Решение по дело №10224/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 октомври 2019 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20197060710224
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№179

 

гр. Велико Търново,29.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                         

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:              ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                       ЕВТИМ БАНЕВ                  

 

При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова,  разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10224/2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон  за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Делото е образувано по касационна жалба на П.А.К. в качеството му на управител на ЕЛПАК ЛИЗИНГ ЕООД против Решение № 270/11.6.2019г. постановено по НАХД 802/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2216809 издаден от ОД на МВР В.Търново, с който на П.А.К., за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.2 т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

В касационната жалба се правят  оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2  от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът твърди, че ВТРС не е обсъдил и разгледал всички изложени в жалбата и допълнителната молба възражения ,вследствие на което е достигнал до неправилен извод. Вместо да обсъди изложените възражения съдът бланкетно е посочил, че фактическа обстановка е правилно установена, а посочените в жалбата доводи са неоснователни. Неправилно решаващият съд е приел, че ЕФ отговаря на всички реквизити на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и че не следва да съдържа подпис ,на издателя, а само посочване на териториалната единица. Не са му били връчени нито снимки, от които да установи самоличността на водача, както и че нарушението е извършено от собствено на дружеството МПС. Липсата на снимки представлява съществено процесуално нарушение, доколкото е ограничено правото му на защита поради невъзможността да извърши проверка относно водача на МПС и представи негов документ за правоспособност. По отношение субекта на нарушението съдът също е формирал неправилен извод. Налице е непрецизиране на субекта на нарушението доколкото от текста на ЕФ е видно, че като собственик на МПС е посочен касаторът като управител на ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ ЕООД,а като адрес е посочен този на дружеството. При тези данни не може да се направи извод кой  субект е наказан- дали юридическото или представляващото  го по закон физическо лице. Касае се не за формална непрецизност на електронния фиш, а за порок на съдържанието на същия. Субект на нарушението по чл.182 от ЗДвП може да бъде само конкретно физическо лице. В закона е предвидена възможност да се ангажира отговорността  както  на водач така  и на собственик на МПС чл.188,ал.2 от ЗДвП.Следователно субект на нарушението може да бъде само ФЛ, което не означава, че в случаите когато МПС е собственост на ЮЛ в издадения електронен фиш не следва по ясен и небудещ съмнение начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице.  В обжалвания ЕФ липсва посочване на чл.188, ал.2 от ЗДвП като е записано, че за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП вр. с чл.182, ал.2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, което е допълнително процесуално нарушение, представляващо самостоятелно отменително основание. Административно- наказателното производство е строго формално именно с оглед защитата на нарушителите срещу неправомерни действия от страна на административно- наказващия орган, за да бъде гарантирано правото му на защита. Нарушаването на последното във всички случаи води до порочност на издадения ЕФ, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

В съдебно заседание, касаторът – редовно призован, не се явява и не се представлява.

            Ответникът по касационната жалба, Областна дирекция на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. По отношение реквизитите на електронния фиш съдът е изложил мотиви, които споделя. Отделно от тогова в ЗДвП не съществува задължение на административно- наказващия орган да изпраща снимка на нарушителя, поради което твърдението за нарушено право на защита на касатора в тази връзка не намира законова опора. Липсва и сочената в касационната жалба непрецизност при определяне субект на нарушението в ЕФ. Безспорно в случая е ангажирана отговорността на касатора в качеството му на управител на юридическо лице, което е видно и от съдържанието на самия електронен фиш. В тази връзка не е налице и непрецизно изписване на санкционната разпоредба, както се твърди в жалбата. По изложените съображения счита, че решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото дело е Решение № 270/11.6.2019г. постановено по НАХД 802/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2216809 издаден от ОД на МВР В.Търново, с който на П.А.К., за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.2 т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

 

За да постанови този резултат ВТРС е установил следната фактическа обстановка: на 4.8.2018г. в 19,31 часа на ГП едно римско -3 км.16+ 000бензиноностанция Петрол, посока гр. Плевен е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-:565  МПС л.а. Мерцедес Р 350 ЦДИ Матик с рег. № *** който   при ограничение на скоростта от 60 км/ ч за извън населено място, въведено с пътен знак В- 26 се е движил със 88 км/ ч , при приспаднат толеранс от 3%. Електронния фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение след проверка на направени записи от системата извършена на 14.8.2018г. според приложения протокол.  По- късно е установено , че посочения автомобил е собственост на Елпак – лизинг ЕООД с управител касатора. Видно от удостоверение от 24.2.2010г. мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип , вписан под № 4835 в регистър на одобрените за използване типове средства за измерване със  срок на валидност до 24.2.2020г. От приложения протокол № 3-6-18 съдът е установил, че на 6.7.2018г. е извършена периодична проверка на мобилната система за видеоконтрол, съответно използването й на 4.8.2018г. на посочения пътен участък е удостоверено с протокол рег. № 352р-11623 от 6.8.2018г. приложен по делото.

При  така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този на когото е предоставено МПС отговаря за извършеното с него нарушение, а съгласно чл.188, ал.2 от същия закон ,когато нарушението е извършено от МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето , посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. След като в конкретния казус собственик на автомобила е ЮЛ, правилно е била ангажирана административно- наказателната отговорност на неговия управител.

Съдът е констатирал, че не са изтекли сроковете по чл. 34,ал. 3 от ЗАНН, като е спазен и тримесечния срок за издаване на електронен фиш от датата на извършване на нарушението .

ВТРС е преценил, че от формална страна ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити;Намерил е, че е налице правилна материална квалификация на деянието след като се касае за нарушение на ограничението за срокост на движение в извън населено място, което попада в предметния обхват на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Ограничението от 60 км/ ч е въведено със съответния пътен знак В-26, като движението е била на ГП посока гр. Плевен. Автомобилът е бил заснет точна на посочения км, като нарушението е констатирано в рамките на обхвата на радарната мобилна установка. Съдът е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 165, ал2, т. 6 от ЗДвП е дадена възможност за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да се използват технически средства и системи. Изрично в чл. 189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките изготвени с технически средства и системи, поради което приложената по делото такава е достатъчна за доказване на извършеното нарушение. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.2.2014г. по т.д. 1/2013г. на ОСК в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП  изрично са посочени условията, които следва да са налице , за да се издаде ЕФ като издаването му е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства с предварителни обозрачения на съществуването им, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване на съответен контролен орган. В останалите случаи съответно при т.нар. мобилни камери този ред е неприложим, а следва да се използва общия ред за съставян ена АУАН и издаване на НП. Изменението на чл. 189, ал. 4  във вр. с § 65 от ЗДвП допуска възможност за заснемане на нарушението  с автоматизирано техническо средство или система ,предварително обозначени съгласно чл.165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП и функциониращи автоматично С новата редакция изм. ДВ бр. 54 от 5.7.2017г.отпада изискването за предварително оповестяване и обозначаване на местата, където се извършва контрол за скорост, за което е отменена и  разпоредбата на чл.165, ал.2 т. 8 от ЗДвп. Тази законова разпоредба има действие занапред от 10.7.2017г. След посочените изменения е отпаднало действието на ТР  по ТД 1/ 2013г. Дадената легална дефиниция по §65 от ЗДвП дава възможност същите да бъдат стационарни и мобилни. Съгласно представения протокол мобилната система е била съответно сертифицирана. За установяване на обективната истина и гарантиране правата на гражданите е предвиден текст, според който към административната преписка, която се изпраща в съда освен доказателствата в подкрепа на издадения електронен фиш се предоставя и информация за участъка от пътя, с описани ена мястото и координати, действащото ограничени на скоростта по чл. 21 от ЗДвП , посоката на движение на автомобила ,схема на разположение на автоматизираното техническо средство , неговия вид, дата на последна метрологична проверка. Съдът е намерил, че в конкретния случай по отношение на нарушението не може да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, дококото се касае за типично нарушение на ЗДвП. Съдът е намерил, че наложеното наказание е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение.

 

Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

 

Законът за движението по пътищата съдържа законова презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителя на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В тази връзка, както се посочи по- горе касаторът  не предоставя данни за друго лице, което е управлявало автомобила при заснемане на нарушението, поради което и не може да се приеме, че приложение намира процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно правилно е била ангажирана неговата административна отговорност в качеството му на управител на собственика на автомобила, при липса на подадена декларация, че друго лице е било водач на МПС към датата на нарушението. Неоснователно е възражението,че липсва прецизност относно субекта на нарушението. Изрично в ЕФ е посочено, че се ангажира отговорността на касатора в качеството му на управител на дружеството, собственик на МПС на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл разсъжденията в касационната жалба досежно субекта на нарушението, че това може да бъде само физическо лице са верни, като липсва твърдяната неяснота поради неправилно посочване на адреса на лицето. В тази насока настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на ВТРС досежно субекта на нарушение и не намира за нужно да ги преповтаря.

 Не е налице съществено процесуално нарушение , изразяващо се в ограничение на правото му на защита, поради невръчване на изготвените разпечатки, тъй като такава процедура в закона не е разписана. Освен това касаторът е имал възможност да подаде декларация , че автомобилът е управляван от друго лице и приложи неговото свидетелство за правоуправление дори след издаване на ЕФ, в която хипотеза би се отменил обжалвания такъв и би се издал нов на водача на МПС.

 

Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на ВТРС относно реквизитите на ЕФ. По силата на чл. .189, ал.11, ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Правилно ВТРС е приел, че горепосочените реквизити, са налице в издадения електронен фиш и доколкото разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбата на чл.57 от ЗАНН.

Не е налице и последното касационно оплакване, че не е изписана санкционната норма в издадения ЕФ, поради което също е нарушено правото му на защита. Зрично е посочена нормата на чл.188, ал.2 , т.3 от ЗДвП която визира отговорността на управител на собственика на МПС, какъвто безспорно се явява касаторът. Посочена и и основната санкционна норма на чл. 189, ал. 4 , както и нарушената материална норма чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21 ,ал.1 от ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 270/11.6.2019г. постановено по НАХД 802/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2216809 издаден от ОД на МВР В.Търново, с който на П.А.К., за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.2 т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

                                                                      

           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:              1.

 

2.