№ 1057
гр. София, 15.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Даниела Врачева
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
Образувано е по частна жалба , подадена от упълномощения защитник
на осъдения Б. Г. М. срещу определение на ОС-Враца от 31.10.2021 г. по
н.ч.д. № 569/2022 г., с което е оставено без уважение искането му за условно
предсрочно освобождаване. Развити са доводи за незаконосъобразност, за
наличието на влошено здравословно състояние, със заявено искане за отмяна
на постановения съдебен акт и допускане на условно предсрочно
освобождаване.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата доводи,с материалите по делото и след като извърши
служебна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
С определение от 31.10.2022 г.,постановено по НЧД 569/22 год.
Врачанският окръжен съд е оставил без уважение искането на осъдения М. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца и
двадесет и шест дни.
За да постанови своя акт първостепенният съд е приел, че по отношение
на осъдения е налице само едната от двете законови предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а
1
именно: към момента на произнасянето същият да е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Съдът е приел, че не е
налице втората предпоставка, необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване - с обективираното пред затворническата
администрация поведение, осъденият да е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне.
Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да постанови
определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни,
обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от
настоящия състав на въззивния съд.
Доказателствата по делото установяват, че осъденият изтърпява общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 г. 6 м., наложено с
определение постановено по НЧД 181/2021 год. на ОС-Враца. Установено е,
че към датата на произнасяне на решаващия съд осъденият е изтърпял
всичко 3 години, 1 месец и 4 дни, с остатък 4 месеца и 26 дни. Изложеното
по-горе позволява да се сподели извода на ОС-Враца относно наличието на
формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на
фактически изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание. Към делото са
приложени писмени доказателства,отчитащи позитивни нагласи в
поведението на осъдения, свързани с необходимото добро отношение към
пенитенциарния персонал и лишените от свобода , липсата на рисково
поведение, дистанциране от конфликти.
В този смисъл обстоятелството, че осъденият има дължимо поведение,
което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ и съответните правила, които следва да се спазват там,
не води до задължителния извод, че осъденият се е поправил до такава
степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да
се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от
свобода е безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно
приключил. При осъдения са налице проблемни зони и са отчетени дефицити
в тях, които са свързани с неосъзнаване на последиците от собствените си
действия , като целите на наказанието не са постигнати в цялост. Рискът от
сериозни вреди по отношение на обществото е среден, като рискът от
2
рецидив е променен в незначителна степен от първоначалното постъпване на
лишения от свобода в затвора (намален от 50 на 46 точки). Индивидуалната
корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се постигнат по
отношение на него в пълна степен целите на наказанието „лишаване от
свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително- възпиращата
функции на наказанието. Правилно съдът е посочил, че социалните проблеми
на осъденото лице не могат да бъдат основание за предсрочното му
освобождаване от местата за лишаване от свобода още повече, че те са
съществували и към момента на извършване на престъпленията и не са били
възпиращ фактор, а точно обратното. По отношение здравословното
състояние на осъденото лице следва да се посочи, че това не може да бъде
самостоятелно основание за постановяване на условно предсрочно
освобождаване,тъй като по отношение на него при необходимост се прилага
адекватно лечение.
Имайки предвид изложеното, въззивният състав намира, че не са налице
всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл.70,ал.1 НК, поради което
определението на решаващия съд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.341,ал.2 НПК Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.10.2022г. на ОС-Враца,
постановено по н.ч.д. 569/2022 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3