Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25.03.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.02. 2020 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА И.
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1020 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1072/17.07.2019
г. постановено по гр.д. № 6120/2018г. по описа на Районен съд – С.З., с което
са оставени без уважение, като неоснователни претенциите на „Ф.И.” ЕАД против С.И.А.
*** за признаване за установено дължимостта на
присъдените със заповед № 2419/27.08.2018г. по ч.гр.д.№ 4287/2018 г. по описа
на С. районен съд суми в размер на 1199 лв. за главница, ведно със законната
лихва върху главницата от 23.08.2018г. до окончателното заплащане на сумата,
215, 82 лв. възнаградителна лихва от 05.06.2014г. до
05.11.2015г., лихва за забава от 499, 97 лв. за периода от 06.06.2014г. до
07.08.2018г., представляващи неизплатено задължение по Договор за стоков кредит
№ CREX - 10728174 от 11.05.2014 г. сключен между „Б.П.П.Ф.”
ЕАД и С.И.А., както и разноски по делото в размер на 88,30 лв.
Въззивникът
„Ф.И.” ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Моли да се отмени изцяло
обжалваното решение, като вместо него се уважи предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК. Претендират се разноските по делото. Няма искания за
събиране на доказателства.
В законния срок е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият,
чрез особения представител взема становище по наведените в жалбата оплаквания.
Моли да се остави в сила пъроинстанционното решение,
като правилно и обосновано.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира
за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове
за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът “Ф.И.” ЕАД моли съда да постанови решение, с което ДА признае за установено, че в полза
на „Ф.И." ЕАД по отношение на длъжника С.И.А., съществуват вземания, обективирани
в заповед за изпълнение, издадена по образувалото ч.гр.д.№4287/2018г. по описа
на PC - С.З., а именно: 1199.00 лв. - главница; 215.82лв.- договорна възнаградителна лихва
за периода от 05.06.2014г.до
05.11.2015г.; 499.97лв. - лихва за забава за периода от 06.06.2014г.до
07.08.2018г., законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението. Претендират
и за направените в настоящото производство разноски. Претендират и за сторените
в заповедното производство разноски.
За ответника в съдебно заседание се явява назначеният особен представител адв.К., която моли претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна.
От договор за стоков кредит № CREX -10728174 от 11.05.2014г. се установява,
че ответникът е сключил договор с „Б.П.П.Ф.”ЕАД като кредитодателят е предоставил на ответника като
кредитополучател кредит в размер на 1 299 лв., като ответникът се е задължил да
погаси усвоения кредит чрез 18 анюитетни вноски,
всяка от 78,60лв..
Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 05.11.2015г., с което
станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение.
На 10.01.2017 г. между „Б.П.П.Ф.” ЕАД и „Ф.И.” ЕАД
е сключен договор за цесия, по силата на който „Б.П.П.Ф.”
ЕАД цедирал вземането си към С.И.А. на ищеца, като е
посочено, че вземанията, ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна
част от договора. Видно от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, кредитодателят е цедирал на ищеца процесното си
вземането към ответника.
Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията. В полза на „Ф.И.” ЕАД има издадено пълномощно от
БНБ „П.П.Ф.” ЕАЛ, по силата на което новият кредитор бил изрично упълномощен да
уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на
задължението си за уведомяване, ищцовото дружество
изпраща писмено уведомление до С.И.А..
Видно от приложеното ч.гр.д.№
4287/2018г. по описа на С. районен съд е издадена заповед № 2419/27.08.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съгласно която С.И.А. следва да заплати на “Ф.И.” ЕАД
следните суми: сумата от 1 199 лв. за главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 23.08.2018г., 215,82 лв. възнаградителна
лихва от 05.06.2014г. до 05.11.2015г., лихва за забава от 499,97 лв. от 06.06.2014г.
до 07.08.2018г., както и разноски по делото – 88,30 лв. разноски по делото. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в
срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК
кредиторът е предявил иска за установяване съществуването на вземанията по
издадената заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника в едномесечния срок.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/,
законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за
прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че
е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78
от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т.
о. и др.
В случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. По делото няма данни
уведомлението да е връчено на С.И.А. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Въззивният съд не приема, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез връчване на
препис от исковата молба с приложенията на назначения особен представител на
ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно
представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва,
че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не
може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за
сключения договор за прехвърляне на вземания, а и след като особеният
представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник
не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради
това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне
на вземания няма действие по отношение на С.И.А., тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по
предвидения от закона ред, т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
– цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Ето защо „Ф.И.“ ЕАД няма качеството на
кредитор на ответника С.И.А..
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1072/17.07.2019 г. постановено по
гр.д. № 6120/2018г. по описа на Районен съд – С.З..
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.