Решение по дело №1399/2016 на Районен съд - Карлово

След снабдяването си с нотариалния акт, ответницата твърди, че на 18.04.2016 г., продала този имот на Д.К.С.с нот. акт № 85, том.II, рег.2748, нот. дело № 284 от 18.04.2016 год., който е вписан в Служба по вписвания в гр. К., обл. П.ска, вх. рег. № 1254, от 18.04.2016 год., Акт №87, том 5, дело 888 от 2016 г.

Ето защо правото на делба не съществувало, тъй като процесният имот бил собственост на  Д.К.С.и искът бил недопустим.

ОТВЕТницата Д.К.С.с отговора си на исковата молба също намира иска за недопустим. Твърди, че била единствен собственик на процесния имот, който закупила от майка си Д.И.С. с нот. акт № 85, том.II, рег.2748, нот. дело № 284 от 18.04.2016 год., който е вписан в Служба по вписвания в гр. К., обл. П.ска, вх. рег. № 1254, от 18.04.2016 год., Акт №87, том 5, дело 888 от 2016 год.. След закупуването му го поддържала и направила множество подобрения в него, като в случай, че съдът го допусне до делба, претендира заплащането им във втората фаза на делбата.

ОТВЕТниКЪТ А.И.Р. с отговора си на исковата молба намира иска за допустим и основателен и моли съда да го уважи така, както е предявен с исковата молба.

Останалите ответници не са депозирали отговори на исковата молба и не вземат становище по иска.

В съдебно заседание ищцата, представлявана от адв. М.Г.се явява лично и поддържа иска. Лично явилият се в съдебно заседание ответник А.И.Р. моли съда да уважи иска, а ответниците Д.И.С. и Д. К. С., които също се явяват лично,  чрез пълномощника си адв. К.Н.оспорват иска за делба и молят съда да не я допуска.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            От представеното по делото Удостоверение за наследници № 178/01.09.2016 г. на  Кметство с. В.Л.е видно, че ищцата и ответниците са законни наследници на общия им наследодател Ч.Б.И., бивш жител ***, починал на 22.04.1947 г.

Представени са по делото скица № ФО2300/04.09.2007 г., скица №КО4573/25.01.2017 г., удостоверение за данъчна оценка вх. №66040342/33/18.05.2017 г., писмо от ОС „З.“ – гр. К.изх. №1110/29.06.2017 г. и протоколно решение №KAL02 на Поземлена комисия – гр. К.. От тези писмени доказателства се установява, че на наследниците на Ч.Б.И. е бил възстановен следния недвижим имот: Залесена територия, с площ от 11.300 дка,  находяща се в землището на гр. К., обл. П., в местността К., съставляващ имот № 219002 по плана на землището, ЕКАТТЕ 35496, при граници и съседи: № 219001 - залесена територия на МЗГ-НУГ; № 000703 - вътрешна река на Държавата – МОСВ; № 219013 -залесена територия на Държавата - МТ; № 000703 - вътрешна река на Държавата – МОСВ.

На 18.04.2016 г., Д.И.С.  е продала имота на дъщеря си Д. К. С., видно от нот. акт № 85, том.II, рег.2748, нот. дело № 284 от 18.04.2016 год., вписан в Служба по вписвания в гр. К., обл. П.ска, вх. рег. № 1254 от 18.04.2016 год., Акт №87, том 5, дело № 888 от 2016 г.

От показанията на свидетеля И.Б.И.се установява, че познавал ищцата П.Н.от дълги години и поддържал приятелски отношения с нея. Не познавал ответницата Д.С., името ѝ не му говорело нищо. Известно му било, че тя и нейните роднини са собственици по наследство на имот в местността К., землището на гр. К.. Имотът представлявал поляна с шипки, трънаци и орехови дървета. Свидетелят ходел там един - два пъти месечно със семейството на ищцата – разпъвали палатки и си почивали. Като дете също ходел там, за да лови раци и риба в близката река. Свидетелят посетил имота за последно преди 5-6 години, но го виждал от главния път, когато преминавал покрай него с автобус. Минавайки оттам виждал, че имало построено нещо като навес, оцветено в червено и зелено. Имотът не се обработвал. Чувал П. да казва, че „имотът е наш“, т. е. на техния род. През 2006 – 2007 г. тя споделила със свидетеля, че търсила и другите наследници, за да се съберат и разделят имота. Не знаел обаче дали са успели да се срещнат и да се разберат по този въпрос.

От показанията на свидетеля К.Б.С.се установява, че ответницата Д.С. му е съпруга, а ответницата Д.С.–дъщеря. Познавал имота, наследен от съпругата му, който бил 11 дка и се намирал в местността К.. Той представлявал поляна и горичка, като оттам минавала и река. Имотът бил собственост на съпругата и дъщерята на свидетеля, а с възстановяването от поземлената комисия се занимавал тъстът му И.И.– баща на Д.С., за което тя го била упълномощила. След като се сдобил с документ за възстановяване на имота, по съвет на дъщеря си И.И.се опитал да осъществи контакт с останалите наследници, за да се разберат какво да правят с него. Свързал се с някои от тях, но в крайна сметка никой не проявил интерес към имота. Тъй като Д.С. имала сантименти към наследения от дядо ѝ имот и с него свързвала спомени от детството си, тя решила със семейството ѝ да започнат да се грижат за него. Около 2000 г. започнали да разчистват и облагородяват мястото. До него се стигало само по един път, който при възстановяването на земеделските земи станало така, че минавал през частен имот. Разговаряли със собственика, който им разрешил да преминават през имота му, за да стигат до своя. Минавало се и по мостче, на което сменили гредите, защото били изгнили. След като го укрепили, по него вече можел да минава автомобил. Заели се с почистване на мястото, като изрязали сухите клони, къпинаците и храстите. Наели и строителна фирма, с дейността на която бил  подсилен мостът, багерът изчистил и изравнил пътя дотам, изчистени били къпинаците до корен, построена била беседка, а багерът намерил вода, за да се направи кладенец. Почистването правели периодично, тъй като мястото бързо буренясвало. Беседката и кладенецът не добили завършен вид, защото възникнали проблеми. Собственикът на частния имот в съседство, започнал да им иска такса, за да им разреши да преминават. Няколко месеца след това пристигнало писмо, от което станало ясно, че П.Н.предявила иск за делба на имота. До този момент нито свидетелят, нито някой от семейството му имал контакт с тази жена. Не я знаели коя е и защо има претенции. Единствено Д.С. имала смътен спомен за нея от детството си. При посещенията си в процесния имот през годините, никога не я били срещали. Там свидетелят, семейството му и техни приятели ходели почти всеки уикенд през лятото и по-рядко през зимата. Мястото се посещавало и от други хора, но съпругата на свидетеля и близките ѝ нямали нищо против – единствено ги информирали, че имотът е частен и следва да си почистват. През последните повече от десет години Д.С. и семейството ѝ владеели процесния имот като свой собствен и никой от другите наследници не предявил претенции към него. Това се случило едва с исковата молба на П.Н.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. В случая  е предявен иск за делба на наследствен недвижим имот, собствеността върху който един от наследниците – Д.И.С., претендира, че е придобила на оригинерно основание – давностно владение, упражнявано от нея и семейството ѝ в продължение на повече от 10 години.

При разпределение на доказателствената тежест в насоящия казус, в тежест на всеки съделител е да установи наследствения характер и правото си на собственост върху процесния недвижим имот, а в тежест на ответницата Д.И.С. е да докаже и възражението си, че е придобила имота по давностно владение.

Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.

В конкретния случай, ответницата Д.С. ангажира гласни доказателства за извършени подобрения и облагородяване на процесния имот – почистване от бурени, храсти и къпинаци, укрепване на мост,  започване на дейности по изграждане на беседка и кладенец. Независимо от твърденията на св. И.И., че мястото не се обработвало, съдът дава вяра на показанията на св. К.С.и приема, че описаните дейности са реализирани, доколкото той самият е участвал в извършването им. В този смисъл настоящият съдебен състав приема за безспорно, че след възстановяване на процесния имот на наследниците на Ч.Б.И., в продължение на повече от 10 години грижи за него са полагани единствено от Д.И.С. и нейното семейство.

Съдът счита обаче, че гласните доказателства не установиха, ответницата да е демонстрирала с конкретни действия пред другите наследници и пред обществото, че се счита за единствен собственик и че отрича /отблъсква/ наследственото им право. Св. К.С.описва действия, представляващи такива на обикновено управление по поддържане на сънаследствен имот, които не могат да обосноват извод за отричане на правата на другите седем сънаследници. Извършваните действия по повод ползването на имота, вкл. и подобренията в него, са обикновени действия, които в никакъв случай не сочат, че претендиращият за пълен собственик на имота съсобственик, е отблъснал владението на другите съсобственици. Необезпокояваното ползване на целия имот в продължение на повече от десет години, както и разходите за подобрения в същия, не представлява обективиране на това намерение, а упражняване на правата по чл. 31 от Закона за собствеността.  За да се приеме извършването на сочените от ответницата Д.С. действия за поведение, изразяващо промяна в намерението досежно общия имот, следва те да са извършени със знанието и при противопоставяне на другите съсобственици. От събраните по делото доказателства не се установява останалите съсобственици да са знаели за извършваните действия от страна на Д.С. и семейството ѝ.

Същото се отнася и до твърдяната от ответницата Д.С. „незаинтересованост” на ищцата и останалите сънаследници по поддържането на имота. Собствеността не се губи, ако собственикът в продължение на години не посети имота си, или не го поддържа и не се грижи за него, или не заплаща дължим за имота данък. Ищцата и останалите съсобственици имат съзнанието, че по силата на наследственото правоприемство са сънаследници на този имот и не е необходимо да доказват това постоянно с действия. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него – чл.99 от ЗС. Ищцата и другите сънаследници не са се отказали от правото си на собственост, а в настоящото съдебно производство не се установи по безспорен и категоричен начин, че друг /ответницата Д.С./ е придобил техните части от имота.

Фактическият състав на нормите на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС, когато разглеждат хипотезата на съсобственост, изисква наличието на конкретни факти за изменение основанието на владеене на имота, както и наличието на доказателства, установяващи, че другият съсобственик е разбрал за промененото отношение на владеещия съсобственик да упражнява фактическата власт само за себе си.

В случая липсват конкретни факти за изменение основанието на владеене на имота и на такива, установяващи, че другите съсобственици са разбрали за промененото отношение на владеещия съсобственик да упражнява фактическата власт само за себе си, което безусловно води до извода, че не са налице предпоставките на уредения  от чл.79 ал.1 ЗС фактически състав.

Между страните няма спорове за квотите им в имота. Затова съдът ще допусне до делба  този наследствен имот при следните квоти:

- за ищцата – 10/30 ид. части;

- за ответниците И.И.И.и Д.И.С. – всеки по 5/30 ид. части;

- за ответниците М.Т.Р., С.С.Р., А.И.Р., Т.И.Р.и С.И.Р.– всеки по 2/30 ид. части.

            Водим от горното  съдът

Р Е Ш И:

            ДОПУСКА съдебна делба между П.Ч.Н., ЕГН: ********** ***, И.И.И., ЕГН: ********** от гр. С. кв. „И.“, ул. „***“ №** , Д.И.С., ЕГН: ********** ***, М.Т.Р.,***, С.С.Р., ЕГН: ********** ***, А.И.Р., ЕГН: ********** ***, Т.И.Р., ЕГН: **********о*** и С.И.Р., ЕГН: ********** *** за следния недвижим имот: Залесена територия, с площ от 11.300 дка /единадесет декара и триста кв. м./, находяща се в землището на гр. К., обл. П., в местността К., съставляващ имот № 219002 по плана на землището, ЕКАТТЕ 35496, при граници и съседи: № 219001 - залесена територия на МЗГ-НУГ; № 000703 - вътрешна река на Държавата – МОСВ; № 219013 - залесена територия на Държавата - МТ; № 000703 - вътрешна река на Държавата – МОСВ при следните квоти:

- за П.Ч.Н. – 10/30 ид. части;

- за И.И.И.и Д.И.С. – всеки по 5/30 ид. части;

- за М.Т.Р., С.С.Р., А.И.Р., Т.И.Р.и С.И.Р.– всеки по 2/30 ид. части.

На осн.чл.537 ал.2 ГПК ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание изтекла придобивна давност №69, том II, peг. №2652, нот. дело №268 от 2016 год. на нотариус Т.Р., рег.№ 517, с район на действие Районен съд гр. К., обл. П.ска, вписан в Служба по вписвания в гр. К., обл. П.ска, вх. рег. № 1207 от 14.04.2016 год., Акт №49, том 2, дело № 851 от 2016 г. САМО по отношение на следния недвижим имот: Залесена територия, с площ от 11.300 дка /единадесет декара и триста кв. м./, находяща се в землището на гр. К., обл. П., в местността К., съставляващ имот № 219002 по плана на землището, ЕКАТТЕ 35496, при граници и съседи: № 219001 - залесена територия на МЗГ-НУГ; № 000703 - вътрешна река на Държавата – МОСВ; № 219013 - залесена територия на Държавата - МТ; № 000703 - вътрешна река на Държавата – МОСВ до размер на 5/30 ид. ч., собственост на Д.И.С., ЕГН: **********.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от съобщението до страните.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Д.М.