Решение по дело №1593/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 919
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20191720201593
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 823/03.12.                                    Година  2019                                       Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                Втори наказателен състав На шести ноември                                                                                                  Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                        Председател: Петя Котева

 :

Секретар Цветелина Малинова

като разгледа  докладваното  от   съдията    административнонаказателно дело      01593  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 19-1158-002374 от 01.07.2019 г. (НП), издадено от С.Г.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на В. С.Р., ЕГН ********** е наложено  административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл.179, ал.2 предл.2-ро от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.23 ал.1  от същия закон, извършено на 08.06.2019 г. в гр. Перник като водач на лек автомобил „Мерцедес 190 Е” с рег. № *******.

Жалбоподателят В. С.Р., по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не участва лично или чрез свой процесуален представител в хода на съдебното производство, за което е редовно призован.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител при разглеждането на делото пред настоящата инстанция

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 08.06.2019 г., около 12:15 часа, бил получен сигнал за пътнотранспортно произшествие (ПТП), станало на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, срещу спирка за градски транспорт срещу бл. 80 в посока към центъра на гр. Перник. Свидетелят И.С.И. -  на длъжност „мл.автоконтрольор” в „ПП”-ОД на МВР-Перник, посетил мястото. Установил, че в платното за движение в посока от кв. Изток към ул. Св.св.Кирил и Методий е възникнал конфликт между лек автомобил „Мерцедес 190 Е” с рег. № *******, управляван от В. С.Р. и спрелия пред него лек автомобил „Мазда МПВ” с рег. № *******, в резултат на  който са били причинени повреди в предната броня и левия мигач на първия и в задната броня на „Маздата”, за които съставил протокол за ПТП бл. № 1679881 от 08.06.2019 г. При предявяване на протокола жалбоподателят изразил несъгласие с констатации в документа. На място бил съставен от И. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА, № 108589 от 08.06.2019 г., в който приел, че В. С.Р.  виновно е нарушил разпоредбата чл.23 ал.1 от ЗДвП, като поради движение на недостатъчно разстояние реализира ПТП в спрелия пред него лек автомобил „Мазда МПВ” с рег. № *******.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя депозирал допълнителни писмени обяснения пред административнонаказващия орган (АНО), с които оспорил вмененото му нарушение.

След проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН АНО приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на В. С.Р. за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 179, ал.2 пр.2-ро от същия закон му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева).

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 26.08.2019 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства АУАН серия АА, № 108589 от 08.06.2019 г., протокол за ПТП бл. № 1679881 от 08.06.2019 г., възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, входирано с рег. № 115800-7614 от 13.06.2019 г. и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Свидетелят И.И., разпитан в хода на съдебното следствие, потвърждава фактическите констатации относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се след неговото пристигане на мястото, където е възникнало ПТП, с оглед причинените щети по двата автомобила, за които  е съставил и съответния протокол за ПТП. Заявява, че е съставил АУАН само въз основа на възприетите от него обяснения на участниците в инцидента, тъй като пътните превозни средства са били преместени от мястото на конфликта.

От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която в т. 2.7. са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН на началниците на сектор „ПП” при ОД МВР на обслужваната територия. Актосъставителят И.И. също е материално и териториално компетентен  да състави процесния АУАН, предвид чл. 189, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал.1 от ЗДвП и т.1.2. от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, тъй като заема длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник.

Съдът намира, че обжалвано НП, както и АУАН, страдат от съществени пороци,  които опорочават цялото административнонаказателно производство, тъй като при съставянето им са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, а именно:

Отговорността на  жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 179, ал.2, пр. 2-ро от ЗДвП, предвиждащ налагането на административно наказание за причинено, поради неспазване на дистанция, ПТП, като с квалифицирането на нарушението по чл.23, ал.1 от същия закон, наказващият орган се е ангажирал с хипотеза относно механизма на причиняване на пътния инцидент, а именно при неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

В обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП е описана  като фактическа причина за настъпване на транспортното произшествие, че автомобилът, който е бил ударен от Мерцедеса не е бил движение, а е бил спрял. В хода на съдебното производство обаче се установи, с оглед показанията на актосъставителя, че при описание на фактическата обстановка не са намерили отражение редица  релевантни обстоятелства, при които е настъпил инцидента между двата автомобила. Единственото вярно е наличието на контакт между двете превозни средства, като категорично е потвърдено от свидетеля И.И. , че „Маздата” не се е движела пред управлявания от жалбоподателя „Мерцедес” непосредствено преди инцидента. Нещо повече: актосъставителят внася нови фактически елементи, а именно, че удара е станал в района на кръстовище, което е урегулирано с работеща светофарна уредба. С оглед на така установеното обстоятелство съдът счита, че контролният орган задължително е следвало да изследва поведението на  водача на ударения в задната броня автомобил – на какво разстояние се е намирал от зоната на кръстовището при настъпилия инцидент, спирането му във връзка с забраняващ червен сигнал ли е било продиктувано или не, ако е поради смяна на светофара на какво разстояние от него се е намирал при  подаването на забранителния сигнал и по какъв начин е спрял, като тези факти и обстоятелства задължително е трябвало да намерят отражение при описание на нарушението,  тъй като са  свързани с поведението на водача на „Маздата”. Тяхната липса води освен до непълно и неточно описание на фактическата обстановка при която е станал пътния инцидент, но и възпрепятства възможността да се извърши проверка дали правилно е квалифицирано нарушението. Това е така, тъй като при неизясненото поведението на двата автомобила преди конфликта - дали  са се движили плътно един след друг, за да се приеме, че не е била спазвана необходимата дистанция между тях, или се касае за случай, при който жалбоподателят е бил на значително разстояние след „Маздата”, но след като последният е спрял на светофара, поради движението си с несъобразена с интензивността на трафика скорост жалбоподателят бързо е доближил превозното средство и не е могъл своевременно да спре без да го удари, което евентуално води до квалификация по чл.20, ал.2 от ЗДвП, не може да се извърши съдебен контрол относно приложимата правна квалификация на нарушението.

При така изложените  обстоятелства е допусната липса на релативност между визираното деяние и приложената правна норма за която е реализирана отговорността за В.Р..  Като не е описал твърдяното нарушение по ясен и безпротиворечив начин актосъставителят, а в последствие и АНО са допуснали съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно.

На следващо място непълната и неточно изложена фактическа обстановка в АУАН и в обжалваното НП води и до необоснованост на обвинението срещу жалбоподателя, което е също основание за  отмяна  на процесното НП поради неговата неправилност. Нещо повече: фактическата обстановка в АУАН и в НП не може да се основава единствено върху твърденията на другия участник в ПТП (предвид вписаното възражение от В.Р. в протокола за ПТП), който във всички случаи е заинтересован от наказването на жалбоподателя и само въз основа на тези данни е недопустимо ангажирането на административнонаказателната отговорност на другия участник в ПТП, което мотивира съдебният състав да приеме, че жалбоподателят е бил санкциониран, без АНО да е установил по безспорен и категоричен начин наличието на виновно извършено от него нарушение по ЗДвП. За пълнота съдът отбелязва, че съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП съставеният срещу жалбоподателя АУАН има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, но при наличието на установените по делото допълнителни факти и обстоятелства, при които е възникнал пътния инцидент, за контролния орган е останала доказателствената тежест да изясни по категоричен начин кое нарушение на установените правила за движение е довело до конфликта между двамата автомобила, тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното производство, съгласно чл.84 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 19-1158-002374 от 01.07.2019 г., издадено от С.Г.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на В. С.Р., ЕГН ********** е наложено  административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл.179, ал.2 предл.2-ро от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.23 ал.1 от същия закон, извършено на 08.06.2019 г. в гр. Перник като водач на лек автомобил „Мерцедес 190 Е” с рег. № *******.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ