О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 25.07.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав
На 25 юли
2018 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2559 по описа
за 2018 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се назначи съдебно-техническа
експертиза, която след като извърши необходимите проверки да отговори на
въпросите поставени в отговора на ИМ.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Н.П.Б. твърди
в исковата си молба, че е собственик на имот, находящ се в гр. Стара Загора,
ул. „Радецки” 30, ап. 48 и като такъв е клиент на ответното дружество „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД.
Преди няколко
дни ищецът получил от ответното дружество писмо изх. № 6673876-1 от 11.05.2018
г., с което уведомявали абоната, че при проверка на меренето на електрическа
енергия, извършена на 25.04.2017 г. на обект с ИТН 2050207 в гр. Стара Загора,
ул. „Радецки” 30, ап.48 на клиент с клиентски № ********** от служители на
Електроразпределение Юг било констатирано, че електромерът не отчитал за което
бил съставен Констативен протокол № 350815/25.04.2017 г. Това се дължало на
осъществен достъп до вътрешността на електромера. В писмото било записано също,
че на основание чл.48 /2/ и чл.51/1/ от Правилата за измерване на количествата
ел.енергия за Краен снабдител и доставчик от последна инстанция сметката за
ел.енергия на абоната ще била коригирана за периода от 03.03. 2017 г. до 25.04.2017
г. за 53 дни. Твърди, че допълнително била начислена сума, вследствие
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата
ел.енергия на стойност 336,06 лв.
Ищецът
стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към
ответното дружество. Б. не бил манипулирал електромера си, нито знаел за
извършване на подобно действие от друго лице.
Към момента ищецът
не бил заплатил така начислената на дружеството сума в размер на 336,06 лв.
Счита, че допълнително начислената сума за ел.енергия на Б. била не дължима към
ответното дружество.
На първо място
ищецът не присъствал на извършената проверка на СТИ, не бил уведомен за нея и
електромерът отчитащ ел.енергията доставяна до абоната се намирал в заключено
електромерно табло, извън неговия имот.
В приложения
към писмото до ищеца Констативен протокол № 350815/25.04.2017 г. било посочено,
че при смяната на електромера били присъствали двама свидетели, неидентифицирани.
Също така, че електромерът бил демонтиран за лабораторна проверка. Протокол от
БИМ не бил приложен към писмото, нито бил цитиран в него.
Твърди, че
допълнително начислената електрическа енергия на ищеца била начислена от
ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и
Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС. както и при неспазване на установените с
ПИККЕ правила.
С Решение №
1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I
колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от протоколно решение №
147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. са отменени изцяло, с
изключение единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Решението е обнародвано в
ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г.и е в сила от 14.02.2017 г.
От това следва,
че след като проверката била извършена след 14.02.2017 г., какъвто бил
настоящия случай, то тя била извършена въз основа на отменени правни норми,
което пък от своя страна било самостоятелно основание да се приеме, че
извършената корекция на сметката на абоната е лишена от основание.
В приложения
към писмото до ищеца Констативен протокол № 350815/25.04.2017 г. като основание
за извършване на проверката били посочени разпоредбите на чл.42 и 44 от ПИКЕЕ,
които към датата на извършването и вече били отменени.
Твърди, че видно
от мотивите на Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016
г. от петчленен състав I колегия на ВАС, единствената причина ПИКЕЕ да не са
отменени изцяло била оттегляне на оспорването в частта му касаеща тези четири
разпоредби от страна на дружеството -жалбоподател и настоящ въззивник. С
решението си петчленния състав на ВАС приема, че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР
била допуснала нарушения в административно производствената процедура при
приемането на правилата. Те се изразявали в нарушение на императивни правни
норми, а именно чл. 77 АПК и чл.26, ат.2 и чл.28, ал.З от ЗНА. Според решаващия
съдебен състав допуснатите при приемането на ПИКЕЕ нарушения били от
категорията на съществените, т.к, посочените разпоредби се явявали гаранция за
формиране на волята на съответния приемащ нормативния административен акт
орган, при съобразяване на основните принципи на чл.4. чл.8 и чл.12 АПК – за
законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност и тези по чл.26,
ал.1 ЗНА.
Твърди, че
ПИКЕЕ на които се позовавал ответното дружество, за да обоснове корекцията на
сметка за стар период били изцяло незаконосъобразни.
С решение №
2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. като
незаконосъобразни били отменени и разпоредбите на чл.48,49,50,51 от ПИКЕЕ. Понастоящем
решението на ВАС не било влязло в сила, но в мотивната му част се съдържали достатъчно
доводи за извършени нарушения на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2 от ЗНА при приемане
на процесиите ПИКЕЕ.
Предвид разпоредбите
на ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в гражданския
процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия е да установи периода на
грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на
потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без
да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното
изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период
позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от
потребителя електрическа енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите
при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството
– монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на
електрическата енергия. В настоящия случай не ставало ясно как точно ответникът
формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната и какъв точно бил този
период, липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които бил определен
периодът за корекция и липсвали документи, обосноваващи тази корекция.
Твърди, че от
представените доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновно
поведение от страна на ищеца, от които да са настъпили вреди на дружеството – ответник
и тези вреди да били в причинна връзка именно с виновното действие или
бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера
от страна на ищеца не били извършвани. Електромерът се намирал извън неговия имот
и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД нямал
физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при
отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били
причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които
използвали средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им
изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския
институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка,
така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и
контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ – изправност
от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като
последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му
за минал период. СТИ са собственост на ответника и като такива задължението за
поддържането им в техническата изправност принадлежи именно на
електроснабдителното дружество.
Счита, че
липсвало каквото и да било законово основание за извършената корекционна
процедура.
По въпроса за
правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките
на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2,
т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013
г., при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените Общи
условия, било налице трайна съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 111/17.07.2015 г. по т, д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било
въведено законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал. 2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т.е. само при
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че
имал основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена
електроенергия. Законодателят вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199,
ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвожда до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагали действащите доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ
административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не
намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от
17.07.2012 г. било предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не било
предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба
Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на
последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за
това. Ищецът твърди, че следва да се приеме, че не бил осъществен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригирал сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят
не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия, чието съдържание да отговаряло на изискванията в посочената
норма, доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
Тази теза се
преповтаряла и в новопостановеното решение № 2315 от 21.02.2018 г. постановено
от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 336,06 лв. /триста
тридесет и шест лева и шест стотинки/, представляваща сума за допълнително
начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия на обект с ИТН 2050207 в
гр. Стара Загора, ул. „Радецки” 30, ап.48 на клиент с клиентски № ********** за
периода от 03.03.2017 г. до 25.04.2017 г.
Претендира за
разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в законоустановения срок представя писмен
отговор, с който счита предявения иск за процесуално допустим, но
неоснователен.
Твърди, че на
25.04.2017 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг)
извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената електрическа
енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на
мрежовия оператор, които били демонтирали електромера и го поставили в безшевна
торба с пломба за еднократна употреба с № 475635, с цел същият да бил изпратен
за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на
демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно
замерване с еталонен уред било установено, че измервал електрическата енергия с
грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол).
За тези действия, извършилите проверката лица били съставили Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
350815/25.04.2017 г. (Констативния протокол). Въпреки положените усилия от
страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства на
проверката, същият не е бил открит, ето защо тя е била извършена в присъствието
на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа. Същите тези лица били подписали и Констативния протокол.
Процесният
електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като в заключението на
лабораторията е констатирано е т.5., че при отварянето на електромера било
констатирано, че бил осъществен достъп до вътрешността на електромера. Посочва
се, че куплунг Х8 бил полуизваден, а куплунг Х17 не осъществява добър контакт с
платката. Електромерът не съответствал на метрологичните характеристики, на
изискванията за точност при измерване на електрическа енергия и на техническите
изисквания. За проверката от БИМ бил изготвен Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 1162/07.11.2017 г.
С оглед на
описаното по-горе и като е установено, че били налице предпоставките, описани в
чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на
инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително
количество електрическа енергия на клиента в размер от 2314 kWh, като дължимата
сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението
за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била
336,06 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 43
дни, като първата дата – 03.03.2017 г.-началото на корекционния период била
датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият
до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата
на проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била
датата на извършената техническа проверка – 25.04.2017 г. (вж. чл.48, ал.1
ПИКЕЕ).
ЕР Юг
предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната
фактура № **********/11.05.2018 г. (вж. чл. 51. ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително
начислената сума. вследствие на установеното непълно измерване на електрическа
енергия и с писмо с изх. № 6673876-1/11.05.2018 г. изпратило на адреса на му
кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Видно от
представените към исковата молба доказателства, писмото било получено от ищеца.
Ответното дружество представя обратна разписка, от която било видно, че писмото
е получено лично от ищеца лично на 17.05.2018 г.
В изпратеното
до ищеца уведомително писмо била допусната техническа грешка, като неправилно било
посочено, че корекцията се извършвала на основание на Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
350815/25.04.2017 г. Посоченото обстоятелство отговаря на истината, извършената
корекция била в резултат на констатациите на БИЛ и е на основание Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №
1162/07.11.2017 г.
КЕВР имало
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентирали условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или нетоно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно
на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г), като раздел IX
от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В
конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във
връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че„.. в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата но
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни",
тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична
експертиза не може да бъде установен точният процент на грешка, формулата,
която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в
чл. 48, ал. 1,б .”б” ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерва¬не при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване”.
Стойността на
дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се е чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно
гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на
сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл.
290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г.,
докладчик съдията Емилия Василева).
Счита за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил
това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него,
установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на съставя на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Въпросът кой бил конкретният
извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които
регламентирали преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат
изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно
поведение на крайния клиент, точно обратното- единственото условие за
упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е
да бъде установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава
корекция. Във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажирала отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.
Този въпрос бил
разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите
на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал възможност на
крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в
случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване,
като при подобен род корекции не следвало да се доказвало виновно поведение на
клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж.
Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о..
Решение № 166 от 1 1.05 2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о,
Решение N2115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156 / 2016 г. на
ВКС, ТК, II т.о. и др.)
ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № оу-13/10.05.2008 г.
(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на
базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен
снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани
с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия3.
В чл. 28, ал.2
от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал
клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в
цялост разпоредбата има следното съдържание:
„Чл.28. (1) ЕВН
ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира
сметките на Клиента за изминал период.
(2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя
справка за дължимите суми и в 7
(седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане.”
Според ответното
дружество не можело да се сподели разбирането на този съд, че спазването на
изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т 6 ЗЕ), може
да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на
17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително
поставя изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение
на крайните снабдители да променят общи¬те си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че както отбелязахме
по-горе, такъв ред е предвиден.
Тълкуването на
ответното дружество се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 24 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на
Североизточна България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017
г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г„ II т. о., ТК). Тук следва да се отбележи, че
ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД4 били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г.
на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г„ като
дословно чл. 24 има следното съдържание:
„Чл.24. (1)
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД вьз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"
АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира
сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период.
(2) В случаите по ал.1 „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане.”
При сравнение
на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е. няма
особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприема
диаметралнопротивоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители
следвало да изменят общите си условия.
Моли съда да
отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК. Безспорен по
делото е фактът, че ищецът е абонат на ответното дружество. Ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” АД не оспорва фактическите твърдения, посочени в
исковата молба. Излага доводи, че оспорваната сума е основателно начислена и
дължима. Ответникът следва да установи твърденията, че е установено
манипулиране на средството за търговско измерване и че е спазена процедурата, предвидена в общите
условия за съставяне на констативен протокол, демонтаж на електромера и
извършване на експертиза за неговата годност, както и, че оспорваната сума е
начислена основателно.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: писмо изх. № 6673876-1 от 11.05.2018 г.,
констативен протокол № 350815/25.04.2017 г., фактура № ********** от 11.05.2018
г., констативен протокол № 1162 от 07.11.2017 г., справка за коригиране на
сметката за електроенергия към констативен протокол № 1162 от 07.11.2017 г.,
обратна разписка.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ, който след като се запознае с материалите по
делото и извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи
заключение, като отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 200 лева, който следва да се
заплати от ответника в едноседмичен срок от връчване на настоящото
определение.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адвокат И.П.
и пълномощно на юриск.Светлана Димитрова.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да
се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат
право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице
предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 11.09.2018г. от 10.00ч. за която дата да се
призоват страните и вещото лице след внасяне на депозита.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: