РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Добрич, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230200821 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й.Я.Т. ЕГН ********** от с. С. срещу НП №
21–0851-001064 от 28.06.2021 г., издадено от Началника на Сектор „ПП” към
ОД на МВР – гр. Добрич, в частта, с която на жалбоподателя за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено в обжалваната част или да бъде намалено на минимума наложеното
наказание.
Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 12.06.2021 г. жалбоподателят Й.А. управлявал МПС – т. а. марка
„***“ с рег. № *** в гр. Д.. Около 10,25 ч. се намирал в двора на пункт за
изкупуване на вторични суровини по ул. „***“, когато разминавайки се с друг
автомобил – т. а. „***“ с ДК № ***, не оставил достатъчно странично
разстояние и го ударил с предната си дясна част.
1
Въпреки съприкосновението между двата автомобила, водачът А. не
спрял управлявания от него микробус и продължил пътя си.
На място по получен сигнал за ПТП пристигнали св. М. Г. Г. и св. Г. К.
М., на които собственикът на ударения микробус - св. С.И.К.., разказала
подробно какво се е случило. С. К. посочила регистрационния номер на МПС,
управлявано от А. и същият бил установен, от него били снети обяснения по
случая. За настъпилото ПТП бил изготвен протокол, в който били подробно
описани участниците в ПТП, предприетите маневри от тях и настъпилите
щети по МПС.
В хода на производството бяха изискани записи от камера, находяща се
в двора на пункта за изкупуване на цветни метали, но видно от получения
отговор, същите се съхранявали 30 дни и към момента били унищожени.
При така установената обстановка св. Г. образувал срещу
жалбоподателя административно-наказателно производство, като в
присъствието на св. Б. съставил АУАН сер. GA № 438715, в който словесно
изписал констатираното административно нарушение в хода на проверката, а
именно – „на 12.06.2021 г. около 10.25 ч. в гр. Д. по ул. „...“ № ... в двора на
пункт за изкупуване на вторични суровини управлява т. а. марка „***” с рег.
№ ***, като при разминаване от лявата страна с паркирания т. а. марка „***”
с рег. № *** не оставя достатъчно странично разстояние и го блъска с
предната си дясна част, с което допуска ПТП с материални щети по двата
автомобила. Водачът не остава на място да установи последиците от ПТП.” и
квалифицирал описаното като нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Така съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал, а в графа „възражения” било отбелязано, че няма такива.
В законоустановения тридневен срок нарушителят не е депозирал
писмени възражения срещу съставения на АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 28.06.2021 г. било издадено и
процесното НП № 21-0851-001064 от Началника на Сектор „ПП” при ОД на
МВР гр. Добрич, в обстоятелствената част на което административно-
наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и
квалифицирал нарушенията по следния начин – „1) не осигурява достатъчно
странично разстояние при разминаване. ПТП, с което виновно е нарушил чл.
44, ал. 1 от ЗДвП; 2) Не спира и не установява последиците от ПТП”, с което
виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП”.
За първото описано нарушение АНО на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер
на 200 лв., а за второто – на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наложил
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца.
На 09.07.2021 г. наказателното постановление било връчено на
2
жалбоподателя, който на 13.07.2021 г. депозирал пред АНО жалба срещу НП
в частта, с която за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
По жалбата било образувано и настоящото производство.
Така описаната фактическа се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното
производство, приобщени по надлежния ред. Съдът кредитира изцяло
показанията на св. Г. и на св. М. като обективни, последователни и
непротиворечащи на останалите доказателства приобщени по надлежния ред.
Показанията на двамата полицейски служители кореспондират с
приобщените по надлежния ред писмени доказателства, както и на
показанията на св. С.К., която макар да е участник в ПТП, е изложила
правдиво и обективно своите възприятия, които кореспондират с останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички
приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да
издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по
Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на
съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от
секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството
на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по Закона за
движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че
актосъставителят е именно младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - Добрич.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на един
свидетел и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил,
че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е
депозирал писмени възражения по акта. Видно от приложения по делото
АУАН, нарушителят е подписал акта, който му е бил връчен по надлежния
ред.
3
Настоящият съдебен състав приема, че обстоятелството, че АУАН е
съставен в присъствието само на един свидетел, не прави същия
незаконосъобразен само на това основание и това е така, тъй като това по
никакъв начин не ограничава правото на защита на нарушителя, нито пък
препятства съда да разбере, за какво нарушение е наказан същия,
включително и за всички обективни и субективни признаци на нарушението.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В настоящия
случай правата на наказаното лице не са били нарушени, доколкото същият е
имал възможност да изложи възраженията си по АУАН своевременно,
възползвал се е от правото си на отказ да подпише акта, след което е получил
копие от същия по надлежния ред и в срока по чл. 44 от ЗАНН е депозирал
своите писмени възражения. Не на последно място е реализирал в пълна
степен правото си на защита, депозирайки жалбата срещу НП, инициирала
настоящото производство. Освен това следва да се има предвид, че
Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът,
дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се
решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен.
Следва да се отбележи също, че преди да състави АУАН
актосъставителят е изяснил фактическата обстановка на извършеното
пътнотранспортно произшествие, снемайки устни обяснения от
жалбоподателя по настоящото дело и от свидетеля К., изготвяйки Протокол за
ПТП, който се явява и официален документ, удостоверяващ механизма,
участниците и причинените щети по двата автомобила в резултат на
настъпилото ПТП.
Ето защо съдът намира, че констатираното нарушение не е от
категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на
проверявания акт.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния
състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
4
връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
Тъй като жалбоподателят макар да е санкциониран за две нарушения,
той с жалбата и процесуалният му представител по съществото да делото
молят съда да отмени наложеното наказание за нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП или същото да бъде намалено до предвидения в закона минимум.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът съобрази
следното:
В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
Видно от събраните по делото доказателства – гласни и писмени,
жалбоподателят А. безспорно е участник в ПТП и не е изпълнил
задължението си да спре и да установи какви са последиците от него, а е
напуснал мястото на ПТП. В подкрепа на този правен извод се явяват
показанията на св. К., които са логично подредени и вътрешно
безпротиворечиви, както и в унисон с показанията на свидетелите Г. и М.. В
този смисъл съдът приема, че макар С.К. да е участник в ПТП, то показанията
й, доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал, са
обективни и правдиви и като такива съдът ги кредитира изцяло. Отделно от
това самият жалбоподател чрез процесуалния си представител в жалбата и по
съществото на делото не отрича описаните в АУАН и НП обстоятелства.
Ето защо съдът приема, че в хода на производството се установява по
безспорен и категоричен начин, че А. е извършил вменено му нарушение и
правилно актосъставителят и административно-наказващият орган правилно
са приложили материалния закон, като са квалифицирали допуснатото от
жалбоподателя нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Относно наложеното наказание:
Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП гласи: „Наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 5. наруши задълженията си като участник
в пътнотранспортно произшествие;”
Административно-наказващият орган е определил размера на глобата на
максимума от законоустановения размер, а именно 200 лв. и към средния
размер за наказанието лишаване от право да управлява МПС - три месеца, без
обаче да посочи аргументи по какви причини е определил тези размери на
двата вида наказания. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава
наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието
за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и
5
отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са те
конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен
размерът на наказанието глоба.
Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви
кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанията в размер,
по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанията не съответстват
на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното НП в частта
на наложените наказания за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 НК, като
намали размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на
минимума, предвиден в закона, а именно – 50 лева, както и да намали до
минимума размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС на един месец.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално
правна норма обществени отношения, свързани с опазване сигурността на
обществения ред чрез спазване правилата за движение по пътищата и
стриктно изпълнение указанията на контролните органи в тази насока.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21–0851-001064 от 28.06.2021 г., издадено от
Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр. Добрич, в частта, с която на
жалбоподателя за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,
като НАМАЛЯВА размера на наложените административни наказания глоба
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС на един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6