№ 12484
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110103777 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по Искова молба вх. № 14283/26.01.2022
г. на А. А. А., ЕГН **********, с. София, ж.к. „.”, бл. 32, вх. 3, ет. 6, ап. 44, със съдебен адрес:
гр.СОФИЯ, ул. „Петър .” 14, партер, чрез адвокат И. Г. . – САК, с която е предявен иск по чл. 124,
ал. 1 във връзка с чл. 439 от ГПК, чл. 124, ал. 2 от ГПК, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище”, ул. „Врабча” № 8, представлявано от . А. ., с
правно основание на иска чл. 124 ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване по отношение
на ответника, че не дължи сума в размер на 2400,00 евро - дължима по Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта MasterCard/VISA от 07.04.2008 г., заедно със законна
лихва върху главницата, считано от 17.09.2010 г. до окончателното изплащане на дълга, сумата от
427.41 евро - просрочена лихва, изтекла за периода от 30.06.2009 г. до 16.09.2010 г., както и сумата
от 550,30 лева за разноски в заповедното производство по издаден изпълнителен лист от
25.10.2010 г. по гр.д. №45380/2010 г. на СРС, 55-ти състав.
Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 25.10.2010 г. по гр.д.
№45380/2010 г. на СРС, 55-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №. на
ЧСИ . с рег. № 850 на КЧСИ. По сила на горепосочения изпълнителен лист, ищецът бил осъден да
заплати на „Централна Кооперативна Банка” АД следните суми: 2400,00 евро - дължима по
Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard/VISA от 07.04.2008 г.,
заедно със законна лихва върху главницата, считано от 17.09.2010 г. до окончателното изплащане
на дълга, сумата от 427.41 евро - просрочена лихва, изтекла за периода от 30.06.2009 г. до
16.09.2010 г., както и сумата от 550,30 лева за разноски в заповедното производство. Сочи, че на
19.04.2012 г. при ЧСИ . е депозирана молба от „.” ЕООД, с която ответното дружество
представило договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между него и „Централна Кооперативна
Банка” АД, което обуславяло правния интерес на ищеца да води настоящия иск срещу „.” ЕООД.
Счита, че н е дължи на „.” ЕООД горепосочените суми и лихви, споменати в изпълнителен лист от
1
25.10.2010 г. по ч. гр. Д. №45380/2010 г., по описа на СРС, 55 състав, поради погасяването им по
давност. Ищецът твърди, че при липсата на процесуални действия, които да съставляват същински
изпълнителни действия, способни да прекратят погасителната давност, би следвало да се зачита,
че са осъществени, от страната на „Централна Кооперативна Банка” АД, само действия, които
обезпечават успешното провеждане на изпълнението, но не прекъсват срока на погасителната
давност, която тече в полза на длъжника. По тази причина, счита, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК на 11.02.2016 г., а
погасителната давност е изтекла на 11.02.2019 г. Твърди, че давността не е спирала, нито е била
прекъсвана, от датата образуването на изпълнителното дело. Сочи, че от последното изпълнително
действие, поискано от взискателя, са изтекли повече от пет години. Моли съда да приеме, че
вземането е погасено по давност, като му присъди и разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
като оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита исковата претенция за
недопустима. Оспорва, че е налице перемпция на изпълнителното дело и е изтекла погасителната
давност за вземането, предмет на последното. Оспорва изцяло предявената искова молба като
процесуално недопустима и неоснователна. Твърди, че по изпълнителното дело са извършени
изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и давностния срок. Твърди,
че дори и давностният срок да е изтекъл, вземането продължава да съществува, а само
възможността за неговото принудително събиране е погасена. Моли съда да отхвърли исковата
молба и да му присъди разноски, а при евентуалност, ако исковата молба бъде уважена, възразява
за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Изпълнителен лист, издаден на 25.10.2010 г. по ч.гр.д. № 45380/2010 г. на СРС, 55 състав,
ищецът е бил осъден да заплати на „Централна кооперативна банка“ АД сумата от 2400 евро,
дължима по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard/VISA от
07.04.2008 г., заедно със законна лихва върху главницата, считано от 17.09.2010 г. до
окончателното изплащане на дълга, сумата от 427.41 евро - просрочена лихва, изтекла за периода
от 30.06.2009 г. до 16.09.2010 г., както и сумата от 550,30 лева за разноски в заповедното
производство.
От депозираното по делото като препис изпълнително дело №. на ЧСИ . се установява, че
същото е образувано по молба от „ЦКБ“ АД въз основа на изпълнителния лист от 25.10.2010 г.
Първото по изпълнителното производство запорно съобщение е от 27.11.2010 г., с което е
наложен запор върху банкови сметки на ищцата. С Писмо от 10.12.2010 г. Банка „Пиреос
България“ АД е уведомила ЧСИ Бизов, че е наложила запор върху вземанията на длъжника по
сметки в Банката, но няма налични средства в сметката му. „ОББ“ АД също е наложила запор
върху сметките на длъжника, видно от писмо от 07.12.2010 г. „ПИБ“ АД е наложила запор върху
сметките на длъжника, видно от писмо от 06.12.2010 г., а също така и „Юробанк И Еф Джи
България“ АД (писмо от 08.12.2010 г.).
На ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение при отказ на 21.12.2010 г.
С Молба от 19.04.2012 г. ответното дружество е поискало да бъде конституирано като
взискател по изпълнителното дело, поради прехвърляне на вземането с Договор за прехвърляне на
вземане от 28.12.2011 г. Представен е Договор за цесия от 28.12.2011 г. „.“ ЕООД е поискало с
2
молба от 14.08.2012 г. налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „ДКВ – 2000“ ООД. Изпратено е запорно съобщение и с Писмо от 14.09.2012 г.
„ДКВ – 2000“ ООД е отговорило, че трудовият договор с ищеца е прекратен, считано от 10.09.2012
г.
С молба от 05.06.2013 г. взискателят е поискал насрочване на дата за извършване на опис на
движимите вещи, притежавани от длъжника. Призовка за принудително изпълнение за насрочен
опис на движимо имущество на 20.06.2013 г. от 11.00 ч. е останала невръчена.
С Молба от 05.02.2014 г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на
длъжника в „ПИБ“ АД. С Писмо от 27.02.2014 г. от „ПИБ“ АД се отговорили, че сметките на
длъжника са блокирани до посочения размер, но по тях няма авоар и има наложени предходни
запори.
Подадени са Молба от 03.06.2016 г. за опис на движимите вещи на длъжника, Молба от
31.05.2018 г. за налагане на запор върху последно откритата по дата банкова сметка на името на
длъжника и налагане запор на вземанията на длъжника от работодателя му и налагане на възбрана
върху собствената на длъжника идеална част от недвижим имот; Молба от 01.06.2018 г. за
предприемане на нови принудителни действия за събиране на вземането; Молба от 02.07.2018 г. за
налагане на запор върху вземанията на длъжника от труд и всякакви други вземания на лицето от
„Държавен музикален и балетен център – София; Молба от 21.04.2020 г. за проучване на
имущественото състояние на длъжника и предприемане на изпълнителни действия за събиране на
вземането; Молба от 21.10.2021 г. със същите искания.
На 15.07.2015 г. е наложена възбрана върху собствените идеални части на длъжника от
недвижим имот. С Писмо от 05.06.2018 г. „Уникредит Булбанк“ АД е уведомила ЧСИ Бизов, че е
запорирало сметките на ищеца. Запор върху банковите сметки на длъжника е наложен и от „ПИБ“
АД на 07.06.2018 г. Последният е вдигнат до размера на получаваното трудово възнаграждение на
06.06.2018 г. С Писмо от 12.06.2018 г. „Банка Пиреос“ АД е уведомила за наложен запор върху
сметките на длъжника. Такъв е наложен и от „Юробанк България“ АД на 08.06.2018 г. Със Запорно
съобщение от 03.07.2018 г. е наложен запор на вземанията на длъжника от „Държавен музикален и
балетен център – София“.
При така установените факти и предвид това, че с предявяване на отрицателен
установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на
вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже
пораждащите спорното право факти-такава тежест е възложена на ответника, защото той
поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в
положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право-той дължи
установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и
доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита
недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на
ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал
като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното
право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу
правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.
В настоящия случай вземането не е установено със съдебно решение, а изпълнителният
3
лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от
ГПК. Покана за доброволно изпълнение е връчена при отказ на длъжника на 21.12.2010 г., но
липсват данни на същия да му е връчвана заповедта по чл. 417 от ГПК, поради което настоящият
съдебен състав приема, че същата не е влязла в сила и вземането не е установено с влязъл в сила
съдебен акт. Предвид характера на самото вземане, което е по договор за кредитна карта, същото
се погасява с петгодишна давност за главницата и тригодишна давност за лихвите.
Давността по отношение на това вземане е прекъсната с подаването на молбата до ЧСИ
Бизов за образуване на изпълнителното производство – на 26.11.2010 г. , тъй като са направени
конкретни искания за извършване на принудителни действия за събиране на вземането. Запори
върху вземания на ищеца в различни банки са наложени съответно на 10.12.2010 г. от „Банка
Пиреос България“ АД, на 07.12.2010 г. от „ОББ“ АД, от „ПИБ“ АД на 06.12.2010 г. и от „Юробанк
И Еф Джи България“ АД на 08.12.2010 г., като на тези дати давността също е била прекъсвана и е
започвало да тече нова давност. Давността е била прекъсвана с всяка молба на взискателя за
предприемане на принудителни действия от страна на ЧСИ Бизов за събиране на вземането, а
именно: на 14.08.2012 г., на 05.06.2013 г., на 05.02.2014 г., на 03.06.2016 г., на 31.05.2018 г., на
01.06.2018 г., на 02.07.2018 г., на 21.04.2020 г. и на 21.10.2021 г.
Прекъсване на давността има и при всяко предприето принудително действие, а именно: на
27.02.2014 г. – запориране на сметки на длъжника в „ПИБ“ АД, на 15.07.2015 г. с наложена
възбрана върху собствените идеални части на длъжника от недвижим имот, на 05.06.2018 г. чрез
запор на сметки на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД, чрез запор върху банковите сметки на
длъжника в „ПИБ“ АД на 07.06.2018 г., на 12.06.2018 г. с налагане на запор от „Банка Пиреос“ АД
върху сметките на длъжника, наложен запор от „Юробанк България“ АД на 08.06.2018 г. и на
03.07.2018 г. с наложен запор на вземанията на длъжника от „Държавен музикален и балетен
център – София“.
С оглед на изложеното, съдът счита, че вземането не е погасено по давност, както и че не е
изтекъл двугодишният срок за прекратяване на изпълнителното производство по силата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което исковата претенция се явява неоснователна и недоказана. Следва
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Ответната страна има право на разноски, като е поискал такова за юрисконсултско
възнаграждение с представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 300 лв. Съдът не е длъжен да
присъжда възнаграждение за юрисконсулт в искания размер, тъй като същото не се явява реално
извършени разноски, поради което определя същото, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК в размер на 150
лв., предвид това, че делото не е с фактическа и правна сложност и е разгледано в две открити
съдебни заседания, а доказателствата, които са събрани са само писмени.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „.”, бл. 32, вх. 3, ет. 6,
ап. 44, със съдебен адрес: гр.СОФИЯ, ул. „Петър .” 14, партер, чрез адвокат И. Г. . – САК, с
която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439 от ГПК, чл. 124, ал. 2 от ГПК,
срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище”, ул.
4
„Врабча” № 8, представлявано от . А. ., отрицателен установителен иск с правно основание
на иска чл. 124 ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 2400,00 (две хиляди и четиристотин)
евро - дължима по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта
MasterCard/VISA от 07.04.2008 г., заедно със законна лихва върху главницата, считано от
17.09.2010 г. до окончателното изплащане на дълга, сумата от 427.41 евро (четиристотин
двадесет и седем евро и четиридесет и едно евроцента) - просрочена лихва, изтекла за
периода от 30.06.2009 г. до 16.09.2010 г., както и сумата от 550,30 лв. (петстотин и петдесет
лева и тридесет стотинки) за разноски в заповедното производство по издаден изпълнителен
лист от 25.10.2010 г. по гр.д. №45380/2010 г. на СРС, 55-ти състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, ГР. СОФИЯ, Ж.К. „.”, БЛ. 32, ВХ. 3, ЕТ. 6, АП.
44, СЪС СЪДЕБЕН АДРЕС: ГР.СОФИЯ, УЛ. „ПЕТЪР .” 14, ПАРТЕР, ЧРЕЗ АДВОКАТ И.
Г. . – САК, да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Оборище”, ул. „Врабча” № 8, представлявано от . А. ., сумата в размер на 150.00 лв.
(сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждаване, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5