О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № 05.07.2022
г. град Търговище
Административен съд- гр.Търговище,
на пети юли
две хиляди двадесет и втора година,
в закрито заседание, в следния състав:
Председател -Албена
Стефанова
като разгледа докладваното ад.х.д. № 94
по описа за 2022г. на АС-гр.Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба с вх.№886/27.05.2022г. на С.А.Г., ЕГН ********** ***,
подадена чрез адвокат И.З. от САК, с посочен адрес *** против мълчалив отказ на
Министъра на правосъдието да му бъде върнат служебен архив като ЧСИ, поискан с
писмо с вх.№94-С-332/24.03.2022г., и последвал изричен отказ, постановен с Писмо
с вх.№ 94-С-332/26.04.2022г. на Заместник-министъра на правосъдието.
В жалбата се излага становище за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се
неизпълнение от страна на административния орган на задължението му по чл.34,
ал.3 от АПК да осигури на Г. възможност да изрази становище по събраните
доказателства в 7-дневен срок, с което е нарушено правото му на защита при
провеждане на административното производство. Излага се становище за неспазване
и на чл.35 от АПК. Излагат се доводи, обосноваващи, че връщането на архива на Г.
като ЧСИ се следва от влезлия в законна сила първи диспозитив
на Заповед № СД-04-20/24.02.2022г. на Министъра на правосъдието. Моли се
оспорения мълчалив отказ да бъде върнат
служебния архив на Г. като ЧСИ, поискан от последния с писмо с
вх.№94-С-332/24.03.2022г., евентуално изричния такъв, постановен с Писмо с вх.№
94-С-332/26.04.2022г. на Министъра на правосъдието да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
От
ответника по оспорването по така подадената жалба е постъпило писмено становище
с вх.№1032/14.06.2022г. от процесуалният му представител-гл.юрисконсулт Пл. Н..
В последното се излагат подробни доводи за недопустимост на жалбата. Алтернативно
излага се становище за неоснователност на жалбата, тъй като правните последици
по отношение на загубването на правоспособността на ЧСИ в случаите на влизане в
сила на осъдителна присъда не възникват в следствие на заповедта на министъра,
издадена на основание чл.31, ал.1,т.4, във връзка с чл.5, ал.1,т.4 от ЗЧСИ, а
по силата на закона. Навежда се, че заповедта на министъра на правосъдието в
тези случаи има само декларативен характер. Излага се становище, че в настоящият
случай жалбоподателят С.А.Г. е загубил правоспособност като ЧСИ, вследствие на
постановената срещу него присъда № 79/14.11.2016 г. по НОХД № 2325/16 г. на РС
- Шумен, а не като пряка причина от издадената по отношение на него Заповед №СД-04-20/24.02.2022
г. на министъра на правосъдието. Моли се в случай, че съдът приеме жалбата за
допустима същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се
присъждане на разноски. Прави се искане за спиране на настоящото производство
до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по ад.д.№59/2022г.
по описа на АС-Търговище.
Съдът, след като извърши проверка по
допустимостта на жалбата, за което е длъжен да следи служебно, установи следното:
Със Заповед № СД-04-20 издадена
на 24.02.2022 г. от Министъра на правосъдието с т.I от същата, на С.А.Г. са възстановени правомощията по изпълнението
на ЧСИ, рег. № 873, в регистъра на Камарата на
частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд-Търговище, поради
изтичане на срока на наложеното наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от 5 години, като едновременно с това, с т. II от същата заповед, на основание чл.31, ал.1, т.4, във
връзка с чл.5, ал.1, т.4 от на С.А.Г. са прекратени правомощията му по изпълнение на
частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, рег. № 873, в регистъра на Камарата на
частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд-Търговище.
Заповедта в частта и по т.I не е обжалвана и влязла в законна сила. Заповедта, в
частта и по т. II е обжалвана по съдебен
ред. По обжалването на
последната е образуване ад.д.№59/2022г. по описа на АС-Търговище. Служебно
известно на съда е, че съдебното производство по посоченото дело все още не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
С молба с вх.№94-С-332 подадена
на 24.03.2022г. до Министъра на правосъдието/стр.12 от делото/ С.А.Г. е поискал от
последния да му бъде върнат обратно служебния архив, за да може да осъществява
дейността си като ЧСИ. По така подадената молба до 07.04.2022г., включително
няма произнасяне от страна на Министъра на правосъдието. Във връзка с така
подадената молба на 26.04.2022г. е издадено Писмо с вх.№ 94-С-332/26.04.2022г.
на Заместник-министъра на правосъдието/стр.10 от делото/. С последното С.А.Г.
се уведомява, че във връзка с обжалването от негова страна на част II от Заповед №СД-04-20/24.02.2022 г. на Министъра на
правосъдието, след произнасяне на съдебната инстанция по оспорването на
посочения административен акт ще бъдат предприети необходимите действия във
връзка с подаденото от него писмо с вх.№94-С-332/24.03.2022г. Писмо с вх.№
94-С-332/26.04.2022г. на Заместник-министъра на правосъдието е съобщено на С.А.Г.
на 03.05.2022г. видно от приложената по делото обратна разписка.
Жалбата на С.А.Г. срещу мълчаливия, алтернативно
изричния отказ, обективиран в Писмо с вх.№
94-С-332/26.04.2022г. на министъра на правосъдието да върне
служебния му архив е подадена до Административен съд гр.Търговище на
16.05.2022г. по пощата чрез
административния орган и е входирана в съда под
вх.№94-С-332/18.05.2022.
Съдът, след като прецени данните
по делото, приема следното:
Така подадената жалба се явява
недопустима по следните съображения:
Молба с вх.№94-С-332, с която С.А.Г. е поискал от Министъра
на правосъдието да му бъде върнат служебния архив е подадена на 24.03.2022г. В
конкретния случай не са налице други заинтересовани лица, на които да следва да
бъде дадена възможност за защита, като органът не е колективен, а едноличен. С
оглед изложеното не са налице хипотези по чл.57, ал.5 и ал.6 от АПК. По делото
не са налице данни за продължаване на срока по реда на чл.57, ал.7 от АПК.
Следователно приложимата разпоредба по отношение на срока, в който Министърът на правосъдието
е следвало да се произнесе по подадената от Г. молба с вх.№94-С-332/24.03.2022г.
е тази на чл.54, ал.1 от АПК, а именно
до 14-дни от датата на започване на производството. Срокът е започнал да тече
от деня следващ 24.03.2022г. и се явява изтекъл на 07.04.2022г., включително. След
тази дата е налице мълчалив отказ на Министърът
на правосъдието да се произнесе по молбата на Г. с вх.№94-С-332/24.03.2022г., като 1- месечния
срок за неговото обжалване по чл.149, ал.2 от АПК след 09.05.2022г. се явява
изтекъл. Жалбата на С.А.Г. срещу мълчаливия отказ на Министърът на правосъдието
да се произнесе по молбата на Г. с вх.№94-С-332/24.03.2022г. е подадена до
АС-Търговище на 16.05.2022г, което е извън срока по чл.149, ал.2 от АПК и
същата се явява просрочена. Сроковете за обжалване по чл.149,ал.1 и ал.2 от АПК
са преклузивни. Тяхното изтичане води до погасяване
на правото на оспорване на акта, както по административен, така и по съдебен
ред. Последното е абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното
обжалване, за което съдът е длъжен да следи служебно.
По изложените съображения съдът
приема оспорването по жалбата на С.А.Г. срещу мълчалив отказ на Министърът на
правосъдието да се произнесе по молбата с вх.№94-С-332/24.03.2022г. за недопустимо,
поради просрочие.
Писмо с вх.№
94-С-332/26.04.2022г. на Заместник-министъра на правосъдието не съдържа разпоредителна
част с волеизявление на органа по същество за отказ да бъде върнат служебния архив на Г. или
волеизявление на органа за прекратяване на производството по подадената от Г.
молба. В конкретния случай посоченото писмо има уведомителен, информативен
характер за Г., че по молбата му ще бъдат предприети действия, след като съдът
се произнесе по оспорването му на част т.II от Заповед № СД-04-20/ на 24.02.2022г.
от Министъра на правосъдието.
По изложените
съображения обективираното в Писмо с вх.№ 94-С-332/26.04.2022г. волеизявление
на Заместник-министъра на правосъдието, макар и да е адресирано до Г.,
не засяга негативно неговата правна сфера и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Горепосоченото писмо попада в
обхвата на чл.21, ал.5 от АПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност съобразно критериите на чл. 146 АПК.
На
основание гореизложеното съдът приема оспорването по жалбата на С.А.Г. срещу Писмо с вх.№
94-С-332/26.04.2022г. на Заместник-министъра на правосъдието за недопустимо, поради
липса на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно съдебно
оспорване.
На
основание всичко гореизложено съдът намира, че
жалбата с вх.№886/27.05.2022г на С.А.Г.
следва да бъде оставена без разглеждане по същество като недопустима, а
производството по ад.д №94/2022г. следва да бъде прекратено.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1
и т.5 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№886/27.05.2022г. на С.А.Г., ЕГН ********** ***,
подадена чрез адвокат И.З. от САК, с посочен адрес *** против мълчалив отказ на
Министъра на правосъдието да бъде му бъде върнат служебен архив като ЧСИ,
поискан с писмо с вх.№94-С-332/24.03.2022г., и последвал изричен отказ,
постановен с Писмо с вх.№ 94-С-332/26.04.2022г. на Заместник-министъра на
правосъдието.
ПРЕКРАТЯВА образуваното пред Административен съд-Търговище производство
по ад.д. № 94 по описа за 2022г. на съда.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВАС в седемдневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се
изпрати на С.А.Г. и на Министъра на правосъдието.
Председател: