РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2572
гр.
Пловдив, 23 декември 2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, XI с., в закрито заседание на двадесет и трети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
като разгледа частно адм. дело № 3969 по
описа за 2019 г., взе предвид следното:
Производството е по чл.60, ал.4-7 от АПК във връзка с чл.188 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Петя-Вяра“ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Куклен, ул.“Гергана“ №5, представлявано
от управителя Г.М.М., чрез адв.М.,
срещу разпореждане с правно основание чл.60 от АПК във връзка с чл.188 от ЗДДС
за допускане на предварително изпълнение на принудителна административна мярка,
наложена със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-938-0026809/17.12.2019
г., издадена от Ж.Н.М.-Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на
НАП.
Оспорва се самото разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на заповедта с искане за отмяната му
поради липса на посочени мотивирани фактически обстоятелства за конкретния
случай, както и необоснованост на
мярката, включително за срока, за който се налага. Твърди се настъпването на труднопоправими вреди в резултат на налагането на процесната ПАМ, изразяващи се в невъзможност за
осъществяване на букмейкърската дейност на търговеца,
която е основната за него.
Ответната страна, в представено становище,
заема тезата за неоснователност на жалбата.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата и самата заповед съображения, представената административна преписка и
при спазване нормата на чл.60, ал.6 изр.първо от АПК за незабавно разглеждане
на жалбата, без връчването на преписи от жалбата на страните, намери за установено следното:
Предмет на процесното
оспорване е разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед
за налагане на ПАМ № ФК-938-0026809/17.12.2019
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбата е допустима като подадена
от адресата на постановената заповед за
налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от наложената му забрана,
включително и от постановеното нейно предварително изпълнение преди влизане в
сила на издадения ИАА и при спазване на законоустановения
срок за целта – заповедта е връчена на 19.12.2019 г., а жалбата е подадена на 23.12.2019
г. направо в Административен съд
Пловдив.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
По силата на процесната
заповед е постановена принудителна административна мярка /ПАМ/
"запечатване на търговски обект" – кафе-бар, находящ
се в гр.Куклен, ул.“Пейо Кр. Яворов“ №3, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от същия закон.
С изрично разпореждане на органа е
допуснато и предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС –
запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до обекта, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. Следователно, текстът на закона
препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
административните актове, уредени в чл. 60, ал.1 от АПК. В последния са
предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта, може да
разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението
може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Според мотивите на заповедта,
предварителното изпълнение на наложената ПАМ се налага, за да се защитят
особено важни държавни интереси, да се предотврати съществуващата опасност да
бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и защото от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда за фиска.
В конкретната хипотеза съдът изцяло
споделя изложените по ЗНПАМ мотиви, че са налице основания за допускане на
предварително изпълнение на заповедта.
Противно на твърдяното по жалбата, в
заповедта са изложени конкретни мотиви, че с процесното
нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява
пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както
и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти.
Следва да се има предвид, че щом
предварителното изпълнение е допуснато с изрично разпореждане на АО по реда на
чл.60 от АПК, той следва да докаже, че са налице основанията за целта в някоя
от хипотезите на ал.1 на нормата.
За да допусне предварителното
изпълнение, АО е приел, че в конкретният случай е налице непосредствена
опасност за фискалния ред поради
констатирана практика в процесното заведение – кафе-бар,
която е в нарушение на установените правни норми и води до отклонение от
данъчно облагане.
При осъществена оперативна проверка на 11.12.2019
г. в 15.15 ч. на търговски обект – кафе-бар,
находящ се в гр.Куклен, ул.“Пейо Кр. Яворов“ №3, стопанисван
от жалбоподателя, е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено
лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, е допуснало нарушение на
същата, тъй като не регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
За извършена контролна покупка на
стойност 2,60 лева, платени в брой от проверяващото лице, преди легитимацията,
не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
ФУ или от кочан с ръчни касови бележки в
момента на плащането.
Констатацията за извършеното нарушение
и съществуващата незаконосъобразна практика в проверения кафе-бар се подкрепя и
от установената разлика в размер на 66,70 лева
между разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ – 0,00
лева и фактическа наличност на паричните средства – 66,70.
Именно в тази връзка са и изложените
мотиви на приходната администрация довели до налагането на процесната
ПАМ и предварителното ѝ изпълнение.
При тези констатации, обратно на
твърденията по жалбата, съдът намира, че в конкретния случай са налице
условията на ал.60, ал.1 от АПК в хипотезата на защита на особено важни
държавни интереси във фискалната сфера.
Обжалваното разпореждане е мотивирано,
като в него са посочени и обосновани основания за допускане на предварителното
изпълнение във връзка с някои от изброените хипотези.
Изложени са и мотиви относно
продължителността на срока.
Според мотивите на заповедта,
предварителното изпълнение на наложената ПАМ се налага, за да се защитят
особено важни държавни интереси, да се предотврати съществуващата опасност да
бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и защото от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда. В тази връзка е посочено, че предварително изпълнение на ПАМ е
наложително за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения
от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно
интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото
лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и
размера на неговите публични задължения. Конкретно е посочено, че издаването на
касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи
и/или управляващи търговски обекти и неизпълнението на това задължение винаги
води до негативни последици за фиска, тъй като не се
отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчното облагане,
което се потвърждава и от конкретно установената в случая разлика между
фактическата наличност и разчетената касова наличност.
В конкретният случай, АО е изложил
подробни съображения, подкрепящи необходимостта от налагането на ПАМ и
разпореждането на предварителното ѝ изпълнение в насока на това, че
неотчитането на приходите не позволява да се установи фактически реализирания
оборот от проверявания търговец, което в крайна сметка може да доведе до
укриване на приходи. Правилно АО е приел, че с това си поведение проверяваното
лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата, тъй като укрива част от
своите продажби, съответно като последица се явява неправилното определяне на
реализираните доходи. Този извод се налага още повече като се отчетат
търговското значение на обекта – местоположението на търговския обект на
комуникативно място в гр.Куклен, с множество потенциални клиенти, богатия
асортимент от предлаганите артикули на достъпни цени, което дава възможност за
реализиране на високи обороти и констатираното от друга страна неиздаване на
фискален бон от ФУ.
Налагането на финансова дисциплина чрез
спазване отчетността при реално реализирани продажби без отклонение в данъчното
облагане безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени
интереси, свързани с осигуряването на регулярност на приходите в държавния
бюджет и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.
В конкретният случай неспазването на
финансовата дисциплина, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка
безспорно води до засягане на отчетността на реално реализирани продажби,
съответно до укриване на облагаеми доходи.
По посочените съображения, съдът счита
за обосновано оспореното пред него разпореждане.
Предвид посоченото, съдът приема, че не
са налице основания за отмяна на допуснатото предварително изпълнение.
Налице е защитим държавен интерес,
визиран в чл. 60, ал. 1 АПК , който представлява самостоятелно основание за
издаване на разпореждане за предварително изпълнение на издадения индивидуален
административен акт. Налице са и мотиви за това, че за фиска
на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Евентуалното
отдалечаване във времето на изпълнението на мярката от момента на налагането й
изключва нейния преустановителен и превантивен ефект
и от това би могло да последва значителна вреда за фиска
.
Съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че разпореждането е постановено в противоречие с целта
на закона, тъй като съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я
определят като превантивна и преустановителна.
При същите предпоставки кумулативно се
налага и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта.
Съдът намира за нужно да посочи, че
споделя и изложените мотиви на приходната администрация относно
продължителността на срока на наложената ПАМ, който в конкретния случай е
разумен, около средния, предвиден в законовата норма.
Съдът счита, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения при
постановяване на процесното разпореждане.
Действително, настоящият състав намира,
че с разпореждането запечатването да се осъществи в срока за обжалването му,
представлява процесуално нарушение, но същото не може да се приеме за
съществено такова, което да доведе до отмяна на наложената ПАМ, предвид
обстоятелството, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя дотолкова
доколкото с подаването на процесната жалба той се е
възползвал от възможността си да оспорва наложената му ПАМ и да защити правата
си. Че насрочването на запечатването в срока за обжалването на разпореждането
не представлява процесуално нарушение е приел в практиката си и ВАС – определение № 2337/18.02.2019 г. по адм.дело № 1059/2019 г. на ВАС.
Иревентна е и
стойността на покупката – винаги неиздаването на ФБ води до нарушение на
интересите на фиска и е алогично да се търси висок
размер на стойността на ФБ при контролна покупка от страна на контролния орган.
Неоснователни са и доводите по жалбата,
че неправилно в случая е допуснато предварително изпълнение на ПАМ без да има
издадено НП за определяне на
санкцията и без на жалбоподателя да бъде
предоставена възможността по чл.187, ал.4 от ЗДДС.
Производствата по чл.186 и 187 от ЗДДС
за налагане на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на
административно наказание за извършено административно нарушение са различни и
се провеждат по предвидената за тях законова регламентация - Определение № 8626
от 04.07.2017 г. по адм. д. № 4677/2017 на Върховния
административен съд.
Съдът приема за недоказани (липсват
каквито и да било доказателства към жалбата) твърдяните
трудно поправими вреди за жалбоподателя
в резултат на налагането на процесната ПАМ.
Дори и да се приеме, че за него ще
настъпят материални вреди поради налагането на процесната
ПАМ, то те не могат да бъдат противопоставени на защитимия обществен интерес в
случая, изразяващ се във формиране на данъчна дисциплина у търговците, която да
осигури регулярност на данъчните
приходи без укриване на доходи.
Във връзка с гореизложеното съдът
намира, че по делото са доказани наличието на предпоставки за допускане на
предварителното изпълнение, поради и което не са налице предпоставките да бъде
отменено/спряно предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане на
административния орган, до приключване на спора относно законосъобразността на
обжалвания акт заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект и
забрана на достъпа до него с влязъл в сила съдебен акт.
По разноските:
При този изход на спора за ответника се
следват претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето
производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8
от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се
отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането
на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Същото следва да бъде присъдено на
ответника предвид изхода на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Петя-Вяра“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Куклен,
ул.“Гергана“ №5, представлявано от управителя Г.М.М.,
чрез адв.М., срещу разпореждане с правно основание
чл.60 от АПК във връзка с чл.188 от ЗДДС за допускане на предварително
изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-938-0026809/17.12.2019 г.,
издадена от Ж.Н.М.-Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Петя-Вяра“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Куклен,
ул.“Гергана“ №5, представлявано от управителя Г.М.М.,
да заплати на ЦУ на НАП - Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, разноски в размер на 100 лева.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: