№ 205
гр. Сливен, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Е. Г. Христова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500255 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №262/29.03.2024г. по гр.д.
№1451/2023г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан, предявения от Т. И. Г. против Т. В. Т. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди. С Решението са присъдени разноски на ответника.
Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство Т.
И. Г. чрез адв. Д. Й. от АК - Ямбол, с която се обжалва първоинстанционното решение
изцяло.
В жалбата си, въззивницата Т. Г. чрез пълномощника си адв. Й. посочва, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че от
заключението на СТЕ се установило, че щетите в дневната и прилежащата тераса на
апартамента й, най-вероятно се дължат на прекъсната водосточна тръба. От
доказателствата по делото се установило, че именно ответникът е прекъснал
водосточната тръба на блока, преминаваща през неговата тераса. Въззивницата намира
извода на съда за погасяване по давност на тази претенция е неправилен. Заявява, че
щетите в дневната й са от неправомерните действия на ответника, не са отстранени до
1
настоящия момент, дори и причината за тях да е отстранена. Поради това моли съда да
отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – Т. В. Т., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивна жалба, въззиваемият Т. Т. чрез пълномощника адв. Е. П.,
оспорва същата като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че по делото се
установило, че и други живущи са имали проблеми с течове и влага, заради покрива на
блока, идентични с тези в апартамента на ищцата. Твърди, че се установило, че той на
няколко пъти със свои лични средства и труд е ремонтирал водосточната тръба и
улуците. Анализира свидетелските показания и заключението на вещото лице, като
счита, че те са непротиворечиви. Намира за правилен извода на съда, че вредите в
кухнята и терасата към нея се дължат на теч от инсталациите или покривната
хидроизолация и сградата се нуждае от ремонт на общи части, повредите по които
причиняват влага и течове. По отношение на щетите в дневната и терасата, които
предполагаемо са в резултат от прекъсната водосточна тръба посочва, че са погасени
по давност, тъй като предписанието за възстановяването й било от 2014г. Освен това тя
е била подменена от него за негова сметка, въпреки, че е част от общата инсталация на
сградата. Счита, че по делото се установило категорично, че щетите в апартамента на
ищцата не са настъпили от негово противоправно поведение, извършено виновно.
Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция
разноски.
По направеното с въззивната жалба доказателствено искане съдът се е
произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като го е оставил без уважение,
поради настъпила процесуална преклузия.
В с.з., въззивницата Т. И. Г., редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. Д. Й. от АК - Ямбол, който поддържа подадената
въззивна жалба на съображенията изложени в нея и моли за уважаването й. Посочва, че
претенцията, която поддържа е за възстановяване на вредите в дневната и
прилежащата й тераса. Тези вреди са налични и към момента, поради което
претенцията не била погасена по давност. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В с.з., въззиваемият Т. В. Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Е. П., която оспорва въззивната жалба
като неоснователна, поддържа съображенията, изложени в отговора на същата. Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
2
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Сливенски районен съд е бил сезиран с иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 5000лв. от непозволено увреждане – теч от
апартамента на ответника, с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи
елементите на сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД: деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина.
Анализирайки събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и
заключението на СТЕ, съдът приема, че не е установено по пътя на пълното пряко и
главно доказване от страна на ищцата на деяние, извършено от ответника Т., което да е
противоправно и да е довело до твърдените от ищцата щети в апартамента й.
На първо място следва да се посочи, че установените от вещото лице увреждания
в кухнята и терасата към нея в апартамента на ищцата се дължат на теч от
инсталациите /водопроводна, канализационна и отоплителна, които са общи части на
сградата/ или от компрометирана покривна хидроизолация и най-вероятно
3
компрометирано уплътнение на фугите между съответните панели, както и фугите на
монтираната нова дограма и външната топлоизолация. Това са все причини, които са
извън действията, поведението на ответника и щетите, в резултат на тях в северната
част на апартамента на ищцата категорично не са в причинна връзка с противоправно
поведение на ответника. Щетите във вътрешната част от кухнята, тоалетната и банята
се дължат, според вещото лице, на теч от инсталациите или компрометирана покривна
топлоизолация, които са общи части.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като безпристрастно, обосновано
и подкрепящо се от останалия, събран по делото доказателствен материал, в т.ч.
свидетелските показания. От последните се установява, че проблемите с течове в блока
са свързани с покрива, отводнителните инсталации и фугите между панелите, като
течове, влага и мухъл имало не само в апартамента на ищцата, а особено след дъжд се
оплаквали живущите от всички апартаменти. В тази връзка и вещото лице е описал в
заключението си щети и белези от продължителни течове в жилищата и на двете
страни, като те са аналогични. След извършения частичен ремонт на покрива от всички
съсобственици, активни течове не са налични.
Следователно, щетите в северната част на жилището на ищцата не се установи да
се дължат на противоправно поведение от страна на ответника.
По отношение на щетите в южната част на апартамента на ищцата – дневна стая
и тераса към нея, на които изрично се позовава въззивницата във въззивната си жалба,
следва да се посочи, че според вещото лице щетите се дължат на две възможни
причини – прекъсната водосточна тръба на покривното отводняване, преминаваща
през южната тераса на апартамента на ответника за неопределен период от време и
втората причина са компрометираната фуга между подовите панели в участъка на
терасата на ответника и съседния източен ап. №31, покривната хидроизолация и
приемната воронка на отводняването. Следователно и тези щети не се дължат
единствено и само на поведението на ответника, а отново са с оглед техническото
състояние на сградата, отводнителната й инсталация и покривната хидроизолация,
които са общи чести и не зависят от поведението на ответника.
Единствена връзка с поведение на ответника се установява по отношение на
прекъснатата водосточна тръба на покривното отводняване, преминаваща през южната
тераса на ответника. От свидетелските показания обаче се установява, че тръбата била
прогнила с годините и водата не можела да слиза по нея. Не се установи
противоправно действие от страна на ответника за умишлено прекъсване на тръбата.
Напротив, той сам със свои средства, сменил тръбата и оправил улуците, тъй като бил
най-потърпевш като живущ на последния етаж от тези течове от отводнителната
инсталация. В тази насока съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като
безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
4
Виновно противоправно поведение на ответника във връзка с прекъсването на
водосточната тръба не се установява и от представените писмени доказателства, в т.ч.
писмо от Община Сливен от 06.06.2014г., сочещо на даване на предписание за
възстановяването й. Още по-малко такова поведение се установява и от соченото
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.02.2023г., което
възпроизвежда единствено твърденията, обясненията на страните и сведения от
домоуправителя на сградата, които няма задължителна доказателствена сила.
Постановлението не съдържа никакви установени от компетентни държавни органи
обстоятелства.
Ответникът, своевременно, с отговора на исковата молба е направил и
възражение за давност, което настоящата инстанция намира за основателно, извън
обстоятелството, че съдът не приема за установено противоправно поведение на
ответника във връзка с прекъсването на водосточната тръба /дължащо се на практика
на нейна ерозия, прогниване/. Констатираното от служители на Община Сливен
прекъсване на водосточната тръба от ответника е от м.юни 2014г., от когато до
подаване на исковата молба са минали много повече от пет години. Погасителната
давност за исковете за непозволено увреждане започва да тече от откриване на дееца
/чл.114, ал.3 от ЗЗД/ и това е 06.06.2014г. Поради това и възражението на въззивницата
за неправилно приложен институт на погасителната давност от страна на
първоинстанционния съд е неоснователно. Неоснователно и не намира опора в
правните норми възражението, че тъй като вредите са все още налични в апартамента
на въззивницата, то погасителната давност за тяхното възстановяване не тече, респ. не
е изтекла.
С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че не са налице предвидените
в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи
ангажиране на отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД. Поради това предявеният
иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на спора, районният съд правилно е възложил на ищцата
заплащане на направените от ответника разноски, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3
от ГПК, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса, следва да се възложи на въззивницата Т. Г., като тя следва да понесе своите
така, както са направени и да заплати на въззивмаемия Т. сторените от него разноски
пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000.лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №262/29.03.2024г., постановено по гр.д.
№1451/2023г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Т. И. Г. с ЕГН ********** от гр. *** да заплати на Т. В. Т. с ЕГН
**********, от гр. Сливен, кв. *** сумата от 1000лв., представляваща направени пред
въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед
нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6