№ 2668
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502283 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20069437 от 30.11.2022 г. по гр.д. № 59537/2020 г. по описа на
СРС, 69 с-в е признато за установено по отношение на П. Б. Ф. с ЕГН **********, че в
полза на „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** и ЕИК
**** съществуват ЧАСТ от вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.11.2019г. по ч.гр.д.№ 63765/2019г., а
именно, че дължи на ищцовото дружество сумата от 812, 98 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 11.2016г. до м.
04.2018г., ведно със законна лихва от 05.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 9,66 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от м. 11.2016г.- м. 04.2018г., ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава върху главница за
топлинна енергия в размер на 140,63лева за периода 15.09.2017г.- 28.10.2019г.;
отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. **** и ЕИК **** срещу П. Б. Ф. с ЕГН ********** обективно,
кумулативно и субективно съединени при условията на разделна отговорност искове с
правни основания чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл.150 и чл.86, ал.1 ЗЗД, в ЧАСТТА
относно признаване на установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.11.2019г. по ч.гр.д.№
1
63765/2019г., а именно, че ответницата П. Б. Ф. дължи на ищцовото дружество сумата
от над 812,98лева до 1010,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.5.2016 г. до м. 10.2016г. включително , ведно със
законна лихва върху сумата от над 812,98 лв. до 1010,73 лв., считано от 05.11.2019 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в върху главница за топлинна енергия от
над 140,63лева до пълния предявен размер от 161,69лева, сумата от над 9,66 лв. до
10,79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 05.2016г. до м.10 .2016г. включително, ведно със законната лихва върху
сумата от над 9,66 лв. до 10,79 лв., считано от 05.11.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за пълния размер от 2,25
лева и за периода от 01.12.2016г. до 28.10.2019г.;
признато е за установено по отношение на С. Д. Ф. с ЕГН ********** , че в
полза на „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** и ЕИК
**** съществуват ЧАСТ от вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.11.2019г. по ч.гр.д.№ 63765/2019г., а
именно, че дължи на ищцовото дружество сумата от 812, 98 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 11.2016г. до м.
04.2018г. , ведно със законна лихва от 05.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 9,66 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от м. 11.2016г.- м. 04.2018г. , ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава върху главница за
топлинна енергия в размер на 140,63лева за периода 15.09.2017г.- 28.10.2019г.;
отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. **** и ЕИК **** срещу С. Д. Ф. с ЕГН ********** обективно,
кумулативно и субективно съединени при условията на разделна отговорност искове с
правни основания чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл.150 и чл.86, ал.1 ЗЗД, в ЧАСТТА
относно признаване на установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.11.2019г. по ч.гр.д.№
63765/2019г., а именно, че ответникът С. Д. Ф. дължи на ищцовото дружество сумата
от над 812,98лева до 1010,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.5.2016 г. до м. 10.2016г. включително , ведно със
законна лихва върху сумата от над 812,98 лв. до 1010,73 лв., считано от 05.11.2019 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в върху главница за топлинна енергия от
над 140,63лева до пълния предявен размер от 161,69лева, сумата от над 9,66 лв. до
10,79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 05.2016г. до м.10 .2016г. включително, , ведно със законната лихва върху
сумата от над 9,66 лв. до 10,79 лв., считано от 05.11.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за пълния размер от 2,25
лева и за периода от 01.12.2016г. до 28.10.2019г.
2
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника С. Д.
Ф. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
поради необоснованост. Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с
ищеца във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди. Чрез събраните в
производството доказателства не било установено реалното потребление на ТЕ, чиято
стойност да възлиза на исковата сума. При постановяване на решението не било
съобразено, че не е пасивно легитимиран да отговаря за незаплатените задължения за
потребена в имота ТЕ. Същевременно заявява, че ищецът не е легитимиран да
претендира суми за дялово разпределение. Оспорва като недопустими претенциите за
дялово разпределение и като неоснователни претенциите за потребена в имота ТЕ и
мораторна лихва.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете спрямо него като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която изразява становище за нейната неоснователност.
Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника е ползвател на имот представляващ апартамент № 73,
находящ се в гр. София, общ. „Връбница“, ж.к. „**** с аб. № 322562, поради което е
3
битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесиите период и имот, за
който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия;
че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи
разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, такса дялово
разпределение и мораторна лихва върху сумата за ТЕ, чиято стойност възлиза на
исковата стойност.
Решението е правилно.
Чрез представените пред СРС доказателства: Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 29, том X, дело № 1838 от 04.02.1994 г. на нотариус при СРС ,/ л.18-
19 от делото на СРС/, съдът намира за доказан факта, че ползвател на имота е именно
ответника С. Д. Ф.. Доводите на последния изложени в обратен смисъл, съдът намира
за недоказани и съответно – неоснователни. Именно чрез представения документ е
установено, че в полза на ответника С. Д. Ф. е било учредено пожизнено право на
ползване върху имота. Същевременно, чрез представената пред първата инстанция
молба декларация за откриване на партида при ищеца от 27.11.2008 г. /л.17 от делото
на СРС/ се установява, че титуляр на партидата за имота е бил праводателя на
ответника Ф. – С. А.Я., посочена в списъка на лицата – етажни собственици за ап.№
73, приложен към протокол от проведено ОС на ЕС в сградата, в която се намира
жилището от 21.06.2002 г.
С оглед това в производството е установено, че ответникът притежава право на
ползване върху процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
При така установеното доводите на въззивника- ответник, че не е потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период, съдът намира за
недоказани и съответно – неоснователни.
През процесния период клиент на ТЕ съобразно придобитото вещно право на
ползване върху процесния имот е С. Д. Ф. - арг. чл.153 чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР
на ЗЕ. Същият е бил обвързан от облигационно правоотношение по договор с ищеца за
продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи
условия на топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови
нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ. През процесния период са действали Общи условия, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. С цитираната разпоредба е предвидено, че
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
4
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена
форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и
разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства и констатациите на
СТЕ, които настоящия състав възприема изцяло по реда на чл.202 ГПК, съдът намира
за доказано реалното количество потребена ТЕ за битови нужди възлизащо на сумата
812,98 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м. 11.2016г. до м. 04.2018г., ведно със законна лихва от 05.11.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 9,66 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 11.2016г.- м. 04.2018г., ведно със
законната лихва от 05.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 140,63лева за периода
15.09.2017г.- 28.10.2019г., при отчитане като основателно в една част направеното
възражение за погасяване по давност на част от претенцията за периода м. 05.2016г. до
м. 10.2016г., по отношение на които исковете са отхвърлени като неоснователни.
Доводите на въззивника – ответник, че не дължи такса за дялово разпределение
за исковия период в размер на 9,66 лв., съдът намира за неоснователни. В
производството е установено, че в сградата – ЕС, в която се намира имотът на
ответника е била извършвана услугата дялово разпределение от страна на „Техем
сървисис“ ЕООД, поради което са приложими правилата на чл.139 ЗЕ. Право на
етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1
ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие да сключи договор за
извършване на дялово разпределение - чл.139в, ал.1 ЗЕ. В този договор се уговаря
топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото
разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата - чл.139в, ал.2, т.4
ЗЕ.
С оглед това клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо
ищеца за цената за услугата дялово разпределение по силата на чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ
от 2014г. и чл.22, ал.2 от ОУ от 2016г. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на
купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане
на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ,
5
които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди,
възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи
цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано
по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност
топлопреносното предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на
лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка
на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
потребителите - етажни собственици. В конкретния случай цената за услугата дялово
разпределение може да бъде платена директно и на лицето, извършващо услугата
дялово разпределение, но данни за такова плащане няма по делото.
С оглед така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено в частта на уважаване
на претенциите срещу ответника С. Д. Ф..
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение на юрисконсулт за
тази инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20069437 от 30.11.2022 г. по гр.д. № 59537/2020 г.
по описа на СРС, 69 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на
С. Д. Ф. с ЕГН **********, че в полза на „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** и ЕИК **** съществуват ЧАСТ от вземанията,
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 25.11.2019г. по ч.гр.д.№ 63765/2019г., а именно, че дължи на ищцовото дружество
сумата от 812, 98 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м. 11.2016г. до м. 04.2018г. , ведно със законна лихва от
05.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,66 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 11.2016г.- м.
04.2018г. , ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до изплащане на вземането, както
и мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия в размер на
140,63лева за периода 15.09.2017г.- 28.10.2019г.
ОСЪЖДА С. Д. Ф. с ЕГН ********** да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 50.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
6
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7