Решение по дело №681/2020 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  19.VІІІ.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на двадесет и седми юли, две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                                    Председател: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за промяна ползването на семейното жилище, предоставено  със съдебно решение , намиращ правно основание в чл.56 ал.6 от Семейния кодекс.

 

Ищецът Г.Д.Г. ***,  чрез адв. Н. П. *** твърди, че с Решение № 180/28.ХІ.2018г., постановено по гр.д. № 463 по описа на РС Харманли за 2018г., съда е утвърдил постигнатото споразумение между ищеца и ответницата Д.Д.Т.  от гр. Харманли за прекратяване на брака. По силата споразумението родителските права по отношение на родените от брака деца Д.Г.Г., род. на …г. и Е. Г.Г., род. на …..г., са предоставени на майката. Със споразумението местоживеенето на децата било определено в гр. Харманли на ул. „Двадесет и втори септември“ № 5, а семейното жилище, находящо се на същия адрес е предоставено на Д.Д.Т., без да бъде определян срок за това. В тежест на бащата била определена месечна издръжка в размер на 150.00лв. за всяко едно от децата, определен бил и режим на лични отношения между тях.

Проц.представител на ищеца счита, че са налице съществени изменения на обстоятелствата, оправдаващи допускане на промяна в режима на ползване на семейното жилище. Сочи се , че към момента на постановяване на съдебния акт , ответницата и децата пребивавали трайно в гр. Харманли. От значение бил и факта, че местоживеенето на децата, посочено в споразумението е било променено без негово съгласие.

Твърди се, че от няколко месеца след постановяване на решението ответницата  се е установила да живее в гр. Пловдив. Към настоящия момент, тя била трудово ангажирана там, децата живеели при нея и посещавали училище и детска градина. Така жилището, което й било предоставено не се ползвало повече от година. При редките си завръщания, ответницата пребивава при родителите си, а имотът бил изоставен и не се полагали грижи за него.

От друга страна почивните дни, в които ищецът трябва да е с децата, се налагало да пътува до гр. Пловдив от с. Българин общ. Харманли, където живеел след прекратяването на брака. Освен това ищецът работел в гр. Хасково и ежедневните му разходите за това създават допълнителни затруднения.

Твърди се, че за закупуване на семейното жилище ищецът бил изтеглил банков кредит, който сега изплащал сам. Вноската, която внасял всеки месец възлизала в размер от 229.66лв. Ответницата, считано от прекратяване на брака не участва в погасяване на кредита, не желаела и да разговарят по този въпрос.

Проц.представител на ищеца счита, че са налице обстоятелства, оправдаващи допускане на промяна в режима на ползване на жилището. Ответницата не живеела там, не поддържала имота, а ищеца бил с доказана жилищна нужда.  

Това желание на ищеца щяло да бъде и в интерес на децата- срещите с бащата  щели да бъдат в дома, където са израснали и имат приятели.  В същото време за жилището щели да бъдат полагани грижи, а ищецът ще спести времето и средствата, които разходвал към момента.

Твърди се, че сградата е двуетажна и били налице две самостоятелно обособени реални жилищни части, които можели да се ползват без да е необходимо преустройство, изменение или промяна в предназначението им.

Моли съда да постанови решение, с което да измените Решение № 180/28.ХІ. 2018г., постановено по гр.д.№ 463/2018г. по описа на РС Харманли, в частта относно предоставеното ползване на семейното жилище в следния смисъл:

Да прекрати ползването от Д.Д.Т. ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за съобщения гр. Пловдив, р-н „Южен“ ул. „Г. И.“ № .. ет… ап…., на семейното жилище, представляващо самостоятелна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 77181.19.210.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 77181.19.201, с административен адрес гр. Харманли ул. „Двадесет и втори септември“ № 5, ведно със Стопанска сграда с идентификатор 77181.19.210.2, при граници: 77181.19.207, 77181.19.213, 77181.19.211, 77181.19.209, по Нотариален акт № 112 том V рег.№ 5466 дело № 765 от 2009г. на Нотариус № 419 с р-н на действие РС Харманли.

Да предостави ползването на семейното жилище представляващо самостоятелна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 77181.19.210.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 77181.19.201, с административен адрес гр. Харманли ул. „…“ № .., ведно със Стопанска сграда с идентификатор 77181.19.210.2, при граници: 77181.19.207, 77181.19.213, 77181.19.211, 77181.19.209, по Нотариален акт № 112 том V рег.№ 5466 дело № 765 от 2009г. на Нотариус № 419 с р-н на действие РС Харманли,  на Г.Д.Г. ЕГН ********** ***.

Алтернативно отправя искане да бъде допуснато съвместно ползване на семейното жилище и първият етаж от жилищната сграда да бъде предоставен на Г.Д.Г. ЕГН **********.

Претендира се присъждане на разноски .

 

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответницата Д.Д.Т., чрез процесуалните си представители : адв. Р. А. и Е. К. *** е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

С отговора на исковата молба не се оспорва, че с Решение № 180/ 28.ХІ. 2018г. на РС Харманли, постановено по гр. дело № 463/2018г. бракът между страните е прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Д.Г.Г. ЕГН ********** и Е. Г.Г. ЕГН ********  са предоставени на ответницата,  като местоживеенето на децата е определено при нея. Съгласно горепосочения съдебен акт, семейното жилище на страните, находящо се в гр. Харманли ул. „Двадесет и втори септември“ № 5, било предоставено на ответницата, на която било възложено упражняването на родителските права върху родените от брака деца.  По силата на постановеното Решение за развод месечната издръжка, която ищецът следва да заплаща на всяко едно от децата си била в размер на 150лв.

Процесуалните представители на ответницата считат, че не са налице предпоставки за промяна на режима на ползване на семейното жилище на страните с оглед обстоятелството, че семейното жилище и до настоящия момент непрекъснато продължава да се ползва от ответницата и децата на страните.

Не се оспорва  твърдението в исковата молба , че считано от м. януари 2020г. Д.Д.Т. е назначена на ТПО в ЦДГ „Осми март“, гр. Пловдив, и че двете деца посещават училище в Пловдив.

Заявява се, че всеки петък, без изключение до настоящия момент ответницата и децата пътуват до Харманли, като се установяват, домуват и продължават да живеят в семейното жилище на страните.

Не отговаряло на истината твърдението,  че имота е изоставен и не се ползва повече от година, както и че Т. и децата се завръщат рядко в гр. Харманли и семейното им жилище.

Твърденията на ищеца, че ответницата и децата отсядали в жилището на родителите й не отговаряло на обективната истина. По-скоро в семейното жилище на страните те са посещавани от близките им, за да се видят през почивните дни.

Твърди се че всички празници- лични и официални ответницата и децата прекарвали в семейното жилище на страните. Децата били привързани към близките си, които живеят в гр. Харманли - те израснали в семейното жилище в гр. Харманли. В този град били и техните приятели, роднини и близки. През цялото време за периода на обявеното извънредното положение по повод на пандемията на Ковид- 19, децата живели в процесното жилище в гр. Харманли заедно с тяхната баба, прабаба и дядо по майчина линия. По време на всички ваканции, с изключение на времето прекарано с бащата, децата също пребивавали в предоставената за ползване едноетажна фамилна къща.

Неверни били и твърденията на ищеца, че къщата има обособени два жилищни етажа, тъй като по технически данни тя била записана с един етаж.

Твърди се, че ответницата полага и непрекъснати усилия за поддръжка на имо-та, като за дейностите за които не е успявала да се справи сама ангажирала и трети лица /техници, майстори/. В този смисъл твърденията на ищеца, че имотът е изоставен и не се поддържа били неверни.

За работата си в гр. Пловдив, Г. също заплащала съответната цена под формата на разходи за пътуване, месечна наемна цена в размер на 450лв. за ползване на жилище в Пловдив през работната седмица.

Липсвали данни ищецът да е в състояние на крайна бедност и невъзможност да си позволи да пътува. Той бил военнослужещ с много добро месечно трудово възнаграждение и изложените в исковата молба твърдения за финансови затруднения от пътуванията му будели недоумение.

Не били верни и твърденията на ищеца, че за закупуването на семейното жилище бил изтеглил банков кредит, който обслужвал сам. Твърди се, че кредита до прекратяването на брака бил погасяван и от двамата съпрузи. Наред с това семейното жилище било изградено изцяло от бабата и дядото на ответницата с помощта на нейните родители.

Проц. представители на ответницата считат, че в случай че жилището бъде предоставено за ползване на ищеца, то интересите на децата биха били жертвани в полза на бащата Г..

В отговора на исковата молба се твърди, че ответницата не притежава друго жилище.

Относно предявеното искане от ищеца при условията на евентуалност да бъде допуснато съвместно ползване на семейното жилище от страните, са изложени съображения, че това е практически невъзможно. Семейното жилище представлявало къща на един етаж с таванско помещение- като се представят писмени доказателства.

Молят съда да постанови решение, с което да остави без уважение, като неоснователна предявената от ищеца срещу ответницата искова претенция, за изменение на Решение № 180/28.ХІ.2018г. на РС Харманли, постановено по гр. дело № 463/2018г. в частта относно предоставянето на семейното жилище, а именно относно прекратяването ползването от Д.Д.Т. ЕГН ********** на семейното жилище на страните, находящо се на адрес: гр. Харманли ул. “….“ № …., представляващо самостоятелна еднофамилна сграда- на един жилищен етаж, с идентификатор № 77181.19.210.1, изградена в ПИ с идентификатор №77181.19.201.

Претендира се присъждане на разноски.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните  прие за установено следното:

Не се спори от страните, а и представените писмени доказателства установяват, че с Решение № 180/28.ХІ.2018г., постановено по гр. дело № 463 по описа на РС Харманли за 2018г. , гражданския брак на страните по делото : Г.Г. и Д.Г. е прекратен с развод по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51 ал.1 от Семейния кодекс. По силата утвърденото споразумение родителските права по отношение на родените от брака деца, са предоставени на майката, а като местоживеене на децата е определено - гр. Харманли на ул. „….“ № …. На майката – ответницата Т. е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се на същия административен адрес,  без да бъде определян срок за това. В тежест на бащата е определена месечна издръжка в размер на 150.00лв. за всяко едно от децата, както и е определен режим на лични отношения между бащата и децата.

Не се спори, че към настоящия момент ответницата Т. и децата са се установили в гр. Пловдив , където ответницата работи и живее в жилище под наем, като  настоящите адреси на децата са също там.

В хода на производството се допусна събиране на гласни доказателства -разпит на свидетели : Д. Н. – без родство със страните и Е. А. – майка на ответницата и С. М. – без родство със страните .

От показанията на св. Н. се установява че той познава страните , тъй като е съсед на процесния имот. В него страните живели 2-3 години след което се скарали и разделили , като от тогава имота не се обитавал от никого. Твърди , че след раздялата на страните бил виждал ответницата веднъж или два пъти. Имота бил заключен и никой не живеел в него.

В показанията си св. А.а и М., заявяват че процесния имот се обитава от ответницата въпреки, че тя живее в гр. Пловдив от около година и половина. Често- през седмица, а понякога и всяка седмица Г. заедно с децата идвала в гр. Харманли и отсядала в имота. Тя и роднините и се грижели и за неговата поддържка. Твърдят че ответницата работи като детска учителка в гр. Пловдив, като била болнични поради бременност.

От приобщените по делото писмени доказателства: Служебна бележка изх.№ 129/08.ІІ.2021г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Хасково , се установява че по партидата на дружеството № 539/5 за процесния имот , през периода 01.Х.2019г. – 08.ІІ.2021г. е отчетена консумация на вода на 17.VІ.2020г. – в размер на 10куб.м., като за останалия период партидата се водела необитаема.

От приобщената като доказателство по делото Справка за издадени и изплатени фактури изх.№ 9125975-1-3/ 02.ІІ.2021г. на ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, се установява количеството потребена и заплатена електроенергия за периода 01.І.2019г. – 01.І.2021г.  Данните от справката се потвърждават и от представените от ищцовата страна заверени като препис ксерокопия на преводни нареждания за заплатена ел. енергия съответно за сумите от: 8.18лв.; 4.32лв. ; 1.27лв.; 1.18лв. и 1.32лв.

От ищцовата страна  се представени писмени доказателства за заплатени от ответницата месечни вноски за „Охрана на къща“ , както и за запратени услуги към „Булсатком“ , като от заверените като препис ксерокопия документи не става ясно адреса на обслужвания обект.

За изясняване на делото от фактическа и правна страна по дето бе назначена Съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице А.Ж. , която съда кредитира изцяло като обективно пълно и безпристрастно и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява ,че е невъзможно обособяването на таванското помещение на предоставеното за ползване семейно жилище , в самостоятелно жилище, тъй като то не отговаря на законовите изисквания съгласно нормативната уредба на ЗУТ.  Вещото лице което е посетило процесния имот и е извършело оглед на място заявява, че според него имота се обитава, но не постоянно, а временно.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка установена и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ал.1 Семеен кодекс, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Цитираната норма не държи сметка чия собственост е жилището - дали е съсобствено между бившите съпрузи, дали е индивидуална собственост на единия, или пък принадлежи на трети лица, като няма пречка, когато е възможно жилището да се ползва поотделно от двамата съпрузи, то да се предостави за ползване на двамата. Съгласно разпоредбата на ал.5 на чл. 56 от СК, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Съгласно чл. 56 ал.6 от СК при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището. За да бъде основателен искът по чл. 56 ал.6 от СК, следва да е налице съществено изменение на обстоятелствата, което да е настъпило след влизане на решението за предоставяне на ползването на семейното жилище в сила.

Анализът на събраните в хода на настоящото производство доказателства както гласни така и писмени , според настоящия съдебен състав обосновава извод, че е налице промяна в обстоятелствата, която налага промяна в ползването на семейното жилище и предоставянето му за ползване изцяло от ищеца. Това е така, доколкото твърденията в исковата молба, че процесния имот не се използва от ответницата се  доказаха по категоричен начин.

Безспорно се установи, че ответницата е трайно установена в гр. Пловдив, където живее с децата, работи и е създала ново семейство. От друга страна от представените писмени доказателства удостоверяващи липса на консумация електрическа енергия и ВиК, обосновава извода за изключително рядкото ползване на имота от страна на ответницата. В този смисъл са и непосредствените наблюдения на св. Н. – съсед на имота и на в. лице Ж. направила оглед на имота.

Измененията на обстоятелствата – преместването на ответницата в гр. Пловдив е станало след постановяване на съдено решение –влязло в сила на 18.ХІ.2018г. От показанията на св. А.а –майка на ответницата, дъщеря и се е преместила с децата в гр. Пловдив преди около година и половина.

От друга страна  липсват твърдения и ангажирани доказателства ищецът да разполага с друго жилище, респ. да има задоволена жилищна нужда.

При така събраните доказателства съдът намира, че ищеца , на когото е възложено доказателствената тежест доказа по безспорен начин, че към настоящия момент е налице изменение на обстоятелствата по чл. 56 ал.5 от СК от значение за предоставяне ползването на семейното жилище, обосноваващи промяна в ползването на семейното жилище. Поради изложеното съдът намира предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед уважаването на предявения главен иск съда счита, че не следва да се произнася по предявеното алтернативно искане за допускане на съвместно ползване на семейното жилище и първият етаж от жилищната сграда между ищеца и ответницата.

С оглед изхода на делото на ищеца следва , на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да се присъдят разноски по делото , в размер на 1562.00лв. включващи: 1200лв. заплатен адвокатски хонорар , 30лв. заплатена държавна такса и 332.00лв. възнаграждение за вещо лице.

 

Водим от гореизложеното , съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ИЗМЕНЯ Решение № 180/28.ХІ.2018г., постановено по гр. дело № 463 по описа на РС Харманли за 2018г. в частта му с която ползването на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в гр. Харманли ул. „…“ № …, е предоставено за ползване на Д.Д.Г. ЕГН **********, както следва:  

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в гр. Харманли ул. „….“ № …., на Г.Д.Г. ЕГН********** *** , на основание чл. 56 ал.6 от Семейния кодекс.

 

ОСЪЖДА  Д.Д.Г. ЕГН ********** да заплати на Г.Д.Г. ЕГН********** ***, сумата от 1562.00лв. - разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

     

                                                                         Районен съдия: ........................