РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Велико Търново, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110102661 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС Бета
България“ ЕООД - град София срещу Д. Н. С.. Процесуалният представител на
дружеството развива съображения, че между "Кредисимо" ЕАД и ответникът е
сключен Договор за потребителски кредит № 1039326 от 06.03.2018 година, съгласно
който дружеството е отпуснало на ответника кредит в размер на 1 000.00 лева. Твърди,
че с подписване на договора за кредит кредитополучателят се е задължил да върне
горепосочената сума, ведно с уговорената лихва в срок до 31.07.2018 година на 5
вноски, всяка в размер на 221.08 лева, съгласно погасителен план, посочен в договора
за кредит. Уговорения между страните годишен лихвен процент е в размер на 41.24 %,
а ГПР е в размер на 50 %. Твърди, че на 06.03.2018 година ответникът е сключил и
договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“, по силата на който
последното се е задължило да сключи договор с „Кредисимо“ и да отговаря солидарно
с ответника за всички задължения по договора за кредит с „Кредисимо“, като в чл. 3 от
договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“се е задължило да плати всички
изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“. Посочва, че на 06.03.2018
година „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за поръчителство. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което
„Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на
1
ответника на 18.02.2021 година, за което на ответникът било изпратено уведомление.
Посочва, че на 23.02.2021 година „Ай Тръст“ е погасило дължимите от ответника на
„Кредисимо“ суми, както следва: 1 000.00 лева - главница; 105.40 лева - договорна
лихва за периода от 06.03.2018 година до 31.07.2018 година; 529.25 лева – законна
лихва за периода от 06.03.2018 година до 17.05.2018 година, за което Ай Тръст“ е
уведомило ответника, както и за обстоятелството, че дружеството встъпва в правата на
кредитира, както и за задължението му за плащане на сумата от 485.45 лева -
възнаграждение за договора за предоставяне на поръчителство и сумата от 240.12 лева
– лихва за забава върху възнаграждението за поръчителството. Навежда доводи, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 година „Кредисимо“ и
„Ай Тръст“, като цедент е прехвърлило на ищеца своите вземания към длъжника по
описания договор за потребителски кредит, които вземания са индивидуализирани в
Приложение № 1 към дата 23.02.2021 година, като за прехвърлянето на вземането
ответникът е уведомен на посочената от него електронна поща. Навежда доводи, че за
вземанията си се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2077/2023г. на
ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде
прието за установено по отношение на Д. Н. С., че дължи на "АПС Бета България"
ЕООД - град София сумата в размер на 1 000.00 лева – главница по договор за кредит;
сумата в размер на 105.40 лева - договорна лихва за периода от 06.03.2018 година до
31.07.2018 година; сумата в размер на 529.25 лева – законна лихва за периода от
06.03.2018 година до 17.05.2023 година; сумата в размер на 485.45 лева -
възнаграждение за договора за предоставяне на поръчителство и сумата в размер на
240.12 лева – лихва за забава върху възнаграждението за поръчителството за периода
от 06.03.2018 година до 17.05.2023 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2023
година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 833 за изпълнение на парично задължение от 17.07.2023 година по Ч.гр.д.
№ 2077/2023 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от
дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на назначения на ответника особен
представител по делото, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. Развива съображения, че предявените искове макар да са процесуално
допустими, по същество са неоснователни и недоказани, като навежда и доводи за
нередовност на исковата молба. Оспорва наличието на надлежно подписан между
„Кредисимо“ и ответника договор за потребителски кредит, както и на подписан между
ответника и „Ай Тръст“ договор за предоставяне на поръчителство. Посочва, че по
делото липсват доказателства, че ответникът е усвоил заемната сума. Оспорва да е
извършено от „Ай Тръст“ в полза на „Кредисимо“ плащане, нито ответникът да е
уведомен за такова плащане. Оспорва прехвърлянето на конкретното вземане на ищеца
2
по делото, доколкото по делото лисват доказателства в тази насока. Освен това
посочва, че кум исковата молба лисва уведомление за извършеното прехвърляне на
вземането. Навежда доводи за недействително на договора за кредит на основание чл.
22, във връзка с чл. 11, т. 10 и т. 11 ЗПК, както и за погасяване на вземанията по
давност. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че
на 06.03.2018 година между Д. Н. С., в качеството му на кредитополучател, и
„Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за
потребителски кредит № 1039326 /л. 31-33/, по силата на който дружеството е
предоставило в заем на ответника сумата в размер на 1 000.00 лева. Последният от своя
страна се е задължил да върне сумата за срок от 5 месеца, чрез месечни вноски в
размер на 221.08 лева, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент в размер 41.24 % и ГПР в размер на 50 % или ответникът се за задължил да
върне общо сумата в размер на 1 105.40 лева. Видно от Разписка за извършено
плащане от 07.3.2018 година и Справка-извлечение от системата на „Кредисимо“ /л.
127/ сумата по кредита е усвоена от ищеца, чрез превод на каса на ePay на сумата в
размер на 352.89 лева и сумата в размер на 647.11 лева – погасяване на задължение по
стар заем. Видно от договора, в чл. 4, ал. 1 е предвидено, че в случай че страните са
договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова
гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД
юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът
за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното
изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между
страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите
условия относно обезпечението. Съгласно ал. 2, в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1
срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не
поражда действие между страните, а в ал. 3 на чл. 4 от договора е предвидено, че в
случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на
заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от приложеното заверено копие на Договор за предоставяне на
поръчителство от 06.03.2018г., ведно с Приложение № 1 към него /л. 10-13/ между Д.
Н. С. и "Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по
3
силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с
"Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – в
размер на 221.08 лева месечно за периода на действие на договора за кредит, което
възнаграждение страните са уговорили да бъде дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. На същата дата е
сключен и Договор за поръчителство между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД
Видно от приложеното заверено копие на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.03.2021 година /л. 34-40/, по силата на който „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент са прехвърлили на ищеца свои вземания,
произтичащи от просрочени неизплатени договори за креди на физически лица,
сключени с „Кредисимо“ ЕАД, както и вземания, произтичащи от встъпване на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в правата на „Кредисимо“ ЕАД по договори за
предоставяне на поръчителство, които вземания са индивидуализирани в Приложение
№ 1 към договора цесия.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2077 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2023 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 17.07.2023 година е издадена Заповед №
833 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Н. С. за
сумата в размер на 1 000.00 лв. - главница по договор за кредит; за сумата в размер на
485.45 лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; за сумата в
размер на 105.40 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора
за кредит за периода от 06.03.2018г. до 31.07.2018г.; за сумата в размер на 529.25 лв. -
лихва за забава по договора за кредит за периода: 06.03.2018г. - 17.05.2023г.; за сумата
в размер на 240.12 лв. - лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство
за периода от 06.03.2018г. до 17.05.2023г., ведно със законната лихва върху главниците
по договор за кредит и договор за поръчителство, считано от подаване на заявлението
/22.05.2023г./ до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата в размер на
97.20 лева – направени разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415,
4
ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидни
облигационни отношения между кредитодателя "Кредисимо" ЕАД и ответника по
Договор за потребителски кредит № 1039326 от 06.03.2018 година, усвояването на
кредита от страна на ответника в сочения размер, включително на валидни
облигационни отношения между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника; размера на
претендираните отделни вземания, както и прехвърлянето на вземанията по договора
за кредит/договора за предоставяне на поръчителство на ищеца с Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /и надлежно уведомяване на ответника по смисъла на чл.
99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните писмени доказателства
безспорно се установява, че между Д. Н. С. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № 1039326 от 06.03.2018 година /л. 31-33/, по силата на който
дружество е предоставило на ответника заем в размер на 1 000.00 лева, като
последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва
на 5 месечни вноски, всяка в размер на 221.08 лева или общо сумата в размер на
1 105.40 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Дружеството кредитодател е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор,
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
От приложения Договор за предоставяне на поръчителство се установява и че
между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД на 06.03.2018 година е сключен договор, по
силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с
"Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
5
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – в
размер на 221.08 лева месечно за периода на действие на договора за кредит, което
възнаграждение страните са уговорили да бъде дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
С клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, кредиторът е
въвел изискване за предоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение.
Макар в самата клауза да е предвидено, че предоставянето на обезпечение е
предвидено като възможност за кредитополучателя, предоставянето му се явява
задължително условие за пораждане действието на т.нар. „бърз кредит“, доколкото в
противен случай, разглеждането на документите на потребителя би продължило 14
дни, а ако заявлението не е одобрено в този срок, договорът между страните не
поражда действие. Така обезпечението, като една възможност, която би трябвало да
води до по-благоприятни условя на договора, всъщност представлява задължение за
потребителя, което е условие за сключването на самия договор. Настоящият съдебен
състав намира, че така уговорената с договора клауза за предоставяне на обезпечение
по кредита е неравноправна, респективно - такава, която противоречи на закона и
добрите нрави, поради което е нищожна. Въведените с договора изисквания за вида на
обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на
кредитополучателя при изпълнението му до степен, че ако не бъде предоставено
посоченото обезпечение, договорът не би бил сключен, респективно - задължава
потребителя да сключи договора за предоставяне на поръчителство. Освен това,
уговорена по този начин клаузата за обезпечаване на кредита, безспорно създава
значително неравновесие между търговеца и потребител, още повече, че
възнаграждението по договора за поръчителство по приложения погасителен план /л.
70/ е в размер на 1 105.40 лева, т.е. толкова, колкото е и дължимата сума по договора за
кредит.
Установеното противоречие на клаузата за предоставяне на обезпечение по
кредита, респективно – въвеждането на задължение за сключване на договор за
предоставяне на поръчителство с добрите нрави, прави същата нищожна, като
съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие и за
кредитополучателя не е възникнало задължението по нея. В останалата си част
договорът е породил действие и за заемателя е възникнало задължение за връщане на
дадената му в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. В договора е
посочен лихвения процент по кредита /41.24 %/, както и годишния процент на
разходите по кредита /50 %/. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, доколкото с договора е уговорен
фиксиран лихвен процент за целия срок на кредита, като за спазване на изискването на
6
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е достатъчно същият да бъде посочен в
договора, доколкото останалите изброени в нея реквизити относно лихвата по
потребителския кредит, касаят хипотезата, в която страните са уговорили променлив
лихвен процент. При договори за кредит с фиксиран лихвен процент за спазване на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е необходимо погасителният план да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. В случая по делото в сключения между страните договор се съдържа
погасителен план с такова съдържание, поради което следва да се приеме, че в него се
описани условията за издължаване на кредита от потребителя. На следващо място
следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК възнаградителната лихва е
част от ГПР, а съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същият не може да бъде по–висок от пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. В този
смисъл при договорен размер на лихвата от 41.24 % и ГПР в размер на 50 %, същият се
явява съобразен със закона и непротиворечащ на добрите нрави. В случая не е налице
и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочен размера на
ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на
сключването му. Отразени са и всички дължими плащания по договора, релевантни за
изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложение № 1 към ЗПК начин към
момента на сключване на договора.
На следващо място, при направена служебна проверка в Търговския регистър се
установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“
ЕООД, като двете дружества са с един и същ адрес на управление. В същото време,
съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД
е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че макар да са
сключени два отделни договора, те следва да се разглеждат като едно общо съглашение
между свързани лица, по силата на което заемът се обезпечава с предварително
посочено от заемодателя лице, което получава възнаграждение, платимо ведно с
вноските по заема. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва,
че потребителят, за да „ускори“ разглеждането на заявлението си за кредит на парична
сума, от която се нуждае и договорът за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД да
породи действие, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до
извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. В този
смисъл, а и доколкото клаузата в договора за потребителски кредит, предвиждаща
7
обезпечението му, е нищожна, настоящият съдебен състав приема, че и сключеният
между Д. Н. С. и „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от
06.03.2018 година е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието
му с добрите нрави. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение
на поръчителя, вместо на кредитора води до извод, че противоречи на добрите нрави и
внася неравноправие и в свързаното с него кредитното правоотношение. Накърняване
на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се ползва от едната страна, за
да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-
неблагоприятното й положение. Съгласно трайната съдебна практика, тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на
престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице,
когато насрещната престация е практически нулева, какъвто е и настоящият случай.
Независимо от горното, в случая по делото ищецът основава исковата си
претенция на извършено от кредитора по договора за потребителски кредит
прехвърляне по реда на чл. 99 ЗЗД на вземанията си по него на „АПС Бета България“
ЕООД въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 година /л. 34-40/.
От събраните по делото доказателства обаче, не може да бъде направен
категоричен извод, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД има
сключен валиден договор за цесия, по силата на които на ищцовото дружество са
прехвърлени конкретните процесни вземания. Видно от приложения по делото
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 година /л. 34-
40/, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент са
прехвърлили на ищеца свои вземания, произтичащи от просрочени неизплатени
договори за креди на физически лица, сключени с „Кредисимо“ ЕАД, както и вземания,
произтичаши от встъпване на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в правата на „Кредисимо“
ЕАД по договори за предоставяне на поръчителство, които вземания са
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора цесия. По делото обаче не е
представено Приложение № 1 към договора за цесия. Изрично с Определение № 86 от
11.01.2024 година, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за надлежно
прехвърляне на вземанията по договора за кредит/договора за предоставяне на
поръчителство на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания, но
въпреки това, такива доказателства не се представени по делото.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че ищцовото
дружество не доказа, в условията на пълно и главно доказване, прехвърлянето на
конкретните вземания в негова ползва и че същото към настоящия момент е титуляр на
процесните вземания.
8
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че в полза на ищцовото дружество
съществува вземане от ответника за сумата в размер на 1 000.00 лева – главница по
договор за кредит; сумата в размер на 105.40 лева - договорна лихва за периода от
06.03.2018 година до 31.07.2018 година; сумата в размер на 529.25 лева – законна
лихва за периода от 06.03.2018 година до 17.05.2023 година; сумата в размер на 485.45
лева - възнаграждение за договора за предоставяне на поръчителство и сумата в размер
на 240.12 лева – лихва за забава върху възнаграждението за поръчителството за
периода от 06.03.2018 година до 17.05.2023 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2023
година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 833 за изпълнение на парично задължение от 17.07.2023 година по Ч.гр.д.
№ 2077/2023 година на ВТРС, се явява неоснователен и недоказан, поради което и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "АПС Бета България" ЕООД, със седалище и
адрес на управление град София, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, с ЕИК
********* срещу Д. Н. С. от *, с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал.
1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено,
че в полза на "АПС Бета България" ЕООД, със седалище и адрес на управление град
София, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, с ЕИК ********* съществува
вземане от Д. Н. С. от *, с ЕГН ********** за СУМАТА в размер на 1000.00 лв.
/хиляда лева/ - главница по договор за кредит; за СУМАТА в размер на 485.45 лв.
/четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/- възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство; за СУМАТА в размер на 105.40 лв. /сто и
пет лева и четиридесет стотинки/- договорна възнаградителна лихва върху главницата
по договора за кредит за периода от 06.03.2018г. до 31.07.2018г.; за СУМАТА в
размер на 529.25 лв. /петстотин двадесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ -
лихва за забава по договора за кредит за периода: 06.03.2018г. - 17.05.2023г.; за
СУМАТА в размер на 240.12 лв. /двеста и четиридесет лева и дванадесет стотинки/ -
лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от
06.03.2018г. до 17.05.2023г., ведно със законната лихва върху главниците по договор
за кредит и договор за поръчителство, считано от подаване на заявлението
/22.05.2023г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 833 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2023
9
година по Ч.гр.д. № 2077/2022 година на Районен съд - Велико Търново, като
неоснователен и недоказан.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2077 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2023 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10