№ 294
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:М. Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от М. Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100605280 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.334 НПК.
Образувано е по жалба, депозирана на 26.02.2024г., от адв. Д. С., защитник на
подсъдимия М. Д. М. срещу Присъда №20115898, постановена на 14.02.2024г. по НОХД №
3865/2021г. на СРС, НО, 104 състав. С присъдата съдът е признал подсъдимия М. Д. М. за
виновен, в това че за времето от месец октомври 2018г. до месец февруари 2019г.
включително, в гр.София, ж.к. „Красна поляна 1-ва част“, бл. ****, след като е бил осъден с
Решение № 268/16.10.2018г. по гр.дело № 1223 по описа на 2018г. на Севлиевски районен
съд, влязло в сила на 16.10.2018г. да издържа свой низходящ - сина си К. М. М., с ЕГН:
**********, като му заплаща чрез неговата майка и законен представител С. С. М. месечна
издръжка в размер на 130.00 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно за времето от месец октомври 2018г, до месец
февруари 2020г. включително, една непълна месечна вноска за октомври 2018г. в размер на
67,10 лева и 15 месечни вноски по 130.00 лева, всичко на обща стойност 2017,10 лева-
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил
наказание „Пробация“, включваща следните пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен
1
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест
месеца,
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Със същата присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК М. Д. М. е осъден да заплати
направените разноски по делото по сметка на СДВР в размер на 91.50 лв., по сметка на СРС
в размер на 350.00 лв., и на основание чл.190, ал.2 от НПК държавна такса в размер на 5.00
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.189, ал.3 от НПК същият е
бил осъден да заплати на С. С. П. сумата от 500.00 лв. направени от нея разноски за
адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалбата се оспорва постановената присъда, като се сочи, че същата е
неправилна и незаконосъобразна и се прави искане за отмяната й. Навеждат се твърдения, че
в хода на съдебното следствие пред СРС подсъдимия е изплатил изцяло дължимата
издръжка, предмет на наказателното производство, като е следвало съдът да приложи
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Въззивният съд в хода на проведеното съдебно следствие от настоящата инстанция е
приобщил към доказателствената маса назначената от състава съдебно-счетоводна
експертиза, както и е изслушал обясненията на подсъдимото лице. Въззивният съд на
основание чл. 317 вр. чл.289, ал.2 от НПК е разяснил на подсъдимия М. съдържанието на
института на давността касателно така повдигнатото му обвинение по отношение, на което е
постановена първоинстанционната присъда. Подсъдимият е изразил становище, че желае
наказателното производство да бъде прекратено.
Адв. С. в хода на съдебните прения е заявил, че поддържа изявлението на подзащитния
си и желае наказателното производство да бъде прекратено.
Представителя на СГП заяви в своята пледоария, че първоинстанционния съдебен акт е
бил правилен и законосъобразен, към датата на постановяването му. С оглед констатираното
изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване и
изявлението на подсъдимия в съдебна зала, прокурора изразява окончателно становище, че
наказателното производство следва да бъде прекратено.
Частния обвинител К. М. не се е явил в съдебното заседание на 05.03.2025г. и не е
изразил становище.
Софийски градски съд, като извърши анализ на събраните по делото доказателства,
оспорения съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и изявленията направени в
съдебно заседание и осъществи императивно вмененото му задължение за извършването на
цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, като отговаря на изискванията
на чл.320 от НПК, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Въззивният съд, при запознаване с доказателствата по делото установи следните
фактически положения в делото:
Подсъдимият М. Д. М. и свидетелката С. С. М. /понастоящем П./ сключили граждански
брак на ****г. по време на който се родили две деца: Б. М. М. - родена на ****г. и К. М. М. с
ЕГН: **********- роден на ****г.
Гражданският брак бил прекратен с Решение № 268 по гражданско дело № 1223 по описа
за 2018г. на Севлиевски районен съд. С Решението било постановено родителските права по
отношение на сина им К. М. М. да бъдат предоставени на майката С. С. М. /П./, като М. М.
бил осъден да заплаща на сина си К. М. чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 130.00 лева, считано от 01.11.2018г. Решението е влязло в сила на
16.10.2018г В периода от м. ноември 2018г. до м. февруари 2020г. М. М. заплатил лично на
С. М. /П./ сумата от 130.00 лв. за издръжка на малолетния си син еднократно през месец
април 2019г.
В периода от месец ноември 2018г. до 14.02.2024г. подсъдимия превеждал суми за
издръжката на сина си К. М. М. на името на пълнолетната си към датата на развода дъщеря
Б. М. М., поради причина, че със свидетелката С. М. /П./ били във влошени
взаимоотношения и същата постоянно пътувала. ДП било образувано на 17.02.2020г.
От М. М. били извършени следните преводи и плащания и със следните документи
инкорпорирани в съдебната фаза на процеса и с посочено в тях основание за превода:
Сума
№ДатаДокументНаредителПолучателОснование
лв.
Издръжка м. май
124.5.2023Разписка EasyPay N9 0100018801805558130М. Д. М.Б. М. М.
2023 г. К.
Издръжка м.
М. Д. М.
214.4.2023Разписка EasyPay № 0100018457709849200Б. М. М.
04.2023 г. К.
Издръжка м.
М. Д. М.
317.3.2023Разписка EasyPay № 0100018218084235130Б. М. М.
03.2023 г. К.
Нареждане за касов паричен превод, с/ка назахранване на
М. Д. М.
416.2.201982,34Б. М. М.
получателя:сметка
Разписка EasyPay № 01000874758180М. Д. М.
515.3.201990Б. М. М.не е посочено
Разписка EasyPay № 0100008903529867М. Д. М.
616.4.2019130Б. М. М.паричен превод
Разписка EasyPay № 0100009060720190М. Д. М.
718.5.201960Б. М. М.превод
Издръжка за м.
Разписка EasyPay № 0100011593128511М. Д. М.
814.9.2019130Б. М. М.
септември 2020
3
Разписка EasyPay № 0100014009504671М. Д. М.Издръжка за К.
94.10.2021130Б. М. М.
на С. Цинцарска
за м. 09.2021
Издръжка за К.
Разписка EasyPay № 0100014214835175М. Д. М.
102.11.2021130Б. М. М.
м. октомври
Разписка EasyPay № 0100014477676191М. Д. М.
118.12.2021130Б.Издръжка
Разписка EasyPay № 0100014601987951М. Д. М.
1223.12.2021100Б. М. М.ПП
издръжка
Разписка EasyPay № 0100014888931326М. Д. М.
133.2.2022130Б. М. М.
м.януари 22
издръжка м.
Разписка EasyPay № 0100015204229121М. Д. М.
1416.3.2022130Б. М. М.
февруари К.
издръжка м. март
Разписка EasyPay № 0100015347206101М. Д. М.
155.4.2022130Б. М. М.
К.
издръжка м. май
Разписка EasyPay № 0100015730109086М. Д. М.
1621.5.2022130Б. М. М.
22 год. К.
издръжка м. юни
Разписка EasyPay № 0100015942821577М. Д. М.
1722.6.2022130Б. М. М.
К.
издръжка К. за м.
Разписка EasyPay № 0100016465085327М. Д. М.
1825.8.2022130Б. М. М.
08.2022
издръжка за К. за
Разписка EasyPay № 0100016201497802М. Д. М.
1922.7.2022130Б. М. М.
м. юли 2022
издръжка за К. за
Разписка EasyPay № 0100016696150197М. Д. М.
2023.9.2022130Б. М. М.
м. 09. 2022
издръжка за К. за
Разписка EasyPay № 0100017131451471М. Д. М.
2114.11.2022130Б. М. М.
м. ноември
издръжка за К. за
Разписка EasyPay № 0100017484289502М. Д. М.
2223.12.2022250Б. М. М.
м. декември
издръжка за К. за
2321.1.2023Разписка EasyPay № 0100017720084907130М. Д. М.Б. М. М.
м. 01.2023
2425.1.2023Разписка EasyPay № 0100017751521025100М. Д. М.Б. М. М.Издръжка К.
Издръжка К. м.
Разписка EasyPay № 0100017992593239М. Д. М.
2521.2.2023130Б. М. М.
февруари
Издръжка К. м.
Разписка EasyPay № 0100019117077114М. Д. М.
2630.6.2023130Б. М. М.
юни
Издръжка м.
Разписка EasyPay № 0100020031460345М. Д. М.
2711.10.202380Б. М. М.
октомври 2023 К.
Издръжка м.
Разписка EasyPay № 0100019646090307М. Д. М.
2830.8.2023130Б. М. М.
август 2023 К.
Издръжка
Разписка EasyPay № 0100020052996656М. Д. М.
2914.10.202350С. С. П.
октомври К.
Разписка EasyPay № 0100019898629612М. Д. М.
3028.9.202350Б. М. М.Издръжка К.
издръжка за К. за
Разписка EasyPay № 0100019777847756М. Д. М.
3114.9.2023130Б. М. М.
м. септември
издръжка за К. за
Разписка EasyPay № 0100019388886102М. Д. М.
321.8.2023130Б. М. М.
м. юли
Нареждане за касов паричен превод, с/ка на
захранване на
М. Д. М.
3320.12.2023105Б. М. М.
получателя: BG82FINV915010EURBHFSA
сметка
издръжка за К. за
Разписка EasyPay № 0100020604869153М. Д. М.
3413.12.2023130Б. М. М.
м. декември
издръжка за К. за
Разписка EasyPay № 0100020604869153М. Д. М.
3515.11.2023130Б. М. М.
4
м. ноември
Б.
Разписка EasyPay № 0100020882190967
3611.01.2024130М. Д. М. М.
М.
3701.02.2024Разписка EasyPay № 0100020604869153130М. Д. М.Б. М. М. основание за превод издръжка К.
Изводите на първата инстанция сe основават на следните доказателства, доказателствени
средства е способи на доказване изброени в мотивите към присъдата: показанията на
свидетеля С. М. /П./; заключението на експерта Д. К. по съдебно-оценителната експертиза;
заключението на експерта С.С. по допълнителната съдебно- оценителна експертиза,
писмените доказателства, събрани по д.п. № 227 ЗМК- 332/2020г. по описа на 03 РУ- СДВР,
приети по реда на чл. 283 от НПК. Първата инстанция е заключила в мотивите, че не вижда
основание да обсъжда доказателствата поотделно, защото не са налице противоречия, като е
заключила, че гласните и писмените доказателства в своята съвкупност изграждат ясна и
точна представа за релевантните по делото факти и обстоятелства. Съдът ще посочи, че по
делото липсва въобще извършен доказателствен анализ от състава на първия съд. В
първоинстанционното производство са изслушани заключенията на четири експертизи.
1.Заключението на вещото лице Д. К.-Н. от 27.06.2023г., назначена експертиза в съдебна
фаза на процеса и с прието заключение в съдебно заседание от 12.12.2023г., 2. заключението
на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза изготвена от вещото лице С.С. в ДП от
24.06.2020г. е прочетено и прието в съдебно заседание от 13.11.2023г., 3. заключението на
вещото лице С.С. по допълнителната съдебно-оценителна експертиза от ДП от 08.10.2020г.
като заключението е прочетено и прието в съдебно заседание от 13.11.2023г. и 4.
допълнителна съдебно-оценителна експертиза от 22.01.2024г. изготвена от вещото лице С.С.
назначена в съдебна фаза и прочетено заключението и в съдебно заседание от 14.02.2024г.
Всички тези заключения са прочетени и приети от съдебния състав и имат
протовоположни заключения, както относно размера на дължимата издръжка така и по
въпроса какъв размер е заплатен по нея от подсъдимото лице. Тези противоречия са
останали необсъдени от първата инстанция, в този смисъл касателно доказателствения
анализ съдебния акт е изцяло немотивиран, доколкото правния извод е формиран на база
експертни заключения с коренно различни изводи.
Настоящата инстанция формира фактическата обстановка по делото и изгради правните
си изводи въз основа на следните доказателства, доказателствени средства и способи на
5
доказване:
Гласни доказателствени средства: показания на свидетелката С. М. /П./ и показанията на
свидетеля К. М. дадени пред първоинстанционния състав. Обясненията на подсъдимото
лице дадени пред въззивния състав.
Писмени доказателства: приложените в ДП заверено копие на решение
№268/16.10.2018г. на Севлиевски РС-л.16, заверено копие на Удостоверение за раждане на
К. М.-л.17, справка НАП с изх.№ 1158-00-1/18.05.2020г.-л.32-л.33, справка НОИ с изх. 1046-
40-78541/14.05.2020г.-л.35-л.38, справка Агенция по заетостта с рег. № 10-00-
17321/11.03.2020г.-л.40 касателно М. М., протокол за доброволно предаване от М. М. от
25.08.2020г. с който са предадени копия на медицински документи-л.46-л.54, справка
съдимост М. М., приложените пред първоинстанционния състав копия и оригинали на 37
бр. разписки и преводни нареждания за извършени преводи от М. М..
Способи на доказване: Заключението на назначената и приета в съдебно заседание от
05.03.2025г. от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото
лице Д. К.-Н..
В жалбата на защитника е релевиран довод за постановяване на присъдата при
неправилен анализ на събраните по делото доказателства, като същия навежда твърдения
относно изплащането на двойно по - голяма сума за издръжка от изискуемата.
Въззивният съдебен състав следва да акцентира, че не формира фактическите си и
правни изводи въз основа на прочетените и приети от първата инстанция изброени по-горе
експертизи. Съдебно-оценителната експертиза изготвена от вещото лице С.С. в ДП на
24.06.2020г. е изчислявала общия брой и стойност на дължимите вноски от 16.10.2018г. до
16.02.2020г., а повече от видно е че съдебното решение определя размер на дължима
издръжка, считано от 01.11.2018г., а периода включва и целия месец февруари 2020г.
Експертизата от 08.10.2020г. страда от същия порок, като съответно и по нея размера на
задължението е пресмятан до 31.01.2020г., като в този смисъл вещото лице е отговорило на
въпроса на водещия разследването, но самия въпрос е бил несъответно формулиран. Вещото
лице Д. К.-Н. в изготвената СОЕ от 27.06.2023г. е обследвала частично приложените
документи за плащания, доколкото такива-6 бр. са представяни от адвокат С. в съдебно
заседание от 13.11.2023г. и 3 бр. в съдебно заседание от 12.12.2023г., което прави
изследването и непълно от гледна точка на проверяваните източници и съответно
отговорите и по четирите въпроса представляват изводи, при който не са били обследвани
всички документи за извършени плащания. Резултата на прочетеното заключение от първата
6
инстанция изготвено от вещото лице С.С. от 22.01.2024г. също не се възприема от съда като
основанието за това е, че вещото лице при непосочване на година в основанието за паричен
превод от страна на подсъдимия е прихващала не най-старото задължение, а задължението
за съответния месец в съответната година. В този смисъл същата не е спазила чл.76 от ЗЗД,
въпреки че го е цитирала, а и в съдебното заседание, в което е прочетено изготвеното от
Спасова експертно заключение отново са представени документи от защитника за
извършени плащания. В последното съдебно заседание на 14.02.2024г. пред първата
инстанция защитника на подсъдимия е депозирал писмени доказателства, явяващи се
нареждания за превод на парични суми, които не са били обследвани и анализирани от нито
един от експертите изготвили посочените по-горе експертизи.
В допълнение не е отчетен и факта, че прекратилото брака между подсъдимия и св.М.
/П./ Решение № 268 от 16.10.2018г. по гражданско дело № 1223 по описа за 2018г. на
Севлиевски районен съд, е постановено дължимата издръжка да бъде заплатена „считано от
01.11.2018г.“, което изключва приетата от СРС дължима вноска в размер на 67,10 лева за
месец октомври 2018г.
Така мотивиран настоящия съдебен състав счита за правилно да даде вяра само на
назначената и приета от него в открито съдебно заседание съдебно- счетоводна експертиза
от вещото лице Д. К. Н. предвид факта, че същата е установила по делото и представила в
табличен вид в периода от 16.10.2018г. до 14.02.24г. датата, размера, основанието за плащане
и получателя на получените преводни нареждания направени от М. М., доколкото така
повдигнатото обвинение е било за периода от м.октомври 2018г. до месец февруари 2020г.
включително общо за 15 месечни вноски по 130.00 лв. и една непълна вноска от 67.10 лв. за
м.октомври 2018г. всичко на обща стойност 2017,10 лв., а датата на постановяване на
първоинстанционната присъда е 14.02.2024г.
Съгласно чл. 76 от ЗЗД „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.“
Установените и описани парични преводи от експерта от М. М. на 16.02.2019г.,
15.03.2019г., 16.04.2019г., 18.05.19г., 23.12.21г. и 20.12.23г. са преводни нареждания и
разписки с получател Б. М. и с оглед посочените в тях основания не представляват
заплащане на издръжка на К. М.. Същото следва да се посочи и за направения паричен
превод на 11.01.2024г. с представено разписка в съдебно заседание от 14.02.2024г. поради
причина, че основание в него няма посочено.
7
Видно от установените и описани от експерта преводни нареждания от 24.05.23г.,
14.04.23г., 17.03.23г., 14.09.2019г., 14.10.21г., 03.02.22г., 21.05.22г., 25.08.22г., 22.07.22г.,
23.09.22г., 21.01.23г., 11.10.23г., 30.08.23г. подсъдимият е извършвал парични преводи на
името на Б. М. негова дъщеря, но основанието е за издръжка на К. М. като е посочвал кое
задължение погасява с посочени конкретен месец и година. Сочените преводи касаят
месечна издръжка за конкретен период и погасяват конкретизирани и последващи
задължения за издръжка на инкриминираните в обвинителния акт като задължения на
подсъдимия за К. М..
В установените от експерта и приложени по делото разписки и платежни нареждания
от преводи на датите и за сумите 02.11.21г.-130.00лв, 08.12.21г.-130.00 лв, 16.03.22г.-130.00
лв, 05.04.22г.-130.00 лв, 22.06.22г.-130.00 лв, 14.11.22г.-130.00 лв, 23.12.22г.-250.00 лв,
25.01.23г.-100.00 лв, 21.02.23г.-130.00 лв, 30.06.23г.-130.00 лв, 14.10.23г. -50.00 лв, 28.09.23г.-
50.00 лв, 14.09.23г. -130.00 лв, 01.08.23г.-130.00 лв, 13.12.23г. -130.00 лв, 15.11.23г.-130.00 лв.
е посочено от М. М. като основание единствено, че извършва превод на издръжка за К., като
в някои от случаите е сочил, че представлява издръжка за съответен месец, но година не е
посочена. Същото следва и за направения превод на 01.02.2024г. за сумата от 130.00 лв, с
разписка, която е била представена в съдебно заседание от 14.02.2024г. пред
първоинстанционния съд. По посочените преводи не може да се направи извод, че М. М. е
направил изявление, че погасява конкретно задължение, доколкото не е посочено кое
задължение, за кой месец и коя точно година е избрал да погаси. В този смисъл следва да се
приложи разпоредбата на изр.2 от чл.76 от ЗЗД, т.е. да се погасява най-старото задължение.
Дължимата издръжка за малолетното дете на М. М. се е дължала от 01.11.2018г., а не от
16.10.2018г. /датата на влизане в сила на съдебното решение/ доколкото такова е
съдържанието на съдебното решение. Видно от разпита на свидетелката С. М. /П./ лично М.
и е заплатил издръжката за детето за м. април 2019г.
С оглед горното подсъдимия е дължал общо петнадесет месечни вноски за издръжка на
К. М. по 130.00 лв. за периода от 01.11.2018г. до м.февруари 2020г. включително, към датата
на стартирането на първоинстанционното производство.
Съобразно законовата норма на чл. 76 от ЗЗД направените преводи от същия са погасили
съответно:
превода на 02.11.21г.-130.00лв,задължението за м. ноември 2018г.,
превода на 08.12.21г.-130.00 лв, задължението за м. декември 2018г.,
превода на 16.03.22г. -130.00 лв, задължението за м. януари 2019г.,
превода на 05.04.22г. -130.00 лв, задължението за м. февруари 2019г.,
8
превода на 22.06.22г. -130.00 лв, задължението за м. март 2019г.,
превода на 14.11.22г. -130.00 лв, задължението за м. май 2019г.,
превода на 23.12.22г.-250.00 лв, задължението за м. юни 2019г., и сума от 120 лв. частично
погасяване на задължението за м.юли 2019г.,
превода на 25.01.23г.-100.00 лв, сума от 10.00 лв. остатък от задължението за м. юли 2019г.
и сума от 90.00 лв. частично погасяване на задължението за м.август 2019г.,
превода на 21.02.23г. -130.00 лв, сума от 40.00 лв. остатък от задължението за м.август
2019г. и сума от 90.00 лв. частично погасяване задължението за м.септември 2019г.,
превода на 30.06.23г.-130.00 лв, сума от 40.00 лв. остатък от задължението за м. септември
2019г. и сума от 90.00 лв. частично погасяване от задължението за м. октомври 2019г.,
превода от 01.08.23г.-130.00 лв, сума от 40.00лв. остатък от задължението за м. октомври
2019г. и сума от 90.00 лв. частично погасяване на задължението за м. ноември 2019г.,
превода на 14.09.23г. -130.00 лв, сума от 40.00 лв. остатък от задължението за м. ноември
2019г. и сума от 90.00 лв. частично погасяване на задължението за м. декември 2019г.,
превода на 28.09.23г.- 50.00 лв, сума 40.00 лв остатък от задължението от м. декември 2019г.
и 10.00 лв. частично погасяване на задължението за м. януари 2020г.,
превода на 14.10.23г.-50.00 лв, сума от 50.00 лв. частично погасяване на задължението за м.
януари 2020г.,
превода на 15.11.23г.-130.00 лв, остатък от 70.00лв. от задължението за м.януари 2020г. и
сума от 60.00 лв. частично погасяване на задължението за м. февруари 2020г.,
превода на 13.12.23г. -130.00 лв. остатък от 70.00лв. от задължението за м. февруари 2020г.
и сума от 60.00 лв. частично погасяване на задължението за м. март 2020г.,
превода на 01.02.2024г. -130.00лв. сума от 70.00 лв. остатък от задължението за м. март
2020г. и сума от 60.00 лв. частично погасяване на задължението за м. април 2020г.,
Обект на посегателство, по посочения престъпен състав по Глава IV на особената част на
НК са обществените отношения свързани с брака и семейството. Подсъдимият М. М., след
като е бил осъден да издържа свой низходящ К. М. М. с Решение №268/16.10.2018г. на
Севлиевски РС по гр.дело №1223/2018г. като му заплаща чрез неговата майка и законна
представителка С. С. М. /П./ месечна издръжка в размер на 130.00лв. съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за период от м.
ноември 2018г. до м. февруари 2020г. включително, с изключение на месечната вноска м.
април 2019г. в размер на 1950.00 лв.
Първоинстанционният състав не е обосновал в присъдата нито влизането в сила на
9
решението от 01.11.2018г. и съответно логичното оправдаване на подсъдимия за едната
непълна месечна вноска и периода, нито обстоятелството, че съответната месечна вноска за
м. април 2019г. е била своевременно заплатена. Единствено в мотивите към акта е направил
обобщаващ извод, че подсъдимия е изплащал определени суми в течение на съдебния
процес, при което е останала неиздължена сума в размер на 567.10 лв. Последния посочен
факт в първоинстанционното решение според настоящата инстанция е неверен. От друга
страна правилно контролирания съд е коментирал субективната страна на процесното
престъпление и е извел извод за осъществяването му при условията на пряк умисъл.
Прокурорът е инкриминирал неплащане на общо петнадесет месечни вноски по 130.00
лв. и една непълна месечна вноска в размер на 67.10 лв. на обща стойност от 2017,10 лв.
Въззивният състав прецени, че инкриминираната непълна месечна вноска в размер на 67.10
лв, за която е и осъден подсъдимия от първата инстанция в принципен план следва да бъде
изключена доколкото, както бе посочено по-горе подсъдимия е бил осъден от РС-Севлиево
да заплаща сочените месечни вноски не от 16.10.2018г., а от 01.11.2018г. Налице са и
показанията на св.С. М. /П./ установяващи плащане за м. април 2019г. От тук насетне се
установява, че подсъдимия не е заплатил действително инкриминираните общо петнадесет
вноски-от месец ноември 2018г. до м. февруари 2020г. включително възлизащи на 1950.00
лв., без вноската за м. април 2019г.
Преди постановяване на присъдата на първата инстанция на 14.02.2024г. М. М. е
издължил сумата в размер на 1950.00 лева. Недоиздължени суми не са останали.
Възраженията на адвокат С., че подсъдимия е изпълнил задължението си преди
постановяване на присъдата от първата инстанция са основателни.
Законът изисква пълно изпълнение на задължението и ненастъпване на други вредни
последици за приложението на нормата на чл.183, ал.3 от НК. С оглед факта на изпълнение
на цялостния размер на задължението видно от представените писмени доказателства и
кредитираното от съда експертно заключение следва да се обследва наличието и на втората
кумулативна предпоставка с оглед приложението на чл.183, ал.3 от НК.
С оглед процесуалното развитие на производството обаче настоящата инстанция намира
горното за ненужно, поради причина, че разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК е с еднократно
приложение, а и направеното изявление от подсъдимия обвързва състава на съда.
В този смисъл изводите на първостепенният съд, че не е било изцяло изплатено
задължението от подсъдимия е неправилен и не отговаря на действителните факти по
делото. От друга страна първостепенния съд неправилно е индивидуализирал и оразмерил
така наложеното наказание, след като е стигнал до извод за обективна и субективна
съставомерност на изпълнителното деяние от страна на подсъдимото лице по чл.183, ал.1 от
10
НК. В случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно влошено
здравословно състояние, затруднено материално положение-подсъдимия е бил безработен в
инкриминирания период, същия е с чисто съдебно минало и е направил цялостно изплащане
на задълженията по издръжка в хода на първоинстанционното производство.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимия М. М. направи изрично изявление,
при което заяви, че желае наказателното производство срещу него да бъде прекратено.
Същото становище се поддържа и от защитата му. Предвиденото наказание за
престъплението по чл.183, ал.1 от НК е „Лишаване от свобода“ до една година или с
„Пробация“. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, давността за наказателно преследване в
конкретния случай се изчислява на три години, доколкото предвиденото наказание е
„Лишаване от свобода“ до една година. Давността е била прекъсвана неколкократно, с
привличането на М. М. в качеството на обвиняемо лице, с внасянето на обвинителен акт и с
извършването на съдебно следствени действия със същия от първата инстанция и от
въззивния съд. Логично в конкретния случай приложение следва да намери нормата на
чл.81, ал.3 вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, установяваща абсолютния давностен срок, след
изтичането на който държавата губи правото наказателно да преследва едно лице, освен ако
същото не се възползва от изрично даденото му законово право да поиска наказателното
производство спрямо него да продължи изводимо от нормата на чл.24 ал.2 вр. ал.1 т.3 от
НПК. По отношение на конкретното престъпление, за което е повдигнато обвинение на М.
този срок е четири години и половина и същия е изтекъл с изтичането на месец август
2024г., тъй като деянието, за което и е било повдигнато обвинение е било осъществявано до
месец февруари 2020г. включително.
Изричното изявление на М. направено в съдебно заседание проведено на 05.03.2025г.
пред състава на въззивния съд, с което е пожелал наказателното производство спрямо него
да бъде прекратено, а не да продължи обвързва състава на съда и присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде отменена.
Процесуалните основания за това са посочени в чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК и са
обвързани с материално правните норми инкорпорирани в чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от
НК.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №20115898 от 14.02.2024г. по НОХД № 3865/2021г. на
11
Софийски районен съд, НО, 104-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ВНОХД №5280/2024г. по
описа на Софийски градски съд, НО, 17-ти въззивен състав и по НОХД №
3865/2021г., Софийски районен съд, НО, 104-ти състав, поради изтекла
абсолютна погасителна давност за наказателно преследване срещу М. Д. М.,
за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
РЕШЕНИЕТО, подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС, на основание чл.346, т.4 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12