РЕШЕНИЕ
№ 1871
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110208267 по описа за 2024
година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Г. Б.“ ЕООД, ЕИК ********************, представлявано
от управителя В. Г. А., срещу електронен фиш № ******************, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр.
с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, е наложена имуществен санкция в
размер на 2500 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразeн поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че нарушение не е извършено,
тъй като дружеството било изпълнило задълженията си по установяване размера на тол
таксата, като сключило тристранен договор и ППС, било снабдено с бордово устройство за
електронно събиране на пътни такси. Твърди се, че ако е било генерирано нарушение, то
това се е дължало на неизправност в електронната система за събиране на тол такси или на
моментна липса на сигнал. Посочва се, че липсва яснота по отношение на извършеното
нарушение, тъй като не е ясно дали дружеството е санкционирано за това, че не е изпълнило
задълженията по установяване размера на тол таксата или за това, че не е заплатило
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Сочи се, че от описаното
нарушение не става ясно каква е била дължимата такса за преминаването през тол сегмента,
където е отчетено нарушението и дали има плащане за движението на конкретното ППС за
съответния ден и маршрут. Навежда се, че ако има някакво нарушение, то случаят следва да
бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че при
издаване на обжалвания електронен фиш, с който на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева при неплатена тол такса в размер по-малък от 1
лев, е нарушен принципа на пропорционалност. Твърди се, че предвид на законовата
1
разпоредба, под която е подведено деянието като административно нарушение – чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, е недопустимо да се издава електронен фиш, а е следвало да бъде съставен акт
за установяване на административно нарушение и впоследствие наказателно постановление,
което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че не са
спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като електронният фиш е съставен след като
е изтекла една година от извършване на нарушението. Сочи и че е нарушена разпоредбата
на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга
за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, тъй като
доставчикът на електронна услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние е
следвало да уведоми собственика/ползвателя на пътното превозно средство за
недекларирането на тол данни и едва след неизпълнение на задължението за заплащане на
дължимата такса за преминаване през конкретния участък, да се пристъпи към ангажиране
на административнонаказателната отговорност на собственика/ползвателя на пътното
превозно средство или на неговия водач. Отправя се молба за цялостната отмяна на
оспорения електронен фиш като незаконосъобразен. Претендират се и разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят „Г. б.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. В постъпило преди заседанието писмено становище поддържа
жалбата си и искането за отмяна на атакувания електронен фиш и претендира разноски.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се
представлява от главен юрисконсулт С. Г., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на атакувания електронен фиш. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като в случай, че жалбата бъде уважена, прави възражения
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 20.07.2021 г., в 18:00 ч., по път А-6 км 50+427, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, товарен автомобил влекач марка „С.“ с рег. №
*********************, с технически допустима маса 19000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000, се движил в Столична община, като за посоченото
превозно средство изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, доколкото за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Същият бил собственост на „Г. Б.“ ЕООД.
Нарушението било установено с устройство № 10181, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-6 км 50+427.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, с който на санкционираното дружество е наложена „имуществена
санкция“ в размер 2500 лева за неизпълнено задължение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Препис от електронния фиш е връчен на упълномощен представител на въззивника
на 11.03.2024 г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства: електронен фиш
№******************; доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
2
167а ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в – извлечение; известие за
доставяне; становище от отдел УИСИ; договор за предоставяне на услуга за електронно
събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане от 25.02.2020 г.;
приложение към тристранен договор и веществените доказателствени средства - 2 броя
статични изображения във вид на снимков материал. Събраните по делото доказателства
единно и непротиворечиво установяват възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед
на което не се налага обстойният им доказателствен анализ.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт – електронен фиш, и в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби с
електронен фиш. Следователно отклонението от общите правила за образуване на
административнонаказателното производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение с ползване на облекчената процедура с издаване на електронен
фиш, е допустимо единствено, когато това е изрично предвидено в закон.
В процесния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана с издаването на електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП за
извършено нарушение на 102, ал. 2 от ЗДвП, при което на основание чл. 187, ал. 2, т. 3 във
вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът на пътно превозно
средство е длъжен да не допуска същото да се движи по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер на 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Следва да бъде посочено, обаче, че разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в
редакцията относима към датата на извършване на нарушението – 20.07.2021г, е
предвиждала, че електронен фиш може да бъде издаван единствено за нарушения по чл. 179,
ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП. С разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в редакцията към датата на извършване
на нарушението - 20.07.2021г, не е била предвидена възможност за издаване на електронен
фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Такава възможност е предвидена едва с
измененията в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП (обн. ДВ, брой 13 от 2024 г., в сила от
13.02.2024 г.). Следователно наказващият орган, издавайки електронен фиш за извършеното
нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо акт за установяване на административно
нарушение и впоследствие наказателно постановление, е допуснал съществено процесуално
нарушение, обуславящо незаконосъобразността на санкционния акт, тъй като е бил нарушен
съществувалият към момента на нарушението императивен ред за ангажиране на
3
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че така протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че е налице основание за отмяна на
атакувания електронен фиш, който е бил издаден при начален порок, произтичащ от
допуснато съществено процесуално нарушение, като с оглед значимостта на така
установения порок се обезсмисля разглеждането на останалите релевирани от страните
доводи.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят. Съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане
на разноски, като видно от приложените доказателства е заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева. Същото е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на жалбоподател
процесуални действие по изготвяне на жалба и писмено становище и не е прекомерно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 114 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № ********************** издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на „Г. Б.“ ЕООД, ЕИК ******************** на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, е
наложена имуществен санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал.
2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Г. Б.“ ЕООД сумата 450
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК – пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4