№ 360
гр. Пазарджик, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500631 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 и следващи от ГПК.
Образувано е по молба на адв.С.В. – пълномощник на Н.Г. и К.Г. за допълване на решение
№197/10.11.2021г. по в.гр.д.№631/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта за
разноските. Твърди, че с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следвало да се
присъдят и разноски за първата инстанция, каквито били поискани още с депозиране на
въззивната жалба. Моли за произнасяне в посочения смисъл.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответните страни М.Й. и В.П., и двете
представлявани от адв.Ч., в който се поддържа недопустимост и неоснователност на молбата.
Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото, намира за установено следното:
Производството по в.гр.д.№631/2021г. по описа на ПзОС е образувано по реда на чл.258 и
следващи от ГПК по въззивна жалба на Н.Г. и К.Г.и против решение №260154/15.07.2021г.,
постановено по гр.д.№480/2020г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
С депозираната въззивна жалба е отправено искане към съда да се отмени обжалваното решение,
ведно с присъждане на разноски за две инстанции. Приложен е договор за правна защита и
съдействие от 28.10.2021г., сключен между адв.С.В. и Н. и К.Г.и, с предмет защита по в.гр.д.
№631/2021г. по описа на ПзОС и уговорено и платено в брой възнаграждение в размер на 650лв.
С решение №197/10.11.2021г. въззивната жалба е приета за основателна и е отменено изцяло
обжалваното първоинстанционно решение. Присъдени са разноски в полза на Н.Г. и К.Г. в размер
на 701,41лв., от които 650лв. адвокатско възнаграждение и 51,41лв. държавна такса.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а ако е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, респ. определението, по
искане на страните съдът да допълни или да измени постановения съдебен акт в частта му за
разноските.
1
Квалификацията на искането на страната е задължение на съда, поради което следва същото да
бъде изпълнено с оглед направеното искане и обстоятелствата, които са наложили отправяне на
молбата.
Съгласно дадените разяснения в мотивите по т.8 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС, по искане за допълване по чл.248, ал.1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва
изобщо произнасяне относно разноските. Ако решението съдържа произнасяне по искането за
присъждане на разноски, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл.248, ал.1
ГПК.
Допълването на един съдебен акт по същество представлява произнасяне по основателността на
надлежно заявена и допустима претенция, по която липсва произнасяне поради пропуск на съда.
Настоящият случай не е такъв, тъй като в съдебното решение е налице произнасяне по
отношение на разноските. В този смисъл, молбата по чл.248 ГПК на адв.С.В. следва да се приеме
за молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, а не молба за
допълване.
Разпоредбата на чл.80 ГПК въвежда представянето на списък на разноските като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на искане за изменение на решението в частта му за
разноските. В тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. ОСГТК на ВКС се е произнесъл по
поставения въпрос. Според т.2 на ТР №6/2012 г. страната следва да представи списък за разноски
по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство, като непредставянето на списък има за последица недопустимост на молбата за
изменение на съдебното решение в частта за разноските -т.9 на ТР №6/2012г.
По изложените съображения, съдът намира направеното искане, на основание чл.248 ГПК,за
изменение на решението в частта за разноските за недопустимо, макар да е направено в
предвидения законов срок, тъй като молителят не е представил по делото списък по чл.80 ГПК
пред въззивната инстанция, съгласно която разпоредба страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските.
По делото не е представен списък по чл.80 ГПК пред настоящата инстанция , поради което
молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без
разглеждане, като недопустима.
В заключение следва да се отбележи ,че съгласно трайната практика на ВКС производството по
съдебна делба е особено исково производство и процесуалните норми, които го уреждат, имат
характера на специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес във
всичките му форми. Съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба,
поради което предявяването на такъв иск не зависи пряко от поведението на другата страна.
Отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение на ответника, тъй
като основанието за предявяване на иск за делба е ликвидиране на съществуващата съсобственост.
В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо
друг, поради което законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно
стойността на дяловете им. Изложеното обаче се отнася само за производството пред първата
инстанция. Когато се развие производство по въззивно или касационно обжалване, страните вече
имат определено процесуално качество според позицията си в производството. Подадената жалба
2
може да е основателна или неоснователна, т.е. зависи от поведението на страната.
Ето защо, след като делото е решено по същество от въззивната инстанция се присъждат
разноски по правилата на чл.78 ГПК, но само за въззивната инстанция, което е сторено в
настоящия случай.
Окончателно, въпросът за разноските се разрешава във втората фаза на делбата, като принципът
съгласно чл.355 ГПК е разноските да се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете
им, а адвокатските възнаграждения заплатени от страните да останат в тежест на всяка една от тях,
така както са били направени.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на адв.С.В. – пълномощник на Н.Г. и К.Г. за изменение
на решение №197/10.11.2021г. по в.гр.д.№631/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в
частта за разноските по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ВКС на
РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3