№ 237
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Анна Мариянова Алексова (АП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.44, ал.12 във вр. с ал.11 от ЗЕЕЗА, във
вр. с чл. 457, ал.7 от НПК във вр. с чл. 341, ал.1 от НПК.
С определение от 31.05.2021г. по чнд №203/2021г., СОС е приел за
изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, наложено на българската гражданка
М. К. Й. с решение №1727/2016г. от 12.10.2016г. на Едночленен Апелативен
съд Тесалоники, Република Гърция, влязло в законна сила на 30.06.2017г., с
което е осъдена за престъпление по чл.26, ал.1а, чл.27, ал.1, чл.45 от
Наказателния кодекс на Р Гърция и чл.29, ал.5, т.“б“ от Закон 4251/2014 на
издаващата държава, съответстващо на престъпление по чл.281, ал.2, т.1 във
1
вр. с ал.1 от НК на Р България. На основание чл.57, ал.3 във вр. с ал.1, т.2,
б“а“ от ЗИНЗС, във вр. с чл.457, ал.3 от НПК, е определен първоначален общ
режим за изтърпяване на наказанието.
Приспаднато е времето, през което Й. е търпяла мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ във връзка с
изпълнение на ЕЗА по чнд №480/2020г. и чнд №499/2020г. по описа на СОС.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба
от осъдената Й., чрез защитника адв.Г., с която се иска отмяна на акта и на
мярката за неотклонение. Твърди се, че Й. не е извършила престъпление с
двойна наказуемост, извършеното от нея не представлява престъпление по
българското законодателство, затова не е налице основание за трансфер на
чуждото наказателно производство. Според жалбата, постановеният акт е
неправилен, съдът е приел аргументите на защитата, че не е извършено
престъпление по чл.280, ал.2, т.4 във вр. с ал.1 от НК, но изненадващо е
приел, че се касае за престъпление по чл.281, ал.2 от НК. Това престъпление
се различава от това, за което е осъдена Й., мярката за неотклонение се
обезсмисля, тъй като е определена за престъпление по чл.280 от НК. Липсват
2
мотиви, от които да е ясно защо съдът е приел, че е налично престъпление по
чл.281 от НК, вместо другото, за което е била взета мярка за неотклонение,
разумното би било просто да се приеме, че липсва двойна наказуемост и да се
откаже да се признае само на това основание екстрадицията. Посочено е и че
се касае за споделено пътуване, което не е инкриминирано в българското
законодателство. Излагат се подробни доводи, свързани с първата фаза на
процеса, които касаят производството по предаване по ЗЕЕЗА, според тях
съдът в Солун е нарушил ЕКПЧ. Според защитника, подобни наказания само
на основание нарушение на Конвенцията следва да бъдат отказвани да се
приведат в изпълнение.
В съдебното заседание защитникът на осъденото лице М.Й. адв.Г.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на
определението.
Осъдената Й.
3
поддържа доводите на своя защитник и моли да бъде пусната, за да
гледа детето си.
Представителят на прокуратурата изразява становище за липса на
основания за отмяна на определението, доколкото то е съобразено с
изискванията на чл. 457 НПК, като предлага да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и в пределите на
своята компетентност, намери следното:
Българската гражданка М. К. Й. е била осъдена с решение
№1727/2016г., постановено от Едночленен Апелативен съд Тесалоники,
Република Гърция, влязло в законна сила на 30.06.2017г., за престъпление,
квалифицирано по закона на издаващата държава като такова по чл.26, ал.1а,
чл.27, ал.1, чл.45 от Наказателния кодекс на Р Гърция и чл.29, ал.5, т.“б“ от
Закон 4251/2014 на издаващата държава, за което й е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от десет години и глоба от 50 000 евро.
4
В процедура по чл.44 от ЗЕЕЗА по чнд №499/2020г. на СОС, по
изрично искане на осъдената, с решение от 15.02.2021г., влязло в законна
сила на 01.03.2021г., е отказано предаване на българската гражданка Й. на
компетентните власти на издаващата държава и на основание чл.44, ал.8 от
ЗЕЕЗА във вр. с чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА е прието да се приведе в изпълнение
от българската прокуратура наказанието, като е взета и мярка за
неотклонение „Домашен арест“.
В изпълнение на задълженията си по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, СОП е
внесла в съда предложение за прилагане на чл.457 от НПК по присъдата на
гръцкия съд, по което е било образувано настоящото производство.
Първоинстанционният съд законосъобразно е квалифицирал деянието
по българския Наказателен кодекс, като е приел, че правната квалификация
на престъплението по българския НК е тази по чл.281, ал.2, т.1 във вр. с ал.1
от НК – подпомагане на чужденец да пребивава в страната в нарушение на
закона, с цел набавяне на имотна облага за себе си, извършено чрез
използване на МПС, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до шест години и глоба от 5000 до 20000 лева. За да направи този извод,
първостепенният съд е съобразил фактическата и правната страна на
деянието, описано от гръцките съдебни власти в диспозитива и мотивите. По
делото е било прието за установено от компетентния чужд съд, че осъдената
Й. е извършила деяние, свързано с улесняване на чужди гражданина трета
държава да напуснат Гърция, без да преминат гранична проверка, извършено
задружно с Я. Ю. М. – на 04.06.2015г. качват в автомобил, собственост на Й. и
управляван от М., единадесет сирийски граждани, преминали незаконно на
гръцка територия и без пътнически документи, което било известно на
подсъдимите, за да ги закарат до границата на Гърция с Република Северна
Македония, след което да преминат пеш границата, двамата подсъдими са
арестувани в 23.00 часа по време на извършване на деянието, на тръгване, с
вече качени в колата чуждестранни граждани, деянието е извършено с цел да
получат по 100 евро от всяко превозвано лице.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че
5
приетата от първата инстанция правна квалификация е правилна, в
съответствие с разпоредбата на чл. 457, ал.4 НПК, като е съобразено
предвиденото в разпоредбата на чл.281, ал.2 от НК наказание лишаване от
свобода от 1 до 6 години и глоба от 5000 до 20 000 лева, отчетено е, че
следва да се намали наложеното от чуждия съд наказание, тъй като
максималният срок на предвиденото по българския НК наказание от шест
години е по-малък от определения с присъдата на гръцкия съд размер.
Деянието не може да се квалифицира по чл.280 от НК, тъй като се касае за
престъпление, което не е извършено в района на границата, а във
вътрешността на страната.
Предвид размера на наказанието и съобразно нормата на чл. 57, ал.3
във вр. с ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС, за изтърпяването му в българските места за
лишаване от свобода, правилно е бил определен първоначален общ режим за
изтърпяване на наказанието.
6
По време на производството за изпълнение на ЕЗА, с оглед предаване
на чуждите съдебни власти, осъдената е била задържана под стража, а
впоследствие мярката за неотклонение е изменена и тя се е намирала под
домашен арест, този период от време напълно правилно е приспаднат от
първата инстанция на основание чл. 457, ал.5 НПК.
Предвид гореизложеното правилно и законосъобразно е било прието от
първата инстанция, че са н
алице всички условия за приемане на изпълнението на присъдата на
компетентния гръцки съд спрямо осъдената М.Й., съгласно изискванията на
чл.457, ал.3 от НПК във вр. с чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА.
По отношение на възраженията на защитата относно правната
квалификация на деянието, настоящият състав прие, че същите не могат да
бъдат споделени, тъй като квалификацията съобразно присъдата и
изложените към нея мотиви от чуждия съд съответства на правната
квалификация съгласно разпоредбата на чл.282, ал.2 във вр. с ал.1 от
българския НК, а не както твърди защитата, това поведение да не е
инкриминирано изобщо и да представлява споделено пътуване.
В настоящото производство осъденото лице не може да поддържа
възражения срещу постановената от чуждия съд присъда, доколкото
същността на производството изключва тя да бъде преразглеждана по
същество, като съобразно чл.459 от НПК и чл.19 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
присъдите могат да бъдат проверявани само от компетентните органи на
държавата, в която са постановени, националният съд на изпълняващата
държава е длъжен да зачете изцяло съдебното решение, което му е изпратено
и да изпълни наказанието, наложено с присъдата на издаващата държава
/решение по дело №С-554/14 на СЕС/.
В този смисъл доводите на защитата, че при постановяване на
7
присъдата правата на осъдената са били нарушени поради непризоваване, са
неоснователни. Осъдената е била издирвана с ЕЗА, по този повод е било
образувано производство пред СОС /чнд№499/2020г./, в производството е
било установено, че лицето не е било призовавано, поради което гръцките
власти са дали изрично гаранции, че тя ще има право на обжалване или
повторно разглеждане на делото, при предаване. След разясняване на правата
Й., представлявана от защитник, е поискала да изтърпи наказанието си тук,
поради което съдът е отказал предаването й, като е приел да бъде изпълнена
присъдата в България. С оглед на това процесуално развитие, наведените от
защитата твърдения за нарушени права и позоваването на ЕКПЧ не могат да
бъдат споделени, дори са неотносими към предмета на настоящото
производство, в което не могат да се повдигат възражения против присъдата.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, препращаща
към процедурата по чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА, приемането на присъдата е по реда
на чл.4, т.6 от РР 2002/584/ПВР. Позоваването на нарушения на ЕКПЧ е
напълно неотносимо, тъй като при прилагане на разпоредбата на чл.44, ал.8
от ЗЕЕЗА важи принципът за взаимно признаване и зачитане на присъдите,
издадени от държави-членки на ЕС, включително и по отношение на
спазването на правата на осъдените съобразно Конвенцията.
Водим от изложеното и на основание чл. 457, ал.7 НПК ъв вр. с чл.
341, ал.1 НПК, във вр. с чл. 334‚ т.6 НПК и във вр. с чл.338 от НПК‚
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав
8
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 31.05.2021г., постановено по чнд №
203/2021г. по описа на СОС.
Решението е окончателно.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11