Решение по дело №31262/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14964
Дата: 12 септември 2023 г. (в сила от 12 септември 2023 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20211110131262
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14964
гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110131262 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „**************“ ЕООД против
„****************“ ООД, обективно и субективно съединени, в условията на
кумулативност, осъдителни искове.
Ищецът „**************“ ЕООД извежда субективните си права при
твърдения, че на 28.03.2003г. сключил с „****************“ ЕООД договор за
отдаване на автомобил на финансово- обвързан лизинг. На 01.11.2004 г. във връзка с
посочения договор било подписано Тристранно споразумение, с което страните се
съгласили ответникът „****************“ ООД да замести „*****************“
ЕООД в лизинговото правоотношение за автомобил марка Ягуар, Модификация
***************. Поддържа, че изцяло е изпълнил задълженията си по договора, като
на 03.04.2003г. автомобилът бил предаден на лизингополучателя, за което бил съставен
приемо- предавателен протокол. В подписания протокол било констатирано
състоянието на автомобила, прието изцяло от страна на лизингополучателя. Ищецът
твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 30 от договора, лизингополучателят е длъжен,
до прехвърляне на собствеността на автомобила, да възстановява на лизингодателя
заплатените от него за сметка на лизингополучателя суми по застраховка на физическо
лице, застраховка „ГО“ и данъци за автомобила. За периода от 2015г. до 2021г.
ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30 от процесния договор за тяхното
заплащане, поради което дължи общо сумата от 4297,76 лева (за задълженията били
издадени фактури от ищеца, подробно индивидуализирани по размер и дата на
издаване в исковата молба). Твърди, че от 15.01.2015г. лизингополучателят- ответник
преустановил изпълнението на договорните си задължения. Поради неизпълнение на
1
договорните задължения от страна на лизингополучателя, на 30.01.2017 г.
лизингодателят изпратил до ответника Уведомление с изх. № **********, с което го
поканил да заплати дължимите суми по договора за лизинг, като при неизпълнение на
задълженията в предоставения срок, лизингодателят ще счита договора за прекратен от
06.02.2017г. На лизингодателя била върната обратна разписка, че лизингополучателят
не е открит на адреса. Ищецът изпратил до ответника и второ уведомление, получено
от представител на ответника на 27.02.2017г. Ответното дружество отново не
изпълнило задълженията си в дадения срок, предвид което ищецът поддържа, че
договорът е прекратен предсрочно, считано от 01.03.2017г. по вина на
лизингополучателя. С настъпилото предсрочно прекратяване на договора за лизинг, за
лизингополучателят- ответник било възникнало задължение да заплати на
лизингодателя неустойка в размер на 5 месечни лизингови вноски на основание чл. 38
от договора, възлизащи на сумата от 11 982,88 лева. За ответника било възникнало и
задължението за връщане на автомобила на лизингодателя, което не било изпълнено.
Ищецът обявил автомобила за откраднат на 31.01.2020г. и уведомил органите на МВР.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да плати сумата от 16 280,64 лева, от които:
сумата от 4297,76 лева, представляваща заплатени от лизингодателя „**************“
ЕООД суми по застраховка на физическо лице, застраховка „Гражданска отговорност“
и данъци за автомобила за периода 2015- 2021г., които били за сметка на
лизингополучателя, и подлежат на възстановяване съгласно чл. 30 от договора, както и
сумата от 11 982,88 лева, представляваща дължима от лизингополучателя неустойка по
чл. 38 от договора, в размер на 5 лизингови вноски. Претендира законна лихва и
разноски.
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.
238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено
решение, при следните съображения:
Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл. 131, ал. 1 от
ГПК на ответника са връчени преписи от исковата молба и приложените доказателства,
като му е указано в месечен срок да вземе становище по иска и да сочат доказателства,
като съобщението е връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. В същото
съобщение на ответната страна са указани последиците от неизпълнение на тези
задължения, съгласно чл. 133 ГПК. След изтичане на срока за отговор от страна на
ответника, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което ответникът
2
не се явява, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. От
приложените книжа- съобщение и призовка за съдебно заседание, връчени на
ответника се установява, че на ответника двукратно са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. На следващо място, съобразявайки представените по делото писмени
доказателства, съдът счита, че предявените искове са вероятно основателни, с оглед
посочените в исковата молба и представените доказателства, доколкото се установява
всички релевантни към предмета на спора обстоятелства, а именно обстоятелството, че
между страните е сключен договори за оперативен лизинг, по силата на което ищецът е
изпълнил задълженията си, а лизингополучателят се е задължил да заплаща разноските
във връзка с ползването/ поддържането на лизинговия автомобил.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съдът не следва да
мотивира решението по същество.

Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по отношение на "****************" ООД, с ЕИК ************* да
заплати на “**************” ЕООД, с ЕИК ************** сумата 16 280,64 лева, от
които: сумата от 4297,76 лева, представляваща платени от „**************“ ЕООД
суми по застраховка на физическо лице, застраховка „Гражданска отговорност“ и
данъци за л.а. м. Ягуар, рег. № ************, за периода 2015г.- 2021г., съгласно чл.
30 договор за отдаване на автомобили на финансово обвързан лизинг от 28.03.2003г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
02.06.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 345 ТЗ, сумата 11
982,88 лева, представляваща неустойка, съгласно чл. 38 договор за отдаване на
автомобили на финансово обвързан лизинг от 28.03.2003г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 02.06.2021г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 92 ЗЗД
ОСЪЖДА по отношение на "****************" ООД, с ЕИК ************* да
заплати на “**************” ЕООД, с ЕИК ************** сумата 1251,22 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски и сумата 55
лева, представляваща разноски в производството по обезпечаване на бъдещ иск, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4