Решение по дело №19132/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 януари 2025 г.
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20241110119132
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. ***, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110119132 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК *** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ разделно срещу В. П. В. и Н. А. В., за
признаване за установено, че дължат на ищеца разделно в посочени размери суми за
потребление в имота ап. 17, находящ се в гр. ***, начислени за периода 01.05.2020г. –
01.04.2022г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 61583/2023г. на СРС, 70
състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението
по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът Н. А. В., чрез адв. Р . Д., в законния срок депозира отговор, с който
излага подробни съображения като прави възражение за изтекла погасителна давност, не
оспорва качеството на потребител и начисленото за посочения период количество, предмет
на иска. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Ответницата В. П. В., чрез адв. К. Г., оспорва качеството на потребител, също и че
не е собственик на имота. Не оспорва количеството доставена топлоенергия. Моли исковете
да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, ул. ***
изразява становище по исковете, като счита същите за основателни, представя данни за
извършеното дялово разпределение за този абонатен номер в посочения период. Заявява, че
то е извършено съгласно действащата нормативна уредба.

1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Ответникът Н. В. не оспорва, че за процесния период е извършена услуга от ищеца
в посочените размери за имота, както и че е потребител.
По отношение на ответницата В. В., съдът намира, че качеството потребител се
установява от приложения нотариален акт за учредяване на ипотека върху имот, обща
собственост на ответниците, като В. е направила изявление за учредяване на ипотека
именно в качеството си на съсобственик на имота. Същата не оспорва количеството
доставена топлоенергия.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност се конкретизира
същото за 457,84 лева част от главницата с посочени конкретно фактури за периода
01.05.2020г. – 01.11.2020г.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни.
Що са касае до направеното възражение за изтекла погасителна давност съобрази следното.
Същата за комуналните вземания е 3-годишна. Заявлението е подадено на 08.11.2023г., и
така начислените от 01.05.2020г. до м.10.2020г. суми се явяват погасени по давност.
Ответната страна успешно доказа същите и по размер по подробно представените
изчисления, извършени с общодостъпни средства, заради което съдът не счете за
необходимо да назначава ССЕ.
Така исковете за претендираната главница подлежат отхвърляне за сума в размер 228,92 лева
относно всеки ответник, тъй като със заявлението задължението е претендирано за ½ част, а
фактурите са издавани за цялото задължение. Следователно искът по отношение на Н. В.
следва да се уважи до размер от 145,08 лв., а за разликата до претендирания размер от 374
лв. искът следва да се отхвърли. По отношение на ответницата В. В., съдът намира, че искът
за главница подлежи на уважаване до размер от 1 348,18 лв. и съответно следва да се
отхвърли до пълния предявен размер от 1 577,10 лв. На основание чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане по давност се погасяват и акцесорните вземания,
произтичащи от него. Настоящият състав намира, че не е конкретизиран размер на
мораторна лихва погасен по давност. С оглед на диспозитивното начало съдът не събира
доказателства вместо страните, съдът правораздава, а не калкулира. Ето защо останалите
претендирани от ответницата В. суми са дължими, поради което исковете следва да се
уважат.

По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по
2
съразмерност. И двете страни претендират разноски.
Съдът приема, че ищецът е сторил разноски в заповедното: 74,28 лева държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, или общо 124,28 лева, от които по
съразмерност се дължат 54,48 лв. от В. В., а ответникът Н. В. не дължи разноски за
заповедното производство тъй като относно него е издаден изпълнителен лист за същите. В
исковото са сторени разноски 188,80 лева държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер 200,00 лева /както е посочено и в списъка/ или
общо 388,80 лева, от които по съразмерност се дължат 150,05 лева.
С оглед изхода на спора и при заявената претенция от ответника В. за разноски съдът счете
следното. Претендира се адвокатски хонорар, уговорен от ответницата по реда на чл. 38 от
ЗАдв. В представения Договор за правна помощ от 12.06.2024г. не става ясно в коя хипотеза
на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. е уговорена безплатна правна помощ /дали лицата са роднини, дали
са материално затруднени/. Уговорено е само, че заплащането ще е по реда на чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв. Според настоящия състав по делото няма ясна договорка защо се оказва безплатната
правна помощ и така същата не може да евентуално при съмнение да се проследи. Ако
лицето твърди, че е материално затруднено съдът може да го задължи да представи
доказателства за това /Декларация по чл. 83 ГПК, справки от имуществения регистър и т.н./,
ако твърди, че е роднина или близък по смисъла на т. 3 от чл. 38 от ЗАдв, тогава отново би
могло да се удостовери това. Законът допуска оказването на безплатна правна помощ, но при
посочените в него хипотези, а не на свободна договорка, за каквато има данни тук.
Уговорките, че някой ще бъде представляван безплатно без да попада под някоя от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. пък е индиция за недобросъвестно процесуално
поведение – заобикаляне на закона чрез ползване на съда за „гумен печат“ да завери
недоказано дължими като безплатни хонорари. Ето защо искането на ответната страна като
неоснователно подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД срещу Н. А. В. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ап. 17, че
ДЪЛЖИ на *** ***“ ЕАД с ЕИК *** сумата 145,08 /сто четиридесет и пет лв. и 8
стотинки/ лева главница, ведно със законна лихва от 08.11.2023г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения размер
от 374,00 лева като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 61583/2023г. на СРС, 70 състав.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
3
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД срещу В. П. В. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ап. 17, че
ДЪЛЖИ на *** ***“ ЕАД с ЕИК *** сумите 1348,18 /хиляда триста четиридесет и осем
лв. и 18 стотинки/ лева главница, ведно със законна лихва от 08.11.2023г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения размер
от 1577,10 лева като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, сумата 257,86 /двеста петдесет и седем лв.
и 86 стотинки/ лева мораторна лихва, сумата 17,90 /седемнадесет лв. и 90 стотинки/ лева
цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 08.11.2023г.
до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 4,36 /четири лв. и 36
стотинки/ лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 61583/2023г. на
СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. В. ДА ЗАПЛАТИ на *** ***“ ЕАД сумата
54,48 /петдесет и четири лв. и 48 стотинки/ лева разноски в заповедното производство по
съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Н. Ц. и В. П. В. ДА ЗАПЛАТЯТ на *** ***“
ЕАД сумата 150,05 /сто и петдесет лв. и 5 стотинки/ лева деловодни разноски по
съразмерност.

Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, ул. ***
като трето лице помагач на ищеца.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4