Решение по дело №93/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение № 82/20.07.2012г., постановено по гр.д. № 483/2011г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Т. М. Д. от гр. Х.против Ю. М. Г.и А. А. Г., и двамата от С., О. иск с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м по документ за собственост, 67 кв.м. по геодезическо заснемане, състоящасе от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот № 0.292 по КВС на С., О., ЕКАТТЕ *, попадащв урбанизираната територия на С., целият с площ 600 кв.м по документ за собственост, 811кв.ýпо геодезическо заснемане, при граници на имота: изток - НУПИ на А.А.Л., запад - нива на А.М., север - пасище, мера на А.А.Л. и юг - път на Община Д. иответниците да бъдат осъдени да й предадат владението върху описания имот, като неоснователен. С решението съдът осъдил Т. М. Д. от Г. да заплати на Ю. М. Г. и А. А. Г., и двамата от с. Я., общ. Д. сумата в размер на 1 300 лв., представляваща деловодни разноски.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Т. М. Д. от гр. Х. чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Ищцата доказала, че придобила собствеността върху описания недвижим имот чрез дарение от родителите си, за което бил съставен надлежен нотариален акт. Същата доказателствена стойност по процесния спор съдържал и представеният по делото нот. акт № 163, т. I, 478/1997г.на нотариуса при РС -Момчилград, с който, дарителите, родители на ищцата, придобили собствеността върху имота от продавача М.Х.Ю.. Последният придобил собствеността върху процесния имот съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.1997г. на съдия-изпълнителя при РС -Момчилград, след като същият бил изнесен на публична продан. Това постановление не било обжалвано и влязло в законна сила. По делото бил представен изпълнителният лист, въз основа на който било образувано изпълнителното дело. Представените писмени доказателства не страдали от пороци и били съставени съгласно изискванията на закона за форма и съдържание. В хода на делото тези документи не били оспорени от ответниците и безспорно установили собствеността на ищцата върху процесния недвижим имот. В мотивите си към решението съдът не обсъдил тези писмени доказателства, с което допуснал необоснованост на правните си изводи. Неправилен бил и изводът на съда, че след възлагането на имота от съдия-изпълнителя, не бил извършен въвод във владение на купувача, поради което ответниците продължили да владеят имота и след извършената покупко-продажба през 1997г. до 2007г., през което време изтекла придобивната давност в полза на ответниците. С посоченото възлагане на имота на купувача М.Ю., същият придобил собствеността и не било необходимо да се извърши въвод във владение. А и по делото нямало данни, че имотът към момента на възлагането бил във владение на ответниците или на трети лица. Категорични външни изявления на ищцата и демонстриране на собствености владение върху процесния имот бил и съставеният констативен нотариален акт № 181, д. № 381/10.08.201,г., отнасящ се за собственост върху част от дворното място. Този документ съдът също не обсъдил в мотивите си. На следващо място, фактът, че имотът се владее от ответниците, не бил спорен. Ищцата следвало да докаже, че го владеят без основание.Момчилградският районен съд в мотивите си направил извод, че ответниците са упражнявали трайно фактическа власт върху имота в продължение на 10 година, в периода от 1997г. до 2007 г. Съдът приел, че същите посещавали имота и оставали в него, като преди около 6-7 години започнали и видими ремонти и смени на керемидите на покрива, изградили подпорни стени, поставили ограда на двора и заключили входната врата, като липсвали данни и действия да били смущавани от трети лица. В подкрепа на този си извод, съдът констатирал, че ответниците представили доказателства за задграничните си пътувания, от които се установявало, че ответникът Ю. Г. имал регистрирани две излизания от България, на през 2000 г. и през 2011г., а ответницата А. Г. две влизания, през 2000г. и 2011г. Съдържанието на тези документи опровергавали извода на съда, че ответниците са упражнявали трайна фаÛтическа власт 10 години. Отчетените пътувания на сина на ответниците били от своя страна неотносими към спора. В мотивите си към решението съдът приел, че ответниците заплащали данъци за имота. Този извод не се подкрепял от представените в това отношение писмени доказателства- три приходни квитанции за платен данък недвижими имоти, а именно квитанции № 326 и № 327 от 04.03.2010г. и квитанция № 2496/18.04.2011г.Нямало доказателства, че ответниците са заплащали следващите се данъци след 1997г. до заплатените данъци по посочените квитанция. Още повече през 1997 и 2010г. били извършени разпореждания с имота, при които прехвърлителите били представяли пред нотариуса удостоверения за данъчната оценка на имота по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, с които не можели да се снабдят, ако имота се водел на партидата на други собственици. Неправилно от съда били оценени гласните доказателства по делото, като направил неправилен извод, че след извършената покупко - продажба на имота през 1997г., ответниците продължили да владеят имота и придобивната давност била в тяхна полза. По изложените съображения жалбодателят чрез пълномощника си моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно, вместо което да постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и да присъди на ищцата направените разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, въззивникът Т. М. Д. чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Ответниците по въззивната жалба Ю. М. Г.и А. А. Г. чрез представителите си по пълномощие в съдебно заседание, оспорват същата като неоснователна. Излагат съображения. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Съображенията на съда са следните: Пред първоинстанционния съд e предявен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищцата Т. М. Д. твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м по документ за собственост, 67 кв.м по геодезическо заснемане, състоящасе от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот № 0.292 по КВС на С., О., ЕКАТТЕ *, попадащв урбанизираната територия на С., целият с площ 600 кв.м по документ за собственост, 811кв.мпо геодезическо заснемане, при граници на имота: изток - НУПИ на А.А.Л., запад - нива на А.М., север - пасище, мера на А.А.Л. и юг - път на Община Д.. Собствеността придобила чрез дарение от родителите си, за което бил съставен нот. акт №, т.І, рег. № 1920, нот.д. № 106/2010г. на нотариус Д.Калканова, рег. № 584 на Нотариалната камара, действащ в съдебен район гр. Момчилград. През м.юни 2011г. на родителите й било съобщено, че ответниците Ю. Г. и съпругата му А. Г. са се настанили в имота, заживяли в него, като направили ремонт и оградили дворното място. По описания начин ответниците осъществили фактическа власт върху имота, твърдяли, че са негови собственици и отказвали да го освободят.

Във връзка с твърденията в исковата молба, от фактическа страна по делото се установява следното: с постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.1997г. на съдебния изпълнител при РС-Момчилград за извършена публична продан от 12.05.1997г. до 12.06.1997г на недвижим имот, принадлежащ на Ю. М. Г. от гр. Смолян, по изп.д. № 322/1994 г. по описа на СИС при Районен съд-Момчилг­ад, на обявения за купувач- наддавача М.Х.Ю. от гр. Д., е възложен следния недвижим имот: дворно място от 600 кв.м, заедно с жилищна сграда на два етажа и таван със застроена площ от 72 кв.м, находящ се в С., общ. Д., за сумата от 600 000 лева. Посочено в постановлението е, че купувачът е внесъл по сметка на съдебния изпълнител общо сумата от 600 000лв. Отразено е, че постановлението е влязло в сила на 27 /месец и година не се четат/. Видно от копие от изп.лист от 17.08.1994г., издаден от РС- Смолян в полза на ТБ ”Експресбанк” - Смолян, ЕФ ”Г.91- Ю. М. Г.” гр. С. бил осъден да заплати на банката посочените в изп.лист суми. От отбелязванията на гърба на изпълнителния лист се установява, че са внасяни суми по изп.дело № 322/1994 година, като с три броя вн.б-ки е внесена сумата от 600 000 лв. С нот.акт за продажба на недвижим имот № 163, том І, дело № 478/1997г. на районен съдия при Районен съд-Момчилград, купувачът М.Х.Ю. продал на Н.Б.Д. следния свой собствен недвижим имот: жилищна сграда на два етажа със застроена площ в размер на 72 кв.м, ведно с правото на строеж върху неурегулирано дворно място в С., общ. Д., цялото от 600 кв.м, при посочени граници, за сумата от 419 841.00 лв. С нот. акт за дарение №, том І, рег. № 1920, дело № 106/2010г. на нот. Д.Калканова, рег. № 584 на Нотариалната камара, действащ в съдебен район гр.Момчилград, М.С.Д. и съпругата му Н.Б.Д. дарили на дъщеря си Т. М. Д. следния свой недвижим имот, придобит по време на брака, в режим на съпружеска общност: двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м по документ за собственост, 67 кв.м по геодезическо заснемане, състоящасе от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот № 0.292 по КВС на С., О., ЕКАТТЕ *, попадащв урбанизираната територия на С., целият с площ 600 кв.м по документ за собственост, 811 кв.мпо геодезическо заснемане, при граници на имота: изток - НУПИ на А.А.Л., запад - нива на А.М., север - пасище, мера на А.А.Л. и юг - път на Община Д.. Обстоятелството, че продавачите са съпрузи от 16.09.1984г. се установява с копие от удостоверение за граждански брак, изд. от Община Х.. С нот.акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение /констативен/ №, том ІІ, рег. № 2128, дело № 381/2011г. на нот. Г.Григоров, рег. № 459 на Нотариалната камара, действащ в съдебен район гр. Момчилград, М.С.Д. и съпругата му Н.Б.Д. били признати за собственици по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, попадащв урбанизираната територия на С., общ. Д., ЕККАТТЕ *, целият с площ 811 кв.мпо геодезическо заснемане, при граници на имота: изток - НУПИ на А.А.Л., запад - нива на А.М., север - пасище, мера на А.А.Л. и юг - път на Община Д..

Установява се по делото, че с нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 5, т.І, дело № 15/1990г. на районен съдия при РС-Момчилград, ответникът Ю. М. Г. бил признат за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, намиращ се в чертите на С. и представляващ: дворно място, неурегулирано, 600 кв.м, заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа с таван, със застроена площ от 72 кв. м и описани граници.

Не се спори по делото, а и от представеното по делото геодезическо заснемане на неурегулиран поземлен имот с приложени към него техническо описание, скица-извадка, ръчна скица, координатен регистър и пр. става ясно, че предмет на придобиване и прехвърляне в описаните по –горе нот. актове е един и същи недвижим имот, а именно процесният такъв. Спорът се свежда до установяване собствеността върху жилищната сграда, предмет на иска, респ. осъществяваното владение от ответниците на същата, което също не е спорно обстоятелство, на правно основание или без наличието на такова.

За да се даде отговор на тези въпроси, от значение са и следните изяснени по делото фактически обстоятелства: ищцата Т. М. Д. претендира собственост върху процесната сградÓ на основание дарение от родителите си. Последните, от своя страна, по време на брака си, са закупили процесната сграда от лицето М.Х.Ю. – обявен за купувач при проведената публична продан на имота по изп.д. № 322/1994г. по описа на СИС при РС-Момчилград, съответно е лицето, на което с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.1997г., съдебният изпълнител е възложил имота. От обсъдените по-горе доказателства се установява и обстоятелството, че посоченото изп.дело е образувано по изп.лист, изд. срещу отв. Ю. Г. в качеството му на едноличен търговец за парично вземане на банка. За да се отговори на въпроса дали ищцата е придобила имота от собственици следва да се направи анализ на фактите в обратен порядък, т.е дали публичната продан е прехвърлила собственост, съответно праводателите на ищцата са придобили имота от собственик. В тази връзка, следва да се посочи, че публичната продан на недвижим имот по реда на чл. 496, ал.2 ГПК /чл. 384, ал.2 ГПК отм./ е едностранен властнически акт на изрично натоварен за това орган, но тя може да прехвърли правото на собственост върху недвижим имот само ако длъжникът е собственик. Затова е деривативен способ за придобиване правото на собственост. Че към момента на извършване на публичната продан- 1997г. - длъжникът Ю. Г. е бил собственик на продадения имот се установява от описания по-горе нот. акт за собственост по давностно владение и наследство №5/15.02.1990г. на районен съдия при РС - Момчилград. Съответно, при публична продан, правото на собственост се придобива от деня на постановлението за възлагане дори то да е било обжалвано, което съответства на нормата на чл. 496, ал.2 ГПК. Собствеността не се придобива от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане, а от постановяването му, за да се запазят правата на купувача, защото в противен случай в периода на постановяване на възлагане до влизане в сила на възлагането, ще може длъжникът да плати на кредитора и това би било основание на прекратяване на изп. производство преди купувачът да е придобил права въпреки, че надлежно е платил. /Р 365/22.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 17/2012г., І г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. С други думи, с оглед извършеното плащане от страна на обявения за купувач наддавач М.Х., отразено надлежно в постановлението за възлагане и изп.лист, с възлагането на недвижимия имот с постановлението от 13.06.1997г., от тази дата същият е придобил собствеността върху продадения имот: жилищната сграда и дворното място. Съответно, майката на ищцата по време на брака й с М.С.Д. /съответно баща на последната/ е придобила собствеността на имота /на това, което й е било продадено - къщата/ чрез възмездна сделка, годно да я направи собственик. Впоследствие, родителите – собственици са дарили жилищната сграда на своята дъщеря и същата е придобила собствеността на това основание. С други думи, с възлагането на имота на 13.06.1997г., собственик на имота е станал М.Х., а предишният собственик Ю. Г. е изгубил собствеността върху дворното място и жилищната сграда, а през 2010г. ищцата е придобила собствеността върху жилищната сграда от предишните й собственици- нейните родители, в обема на собствеността такава, каквато са я закупили от собственика М.Х..

Предвид този извод на съда следва да бъдат обсъдени доводите и възраженията на ответниците, че същите никога не са изгубвали собствеността върху имота- жилищната сграда и дворното място; че отв. Ю. Г. не знаел за извършената публична продан; че ответниците владеят имота от преди 1997г. и продължават да го владеят и понастоящем. В тази връзка следва да бъдат обсъдени събраните по делото гласни доказателства: така, в показанията си св. Ю.Х. – съседка на процесния имот сочи, че преди около 15 г. М.Д. дошъл в селото. Срещнал се с нея и съпруга й и като съседи им казал, че е купил къщата. Уговорили се със съпруга й да изчисти къщата и двамата да я наглеждат и да я пазят. Дал им ключа от къщата. Уговорили се, че могат да ползват дворното място, като започнали да го засаждат. Така стопанисвали къщата повече от 10 години. През тези години М.Д. идвал да наглежда къщата, когато имал свободно време; свидетелката му давала от зеленчуците, които отглеждала в дворното място; бил идвал и със съпругата и дъщеря си. Преди около две години, дошъл при свидетелката и тя му казала, че ключът за къщата е у нея, но че имотът има нови собственици. Свидетелката сочи още, че съпругът й бил починал вече /това станало през 2008г./, когато Ю. Г. започнал да прави ремонт на къщата. Оттогава повече не била ползвала двора и не била допускана от Ю. Г. там.

Св. М.А.сочи в показанията си, че той и наети от него хора, за което плащал отв. Г., преди 6-7 години направили основен ремонт на къщата, с който я направили годна за живеене, оградили двора. Дотогава никой не живеел в къщата. През времето, когато правели ремонта, Ю. Г. идвал от Турция, но не отсядал в къщата.

Св. С.М. сочи в показанията си, че ремонтът на къщата започнал през 2006-2007г. и понастоящем бил завършен. Свидетелят сочи, че отв. Г. заминал за Турция в началото на 90-те година; през 1991-1992г. сестра му живяла в къщата за няколко месеца. След това в къщата не живял никой. Свидетелят сочи, че „…сега те дойдоха /ответниците-бел. на съда/, нагласиха къщата много хубаво и по едно време излезе човек, че къщата е продадена…”.

С оглед на така описаните свидетелски показания се налагат следните изводи: не може да бъде възприета тезата на ответниците, че същите никога не били отстранявани от имота, поради което не било прекъсвано и владението, което те осъществявали непрекъснато, спокойно и явно. Напротив, установява се от доказателствата по делото, че отв. Ю. Г. се установил трайно да живее със семейството си в Турция през 1989г. – 1990г. През 1994г. срещу ответника в качеството му на било образувано изп. дело, по което през 1997г. било насочено принудително изпълнение и извършена публична продан на спорния недвижим имот. Тук е мястото да се посочи, че доколкото проведената публична продан не е била обжалвана; постановлението за възлагане на недвижимия имот е влязло в сила; действителността на публичната продан не е била оспорена включително по предвидения за това исков ред, то и стабилитетът на публичната продан е бил постигнат и са настъпили последиците от извършването й. Както бе посочено по-горе, купувачът от публичната продан, на който е възложен имотът с постановление на съдебния изпълнител, е станал негов собственик от датата на възлагането. Извод дали обявеният за купувач, на който е бил възложен имотът, е бил въведен във владение или не, не може да бъде направен с оглед данните по делото, че изп.дело е било унищожено поради изтичане срока за съхранението му, а и въводът във владение не е елемент от фактическия състав за възникване правото на собственост от публична продан. От друга страна по делото е установено, че по време на провеждането на публичната продан, ответникът вече се е намирал и живеел в РТурция, т.е. вероятно не се е налагало фактическото му отстраняване от имота. Установено е още по делото, че след като купувачът от публичната продан М.Ю. продал имотът на Н.Б.Д., съпругът й М.Д. посетил имотът и се уговорил със съседите – св. Ю.Х. и съпругът й да го почистят, пазят, както и да ползват двора. Установява се от показанията на тази свидетелката, че през годините, М.Д. посещавал имота си, вкл. със съпругата и дъщеря си. Това положение продължило до 2006 - 2007г., когато отв. Ю. Г. наел работници, които започнали да правят основен ремонт на къщата, оградили дворното място и не допуснали повече св. Ю.Х. в имота. Т.е., тезата на ответниците, че никога не било прекъсвано владението им, което те осъществявали и понастоящем, е неоснователна. Същото е било прекъснато през 1997г. и едва през 2006-2007г. /най-късно 2008-2009г. по показания на св.Ю.Х./ ответниците са установили отново фактическа власт върху имота, като са я демонстрирали със започването на ремонт, плащане на данъци и пр. Владението на имота било прекъснато с предявяване на собственическия иск пред РС-Момчилград на 19.10.2011г. и до тази дата не е изтекла десетгодишна придобивна давност в полза на владелците ответници. В случая е без значение дали бившият собственик на имота е знаел за насочване изпълнението върху неговия имот, или не. В този случай законът не придава значение на добросъвестността и не предвижда фингирано правоприемство /Р 365/22.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 17/2012г., І г.о., ГК/. По повод показанията на св. М.Ю. – обявеният за купувач на имота от публичната продан, които дал при разпита му в районния съд: че не се бил явявал на търг, че не бил броил никакви пари, че тогава работел в бар „П.” на Е.Р.-Р. и бил в положение на служебна зависимост и под натиск се явил на търга, след това продал къщата, която не била негова и му било диктувано какво да казва пред Ýотариуса, следва да се посочи, че тези показания не променят по никакъв начин направените по-горе изводи за стабилитета на публичната продан и настъпилия вещно-прехвърлителен ефект на извършените впоследствие сделки, както и не опровергават съдържанието на официалните документи, съставени от съответните длъжностни лица в кръга на службата им, приети като доказателство и неоспорени от ответниците.

С оглед на така направените изводи, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и доказан. Това е иск на невладеещият собственик, който следва да докаже собствеността си и неправомерното владение на претендирания имот от владелеца - несобственик. В случая, ищцата се легитимира като собственик на имота на основание дарение от своите родители, ерго ответниците владеят имота без правно основание. С други думи, искът по чл. 108 ЗС като основателен и доказан следва да бъде уважен. Като е достигнал до извод, различен от този, районният съд е постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон и необосновано и следва да бъде отменено, вместо което следва да се постанови ново, по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.

При този изход на делото, на въззиваемата Т. М. Д. следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 375 лв. /75 лв. внесени държавни такси за образуване на делото и за въззивно обжалване/ и 1 300 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 82/20.07.2012г., постановено по гр.д. № 483/2011г. по описа на Момчилградския районен съд, с коетоеотхвърлен предявения от Т. М. Д. от гр. Х.против Ю. М. Г.и А. А. Г. и двамата от С., О. иск с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м по документ за собственост, 67 кв.м. по геодезическо заснемане, състоящасе от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот № 0.292 по КВС на С., О., ЕКАТТЕ *, попадащв урбанизираната територия на С., целият с площ 600 кв.м по документ за собственост, 811кв.мпо геодезическо заснемане, при граници на имота: изток - НУПИ на А.А.Л., запад - нива на А.М., север - пасище, мера на А.А.Л. и юг - път на Община Д. и ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението върху описания имот, като неоснователен, както и в частта му, с която Т. М. Д. от гр. Х.е осъдена да заплати на Ю. М. Г.и А. А. Г. и двамата от С., общ. Д. направените по делото разноски в размер на 1 300 лв., вместо което постановява:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ю. М. Г., ЕГН *и А. А. Г., ЕГН *, и двамата от С., О., че Т. М. Д.. ЕГН *, с постоянен адрес Г., ул. "С. П. №. В. .2, А. е собственик на недвижим имот,представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м. по документ за собственост, 67 кв.м по геодезическо заснемане, състоящасе от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот № 0.292 по КВС на С., О., ЕКАТТЕ *, попадащв урбанизираната територия на С., целиятс площ 600 кв.м по документ за собственост, 811 кв.мпо геодезическо заснемане, при граници на имота: изток - НУПИ на А.А.Л., запад - нива на А.М., север -пасище, мера на А.А.Л. и юг - път на Община Д. и осъжда Ю. М. Г., ЕГН *и А. А. Г., ЕГН *, и двамата от С., О., да предадат владението на описания имот на Т. М. Д., ЕГН *, с постоянен адрес Г., ул. "С.П. №. В. .2, А., по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА Ю. М. Г., ЕГН *и А. А. Г., ЕГН *, и двамата от С., О., да заплатят на Т. М. Д., ЕГН *, с постоянен адрес Г., ул. "С. П. №. В. .2, А.направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 375 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.