МОТИВИ към Присъда №334 от 16.12.2019 г по н.ч.х.д.№
5211 по описа на РС-П. за 2018 г., ХХ н.с.
Внесена е в съда тъжба от К.В.К. *** против Д.П.К. ***
за това че на 24.07.2018 г. в гр. П., бул. „...“ № … Д.П.К. е причинил на
К.В.К. ***, умишлено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от
3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението
по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди.
В съдебно заседание частният тъжител К.В.К. се явява
лично, както и чрез упълномощения й адвокат В.Т.. Частният тъжител К.К. и
нейният повереник поддържат тъжбта и молят подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението, за което
е внесено обвинение, поддържат и предявения с тъжбата граждански иск,
като молят същият да бъде уважен.
Подсъдимият
Д.П.К., нередовно призован, не се
явява пред районния съд. За да бъде осигурен за участие по делото до него са
изпращани призовки на всички известни по делото адреси, положени са усилия за призоваването му чрез
роднини, но същите заявяват, че не поддържат връзка с подсъдимия и нямат
информация къде се намира. След направени справки в НСС, ГД”Изпълнение на
наказанията”, НАП се установява, че същият не се намира в арестите в страната,
не изтърпява наказание „лишаване от свобода“, не работи, не е напускал
пределите на страната. С цел
осигуряването му за участие по делото подсъдимият е обявен и за общодържавно
издирване, но въпреки положените усилия същият не е открит. Разглеждането на делото и съдебното
следствие са протекли в отсъствие на подсъдимия
в хипотезата на чл.269, ал.3,
т.2 от НПК. Поради неучастието на
подсъдимия по делото е назначен и
служебен защитник на основание чл. 94, т.8 от НПК. Служебният защитник на
подсъдимия адв. В.А. счита, че внесеното срещу него обвинение не е доказано,
поради което моли подсъдимият да бъде оправдан, както и да бъде отхврълен
предявения срещу него граждански иск като неоснователен и недоказан.
Подсъдмият Д.П.К. е роден на *** ***, ..., български
гражданин, неосъждан, неработещ, разведен, с постоянен и настоящ адрес:*** с
ЕГН **********.
Частната тъжителка К.В.К.
е родена на *** ***, …, българска гражданка, неосъждана, със средно
образование, работеща, разведена, живуща ***.
Преди подаване на тъжбата
в съда частната тъжителка живеела с подсъдимия на съпружески начала от близо
три години. По време на съвместното съжителство на частната тъжителка с
подсъдимия последният живеел в дома на частната тъжителка, находящ се в гр.П.,
ул. „...“ №…. Заедно с тях живеела и непълнолетната дъщеря на
частната тъжителка Д.Д.Д.. По време на съвместното съжителство между подсъдимия
и частната тъжителка на гости в дома на частната тъжителка идвал и синът на
подсъдимия П.Д.К.. От началото на връзката си с подсъдимия частната тъжителка
установила, че подсъдимият злоупотребява с алкохол, като след употребата на
алкохол ставал груб и агресивен, но тъй
като се надявала, че същият ще се подобри в това отношение, частната тъжителка
решила да да даде шанс на зародилата се между двамата връзка и продължила да
съжителства с подсъдимия. Въпреки това обаче промяна в поведението на
подсъдимия не настъпила, същият продължил да употребява алкохол, като под
въздействието на алкохол, същият продължавал да се държи грубо и арогантно с нея. Между двамата често възниквали скандали, които ставали
достояние и на живущите в същата сграда, в която живеела К., сред които била и
съседката на К. св. Ж.В.Г.. Последната
често чувала крясъци и викове от жилището на К.. Обезпокоена за положението, в което се намирала К., св. Ж.В.Г. решила да попита К. дали е добре и й споделила, че чувала всичко, случващо се в
дома на К.. Последната се притеснила от казаното от нейната съседка, заявила,
че ще вземе мерки и ще потърси решение на проблема.
През 2017 г. проблемите
на К. с подсъдимия отново се задълбочили и частната тъжителка решила да потърси
съдействието на полицията. Въпреки отправеното му предупреждение от органите на
реда подсъдимият продължил да злоупотребява
с алкохол и да се държи грубо с К.. В
края на март - началото на април на 2018
г. избухнал поредния скандал между двамата, на който иницидентно присъствала и
св. В. Б. М., позната на К., която едва
успяла да спаси своята позната от побой. Наложило се дори К. да спи в дома на
М.. Няколко дни след посочения период св.М. и К. се видели и К. изглеждала в безобразно състояние, тъй
като била пребита. След този случай К. помолила подсъдимия да напусне дома й,
двамата временно се разделили и той
отишъл да живее другаде.
На 21.07.2018 г.
подсъдимият отново посетил частната
тъжителка в жилището й в гр.П. и след многократни извинения от негова страна и заявления, че се е
променил, заявявайки, че я обича и иска да бъдат заедно, я помолил да му прости
и отново да заживеят заедно. Повлияна от неговите обещания, частната тъжителка повярвала на думите
му и подсъдимият отново се настанил в
дома й. През този период частната тъжителка била сама, а дъщеря й Д.Д.Д., се
намирала в провинцията при роднини на К..
След тази дата, близо два
дни подсъдимият се държал добре с нея . На 23.07. 2018 г. подсъдимият отново
започнал да употребява алкохол и отново
започнал да се държи грубо с К.,
започнал да й припомня стари
истории и да се заяжда с нея. Това поведение на подсъдимия продължило и
вечерта на същата дата, както и в ранните часове на 24.07.2018 г. Тъй като вече
го познавала добре, частната тъжителка решила да не му обръща внимание и отишла до магазина, който
се намирал в близост до жилището й, за да си купи цигари. Въпреки това обаче и
след като се върнала в дома си, подсъдимият продължил да употребява алкохол
и да се заяжда с нея. Веднага след като
се върнала в жилището, подсъдимият я посрещнал,
нанасяйки й удари с юмруци в
главата. В резултат на нанасените удари по главата, тя паднала на пода, а
подсъдимият продължил да я блъска с юмруци по
главата й и да я блъска в стената и дивана. Частната тъжителка започнала
да вика от болка, но подсъдимият запушил устата й, за да не крещи. След това
подсъдимият взел ключовете от дома на частната тъжителка, както и телефона й, за да не може тя да се обади на
никого, заключил входната врата на жилището
и излязъл, след което се върнал с бутилка вино и продължил да й вика и
крещи. От ударите, които й нанесъл,
частната тъжителка едва успяла да се приближи до спалнята. В един
промеждутък, докато подсъдимият продължавал да пие, тя успяла да изпрати
съобщение до сестра й, която била в Испания, за да й каже, че подсъдимият я е
пребил. Сутринта на 24.07. 2018 г. в
10.00 ч. К. напуснал жилището на частната тъжителка. Скоро след като
подсъдимият напуснал дома й, в жилището й в гр.П., ул. ... №… пристигнал баща
й, св. В.Л.К.. Той бил силно обезпокоен, че не може да се свърже с дъщеря си и
решил да види какво става там. При
влизането в дома на К., свидетелят К. заварил дъщеря си окървавена, във видимо
неадекватно състояние, а по стената имало следи от кръв, счупени буркани и
посуда. Силно притеснен от вида и състоянието на дъщеря си, св. К. я откарал веднага в Спешно отделение на УМБАЛ
„Св.Георги“ , където й били направени преглед и изследвания. Във връзка с направения преглед й бил издаден
амбулаторен лист № 063190 от 24.07.2018 г. с отбелязани върху него дата и час
на назначаване 24.07.2018 г., 12.56 ч. и
дата и час на изпълнение 24.07.2018 г., 16:45 ч., допълнение към амбулаторен
лист от същата дата с час на назначаване
13:06 ч.и час на изпълнение 16:00ч. Силно притеснена от случилото се частната
тъжителка решила да потърси съдействие от съответните органи. За тази цел тя
посетила УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД отново, където й бил извършен преглед, след което
й било издадено и съдебно-медицинско удостоверение, изготвено от специалист съдебна медицина. При прегледа на пациентката и въз основа на
представената от нея медицинска документация се установило, че същата била с мозъчно сътресение, множество
повърхностни травми на главата, кръвонасядания по горния и долния клепач на дясното око, по горната
устна, дясното бедро и гърба, охлузване в дясната лицева половина, съмнение за
счупване на ставен израстък на долната челюст вдясно. Съгласно издаденото
съдебно-медицинско удостоверение описаните травматични увреждания били
причинени по механизма им с или върху твърд предмет и отговаряли по начин и време да са получени така, както
било отразено по предварителните сведения. Съгласно същото удостоверение
сътресението на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието /
зашеметяване/ без данни за загуба на съзнание до степен травматилачна кома, се
преценяло като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Във връзка със случилото
се частната тъжителка подала сигнал до
02 РУ при ОД на МВР –П., където й били снети обяснения, такива били снети и от
подсъдимия. След направената полицейска проверка по случая й било указано, че
може да защити правата си по частен ред, като заведе дело в съда. Тогава частната тъжителка се свързала
с адвокат и подала срещу подсъдимия тъжба в съда.
Така описаната фактическа
обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени
доказателства –показания на св. П.Д.К., В. Б. М., Ж.В.Г., В.Л.К., показания на
частната тъжителка, както и от приобщените по делото писмени доказателства - амбулаторен лист за преглед на пациент №
063190 от 24.07.2018 г. с отбелязан върху него час дата и час на назначаване
24.07.2018 г., 12.56 ч. и дата и час на изпълнение 24.07.2018 г., 16:45 ч.,
допълнение към амбулаторен лист № 063190 от същата дата с приложения, съдебно
–медицинско удостоверение, справка съдимост, материали към полицейска преписка
с рег.№ 435000-20326/2017 г., 435000-10740/2018 г., 435000-10741/2018 г., както
и въз основа на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Установява се от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, че частната тъжителка К.К.
и подсъдимият Д.К. живеели на съпружески начала от близо три години преди
подаване на тъжбата в съда.
Установява се от разпита
на всички разпитани пред първоинстанционния съд свидетели, че двамата живеели в
дома на К.,***. Показанията на св. П.К. допринасят единствено за изясняване на
съжителството на баща му с пострадалата, свидетелят посочва, че подсъдимият
живеел с К. ***, което се потвърждава и от показанията на св. М. и Г..
Установява се от
показанията на св. В. Б. М. и св. Ж.В.Г., че познавали К. добре и по време на съвместното
съжителство на К. с подсъдимия ги виждали често по различни поводи. Подсъдимият
и К. присъствали на приятелски срещи и рождени дни, организирани от В. М., която била нейна приятелка. Св. Ж.Г.,
съседка на К., също срещала често частната тъжителка и подсъдимия да влизат и
излизат заедно от жилището на К.. За разлика от К., с която се познавали добре,
св. Г. познавала подсъдимия
единствено по физиономия.
Установява се от показанията на св. Г., че между нея и частната тъжителка съществували добри
междусъседски отношения, единственото, което я смущавало било, че по време на
съжителството й с К. от дома на К. в късните часове на денонощието често се
чували крясъци, обидни думи, мъжки глас, удари. Понякога според св. Г.
крясъците, които излизали от дома на К. били толкова силни, че св. Г. не можела
да заспи, а се притеснявала и за сигурността на сина й. Тогава св. Г. решила да
разговаря с К., за да вземе мерки със случващото се в дома й. Разговор с
подсъдимия К. св. Г. не провела, тъй като не го познавала, а и се притеснявала
за сигурността на детето й. Притеснена от причиненото неудобство и безпокойство
на св. Г., частната тъжителка обещала да вземе мерки. Като период, в който
положението станало нетърпимо и св. Г. била силно обезпокоена от случващото се
в апартамента на К., както и за спокойствието на сина си, който по това време
бил на около девет години, свидетелката посочва времето около коледните
празници на 2017 г. Тогава дори св. Г., която работела в полицията, потърсила
съдействие от свой колега, който също работел в МВР. Според показанията на св.
Г., подсъдимият и частната
тъжителка живеели заедно до началото на
2018 г.
Информация за
отношението, което имал подсъдимия към частната тъжителка К. се съдържа и в показанията на св. М.. На
31.03.2018 г. последната поканила К. да отпразнуват заедно рождения ден на дъщерята на М.. Тогава според
св. М., тъй като К. била забравила подаръка, който била
приготвила за дъщерята на М., частната тъжителка я помолила да се качат до дома
на К., за да го вземат. Тогава според св. М. подсъдимият отново бил пиян и още
при влизането на К. започнал да я обижда
и да й налита на бой, при което и за да я спаси от побой, се намесила
св. М. и К. останала да спи в дома й. Няколко дни след тази дата според св.М.,
К. не дошла на работа, а когато отишла да я види, К. била пребита и в
безобразно състояние. Показанията на св. М. съдържат информация за следващия
критичен момент в отношенията между К. и К.. В съответствие с тези показания са
и тези , дадени от св. Г. , според чиито наблюдения подсъдимият и К. живеели
заедно до началото на 2018 г.
Съдът дава вяра на
показанията на св. М. и Г., като намира същите за логични, взаимнодопълващи се
и непротиворечиви. Същите допринасят за изясняване на факти от личния живот на
К. с подсъдимия по време на съвместното им съжителство. От техните показания се
установява, че поведението на подсъдимия към частната тъжителка е било
нетърпимо, в повечето случаи агресивно и
арогантно. В съответствие с техните показания са и приобщените по делото
материали от полицейски проверки, иницирани по повод подавани сигнали до
полицията от частната тъжителка срещу подсъдимия. Независимо че посочените
свидетели се явяват близки и познати на пострадалата, съдът намира, че техните
показания са обективни поради констатираното съответствие с писмените
доказателства по делото - материали от извършените полицейски проверки.
Подробности около
случилото се във връзка с подадената тъжба
в съда дава разпитания в качеството на свидетел баща на частната
тъжителка, св. В.Л.К.. Неговите показания способстват за изясняване на
състоянието, в което се намирала дъщеря му, както за и действията, които
предприел, за да й помогне. Според посочения свидетел, когато се озовал в
жилището на дъщеря си, тя била в синини и в кръв. Апартаментът, в който
живеела, бил с опръскани стени и кръв, а
по пода имало счупени съдове. Предвид състоянието, в което се намирала,
свидетелят я откарал до спешно
отделение, където я прегледали и й издали медицински документи.
Като продължение
на показанията на св. К. за
състоянието, в което се намирала К., се явяват отново показанията на св. М., според която няколко месеца след
случилото се около рождения ден на дъщерята на свидетелката т.е. след
31.03.2018 г. , последната отново се срещнала с К., като при срещата частната
тъжителка била пребита и изглеждала в безобразно състояние и тогава заявила, че си е извадила медицинско,
потърсила е съдействие от адвокат и щяла
да подаде тъжба в съда срещу подсъдимия.
В съответствие с показанията
на двамата свидетели К. и М. са и приобщените по делото като писмени
доказателства - амбулаторен лист за преглед на пациент № 063190 с отбелязан
върху него час дата и час на назначаване 24.07.2018 г., 12.56 ч., допълнение
към него ведно с приложения, съдебно–медицинско удостоверение, материали към полицейска преписка №
435000-10740/2018 г.
За определяне точната
дата на инкриминираното деяние съдът взе предвид изготвения амбулаторен лист,
допълнение към него ведно с приложенията и съдебно- медицинско удостоверение и
съпостави отразеното в издадените медицински документи с показанията на св. К.,
който е бил единствен очевидец на състоянието на К. след инцидента. Видно от
отразеното в амбулаторния лист е, че за дата и час на назначаване на прегледа са посочени 24.07.2018 г., 12.56 ч, а за дата
и час на изпълнение 24.07.2018 г., 16:45
ч. , също и допълнение към амб. лист от същата дата с час на назначаване 13:06
ч и на изпълнение 16:00ч.В показанията си свидетелят К. посочва, че се е озовал в дома на дъщеря си и веднага я
откарал в болница. Следователно за времето от 23.07.2018 г. късно вечерта до
24.07.2017 г. рано сутринта подсъдимият се е намирал в дома й, като в ранните
часове на 24.07.2018 г. същият е започнал да се държи агресивно, след което е започнал и побоя спрямо К., иницииран от
него. Издаденият амб.лист, допълнение към него и съдебно-медицинското
удостоверение съответстват на казаното от св. К. за състоянието, в което се
намирала дъщеря му, поради което съдът приема, че показанията на св.К. се
отнасят за датата 24.07.2018 г., която
съдът приема, че е дата на процесното
деяние. В подкрепа на тези изводи се явяват и
показанията на св.М., която сочи, че няколко месеца след 31.03.2018г.
отново се срещнала с тъжителката, последната отново била пребита, изглеждала
уплашена за сигурността на живота си и й споделила, че е решила да заведе дело
срещу подсъдимия. В съответствие с казаното дотук е издаденото
на пострадалата
съдебно-медицинско удостоверение от дата
25.07.2018 г. в 09.20 ч.
В дадената й възможност
да изложи отношението си към
повдигнатото обвинение К. заяви пред съда, че инцидентът, във връзка с който
подала тъжбата в съда се е случил вечерта на 23.07.2018 г. през нощта, в
ранните часове на 24.07.2018 г, а на 24.07.2018 г. около обяд в жилището й
дошъл баща й , който веднага я отвел в болницата.
Дадените обяснения от подсъдимия при извършената пол. проверка рег.
435000-10740/2018 г., както и тези, дадени от пострадалата, в хода на същата полицейска проверка,
съставената докладна записка и всички други документи от осъществената
полицейска проверка представляват писмени доказателства, тъй като са приобщени
по реда на чл.283 от НПК. Тези документи са създадени неслучайно, а
целенасочено и по повод подаден сигнал за извършване на предварителна проверка. Същите представляват
писмени доказателства, но нямат формална
доказателствена сила като останалите документи, съставени по реда на НПК. Чрез
тях се възпроизвеждат изявления за факти и обстоятелства, които имат правно
значение, защото могат да послужат за основание за образуване на наказателно
производство. Въпреки това обаче
посочената в обясненията на подсъдимия и пострадалата дата 23.07.2018 г. не
може да бъде взета предвид по настоящото дело, тъй като съставените документи,
обективиращи изявленията на пострадалата
и подсъдимия нямат формална
доказателствена сила. По отношение
несъответствието между датата 23.07.2018 г., която частната тъжителка
сочи в дадените обяснения пред полицейски орани, и посочената за дата на
процесното деяние 24.07.2018 г. в частната тъжба, следва да се отбележи,
че обясненията на пострадалата, дадени
пред полицейските органи, нямат доказателствена стойност, тъй като съставените
документи в хода на проверката не са събрани по реда на НПК и в хода на
започнало наказателно производство. По същите съображения нямат доказателствена
стойност и дадените обяснения от подсъдимия К. пред полицейските органи.
Събраните в хода на всички полицейски проверки материали - по полицейска
преписка с рег.№ 435000-20326/2017 г., 435000-10740/2018 г., 435000-10741/2018
г., представляват писмени доказателства единствено за това, че са подавани сигнали от частната
тъжителка до полицията във връзка с поведението на К. по време на съвместното
им съжителство. Като такова писмено доказателство съдът оценя и намиращото се в
кориците на делото удостоверение от Фондация „Джендър алтернативи”, в което
като дата на процесното деяние е посочена 22.07.2018 г.
С оглед съответствието на
дадените по делото показания на св. К., който заварва дъщеря си в дома й
непосредствено след случилото се в безпомощно състояние и я закарва в болница,
както и тези на св. М., която посочва, че се срещнала с К. отново няколко
месеци след случилото се през м. март 2018 г. , видяла я отново пребита и в безпомощно
състояние, както и че частната тъжителка
отново се оплакала пред нея от поведението на подсъдимия, с
писмените доказателства по делото – амбулаторен лист от 24.07.2018 г.,
допълнение към него и съдебно-медицинско удостоверние съдът прие, че описаните
в тъжбата травматични увреждания спрямо телесния интегритет на частната
тъжителка са причинени на 24.07.2018 г. от подсъдимия К..
За изясняване характера
на причинените на частната тъжителка увреждания в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд беше назначена съдебно-медицинска експертиза.
Съгласно изготвеното и прието по делото заключение на частната тъжителка са
били причинени : контузия на главата и лекостепенно мозъчно сътресение,
кръвонасядане по клепачите на дясното око, контузия на дясната лицева половина,
с охлузване на кожата и съмнение за счупване на ставния израстък на долната
челюст отдясно, малко кръвонасядане по кожата и горната устна , кръвонасядане
по гърба, кръвонасядане по дясното бедро.
Според вещото лице, изготвило експертизата причинените увреждания :
контузия на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, протекло със степенно
разстройство на съзнанието / зашеметяване/ без данни за пълна загуба на
съзнание, с умерено изразен комоционен синдром се преценя като разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Същата по вид е и
телесната повреда, изразяваща се в
причинена на пострадалата контузия на дясната лицева половина, със съмнение за
счупване на ставни израстък на долната челюст/отдясно/. Останалите констатирани
травматични увреждания – кръвонасядания по клепачите на дясното око,
кръвонасядане по кожата на горната устна, кръвонасядане по гърба,
кръвонасядане по дясното бедро, отзад на
коляното се преценят от вещото лице като болка и страдание, без причиняване
разстройство на здравето. При изясняване механизма и причината за настъпване на
посочените увреждания в експертизата е прието, че те по механизъм и удар са
причинени с или върху тъп предмет, като
отговарят по начин и време да са отразени така, както е описано в тъжбата.
Съдът кредитира
изготвеното заключение, тъй като същото е изготвено от компетентно лице, в
предвидената форма, отговорило е на поставените от съда въпроси. Предвид
назначаното и прието съдебно-медицинско удостоверение и констатираните
увреждания в него, съдът прие, че причинените контузия на главата, контузия на
дясната лицева половина, лекостепенно мозъчно сътресение представляват лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а останалите травматични
увреждания, изразяващи се в
кръвонасядания по различни части на тялото
по клепачите на дясното око, по
кожата на горната устна, по гърба, кръвонасядане по дясното бедро представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание. Макар и посочените в чл. 130 от НК телесни увреждания да са от
един и същи характер - леки телесни повреди, то те са от различен вид, като
тези по ал.1 са по-тежки от тези по ал.2. Следвайки правилата за квалификация
на деяния, с които са причинени леки телесни повреди на едно лице от двата вида
/някои по ал.1, а други по ал.2/, правилната квалификация е тази по чл. 130
ал.1 от НК, като травматичните увреждания по чл.130, ал.2 от НК представляват
единствено част от фактическата квалификация на деянието.
Въз основа на събраните
по делото устни и писмени доказателства, както и изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза съдът направи следните правни изводи :
Подсъдимият Д.П.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, а именно: на 24.07.2018 г. в гр. П., бул. „...“ № … е причинил на К.В.К. ***,
умишлено разстройство на здравето – контузия на главата и лекостепенно мозъчно
състресение, кръвонасядане по клепачите на дясното око, контузия по дясната
лицева половина, с охлузване на кожата и съмнение на счупване на ставния
израстък на долната челюст от дясно,
кръвонасядане по кожата на горната устна, кръвонасядане по гърба, както
и кръвонасядане на дясното бедро – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Независимо че с изм. в ДВ, бр.16 от 2019 г. в НК се предвиди причиняването на
лека телесна повреда в условията на домашно насилие по см. на чл.93, т.31 от НК
да се преследва като престъпление от общ характер , в случая приложим е
законът, който е бил в сила към датата на извършване на деянието и който е
по-лек за подсъдимия, поради което и правилната правна калификация е по чл.130,
ал.1 от НК.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо лице.
С деянието,
осъществено от подсъдимия са засегнати обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
От обективна страна
деянието е извършено чрез удари с юмруци по главата и тялото, насочени към
частната тъжителка.
От субективна страна
деянието е извършено умишлено – при
съзнавани и целени от дееца правни последици. Деецът е съзнавал, че чрез
нанасяне на удари по главата и блъскане в стената ще причина на частната
тъжителка увреждания, като е искал тяхното настъпване.
Причини за осъществяване
на деянието са незачитането телесния интегритет на личността от страна на
подсъдимия.
При определяне
наказателната отговорност на подсъдимия се взе предвид, че за престъплението по
чл.130, ал.1 от НК са предвидени алтернативно наказания „лишаване от свобода“до
две години или „пробация“. Видно от справката за съдимост подсъдимият е
реабилитиран. От извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди.
Деецът не е освобождаван от наказателна отговорност. Превдид всички тези обстоятелства подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „глоба“.
При определяне на размера на глобата
съдът отчете характера на причинените увреждания, интензитета на нанесените
удари, факта, че същите са били нанесени от подсъдимия в рамките на няколко
часа и прие, че за да бъде поправен и превъзпитан дееца налагането на „глоба“ в размер от 1000 лв. е
достатъчен и би въздействал спрямо него възпитателно и възпиращо.
Съдът прие, че
предявеният от частната тъжителка граждански иск, представляващ обезщетение за
причинени вреди от извършеното по чл.130, ал.1 от НК престъпление вреди е
основателен. Налице са всички, предвидени в нормата на чл. 45, вр. чл.52 от ЗЗД
предпоставки, а именно противоправно поведение, вреда, вина, причинна връзка
между престъпното деяние и причиненото увреждане. Деянието, осъществяващо
състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК е противоправно, причинени са
увреждания върху телесния интегритет на пострадалата, които са в пряка причинна
връзка с извършеното деяние. Противоправното деяние е извършено от дееца
умишлено, насочено е към пострадалата,
целяло е причиняването на увреждания на
пострадалата. При определяне на неговия размер бяха взети предвид броя на
нанесените удари, който не е бил незначителен, както и тяхната насоченост,
предимно в главата на пострадалата, също така и продължителността на
оздравителния процес, който според експертизата е оценен на две - три седмици.
По делото не се представиха доказателства, че пострадалата се е нуждаела от
допълнителни медицински грижи след извършения й медицински преглед. Събраха се
доказателства, че пострадалата е посещавала на два пъти медицинско заведение, веднъж при оказаната й
първа помощ след инцидента и втори път, за да се снабди със съдебно-медицинско
удостоверение, което да й послужи за завеждане на делото в съда. Други
доказателства за оказани на пострадалата допълнителни медицински грижи не бяха
представени. Съгласно чл.52 от ЗЗД съдът определя размера на неимуществените
вреди по справедливост. С оглед вида на
причинените на пострадалата увреждания съдът прие, че същите не се
отличават от обичайните такива, поради което определеният с предявения
граждански иск размер на претендираното от нея
обезщетение се явява завишен. По тези съображения съдът счете, че
причинените на пострадалата вреди следва
да бъдат обезщетени със сумата от 1800
лв. , като в останалата част гражданският иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода
на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
сторените по делото от страна на частната тъжителка разноски, а именно сумата
от 609
лева, представляваща направените разноски от последната за държавна
такса, депозит за явяване на допуснати
по делото свидетели, за изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза,
както и заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.
Съдът възложи в тежест на подсъдимия и дължимата държавна такса върху уважения
размер на предявения граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия :……………………...
Вярно с оригинала! МК