№ 1453
гр. Варна, 15.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20243100501690 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:52 часа се явиха:
Въззивниците С. К. С. и С. К. С., редовно и своевременно призовани,
не се явяват, представляват се от адв. Т. П., редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
Въззиваемите Т. П. Н., Н. П. Н., И. Н. П., Г. Н. Х., Н. Д. Х. и Н. Д. Х.,
редовно и своевременно призовани, не се явяват, представляват се от адв. К.
К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е въззивно и е образувано по жалба на адв. П., като
процесуален представител на С. К. С. И С. К. С. против Решение № 2247 от
14.06.2024 година, постановено по гр.дело № 15513/2022 година по описа на
ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от С. К. С. ЕГН ********** и С.
1
К. С. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр.
чл. 77 пр. 2 ЗС да бъде прието за установено по отношение на Г. Н. Х. ЕГН
**********, Н. Д. Х. ЕГН**********, Н. Д. Х. ЕГН ********** /като
наследници на Д. Н. Х. ЕГН **********/, И. Н. П. ЕГН **********, Н. П. Н.
ЕГН ********** и Т. П. Н. ЕГН **********, че са собственици въз основа на
изтекла придобивна давност за периода от 1964г. до 1999г. и от 1999г. до
предявяване на настоящия иск – 24.11.2022г, евентуално от 20.09.2002г. до
предявяване на иска, н а 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18- 73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, целият с площ от 1455
кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***; в частта, с която съдът е
приел за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на С. К. С. ЕГН
********** и С. К. С. ЕГН **********, че собственици въз основа на
земеделска реституция, приключила с влязло в сила съдебно решение по
адм.д. № 1413/1998г., по описа на Районен съд – Варна, н а 1454 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в ***, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори *** са Г. Н. Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., Н. Д. Х.
ЕГН********** - 2/18 ид.ч., Н. Д. Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч. /като
наследници на Д. Н. Х. ЕГН **********/, И. Н. П. ЕГН ********** - 6/18
ид.ч; Н. П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч и Т. П. Н. ЕГН ********** - 3/18
ид.ч, и е осъдил С. К. С. ЕГН ********** и С. К. С. ЕГН ********** да
предадат владението върху съответните ид. части от този имот - на Г. Н. Х.
ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., на Н. Д. Х. ЕГН********** - 2/18 ид.ч., на Н. Д.
Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., на И. Н. П. ЕГН ********** - 6/18 ид.ч; на Н.
П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч. и на Т. П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч. ,
както и в частта за разноските.
В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и
необосновано.Сочи се още, че е произнесено в несъответствие със събраните
доказателства, както и че са налице основания за неговата отмяна. Според
жалбата съдът превратно е тълкувал нормите на 79 от ЗС, което прави
правния му извод необоснован.Също според жалбата владението е било
спокойно, необезпокоявано и е демонстрирано спрямо всички лица; излага се,
че е доказано и намерението за своене, като ищцовата страна е осъществила
2
такива действия, които могат да се определят като своителни, и отричащи
правото на собственост на други лица.В заключение се настоява съдът да
отмени изцяло атакувания съдебен акт, да уважи претенцията по чл.124 от
ГПК и да отхвърли тази по чл.108 от ЗС.
По делото е постъпил отговор от страна на адв. К., като процесуален
представител на въззиваемите, според които решението не страда от пороци и
е съобразено с наличните доказателства. Искането е то да бъде потвърдено.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 25419/11.10.2024 г. от
въззивниците чрез адв. Т. П., в която изразява становище по същество на спора
и представя списък с разноски.
АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Поддържам и молбата,
която съм депозирала на 11.10.2024 г.
АДВ. К.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представила съм списък с
разноски.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Моля да уважите въззивната жалба и отмените изцяло като
3
неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение и по
същество уважите исковата претенция. Подробни съображения съм изложила
във въззивната жалба и молбата от 11.10.2024 г. Считам за съществен
момента, в който съдът погрешно е анализирал доказателствата за промяна
намерението за своене на моите доверители, като същото не е променено от
времето преди да прехвърлят имота на децата си. В този смисъл са били и
гласните доказателства, които са събрани пред първа инстанция, но считаме,
че погрешно съдът ги е възприел и анализирал. Също считаме, че погрешно
съдът приема, че със завеждане на гр.д. № 1928/2019 г. по описа на Районен
съд - Варна ответниците, които са завели иск срещу децата на моите
доверители тогава, са прекъснали давността. Посочила съм съдебна практика
на Върховен съд в последната молба, която моля да вземете предвид при
постановяване на съдебното решение. Моля да ни присъдите сторените пред
двете инстанции разноски.
АДВ. К.: Моля да потвърдите решението на Районен съд – Варна
изцяло, включително и за насрещната искова молба. Относно практиката,
която Районен съд - Варна и Окръжен съд - Варна приема, че съдебните
решения по чл 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ имат конститутивен ефект, т.е. са произвели
реституционния ефект и са възстановили правото на собственост, твърдя, че
подобна практика не е коректна, противоречи на практиката на ВКС.
Представям решение на ВКС, тук се сблъсква съдебната практика с
практиката на ВКС, което счита, че съдебните решения, постановени по реда
на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, нямат конститутивен характер и не възстановяват
правото на собственост, защото съдът няма такива правомощия. Специалният
закон определя специален ред за възстановяване на земеделските земи в
параграф 4 и този ред следва да бъде спазван, включително и от съда при
постановяване на неговите съдебни решения. Решенията на по чл. 14, ал. 3 от
ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. Конститутивно действие ще имат тези
административни актове на административната процедура, които реално
възстановяват собствеността, а в случая това не е нито решението на
поземлена комисия, което впоследствие след съдебното решение по чл. 14, ал.
3 от ЗСПЗЗ са задължени моите доверители да получат от административния
орган. Не считам, че това е окончателното възстановяване на собствеността, а
това става едва със заповедта на кмета на район „А.“ при Община Варна,
издадена по реда на параграф 4к , ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Това е така, защото
4
административният акт на Поземлена комисия - Варна е постановен след 2005
г. след изменението, което изисква двуетапно, двуинстанционно
възстановяване на собствеността за земи в параграф 4 и приключва
окончателно с административен акт – заповед на кмета на съответната община
или в случая на район „А.“, издадена по реда на параграф 4к, ал. 7 от ПРЗ на
ЗСПЗЗ. Това има съществено и важно значение при определяне на началната
дата на протичане на давността. Не съм съгласен с мотивите на
първоинстанционния съд, който казва, че моментът на протичане на давността
започва с влизане в сила на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Моето становище и на ВКС в случая, имайки предвид кога е постановено
решението на Поземлена комисия е, че давността може да тече след
настъпване на окончателен вещноправен реституционен ефект с
административния акт - заповед на кмета на общината по реда на параграф 4к,
ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Считам за абсолютно коректно и правно издържано
становището на Районен съд – Варна относно липсата на анимус по
отношение на давността. Няма как да приемем, че е налице своене. Няма как
да приемем, че един човек приема един имот за свой собствен след като по
негови твърдения и на исковата молба 30 години го е владял и на 04.11.2019 г.
под клетва пред съда казва „имотът е на децата ми“, което е обективната
истина. Тя се потвърждава от писмените доказателства по делото. Не мога да
се съглася със становището на колегата, че имотът е придобит по давност от
страна на въззивниците. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5