Определение по дело №146/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 22/28.12.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 866/2012 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Р. Р. Й. от Г.К. за виновен в това, че на 22.03.2012 год. в Г. К., при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужда движима вещ - велосипед „Крос Скорпион 26” на стойност 137.50 лева от владението и собствеността на М.М. от Г. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 7, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1 и чл. 58а ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл. 61 т. 2, във вр.с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от „закрит тип”. С присъдата, на осн. чл. 68 ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение присъда № 38/23.02.2012 год., постановена по Н.о.х.дело дело № 81/2012 год. по описа на PC - К., с която за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК Р. Р. Й. е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което е било отложено за за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимият Р. Р. Й. да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски в размер на 140 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Р. Р. Й. от Г.К., който чрез служебно назначеният му защитник я обжалва, като счита наложеното му наказание за явно несправедливо и моли същото да бъде намалено. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил в нужната дълбочина както ниската стойност на откраднатата вещ – велосипед на стойност 137.50 лв., така и здравословното състояние на подсъдимия – касаело се за лице с лека умствена изостаналост. Моли да бъде приложената разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като на подсъдимия бъде определено наказание към абсолютно предвидения минимум на наказанието „лишаване от свобода”, като разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК се явявала по-благоприятна за дееца от разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК.В съдебно заседание, лично и чрез назначеният му служебно защитник, подс.Й. поддържа жалбата си така, както е предявена, като моли да му бъде наложено по-леко наказание.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че наложеното на подс.Й. наказание не е явно несправедливо, а съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Счита, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие са събрани нови писмени доказателства – епикриза на Н.М.М., издадена от „Специализиразана болница за активно лечение по онкология – Хасково” ЕООД – Г.Хасково, Химиотерапевтично отделение. Въз основа на събраните на досъдебното производство и в хода на въвзивното съдебно следствие доказателства, от фактическа страна се установява следната фактическа обстановка:

Подс.Р. Р. Й. е роден на **.**.**** год. в Г.К., където живее постоянно. Без образование е, не е женен, безработен е, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 22.03.2012 год. привечер, малолетните свидетели М.М., Б.Х., Д.Н. и Т.А. си играели в района на У. „Г.Д.” - Г. К., като в близост до тях били оставени и велосипедите им. Докато децата си играели, към тях се приближил подсъдимият Р. Й., който се качил на един от оставените велосипеди и избягал с него в неизвестна посока. Велосипедът бил с марка „Крос”, модел „Скорпион 26”, собственост на св. М.М..

Видно от писменото заключение на вещото лице Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на велосипед марка „Крос”, модел „Скорпион 26” към 22.03.2012 год. възлиза на 137.50 лв.

От писменото заключение на вещото лице д-р Б. по назначената на досъдебното производство съдебно - психиатрична експертиза се установява, че подс.Й. се води на учет в ДПБ – Г.К. с диагноза: „Лека умствена изостаналост.Синдром на зависимост, предизвикана от алкохол.” Установява се също от заключението, че подс.Й. към датата на извършване на деянието – 22.03.2012 год., е бил със запазени базисни годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия Й., направено в хода на проведеното съкратено съдебнот¯ следствие пред първоинстанционния съд, в което същия е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Х.М.К., М.Х.М., Б.С.Х., Д.М.Н., Т.Х.А., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, вкл. и показанията на свидетелите М.Х.М., Б.С.Х. и Д.М.Н., дадени на досъдебното производство пред съдия от Кърджалийския районен съд; 4 бр. Протоколи за разпознаване на лице и предмети, ведно с фотоалбум към тях; писменото заключение на вещото лице Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза № 135/23.06.2012 год.; писменото заключение на вещото лице д-р Б. по назначената на досъдебното производство съдебно - психиатрична експертиза № 39/2012 год.; справка за съдимост на подсъдимия Й.; характеристична справка за подсъдимия Й.; и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия Й., които доказателства изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подс.Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, а именно: че на 22.03.2012 год. в Г. К., при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужда движима вещ - велосипед „Крос Скорпион 26” на стойност 137.50 лева от владението и собствеността на М.М. от Г. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на събраните на досъдебното производство доказателства, като обосновано е приел, че същите подкрепят изцяло направените от подсъдимия самопризнания в хода на проведеното съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, излагайки подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба на подс.Й. по същество се прави оплакване само относно явната несправедливост на наложеното му наказание, респ. иска се неговото намаляване, с приложението на разпоредбите на чл.58а ал.4, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК.

При тези данни, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението квалифицирана кражба по чл. 195 ал.1 т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК. Фактът на отнемането от подсъдимия на движимата вещ, посочена по-горе – велосипед „Крос Скорпион 26” на стойност 137.50 лева, от владението на св.М.М. от Г. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетата вещ, с намерение да я присвои, е видно от последващото поведение на подсъдимия – потеглянето с велосипеда и закарването му на неизвестно място, като същият не е намерен и до настоящият момент/, е безспорно установен, като направените въз основа на фактическата обстановка правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието по възведеното на подсъдимия обвинение относно извършването от него на квалифицирана кражба по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1 от НК – при условията на повторност, в немаловажен случай, от обективна и субективна страна от подсъдимия – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и формата на вината – при пряк умисъл, са обосновани и законосъобразни, вкл. и по отношение на квалифициращото деянието на подсъдимия обстоятелство – извършването му при условията на повторност, в немаловажен случай /тъй като същият е осъждан с влязла на 10.03.2012 год. в сила Присъда № 38/23.02.2012 год. по Н.о.х.дело № 81/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд на наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, за извършено престъ´ление по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.58а ал.1 от НК, т.е. за друго такова престъпление по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК, за което не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК/, и се споделят напълно от настоящата инстанция. От друга страна, случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като не е налице липса или незначителност на вредните последици, нито пък такива смекчаващи отговорността на подс.Й. обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Този извод се налага и от степента на обществената опасност на дееца /завишена, с оглед предходните му осъждания за извършени престъпления от общ характер/, както и от начина на извършване на деянието – отнемане на велосипеда от малолетно дете, и в присъствието на други малолетни деца. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние - за осъществяване на престъплението при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е съзнавал и квалифициращото деянието обстоятелство /извършването на деянието при условията на повторност, в немаловажен случай/, като умисълът се обективира в поведението му: подсъдимият Й. несъмнено е съзнавал, че отнема чужда движима вещ от владението на друго лице, без да има неговото съгласие за това; че установява своя трайна фактическа власт върху тази вещ, с намерението да я свои; както и че е осъждан с предходна присъда за друго такова престъпление – кражба, имайки предвид, че тази предходна присъда е влязла в сила само няколко дни преди извършването на инкриминираното деяние.

При налагане на наказанието за извършеното от подсъдимия Й. престъпление, първоинстанционния съд е извършил преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното самопризнание, сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието – под типичната за този вид престъпления, ниската стойност на откраднатата вещ, тежкото му материално положение – същият е безработен и няма жилище, собствено или наето /като се препитава, като рови в контейнерите за боклук/, както и здравословното му състояние – подсъдимият е с диагноза: „Лека умствена изостаналост. Синдром на зависимост, предизвикана от алкохол”; а като отегчаващи отговорността обстоятелства – обремененото съдебно минало на подсъдимия /извън осъждането му, което обуславя по-тежката квалификация на деянието като извършено при условията на повторност, в немаловажен случай/ и лошите му характеристични данни. Въз основа на тях е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което е намалил с 1/3 на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, с оглед императивните разпоредби на чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а ал.1 от НК. Съдът е постановил така определеното на подс.Й. наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Изводите на първоинстанционния съд относно приложението на разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК по отношение на подсъдимия /т.е. за редуциране на определеното му наказание с 1/3/, както и относно необходимостта наложеното му наказание да бъде изтърпяно ефективно, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което се споделят напълно и от настоящата инстанция. Налице е и формална пречка за приложение на института на условното осъждане по отношение на подсъдимия – същият е осъждан на наказание “лишаване от свобода” за извършено умишлено престъпление от общ характер. Настоящата инстанция намира, че така наложеното наказание на подсъдимия е в състояние да постигне изцяло целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо върху него, и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, като наказанието напълно отговаря на степента на обществена ¯пасност на деянието и на дееца, и на тежестта на извършеното престъпление, т.е. същото не е явно несправедливо. В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът на защитника на подсъдимия Й., изложен в жалбата – че наложеното му наказание е явно несправедливо, тъй като първоинстанционния съд не бил взел предвид здравословното състояние на подсъдимия и ниската стойност на предмета на престъплението, тъй като именно тези обстоятелства, наред и с други такива, решаващият съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, дали му основание да му определи и наложи наказание в минималния предвиден в закона размер /преди редукцията на наказанието по чл.58а ал.1 от НК/. Не са налице и многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подс.Й. обстоятелства, които биха дали основание за приложението на разпоредбата на чл.58а, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК. Не представлява такова само по себе си и събраното в хода на въззивното съдебно следствие ново писмено доказателство - епикриза на Н.М.М., издадена от „Специализиразана болница за активно лечение по онкология – Хасково” ЕООД – Г.Хасково, Химиотерапевтично отделение, още повече, че не са налице данни по делото подс.Й. да се намира с посоченото лице в каквато и да било роднинска връзка.

Поради посоченото по-горе обстоятелство – извършването на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, в изпитателния срок на предходното му осъждане с Присъда № 38/23.02.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 81/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, правилно и в съответствие със закона съдът е постановил на основание чл.68 ал.1 от НК подс.Й. да изтърпи отделно и наложеното му с посочената присъда наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Само за прецизност следва да се посочи, че с присъдата си първоинстанционният съд е пропуснал да определи първоначалния режим и типа затворническо заведение на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, наложено на подс.Й. по предходното му осъждане с Присъда № 38/23.02.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 81/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, което съдът е постановил да бъде изтърпяно отделно на основание чл.68 ал.1 от НК. Този пропуск, обаче, не може да бъде поправен от въззивната инстанция в настоящото производство, а следва да бъде отстранен от първоинстанционния съд по реда на чл.306 ал.1 т.2 от НПК.

Ето защо, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на подс.Й. наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 22/28.02.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 866/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.