 2016-2017 години
общо 24 броя на 12 стр. и Извлечение за движението по банкова сметка ***-2018
години общо 45 листа - които съдът в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК дори не
поменава в решението си, но те доказват че ответника е плащал на ищеца наем
редовно в изпълнение на договора, сключен между тях.
Твърди, че е представен и договор за наем между страните, а по отношение на оспорената покана за предаване на
наетите вещи (макар договора да е срочен и покана за връщане на наетата вещ не
се дължи) е налице утвърдена практика на ВКС, която дори без наемодателя да е
отправил изрична покана, приема че Исковата молба по чл.233 от ЗДД има действие
на покана при безсрочните наемни договори.
Сочи, че наетите павилиони са описани и
индивидуализирани подробно, според официалните документи издадени от Кмета на
Община Троян и Главния архитект на Община Троян: Разрешение за поставяне № 21
от 10.12.2003 год. на Община Троян; Разрешение за поставяне № 21 от 11 ноември
2004 год. на Община Троян; Удостоверение Уд-ТСУ-КР-67/19.02.2018год. на Община
Троян и Схема за разполагане на преместваем обект от 11.03.2003год.
Удостоверение № ТСУ-11-71/2018 год. от Кмета на Община Троян и Удостоверение от
28.02.2019 год. от Главния архитект на Община Троян.
Смята, че съдът в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК
изобщо не споменава в решението си Удостоверение Уд-ТСУ-КР-67/19.02.2018год. на
Община Троян. Удостоверение № ТСУ-11-71/2018 год. от Кмета на Община Троян и
Удостоверение от 28.02.2019 год. от Главния архитект на Община Троян.
Излага, че наетите павилиони са описани подробно и с
оглед включването им, като част от сграда по КККР на гр. Троян, като вещото лице по делото също потвърждава идентичността на
наетите вещи - разрешените павилиони точно повтарят контура на нанесената в
КККР сграда и същото се установява и от Удостоверение № Уд
-ТСУ - КР - 67/ 19.02.2018 год. издадено от Зам. Кмета на Община Троян инж.
Бистра Чолакова.
Твърди, че безспорен по делото е факта, че ответника
държи непрекъснато наетите вещи, без да е спирал да ги ползва за стопанските си
нужди след прекратяване на договора с изтичане на срока и в тази насока са събрани гласни доказателства.
Смята, че така по делото са установени всички елементи
от състава на чл.233 от ЗЗД - налице е действително, прекратено наемно
облигационно отношение между страните; ответника
е наемател, който държи наетата вещ след прекратяване на договора с изтичане на
срока; ответника е поканен с нарочна покана
-представена по делото (най-късно с ИМ) и е длъжен по силата на чл.5 от
договора и чл.233 от ЗЗД да върне наетите вещи на наемодателя, но отказва и
продължава да ги държи.
Според него извън предмета на спора и без значение за
иска по чл.233 от ЗЗД е вида на наетите вещи (движими или не) - разрешени като
павилиони от Главния архитект на Община Троян, изпълнени или не като сгради ,
правилно или погрешно заснети в КККР на гр. Троян - защото са точно определени
и установени по делото както по схемите издадени за тях по ЗУТ, така по КК на
гр.Троян и извън предмета на спора е и въпроса за
евентуално извършено незаконно по смисъла на ЗУТ строителство.
Ето защо, моли съда да отмени изцяло Решение № 106 от 28.03.2019год., постановено
по гр. д. 141/2018 год по описа на ТРС и да постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове с правно
основание чл.233, ал.1 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да се присъдят сторените по делото съдебно деловодни разноски.
В срок е подаден писмен отговор
на въззивната жалба от „ЛОГО-08"
ЕООД, с ЕИК: *********, чрез адв.Г.Х., САК. Твърди, че тя е изцяло неоснователна, не са налице сочените в жалбата
доводи за неправилност на решението, атакуваното с въззивната жалба решение на
ТРС е правилно, законосъобразно и обосновано и
изложените в жалбата аргументи по-скоро съставляват единствено защитна теза,
при това несъстоятелна като противоречаща на обективно стоящата действителна
фактическа и правна обстановка.
Според нея не отговарят на обективната истина
изложените в жалбата твърдения, че обжалваното с нея решение на PC Троян било
постановено в противоречие с приложимия закон и трайната съдебна практика на
ВКС, а и било постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че
от обективен анализ на
постановеното от Районен съд гр.Троян решение по делото, се налага извод за
обратното, а именно, че решението е постановено при спазване на процесуалните
изисквания и в съответствие с приложимия закон и константната практика на ВКС, тъй като цитираната в жалбата съдебна практика не е
относима към конкретиката на казуса и произтича или от неговото неразбиране от
въззивника -ищец или от желанието му да го подведе под удобна за него
фактическа и правна ситуация, която обаче не отговаря на обективната истина.
Смята за неоснователно оплакването в жалбата, че
съдът неправилно е възприел процесния договор за наем за нищожен поради
противоречие със закона.
Така наведените оплаквания според нея са несъстоятелни, извън контекста на
конкретния казус, в противоречие с действително установеното по делото и в
постановеното по него решение на PC Троян.
Твърди, че изводът на PC Троян, че процесният договор
за наем от 06.01.2015г., от който се опитва да черпи права ищецът, е нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, е правилен, законсъобразен и подробно
обоснован в постановеното по делото решение.
Твърди, че безспорно се установява по делото, че
описаните в процесния договор за наем терени съставляват имоти частна общинска
собственост и включването им в капитала на общинското
дружество „Общински пазари" ЕООД гр.Троян не променя това обстоятелство.
Сочи, че субектите, имащи изрично право да отдават
под наем имоти общинска собственост и в частност такива частна общинска
собственост, каквито са описаните в исковата молба терени, както и редът за
отдаването им под наем се уреждат от ЗОС, явяващ се специален закон спрямо ЗЗД,
и като такъв дерогиращ общите правила на ЗЗД в частите, в които ЗОС е уредил
взаимоотношенията между правните субекти.
Твърди, че ищецът не е в кръга на субектите, определени
по ЗОС за отдаване под наем на обекти частна общинска собственост и той не разполага със законова компетенция да извършва
такива действия, а евентуално извършени такива се явяват правно недействителни.
Смята, че ищецът не разполага и с договорна
компетенция за отдаване под наем на процесните
терени частна общинска собственост, тъй като към датата, когато ищецът твърди да е сключил договор за наем на
процесиите терени с ответника (06.01.2015 г.), липсва валидно сключен договор за наем на същите
между него и общинското дружество собственик, най-малко такъв не е представен
по делото (представени са договори за предишен или последващ датата на
сключване на наемния договор от 06.01.2015г. периоди). Твърди, че видно от представените от ищеца два договора
за наем между него и общинското дружество (от 01.11.2004г. и от 03.10.2016г.),
независимо, че не касаят датата на сключване на процесния договор за наем между
страните по настоящото дело, но доколкото се касае за стандартни съдържания,
изрично се установява, че и в двата договора (чл.13 от първия и чл.18 от втория
договор) е включена категорична клауза за забрана за преотдаване под наем на
процесиите терени и то "под каквато и да е форма" и в тази връзка следва да се приеме, че сключеният на
06.01.2015 г. договор за наем между
страните по настоящото дело се явява нищожен поради противоречие със закона,
тъй като ищецът не разполага по закон с правомощия да отдава под наем терени
частна общинска собственост, не е спазен реда и формата за отдаване под наем на
такива имоти.
Сочи, че ищецът не разполага и с компетенция за
отдаване под наем и на поставени върху общински терени павилиони за търговска
дейност, както с оглед на това, че не релевира доказателства изобщо за наличие
на павилиони, още по-малко за собствени такива, така и поради това, че
доколкото павилионите съставляват поставяеми обекти върху терени общинска
собственост след разрешение на общината, те следват съдбата на терена.
Твърди, че с оглед липсата на идентичност между
твърдяните от ищеца павилиони и действителната постройка на ответника, с оглед
липсата изобщо на твърдяните в исковата молба павилиони, договорът за наем от
06.01.2015 г., от който черпи права
ищецът за претенциите си по настоящото дело, се явява нищожен и поради липса на
предмет /липсват павилионите, предмет на отдаване под наем с посочения
договор/.
Според нея неоснователно е и оплакването в жалбата, че
съдът погрешно разбира правните последици от нарушаване на договорна клауза,
обективираща забрана за пренаемане и не споделя твърдението на жалбоподателят, че
нарушаването на такава забрана не води до недействителност на договора, а до
неговото неизпълнение. Твърди, че правилно
първоинстанционния съд е приел, че ищецът не разполага с възможност да
преотдава общински терени, като именно в тази връзка е отчел и съществуващата в
представените по делото договори за наем изрична забранителна клауза за
преотдаване под наем на общинските имоти.
Според нея са неоснователни и наведените в жалбата
оплаквания за нарушаване на правилата на чл.153 във вр. с чл.195 от ГПК по
отношение събиране на доказателства във връзка с възражението за собственост,
направено от тях в писмения отговор на исковата молба и в
допълнителния такъв, досежно иска по чл.233, ал.1 ЗЗД и твърденията, че за неправилност на възприетото от съда, че по
иска по чл.233 ЗЗД подлежи на доказване вида и собствеността на наетото
помещение и това било процесуално нарушение и
неправилно в тази връзка по делото били допуснати и събрани доказателства за
строителния и регулационен статут на наетите вещи.
Смята, че оплакването е не само неоснователно, но е не
намира опора в реално осъществения по делото доказателствен процес. Твърди, че сочените в жалбата доказателства, в това
число СТЕ и гласни доказателства, били
допуснати от съда и събрани по делото не във връзка с неясно защо посочено в
жалбата възражение на ответника за собственост върху вещите, предмет на
договора за наем и исковата молба / посочени от ищеца изрично като павилиони /,
а във връзка с възражението на ответника за индивидуализация на претендираните
павилиони и установяването на това има ли идентичност между претендираните от
ищеца павилиони и действителната постройка върху терените, ползвана от
ответника. Твърди,
че ищецът, въпреки, че
доказателствмената тежест е негова, не провел
доказване и не установил нито индивидуализацията
на претендираните от него павилиони, нито тяхното съществуване на място, нито
каквато и да е идентичност между твърдяните павилиони и действителната
постройка на място.
Смята, че липсват твърдяните в жалбата процесуални
нарушения, доказателственият процес по делото е
проведен законосъобразно, още повече, че ищецът е
инициирал, участвал и не е оспорил събирането на тези доказателства, които сега
несъстоятелно твърди, че били събрани при процесуални нарушения. Твърди, че относно това в какво се състоят сочените
процесуалните нарушения, в жалбата не се съдържа никаква конкретика, т.е.
налице е бланкетно оплакване, при това несъстоятелно.
Неоснователно според нея е изложеното в жалбата твърдение, че искът
по чл.233, ал.1 ЗЗД бил основателен поради изложените в жалбата аргументи,
както неоснователно е и наведеното в тази връзка оплакване, че неправилно
същият е отхвърлен от съда.
Смята, че правилно, законосъобразно и обосновано
първоинстанционният съд е възприел извод за неоснователност и недоказаност на
иска по чл.233, ал.1 ЗЗД: и го е отхвърлил, като по
отношение на този иск следва да се отбележи следното, че предявеният иск по чл.233, ал.1 ЗЗД е неоснователен и
недоказан по възприетите в решението съображения:
Твърди, че ищецът основава претенцията си на нищожно
основание, като следва да се има предвид, че ищецът черпи
права за този иск именно от представения с исковата молба договор за наем от
06.01.2015 г., сключен между него и
ответника и прекратяването му с покана от 28.12.2017 г. Твърди, че наемният
договор, от който черпи права ищецът, е нищожен на основание чл.26 ЗЗД поради
противоречие със законовите правила, уреждащи отдаването под наем на имоти
частна общинска собственост. Смяте, че с оглед
нищожността на наемния договор, от който черпи права ищецът, непораждаща правно
действие се явява и приложената към исковата молба покана за прекратяване на
договора и след като страните по делото не са били в
облигационна връзка, от прекратяването на която в исковата молба се извеждат
претендираните от ищците субективни права, иска по чл.233, ал.1 ЗЗД се явява
изцяло неоснователен. Твърди, че не са
индивидуализирани вещите, за които ищецът претендира освобождаване, като следва
да се има предвид, че „типов павилион" и павилион за търговия" ,
както и посочване на някаква площ за всеки павилион не конкретизират и не
индивидуализират в достатъчност вещите, за които се претендира. Според нея, за движими вещи и преместваеми съоръжения ли
става въпрос или за изградени като строеж обекти, какъв е градоустройствения им
статут и характеристики, какви са техните кадастрални и регулационни
индивидуализиращи белези и пр. въпроси не са намерили отражение нито в
основната, нито в допълнителната искова молба и новоформулирания в същата
петитум, така, че вещите, за които са формулирани претенциите на ищеца, се
явяват неиндивидуализирани в степен на достатъчност, което се приравнява на
липса на индивидуализация. Твърди, че в
допълнителната искова молба ищецът сам сочи твърдение, че индивидуализацията на
вещите, за които претендира права, е затруднена и не е в състояние да прецезира
същата, като вменява неясно защо вина за това на трето лице. Смята за несериозно невъзможността си да
индивидуализира вещите по претенциите си ищецът да обвързва с някакви твърдяни
голословно от негова страна грешки при изготвянето
на кадастралната карта на гр.Троян и вменява задължения в тази връзка на трето,
неучастващо по делото лице - Община Троян /такива доводи са изложени в
допълнителната искова молба/. Според нея задължение на
ищеца е да индивидуализира вещите, досежно които има претенции и да положи
дължимата се грижа за това и при условие, че твърди,
че има грешки и непълноти в кадастралната карта, касаещи тези вещи, то
законодателят е предвидил изрична процедура по попълване на непълноти и грешки
в кадастралната карта и регистри, за каквато липсват данни и доказателства да е
инициирана, тъй като не са представени никакви доказателства изобщо за
кадастралния статут на вещите, още по-малко за грешки и непълноти при
нанасянето им. Смята,
че така или иначе в
допълнителната искова молба въпреки изричните указания на съда в разпореждането
му от 07.06.2018 г. и вследствие
неизпълнение на същите, по отношение на предявените искове /както в
първоначалната искова молба, така и в допълнителна такава от 19.06.2018г./
липсва индивидуализация на вещите, за които ищецът претендира права, в степен
на достатъчност, така, че да рамкира коректно предмета на спора при
съответствие с обстоятелствена част и петитум, а оттам да релевира коректно
защитата на ответника и упражняване процесуалните задължения на съда по
правната квалификация на предявените искове и разпределяне на доказателствената
тежест. Смята, че безспорно се установява по делото липсата на идентичност между описаните в
исковата молба /основна и допълнителна/ павилиони и действителните постройки
върху терените, върху които се твърди от ищеца че се намирали павилиони и които
претендира да бъдат освободени. Твърди, че от приетата по делото в с.з. на 28.02.2019 г. съдебно техническа експертиза и от разпита на
вещото лице в зала изрично е установено, че
постройката, която той ползва не е павилион, а още по-малко
процесните павилиони, посочени в исковата молба. Според нея се установило
изрично, че обектът, който съществува на място и се ползва от него е постройка, а не павилиони, на терените няма поставени павилиони, още по-малко той ползва такива. Сочи, че експертизата
установява разликата между нормативните понятия „павилион" и
„постройка" по смисъла на ЗУТ в редакцията му преди и след
Твърди, че от събраните по делото гласни доказателства
също се установява, че на място няма павилиони, а постройка и това обсотятелство изрично се сочи и от свидетелите на
ищеца. Съчи, че в разпита си в с.з. на 26.09.2019 г. и двамата свидетели на ищеца св.
Орлинова и св. Панова заявяват, че заведението „При братята" не е павилион
/ св.Орлинова -„ Не съм виждала бараки там.Знам какво е барака"; св.
Панова- „Там не съм виждала павилион"/, като разпитаните
в същото съдебно заседание свидетели на ответника установяват изрично
обстоятелството, че на мястото няма павилиони. /Цитират се свидетеласките показания/.
Сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че на процесните терени съществува
друг обект - постройка, а не претендираните от ищеца павилиони. Смята, че ищецът,
въпреки че доказателствената тежест е негова, не провел пълно и главно доказване на твърдяния от него факт за
съществуване на вещите, чието освобождаване търси, а именно не доказал съществуването на типов павилион с площ от 60,70
кв.м. в терен №В и павилион за търговия с площ от 22,60 кв.м. в терен А7, ж.к.
„Лъгът", гр.Троян, а точно обратно на
твърдението на ищеца, от събраните по делото доказателства се установява
категорично, че върху посочените терени няма павилиони, а друг обект -
полумасивна постройка, изградена върху бетонова площадка със застроена площ от
около 117 кв.м., с предназначение заведение за бързо хранене /гостилница/.
Сочи, че с оглед липсата на идентичност между
твърдяните от ищеца павилиони и действителната постройка на ответника, следва
да се отбележат две неща. Договорът за наем от 06.01.2015г., от който черпи
права ищецът за претенцните си по настоящото
дело, ведно с поканата за прекратяването му, се явяват нищожни и поради липса
на предмет /липсват павилионите, предмет на отдаване под наем с посочения
договор/ и от друга страна видна е очевидната
неоснователност на иск за освобождаване на несъществуващи павилиони.
С оглед на изложеното счита, че правилно PC Троян е приел, че предявеният
иск по чл.233, ал.1 ЗЗД е изцяло неоснователен и недоказан и го е отхвърлил, а
наведените във въззивната жалба на противната страна доводи за неправилност са
изцяло неоснователни.
Твърди, че по отношение на иска по чл.59 ЗЗД в жалбата
липсва изложение на мотиви за неправилност на обжалваното решение, като
единствено същият е включен в петитума на жалбата. С оглед на това счита, че
при полагане на дължимата грижа и с оглед обжалване на решението и искане на
неговата отмяна изцяло, че следва да изложи становището си за правилността на
обжалваното решение и по отношение на този иск и смята, че правилно същият е отхвърлен от съда като неоснователен
и недоказан.
Твърди, че искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е претенция на
собственик на вещта за осъждане на лицето, което без основание я владее
или държи, да му заплати обезщетение, като основание за присъждане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД е
фактът на лишаване на собственика от ползване на собствения му имот поради
това, че се владее от друго лице. Твърди, че за да се уважи иск по чл.59, ал.1 ЗЗД е необходимо кумулативното наличие
на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; ответникът да я
владее, респ. държи и липса на правно основание за упражняване на фактическа
власт върху вещта от страна на ответника. Сочи, че ищецът,
чиято е доказателствената тежест, не установил
по делото наличието на нито една от гореизброените предпоставки, а обратно, по делото се установило, че ответникът не ползва твърдяните в исковата молба
павилиони, защото такива не съществуват върху посочените терени. Излага, че ответникът ползва изградена върху терените
постройка, но не павилиони, като още с отговора на исковата молба е навел
възражение, че държи и владее тази постройка не на основание договор за наем с
ищеца, а на друго основание. Според него не се
установява по делото ищецът да е собственик на постройката, ползвана
действително от него,
а наред с това не са наведени
обстоятелства, нито пък са представени доказателства от ищеца за качеството му
на собственик на процесните вещи-павилиони, за
които търси обезщетение, а се твърди, че друг е
собственик на вещта. Смята, че е установено по делото, че договорът за наем от 06.01.2015 г., от който ищецът черпи права и за тази си
претенция, е нищожен и поради липса на предмет, тъй като павилионите, предмет
на този договор не съществуват в обективната и правна действителност и е несъстоятелно някой да претендира обезщетение за
ползване върху нещо, което несъществува и в тази връзка обективно не може да
бъде ползвано.
Прави извод, че заявената претенция по чл.59, ал.1 ЗЗД, и
аксесорната на нея претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и недоказани и
правилно са отхвърлени от PC Троян в постановеното по делото решение и правилно като неоснователени поради неоснователността
на главните претенции, са оставени без уважение и претенциите за присъждане на
лихва и разноски.
Моли съда да
приеме, че решението на ТРС по гр.д. № 141/2018г.
е постановено при правилно възприета фактическа обстановка, намерила вярно
отражение в съдържанието на решението и при законосъобразно развит
доказателствен процес и правилни и обосновани
са произведените в решението правни изводи, решението
е постановено в съответствие с изискванията на процесуалния закон и приложимите
материално правни норми.
С оглед на изложеното, моли съда да приеме, че обжалваното решение, с което са
отхвърлени предявените от противната страна искови претенции по делото, е
правилно, законосъобразно и обосновано, а депозираната въззивна жалба срещу
решението е изцяло неоснователна, поради което моли
да се остави въззивната жалба без уважение, като потвърди,
остави в сила първоинстанционното решение и присъди сторените разноски във
възивна инстанция.
От страна на „ЛОГО-08" ЕООД, с ЕИК: *********, чрез
адв.Г.Х., САК е
подадена така наречена от нея „насрещна” въззивна жалба, с която моли да им бъдат присъдени изцяло сторените в
първоинстанционното производство разноски съгласно представения по делото пред
PC Троян списък по чл.80 ГПК. Твърди, че това искане
прави, тъй като с решението на PC Троян по делото е присъдил
частично разноски в размер на 1100 лв.
/900 лв. адвокатски хонорар, платен в брой и 200 лв. депозит ВЛ СТЕ, платени по
банков път/, а не всички направени за делото разноски, за които са представили списък и основаващи документи.
Твърди, че за да не присъди изцяло адвокатския хонорар
за делото, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени
доказателства за плащане по банков път, така, както е вписано в договора за
правна помощ и съдействие, приложен по делото, а към настоящата жалба представя доказателства за реално извършено плащане
по банков път на адвокатски хонорар,
отразен в договора заплащане .
Сочи, че изобщо не са обсъдени останалите представени
към списъка доказателства за направени във връзка с делото разноски, вкл.
представените платежни документи за реално извършени разходи.
Счита, че неправилно в първоинстанционното
решение не са им присъдени в цялост направените по делото
разноски съгласно представения списък на разноските и видно от представените към списъка по чл.80 ГПК
документи, направените разноски са по и във връзка с делото, приложени са
доказателства за реалното им плащане, като списъкат с разноски е своевременно и
в законоустановения срок представен пред съда.
С оглед на изложеното, счита, че досежно
присъждането на разноски за ответника в настоящото производство неправилно в
съдебното решение на PC Троян не са им
присъдени направените разноски в цялост, а само частично, с оглед на което и
депозира настоящата насрещна въззивна жалба.
Въз основа на изложеното, моли съда да измените първоинстанционното решение в частта му
досежно разноските и им присъди разноските за
първоинстанционното производство в цялост съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и обосноваващите разноските документи.
В срок е постъпил отговор на тази
въззивна жалба от ЕТ "Й.-91-Тотка
Петрова - П.Й." със седалище и адрес на управление в гр. Троян ул.
"Христо Смирненски" №1, с ЕИК: *********, представлявано от П.В.Й.,
чрез адв. Б.Б.Д., ЛАК. Адрес за съдебни съобщения и призовки: гр. Троян, ул.
„Г. С. Раковски" №53, ет.2, оф.4, 0877 98 77 11. Електронен адрес за
връчване на съобщения по чл.42, ал.4 от ГПК от „ЛОГО
- 08" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Троян ЖК „Лъгът"
бл. 8; вх. Б; ет.З; ап.5, с ЕИК: *********, представлявано от Л.Н.Й. срещу:
Решение по гр. д. 141/2018год. по описа на ТРС в частта относно разноските. Счита, че жалбата е недопустима предвид разпоредбата на
чл. 248 от ГПК, която е специална по отношение на въззивното производство и жалбоподетля следва иска от ТРС изменение на решението,
а не от ЛОС отмяна в частта по разноските.
По същество счита, че жалбата е
неоснователна, защото съдът правилно е преценил с оглед изхода на спора, че на
основание чл.78, ал.З от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответника разноските за ностоящето производство съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
Счита, че ищеца своевременно е направи възражение за
прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение в общ размер 3 238 лв.
Излага, че съдът, като е съобразил отразеното в
представените два договора за правна помощ, намира следното: В договора, в
който е посочена сумата от 1528.00 лв., е отразено, че са платени в брой 900.00
лв., а останалите 628.00 лв. - по сметка и не е
приложен документ, удостоверяващ банков превод. Твърди, че в договора, в който е посочена сумата от 1710.00 лв., е
отразено, че са приведени по банкова сметка,
***, че съгласно т.1 от TP № 6 от 061.2013г. по т.д. № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението и в
договора следва да е вписан начина на плащане -ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка.
Сочи, че в случая действително не са представени
доказателства за извършен банков превод, поради което на ответника следва да се
присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение само за сумата от 900.00
лв., както и сумата от 200.00 лева, платени за депозит за възнаграждение на
вещо лице. При това положение счита, че съдът правилно е приел, че не следва да
се произнася по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
тъй като не присъжда същото в претендирания размер.
Твърди, че ищеца също е внесъл въззивна жалба с искане
за отмяна на цялото рещение, която поддържа, поради което счита, че следва да се остави насрещната жалба без уважение, като се отмени изцяло Решение № 106 от 28.03.2019год., постановено
по гр. д. 141 по описа на съда за 2018год. На основание чл. 271, ал.1 от ГПК моли да се постанови ново решение по делото с което на
основание чл.233, ал.1 от ЗЗД и чл.59 ал.1 от ЗЗД да се уважат исковете му и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му се присъдят разноските по
делото.
Настоящият съдебен състав на
Ловешки окръжен съд счита, че не е компетентен да се произнесе по така
депозираната „насрещна” въззивна жалба подадена
от „ЛОГО-08”ЕООД-Троян само в частта за разноските. При действието на новия ГПК
/2007 г./ никой акт на съд не може да бъде обжалван само в частта за
разноските, тъй като чл.70 ГПК/отм./ не е възпроизведен и страната няма вече
правен интерес да обжалва решенето в частта за разноските, след като има на
разположение процесуалния ред на чл.248 от ГПК. По тези съображения съдът
счита, че насрещна въззивна жалба вх.№2428/25.04.2019 г. на „ЛОГО-08”ЕООД-Троян
следва да се изпрати по компетентност на ТРС за разглеждането й по реда на
чл.248 от ГПК като молба за изменение на решение №106/28.03.2019 г. на ТРС по
гр.д.№141/20018 г. в частта за разноските, а настоящото въззивно производство
следва да бъде прекратено като недопустимо. В този смисъл е и практиката на
ВКС/опр-е №140/14.03.2011 г. по гр.д.№127/11 г., оп-е №167/5.03.2014 г. на ВКС
по ч.т.д.№291/14 г./ След постановяване на съдебния акт на съда по реда на
чл.248 от ГПК, делото следва да се изпрати на Ловешки окръжен съд за
произнасяне по постъпилата въззивна жалба с вх.№2153/12.04.2019 г. от ЕТ”Й.
91-Тотка Петрова-П.Й.”***.
При
тези мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№333/19
г. по описа на ЛОС.
ИЗПРАЩА „насрещна” въззивна жалба
вх.№2428/25.04.2019 г. на „ЛОГО-08”ЕООД-Троян на Троянски районен съд за разглеждането й по реда на чл.248 от ГПК като молба
за изменение на решение №106/28.03.2019 г. на ТРС по гр.д.№141/20018 г. в
частта за разноските по подсъдност.
След
произнасяне на ТРС по жалба вх.№2428/25.04.2019 г. на „ЛОГО-08”ЕООД-Троян
делото да се изпрати на Ловешки окръжен съд за произнасяне по постъпилата
въззивна жалба с вх.№2153/12.04.2019 г. от ЕТ”Й. 91-Тотка Петрова-П.Й.”***.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.