Решение по дело №454/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   636/18.7.2022г.

 

гр. Пазарджик

 

Административен съд – Пазарджик –VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:         МАРИЯ ХУБЧЕВА

 

при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно дело № 454 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на С.М.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Заповед за прилагане на принудителна мярка № 22-0252-000024 от 18.03.2022 год. на началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР)–Смолян, Районно управление (РУ)–гр. Девин, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на МПС (лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № РА1485ВН) за срок от шест месеца.

В жалбата се излагат оплаквания, че за лекия автомобил са платени всички дължими данъци и такси, има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, преминат е годишен технически преглед. Жалбоподателят моли за отмяна на процесната заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. По делото са представени подробни писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Р. А.. Моли за отмяна на заповедта за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка.

Ответната страна – началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Смолян, Районно управление – гр. Девин, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед № 22-0252-000024 от 18.03.2022 год. на началник група към ОД на МВР – гр. Смолян, РУ – гр. Девин по отношение на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП–прекратяване на регистрацията на МПС - лек автомобил „***“ с рег. № ***, за срок от шест месеца, регистриран на негово име, като са отнети два броя регистрационни табели и свидетелството за регистрация на МПС. Мярката е приложена за това, че на 17.03.2022 год. около 15.11 часа, в гр. Девин на КПП „Забрал“ с посока на движение от кв. „Настан“ към центъра на гр. Девин, лицето Ф.С.Б., с ЕГН **********,*** е управлявала лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, след като е лишено по административен ред с Наказателно постановление № 21-0367-001128 от 14.09.2021 год. на РУ-Велинград към ОД на МВР-Пазарджик от право да управлява МПС (СУМПС е отнето на 11.03.2022 год. на основание посоченото НП). Посочено е, че горното е установено от извършена справка в АИС-АНД. Нарушението е установено от младши полицейски инспектор Б.Д. в РУ – Девин, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 162757 от 17.03.2022 год. по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на собственика на автомобила-С.М.Б., на 05.04.2022 год.

По делото са приложени АУАН серия GA № 162757 от 17.03.2022 год. и Наказателно постановление № 22-0252-000113 от 31.03.2022 год. на Ф.С.Б. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Във връзка с компетентността на административния орган по делото са представени Заповед № 812з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 345з-4 от 04.01.2022 год. на директора на ОД на МВР–Смолян.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, което има правен интерес, а разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по силата на Заповед № 345з-4 от 04.01.2022 год. на директора на ОДМВР – Смолян и Заповед № 812з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи. Също така е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването ѝ. В нея освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Конкретните факти, установяващи хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който с оглед нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изречение първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящото съдебно-административно производство. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във връзка с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН-съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40-чл. 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН констатации относно извършеното нарушение, нито правната квалификация на същото. Пропуски и нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение, както и съставомерността на вмененото деяние могат да се правят в производството пред районния съд при обжалване на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, не и пред настоящата съдебна инстанция. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното, от фактическа страна, в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на лекия автомобил без наличието на свидетелство за управление съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или по реда на чл. 69а от същия, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината. Нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП дори не изисква собственикът на моторното превозно средство да е предоставил доброволно автомобила си на друго лице, което го управлява и това е видно от анализа на цитираната норма. От текста на последната се установява, че при прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от НПК. Чрез тази принудителна административна мярка се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши противоправни деяния, респ. с притежаваното от него МПС да бъдат извършени следващи нарушения, като тази мярка не съставлява административно наказание, по арг. на чл. 13 от ЗАНН и чл. 13 от посочения.

Мярката е приложена спрямо С.М.Б. за минималния предвиден, в приложимата норма, срок от шест месеца, поради което неизлагането на мотиви относно продължителността на прилаганата мярка не съставлява нарушение.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Спецификата на мерките чл. 171, т. 2а от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Това е така, защото поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката. В случая, неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. От друга страна, разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към административнопроцесуалния кодекс единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

За пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неотносима към настоящото производство, тъй като институтът на маловажния случай е от значение за осъществяването на административнонаказателна, а не на административна отговорност.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при наличието на материално правните предпоставки за издаването й, поради което е законосъобразна, а жалбата на С.М.Б. следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора съдебно-деловодни разноски не следва да се присъждат, тъй като страните не са заявили такива.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик, VII – състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу заповед за прилагане на принудителна мярка № 22-0252-000024 от 18.03.2022 год. на началник група към ОД на МВР–Смолян, Районно управление–Девин.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ:/п/