№ 20
гр. Перник, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720102438 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подаденаот И. Г. Н., ЕГН: **********, чрез
пълномощника й адв. Д. М., срещу„Електрохолд продажби“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ
ЕлектроБългария“ АД/, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 159, с искане да бъде признато заустановено спрямо ответника, че И. Г.
Н. няма задължениеза плащане на сумите 5236,02 лева, представляващи стойността на
доставена,но незаплатена електрическа енергия за периода от 01.01.2003 г. до 31.07.2006 г., както
и да заплати законна лихва за забава на месечни плащанияв размер на 598,14 лева за периода от
21.02.2003 г. до 08.01.2007 г., ведно съсзаконната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на молбатав съда – 01.02.2008 г. до окончателното й изплащане, както и да й
заплатинаправени разноски в размер на 119,68 лева държавна такса и 58,00 лева адвокатско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от04.02.2008 г. по частно гражданско
дело № 776/2008 г. по описа на Районенсъд – Перник, въз основа на които е образувано
изпълнително дело №728/2018 г. по описа на ЧСИ А.В., поради погасяване по давностна сумите
след издаване на изпълнителния лист.
В исковата молба се твърди, че по искане на ответното дружество е издаден изпълнителен
лист на 04.02.2008 г. за посочените вече суми. Въз основа на изпълнителния титул е образувано
изпълнително дело № 728/2018 г. по описа на ЧСИ А.В..
Претендира разноски, вкл. такИ. по чл. 38, ал. 1 ЗА.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за допустими, но
неоснователни. Поддържа, че погасителната давност е била прекъсната с предприетите от
кредитора изпълнителни действия по изпълнителни производства. Счита, че нормата на чл. 117
ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена
заповед за изпълнение по чл. 410, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява, а ответникът изразява становище с писмена
молба. Ищецът поддържа вече изложеното. Ответникът оспорва исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност
на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от
ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по
давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи
до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК). Наличието на
изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника свидетелства за правния интерес на ищеца
от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на
процесния изпълнителен лист. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо
вземане – в конкретния случай настъпването на такИ. факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК). При въведено възражение/позоваване на някоя от
страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност.
От представените писмени доказателства се установи, че срещу ищецът е издаден
изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба съгласно определение на Районен съд
Перник, постановено по ч.гр.д. № 776/2008 г. на основание чл. 237, б. „к“ ГПК (отм.). Ищецът е
признал за образуване на изпълнително дело срещу него (макар и това да е неизгоден за него
факт), но по делото доказателства в тази насока не са ангажирани. Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и
разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатИ. на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е издаден на основание
чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ , предвидени от законодателя
като преки основания за издаване на изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за
издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила
на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се
разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което
характерът на задължението не се променя. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не
се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на
това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен характер и
съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, те се погасяват с кратка тригодишна давност
по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдения
факт на прекъсването на давността. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и
Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания
факт за неосъществил се. При така установената фактология съдът намира, че вземането по
издадения въз основа на определение на Районен съд Перник, постановено по ч.гр.д. № 776/2008 г.
е погасено по давност. Дори да се приеме, че същата е прекъсната с образуването на и.д. №
2
728/2018 г. по описа на ЧСИ А.В. (за което ищецът признава), то новата тригодишна давност
отново е изтекла поради липса на обективни данни за прекъсването й, поради което предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната
страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси в размер на 240,47
лева и адвокатско възнаграждение в минимален размер на 630,00 лева. При този изход от спора
ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
че в полза на “ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“АД /предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159 не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) срещу И. Г. Н., ЕГН **********, за сумите в размер на 5236,02 лева,
представляващи стойността на доставена, но незаплатена електрическа енергия за периода от
01.01.2003 г. до 31.07.2006 г., законна лихва за забава на месечни плащания в размер на 598,14 лева
за периода от 21.02.2003 г. до 08.01.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на молбата в съда – 01.02.2008 г. до окончателното й изплащане, 119,68 лева
направени разноски за държавна такса и 58,00 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 04.02.2008 г. по частно гражданско дело № 776/2008 г. по описа на
Районен съд – Перник по реда на чл. 237 и сл. ГПК /отм./ поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“АД
/предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 да заплати на И. Г. Н., ЕГН
********** сумата от 870,47 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3