РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500243 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на Н. К. К. чрез пълномощника й –
адвокат М.М. от ВТАК, въззивна жалба е решение № ../09.02.2021 г.по гр.д. № 2424/2020
г. на ВТРС, с което е отхвърлен предявения от нея срещу Д. К. К. иск за делба на
жилищен имот в гр.В.Т. , с искане на бъде отменено и постановено друго , с което делото
бъде върнато за разглеждане на друг съдебен състав или бъде допусната делбата.
Оплакванията на жалбоподателката свързват отречената правилност
на решението с нарушение на основното начало съдът да съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа и правна страна чл. 7, ал.1, изр.2-ро ГПК , довело до
погрешния правен извод , че ответникът е едноличен титуляр на правото на собственост.
Той в писмения си отговор не се е позовал на дарствения акт на родителите им от 1997 г.,
узнат от нея едва в съдебно заседание , а се е позовал неоснователно на придобивна
давност в своя полза, като е бил наясно , че й принадлежи правото да иска намаляване на
дарението, щом е заявил, че ако иска би се приел за основателен/ употребен е термина
„допустим“/ , то делбата трябва се допусне , като й се признае и отреди дял в размер на
¼ идеална част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на другата страна - адвокат Н.И.
от ВТАК е подал писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на
решението с материалния закон в резултат на спазване на съдопроизводствените правила.
В с.з. пълномощниците на страните съответно поддържат и оспорват жалбата.
Претендират присъждане на направените по производството разноски.
1
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на
чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства,
приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявен е иск за делба с правна квалификация , изведена от нормите на чл.34, ал.1 ЗС, вр.
с чл.69, ал.1 ЗН.
Ищцата твърди , че с ответника са наследници по закон на родителите си К.Д. К. ,
б.ж. на гр.В.Т. починал на 04.09.2011 г. и П.Д.К., б.ж. на същия град, починала на
04.09.2020 г.
Наследодателите са придобили правото на собственост върху подробно описания в
исковата молба недвижим имот , находящ се в гр.В.Т. , ул. Т. № .. , вх..., ет... от жилищен
блок „П.“, представляващ апартамент № .., с площ от 87,11 кв.м / самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10447-514.166.1.12 по одобрените КК и КР на града / , избено
помещение № 5 от 14 кв.м. и таванско помещение № 2 от 12,94 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, в резултат
на изграждане на сградата от ЖСК“П.“ и подялба на обектите й , за което е издаден на
основание чл.55 ж от ЗПИНМ констативен нотариален акт № ..том ... , н.д. № ../1970 г. на
в.т. народен съдия.
Тъй-като вече им принадлежи при равни дялове , а не могат доброволно да си поделят
имота , моли съдът да постанови решение , с което да допусне делбата му.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва делбения иск с възражения, основани
на обстоятелствата , че му е прехвърлено правото на собственост по силата на договор за
дарение , сключен с нотариален акт № .. , том ..н.д. № .../1997 г. на нотариус при ВТРС /
позоваването на нотариалния акт подразбираемо означава позоваване на самия договор,
сключен с този акт , без да е нужно непременно да е изрично упоменато името му „
дарение“ / и оттогава досега е осъществявал спокойна и непрекъсната фактическа власт
върху имота с признаците на владението , което показва , че го е придобил и по давност.
Юридическите факти с придобивно вещноправно действие , както и събитията на
смъртта на родителите на страните, съставляващи основание за възникване на качеството
им на техни наследници по закон/ разбира се след приемане на наследството – чл. 48 ЗН/
при равни дялове/ чл.5, ал.1 ЗН/ са установени с представените заверени преписи на
нотариални актове/ посочени по-горе / и удостоверения за наследници.
Дарението на имота е правна сделка по силата на която ответникът е придобил още на
17.12.1997 г. правото на собственост – чл. 77 ЗС, вр. с чл. 225, ал.1 , чл.24, ал.1 ЗЗД.
Този резултат с еднозначна категоричност показва , че към момента на смъртта на
родителите пълното вещно право не е било елемент от актива на наследството им и
следователно не е преминало по реда на наследяването в имуществото на ищцата до
размер , съответстващ на полагащата й се по закон част, поради което между нея и
ответника никога не е съществувала и не съществува съсобственост по смисъла на чл.30,
ал.1 ЗС.
Без обща вещ/ съсобственост/ не възниква преобразуващото право на делба/ чл.34, ал.1
ЗС/ , защото е правно немислимо / невъзможно да възникне/ не може да се дели чужда на
лицето поискало делба, вещ !/.
При положение , че не се оспорва валидността на договора за дарение на някое от
основанията, уредени с нормите , включени в текстовете на чл.26, ал.1, ал.2 ЗЗД и от
събраните доказателства очевидно не се установява битието му да разкрива противоречие
с повелителни правила на закона, не позволяващи сключването му и/или настъпването на
правните му последици , което съдът да би могъл служебно да съобрази, ответникът не е
2
придобил едновременно и по давност правото на собственост, защото е юридически
невъзможно да го придобие на това основание / чл.77, пр.2-ро, вр. с чл.79, ал.1 ЗС/. Тази
невъзможност се обяснява с нормативното положение , че по давност се придобива само
чужда или част от чужда , а не собствена вещ , т.е. вещ върху която едно лице упражнява
пълна фактическа власт с признаците на владението и в съзнанието си я възприема/ има
намерение да я възприема като своя, т.е. владее я , така както собственикът й би го
правил, ако тя бе в негова фактическа власт- чл. 68 ЗС. Затова без никаква стойност за
правораздавателната съдба на спорното право на делба / за извода съществува ли между
страните съсобственост/ са обстоятелствата, установени с изслушаните от
първоинстанционния съд свидетелски показания по повод на възражението за придобиване
по давност на имота.
Тъй-като ищцата не е упражнила по реда на чл.343, чл. 143, ал.3 ГПК
своевременно/ няма дори и закъсняло упражняване до началото на устните състезания на
делото пред първоинстанционния съд , а е недопустимо да се прави за първи път пред
въззивния !/ чрез предявяване на иск или с направено възражение . предоставеното й от
нормата на чл.30, ал.1 ЗН субективно преобразуващо право да поиска намаляване на
дарението за допълване на размера на запазената й част от наследството на нейните
родители, ако би се констатирало, че тя е накърнена с това разпореждане, съдът няма право
и задължение служебно да се занимава с приложението на тази законова правна норма- чл.
6, ал.2 ГПК. Без направено нарочно искане / „моля да намалите дарението … „ / няма и не
може да има упражняване на разглежданото право , тъй-като процесуалният закон не
познава положение на „мълчаливо, подразбираемо“ предявяване / упражнение на иск или
възражение , по причина , че едната страна знаела, че другата притежава някакво право
и от смисъла на някакво нейно изявление /на „знаещата“ страна/ може да се заключи , че
признава на „притежаващата“ възможност за възползване от последиците му.
По изложените съображения предявеният иск подлежи на отхвърляне като лишен от
материалноправно основание .
При този изход на спора спечелилата делото страна / ответникът/ има право на
присъждане на направените по въззивното производство разноски във вид адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лева и тъй като го е упражнила чрез нарочно искане,
другата страна следва да бъде осъдена да ги заплати, – чл.78, ал.3 ГПК. Защитаваният
материален интерес изведен от данъчната оценка на имота възлиза на 66 187,50 лева ,
като уговореното и платено адвокатско възнаграждение е под минималното определено
по реда на чл. 7, ал.4, вр. с ал. 2, т.4 на Наредба № 1/09.07.2004 г. По тази причина
изявлението за прекомерност направено от пълномощника на страната- жалбоподател е
неоснователно.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № ..../09.02.2021 г.по гр.д. №
.../2020 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. К. К. , с ЕГН: ********** да заплати на Д. К.
К., с ЕГН: ********** сумата 2500 лева , представляваща направени по въззивното
производство разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните
.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4