Р
Е Ш Е Н И Е № 1203
гр. Пловдив, 28.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно
заседание на 28.09.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА
БЕШКОВА
разгледа докладваното от съдията Бешкова в. ч. гр. д. № 2321
по описа на съда за 2016
г. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и
сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. №
27674/26.09.2016г от Община Пловдив
– Район „Тракия“ – взискател по изп. д. № 8/2015г по описа на ДСИ Д. И. в СИС
при РС - Пловдив, против постановление от 11.08.2016г за отказ да бъде наложена
възбрана и извършен опис на недвижим имот – временна сграда „Шивашко ателие“ с
площ от 25 кв.м., изградено по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, ситуирана
в УПИ VІІІ – комплексно застрояване и гаражи, кв. * по плана на жил. гр. А-7 до
бл. ** в жк **** гр. П..
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
постановлението. Иска се отмяната му, като ДСИ бъде задължен за извърши описа
на шивашкото ателие и го обяви за публична продан.
Ответната страна по жалбата – Съни – ДД – 2000
ЕООД /длъжник в изпълнителното производство/, не изразява становище.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, но по същество -
неоснователна.
Пловдивски
окръжен съд, като взе
предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице
/взискател в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ГПК /отказ да се извърши искано изпълнително действие/ и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Няма спор, че обектът, чиято възбрана, опис и
публична продан се иска от взискателя, е временна постройка, изградена по реда
на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ върху имот общинска собственост, която не е
придобила траен градоустройствен статут по реда на & 50а
ПЗР на ЗИДЗТСУ /отм./, респ. & 17, ал. 2 ПР на
ЗУТ. Въпреки това обаче взискателят счита, че постройката е недвижим имот по
смисъла на чл. 110 ЗС, респ. годен обект на правото на собственост и на
прехвърлителни сделки, който, като е станал собственост на длъжника по силата
на договор за прехвърляне на търговско предприятие, може да бъде възбранен,
описан и продаден.
Както се приема и от задължителната съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК /Решение
№ 127 от 25.11.2014г по гр.д. № 3190 на ВКС; Решение № 44 от 03.02.2012г по
гр.д. № 250/2011г на ВКС; Решение № 265 от 25.10.2012г по гр.д. № 225/2011г на
ВКС; Определение № 189/21.02.2011г по гр.д. № 711/2010г и др./, юридическият статут на сградата като временен строеж без траен
градоустройствен статут изключва възможността собственикът й да притежава право
на строеж или да го придобие по давност. Това следва от нормативната уредба,
според която след отмяната на чл. 120, ал. 4
ППЗТСУ /ДВ бр. 6 от 1998 г./ по отношение на законно изградените в
държавни или общински терени временни строежи, е създаден особеният режим по § 50а ПЗР на ЗТСУ.
/ДВ бр. 124 от 1998 г./, като е дадена възможност в установените срокове ползвателите
на такива сгради да поискат установяване на постоянен градоустройствен статут,
след което да придобият правото на строеж или правото на собственост върху
терена. С приемането на ЗУТ - § 17 ПЗР,
отново е предвидена възможност в шестмесечен срок, т. е. до 02.07.2001 г.,
временните строежи по чл. 120, ал. 4
ППЗТСУ /отм./ да придобият траен устройствен статут, след което на
собственика им да се учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОС, в противен случай
същите могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ
подробен устройствен план, когато се премахват, без да се заплащат.
Следователно нормативната уредба е създала изключение от правилото, че когато
сградата и земята принадлежат на различни лица, това е възможно само при
наличие на право на строеж. Собствеността на временен строеж, който не е
придобил траен градоустройствен статут, /както е в настоящия случай/, дава
възможност само за ползването му до настъпване на предпоставките за премахването
му, като собственикът на терена запазва
правото на строеж. Нормативно предвиденото условие, до настъпването на
което е допустимо съществуването на временен строеж - възникване на
инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен
план, изключва възможността правото на строеж да бъде придобито въз основа на
давност чрез осъществявано владение на временния строеж.
Следователно длъжникът,
респ. праводателят му, не може да се легитимира като носител на правото на
строеж като собственик на сграда, построена в чужд терен. Въпросното шивашко
ателие не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ,
тъй като на него не му е предоставен траен градоустройствен статут по реда на & 17, ал. 2 ПР на ЗУТ. То подлежи на премахване по реда, установен в ЗУТ, а
материалите, от които е построено, са собственост на този, който я е построил. Ако са приеме, че те са станали собственост на
длъжника по силата на договора за прехвърляне на търговско предприятие, то
върху тях би могло да се изпълнява само в качеството им на движими вещи.
Не може да се приеме доводът в
жалбата, че & 182 ПЗР на ЗУТ, който изключва определена категория временни
строежи и преместваеми обекти от обхвата на чл. 110 ЗС, не касае временните
строежи по чл. 50 ЗУТ, респ. чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./. Както се приема в Решение
№ 265 от 25.10.2012г по гр.д. № 225/2011г на ВКС, за временен строеж, разрешен по реда на чл. 120 ППЗТСУ
(отм.), по отношение на който не е проведена процедурата по § 17, ал. 2 от ПР
на ЗУТ, следва да се съобрази именно § 182 от ПЗР на
ЗУТ, че временните строежи по чл. 54,
чл. 55,
чл. 56, ал. 1 ЗУТ
не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралния регистър и
не се издават актове за удостоверяване на правото на собственост върху тях,
поради което съгласно чл. 110 ЗС
не представляват недвижими имоти. Реализирането на постройката по реда на чл. 120, ал. 4
ППЗТСУ (отм.) означава, че върху терена не е било извършено
строителство съобразно предвиденото с регулационния план застрояване.
Обстоятелството, че в случая шивашкото ателие е било предмет на заснемане по КК
и КР, не го прави строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ
и не може да заобиколи предвидения в закона ред за придобиване на траен
градоустройствен статут на постройката, за да може тя да бъде годен обект на
правото на собственост, респ. недвижима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗС –
предмет на възбрана, опис и публична продан.
Ето защо, жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 27674/26.09.2016г
от Община Пловдив – Район „Тракия“ – взискател
по изп. д. № 8/2015г по описа на ДСИ Д. И. в СИС при РС - Пловдив, против
постановление от 11.08.2016г за отказ да бъде наложена възбрана и извършен опис
на недвижим имот – временна сграда „Шивашко ателие“ с площ от 25 кв.м.,
изградено по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, ситуирана в УПИ VІІІ –
комплексно застрояване и гаражи, кв. * по плана на жил. гр. А-7 до бл. ** в жк ***
гр. П..
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: