Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
2. ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в.
гр. дело № 29 по описа на Софийски окръжен съд за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс
Софийски окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Б.Й.К. срещу онази част от решение №
260034/06.10.2020 г. по гр. д. № 253/2019 г. по описа на РС – гр. И., в която
съдът е осъдил Б.Й.К. по иск с правно основание чл. 109 ЗС да преустанови
действията, с които създава пречки на Х.Л.Н. да упражнява правото си на
собственост върху УПИ III – 1055,
кв. 25, по плана на гр. И., а именно – да не навлиза в този имот.
С това решение искът на Х.Л.Н. за осъждане на ответника Б.Й.К.
да премахне бетонна колона, изградена на границата между УПИ III– 1055, кв. 25, по плана на гр. И., и УПИ III – 1053, кв. 25, по плана на гр. И., е отхвърлен. В тази
част решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.
С определение от 19.01.2021 г., постановено по
настоящото дело, съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на
ищцата в 1 – седмичен срок от съобщението да уточни дали противоправното поведение на ответника, изразяващо се (съобразно
изложеното в исковата молба) в навлизане в имота й, се състои единствено в
изграждане на част от бетонната колона в имота на ищцата, вместо по
протежението на имотната граница в имота на ответника.
В изпълнение на тези указания ищцата е депозирала молба (вх. № 260679/28.01.2021 г.), с която указанията
на съда не са изпълнени. В тази молба се преповтарят дословно твърденията в
исковата молба, че противоправното поведение на ответника се свежда до навлизане
в имота на ищцата посредством изграждане на бетонната колона в имота на ищцата,
вместо по протежението на имотната граница в имота на ответника (в посочената част спорът между страните е разрешен с формиране на силата на
пресъдено нещо с решение № 260034/06.10.2020 г. по гр. д. № 253/2019 г. по
описа на РС – гр. И.). Същите твърдения са изложени и
в молби вх. № 262861/07.04.2021 г. и вх. № 263973/13.05.2021 г. - че спорът с
ответника се свежда до това дали бетонната колона е изградена по протежението
на имотната граница между имота на ищцата и имота на ответника (оттам в чий имот попада изградена от ответника каменна пътека и перваз). Зад искането да бъде осъден ответника „да не навлиза в имота под никаква
форма“ не са изложени твърдения за друго пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост на ищцата, което да пречи на допустимото пълноценно ползване на
имота без да й отнема владението.
В рамките на предоставения срок ищцата, която е предупредена за негативните
последици при неизпълнени указанията на съда, не е отстранила недостатъците на
исковата молба, поради което първоинстанционното решение
следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати.
Съгласно
т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК, в хипотезата на
нередовност на исковата молба (вън от случаите на нередовност поради противоречие
между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен
интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу
друго лице) постановките на ТР № 1/2001
г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са
актуални и при действащия ГПК - въззивният съд, макар и при
условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято
дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и
следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на
исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по
съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени,
първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по
делото се прекрати. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично
на разпоредбата на чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.), чл. 270 ГПК /в сила от 01.03.2008
г./ не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото
за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че
въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като
при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да
прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по
чл. 270, ал. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото ищцата
следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на ответника разноските
по делото, както следва - сумата от 25.00 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 260034/06.10.2020
г. по гр. д. № 253/2019 г. по описа на РС – гр. И. В ЧАСТТА, в която
съдът е осъдил Б.Й.К. по иск с правно основание чл. 109 ЗС да преустанови
действията, с които създава пречки на ищцата Х.Л.Н. да упражнява правото си на
собственост върху УПИ III – 1055, кв. 25, по плана на
гр. И., а именно – да не навлиза в този имот, както и в частта за разноските, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата Х.Л.Н. с ЕГН: **********,***, да заплати на Б.Й.К., ЕГН: **********,***, сумата от 25 (двадесет и пет) лева – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.