Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и седемнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 2503 по описа на състава за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл. 93 от ЗЗД.
Ищецът „А.Г.“ ЕАД поддържа
твърдение, че на 02.07.2013г. в град София между него и ответниците А.И.Д. и Т.Г.Д. (заедно, като насрещна страна
по договора) бил сключен Предварителен договор за покупко- продажба на 12 броя
индивидуално определени движими вещи, произведения на изобразителното изкуство
/картини/. В изпълнение на договора, ищецът заплатил общо на ответниците сумата
от 206 600 евро, с уговорката, че сумата представлява капаро за продажната
цена по бъдещ окончателен договор за покупко- продажба на същите движими вещи,
която била уговорена в размер от 332 000 евро. В Предварителния договор, страните
постигнали съгласие да сключат окончателен договор в 30 дневен срок от изпълнението на следните три условия
(кумулативно): първо- да е получено категорично писмено потвърждение
(сертификат) за авторството на художествените произведения, второ- да се
установи, че продавачите притежават правото на собственост върху движимите
вещи- произведения на изкуството и не са налице претенции на трети лица за
правото на собственост и трето- картините да не са обременени с недостатъци. В
клаузата на чл. 14, ал.1 от Предварителния договор било изрично уговорено, че
ако окончателният договор за попукпо- продажба не бъде сключен в срок до една
календарна годита т.е. до 02.07.2014г., то действието на договора ще се счита
прекратено, а продавачите се задължават на върнат на купувача сумата на
платеното капаро. Поради предвидените в
чл.14, ал.1 предпоставки (описани подробно в исковата молба), действието на предварителния
договор било прекратено, но ответниците не възстановили на ищеца сумата на
внесеното капаро. Описаните факти, според ищеца, мотивирали възникването на
правото му да получи сумата на даденото капаро. При изложените фактически ищецът
претендира за солидарното осъждане на двамата ответници, да му заплатят сумата
от 206 600 евро, представляваща капаро, да заплатят законната лихва върху
същата сума, считано от датата на предявяването на иска до деня на
окончателното плащане. С оглед очаквания положителен изход от процеса, ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати и сумата на направените съдебни
разноски.
Исковата претенция
не е оспорена от ответниците А.И.Д. и Т.Г.Д.. След като е получил препис от
исковата молба и приложенията – всеки един от споменатите ответници не е
изразил изрично становище по допустимостта и основателността на исковете, не е
ангажирал доказателства, нито е направил доказателствени искания.Ответниците не
се явиха в насроченото открито съдебно заседание, за което всеки от тях е
редовно призован и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представените с исковата молба и приети като писмени
доказателства документи, както следва: Предварителен договор за покупко-
продажба на картини от 02.07.2013г.,
Протокол № 3Б/14.04.2014г.,
Докладна записка от 15.04.2014г., Договор от 05.03.2014г., Експертно
заключение на движима културна ценност мотивират необходимия
извод за вероятна основателност на твърденията, на които се основава иска, а
именно:
На 02.07.2013г. в град
София между „А.Г.“ ЕАД и ответниците А.И.Д.
и Т.Г.Д. (заедно, като насрещна страна по договора) бил сключен Предварителен
договор за покупко- продажба на 12 броя индивидуално определени движими вещи,
произведения на изобразителното изкуство /картини/. В изпълнение на договора,
ищецът заплатил общо на ответниците сумата от 206 600 евро, с уговорката,
че сумата представлява капаро за продажната цена по бъдещ окончателен договор
за покупко- продажба на същите движими вещи, която била уговорена в размер от
332 000 евро. Тъй като до изтичането на едногодишен срок от сключването на
предварителния договор не бил сключен окончателен договор за прехвърляне на
правото на собственост върху движимите вещи – за уреждане на отношенията между
страните намерила приложение клаузата на чл. 14, ал.1 от съдържанието на
сключения помежду им предварителен договор.
Тази клауза предвижда
прекратяване на създадената с предварителния договор облигационна връзка и
връщане на капарото от А.И.Д. и Т.Г.Д. на „А.Г.“ ЕАД.
Задължението за връщане
на даденото капаро е солидарно, поради уговорките в предварителния договор и на
основание чл. 129, ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 128, ал.1 от ЗЗД.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
при условията на чл. 238 - 239 от ГПК.
Ответниците не са предоставили отговор на исковата молба и техен представител
не се яви в първото заседание по делото. При това, не бе направено искане за
разглеждането на делото в отсъствие на представители на ответниците. Ответниците
са предупредени изрично за възможните правни последици от предприетото негово
процесуално поведение (указание за това се съдържа в бланката на изпратените до
тях призовки).
Понеже ищецът е сезирал съда с изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съдът следва да се произнесе именно по този процесуален
ред, при наличието на споменатите по- горе особени процесуални предпоставки. При
това съдът отчете, че комплексната оценка на представените с исковата молба
доказателства обосновава необходимия и достатъчен (в тази особена процесуална хипотеза) извод - за вероятна основателност на предявените претенции.
По
отношение на претенцията за присъждане на разноските;
С оглед изхода на правния спор, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
и сумата на направените от него съдебни разноски. При проверка на съдържанието
на представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, с оглед задължителните
указания на ВКС в ТР №6/2012г. на ОСГТК съдът приема, че разноските възлизат общо на сумата от 16 197, 44 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.И.Д. с ЕГН ********** и Т.Г.Д.
с ЕГН ********** ***, да заплатят
солидарно на „А.Г.“ ЕАД с ЕИК ********** и седалище,***, на основание чл. 93 от ЗЗД - сумата от 206 600 евро (двеста и шест хиляди и шестстотин евро), представляваща подлежащ на
връщане задатък /капаро/, съгласно чл. 14, ал.1 от Предварителен договор за
покупко- продажба на картини от 02.07.2013г., заедно със законната лихва върху
посочената сума на главницата, считано от деня на предявяването на иска на 27.02.2017г.
до деня на окончателното плащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 16197, 44 лева (шестнадесет хиляди сто деветдесет и седем
лева и четиридесет и четири ст.) за съдебни разноски, които са направени в
производството пред Софийски градски съд.
Решението не подлежи на въззивно обжалване,
но ответниците могат да поискат неговата отмяна от Апелативен съд –
София, до изтичане на едномесечен срок от връчването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: