Решение по дело №87/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 26
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Кристина Антонова Лалева
Дело: 20214400600087
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2*
гр. П. , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил С. Банков
Членове:Георги К. Грънчаров

Кристина А. Лалева
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-П.)
като разгледа докладваното от Кристина А. Лалева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400*00087 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на Прокурор от
Районна прокуратура П. срещу Присъда 2*0020 от 14.10.2020 година
постановена по НОХД 1351 /2019 по описа на същия съд. Навеждат се
доводи, че присъдата е неправилна, тъй като в хода на произодството се
събрани безспорни и достатъчно доказателства обосноваващи обвинителна
теза и за двете инкримиринари деяния, както и при установено авторство
първия съд е допуснал грешка при приложението на Закона като е оправдал
предаденото на съд лице.
С обжалваната присъда П.ският районен съд е признал подсъдимия
подсъдимия И. С. Х. - роден на *** г. в гр. Г.Д., обл. Б., живущ в гр. К., обл.
П., българин, български гражданин, с висше образование, женен, не работи -
пенсионер, неосъждан, с ЕГН – **********, за невинен в това, че на
15.02.2018г. в гр. К., обл. П. на адрес: ул. „***“ №*, държи акцизни стоки –
общо 8.7*0 кг. тютюн за пушене, намиращ се в 35 бр. запечатани прозрачни
1
полиетиленови пликчета, 5 бр. черни полиетиленови чанти и един бял
зеблен чувал, с обща пазарна стойност в размер на 1752.00 лева, необлепен с
български акцизен бандерол, като такъв се изисква по закон – чл.*4 от ЗАДС
и чл.28 от ЗТТИ, вр. чл.2, т.2, вр. чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС и причинил реда на
Републиканския бюджет за неплатен акциз в размер на 1331.52 лева, като
случаят е немаловажен – престъпление по чл. 234, ал.1 от НК и на основание
чл.304 от НПК оправдал подсъдимия И. С. Х. по така повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. На основание чл. 190, ал. 1
от НПК направените по делото разноски в размер на 1335.29 са оставени за
сметка на държавата.
Отнети са в полза на държавата на основание чл.234, ал.5 от НК вр.
чл.53, ал.2, б.”а” от НК, веществените доказателства по делото – акцизни
стоки – общо 8,7*0 кг. тютюн за пушене, намиращи се в 35бр. запечатани
прозрачни полиетиленови пликчета, 5 бр. черни полиетиленови чанти и един
бял зеблен чувал, с обща пазарна стойност в размер на 1752.00 лева,
необлепен с български акцизен бандерол, находящи се в Митница гр. С., като
след влизане в сила на присъдата е постановено унищожаването им.
Във въззивният протест се съдържа оплакване за неправилно
приложение на Закона, като при безспорно установено авторство на деянието
и неговата съставомерност е постановена оправдателна присъда, без да се
вземат предвид преките доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
Пред въззивния съд представителят на П.ска окръжна прокуратура
посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена.
Подсъдимият и неговият защитник ангажират становище, че присъдата
е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
П.ският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в
протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено
следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
2
Разгледан по същество, протеста е ОСНОВАТЕЛЕН.
В П.ския районен съд е внесен обвинителен акт, с които е повдигнато
обвинение срещу подсъдимият И. С. Х. от гр. К., обл. П., за това че на
15.02.2018г. в гр. К., обл. П. на адрес: ул. „***“ №*, държи акцизни стоки –
общо 8.7*0 кг. тютюн за пушене, намиращ се в 35 бр. запечатани прозрачни
полиетиленови пликчета, 5 бр. черни полиетиленови чанти и един бял
зеблен чувал, с обща пазарна стойност в размер на 1752.00 лева, необлепен с
български акцизен бандерол, като такъв се изисква по закон – чл.*4 от ЗАДС
и чл.28 от ЗТТИ, вр. чл.2, т.2, вр. чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС и причинил реда на
Републиканския бюджет за неплатен акциз в размер на 1331.52 лева, като
случаят е немаловажен – престъпление по чл. 234, ал.1 от НК.
В обвинителния акт се излага следната фактическа обстановка : На
15.02.2018г. подсъдимият И.Х. държал в мазата на домът си акцизни стоки,
тютюневи изделия-тютюн за пушене, без поставен акцизен бандерол,
разпределен в чували, полиетиленови пликове и чанти. В предходен момент
на месец февруари 2018г. свидетелите Д.Л.Ц. и М.Г.Т. и двамата от сектор
ОКБН при Митница Л. получили информация, че в гр. К., ул. „***“ №* се
складират и предлагат за продажба акцизни стоки без български акцизен
бандерол. В изпълнение на служебните си задължения двамата свидетели
предали информацията в ТМУ Л.. Няколко дни преди 15.02.2018г.
свидетелите Д.Ц. и М.Т. посетили територията на гр. К., където установили
местоположението на адреса, за който били получили информация – ул. „***“
№* и забелязали лице, което извършило покупка на пакет с тютюн. На
15.02.2018г. митническите служители от Митница Л. били изпратени да
окажат съдействие на служители от Митница С. – свидетелите Л.А.А., Й.Д.Т.,
П.Ж.И. и В.С.В., като им показали местонахождението на адреса в гр. К.. При
пристигането на митническите служители в гр. К., на адрес ул. „***“ №*
входната порта на къщата била заключена. До вратата на оградата имало
табела с изписани три телефонни номера. Митническите служители
позвънили на единия от тях, като след известно време лице от мъжки пол се
обявило. Служителите на Митница С. се легитимирали и поискали достъп в
домът за проверка за акцизни стоки. Мъжът отказал и без да отключи
входната врата се прибрал. След съдействие от РУ гр. К. и разрешение от РС-
гр.К. за извършване на претърсване и изземване на основание чл.1*1, ал.1 от
3
НПК в дома находящ се в гр. К., ул. „***“ №* започнали проверката.
Установило се, че лицето което първоначално отказало достъп е подсъдимият
И. С. Х., който стопанисва и ползва имота. В хода на извършеното
претърсване и изземване в маза към къщата били установени чували, пликове
и чанти пълни със суха тревиста маса с външен вид и мирис на тютюн, които
били опаковани в шест броя чували и една полиетиленова чанта и иззети.
Общото нетно количество на тревистата маса е установено на 27.290 кг. От
физико-химическа експертиза на иззетите представителни проби от
заключението се установило, че част от иззетата суха тревиста маса с вид на
тютюн, с тегло 8,7*0 кг., разпределена в 35 бр. запечатани прозрачни
полиетиленови плекчета, 5бр. черни полиетиленови чанти и един бял зеблен
чувал се определя като тютюнево изделие, фино нарязан тютюн на ленти,
който може да се пуши във вида, в който е представен, без да е необходима
допълнителна индустриална обработка. По морфологично съдържание и
качество отговаря на термините и определенията на чл.12, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗАДС и се определя като акцизна стока. Останалата част от иззетата суха
тревиста маса с тегло 18,53кг. представлява тютюнева фракция „пул“,
неизползваем технологичен отпадък /по БДС8391-85/, който не е годен за
пушене. Същата отговоря на термините и определенията на чл.12, ал.4 от
ЗАДС и не се определя като акцизна стока.
За така изложената фактическа обстановка обаче се сочи, че е
обвинителната теза на прокуратурата, т.е. представлява изложение на фактите
предявени от прокурора с обвинителния акт. По същество не става ясно кои
от тези факти районният съд е приел за установени и кои не, както и
съображенията за това. Направено е подробно изложение относно
съдържанието и данните, които се черпят от разпитите на свидетелите. Няма
обаче формирана воля нито относно това, че показанията на свидетелите /
които са напълно непротиворечиви / се кредитират с доверие или в обратната
насока. Районният съд е изложил единствено съображения във връзка с
годността като доказателствено средство на Протокол за извършено
претърсване и изземване от 15.02.2018г.. Възприето е становището, че същият
не е годен да удостовери извършеното действие, тъй като от заключенията на
вещите лица по назначените и изготвени съдебно-почеркови експертизи е
установено, че подписът на „Присъствали: 1“ не е положен от подсъдимия
И.Х.. Този обаче единствен извод във връзка с годността на протокола да
4
бъде използван в съдебното производство за установяване на фактите
изложени в него е крайно недостатъчен, за да обоснове извода за
недоказаност на обвинението, респективно да последва оправдаване на
подсъдимия. Районният съд въобще не е коментирал и най-вероятно при
формиране на вътрешното му убеждение са игнорирани всички останали
събрани по делото доказателства и най-вече показанията на всички свидетели,
които еднозначно сочат и водят само до един извод, а именно, че в дом
ползван и обитаван от подсъдимия са намерени, че се съхраняват
инкриминираните вещи, които от съдебните експертизи се следва,че са годен
предмет на деянието, за което е повдигнато обвинение. Декларативното
изявление в мотивите, че не се установявало да е имало „държане“ на акцизни
стоки без бандерол не е съпроводено с никакви мотиви посредством които
може да стане ясна волята на съда как е достигнал до този извод.
Изключването на Протокола от доказателствената маса съвсем не е
достатъчно при наличието на множество други доказателства, както и
доказателствени средства и процесуални способи за установяване на тези
обстоятелства. Протоколите за извършени действия по разследването /за
разлика от другите писмени доказателствени средства и веществените
доказателствени средства/ не възпроизвеждат доказателства, а само им дават
процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт
/вещественото доказателство/ с обстоятелствата по делото. В конкретният
случай въззивната инстанция намира за неправилен дори извода относно
това,че подписа върху Протокола за претърсване не е положен от
подсъдимия. Това заключения на районния съд е крайно и прибързано
направено, без да се използват всички възможни способи за изследването на
този факт. В Заключението по съдебно почерковата експертиза назначена в
хода на първоинстанционното производство изрично е посочено, че е
възможно Х. да е положил свободно избран подпис, който не съответства на
неговия. Този извод на експертите нито е забелязан, нито обсъден от
районният съд. Първоинстанционният съд е следвало да прояви процесуална
активност, като събере доказателства относно това обстоятелство и по-
конкретно дали на подсъдимия е била осигурена възможност да възприема
действията на разследващите, да се запознае със съдържанието на протокола.
Непроверяването на тези обстоятелства е довело до прибързан извод по
доказаността на обвинението. Като не е сторил това районният съд е допуснал
5
нарушение по чл.348 ал.3 т.1 от НПК като не е осигурил на страните
възможност за обективно установяване на обстоятелствата по делото, което
всякога съставлява ограничаване на процесуалните права на страните.
Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че постановения
съдебен акт страда от пороци свързани с формирането на волята на
решаващият съд по основните въпроси по чл.301 от НПК, като тези
нарушения не могат да бъдат отстранени при въззивната проверка и касаят
както установяването на фактите, така и изводите по тях. В мотивите на
първоинстанционната присъда на практика не е изложена възприетата от
районният съд фактическа обстановка и няма никакви изводи по
доктазателствата излключая тези касаещи Протокола за претърстване.
Липсата на изводи по фактите не може да бъде заместена с преразказ относно
показанията на свидетелите по делото, както това е сторил районният съд още
повече след като няма никакви изводи относно това защо не се кредитират с
доверие показанията им, които пряко и непосредствено са възприели
инкриминираните вещи в избеното помещение в дома на подсъдимия.
Систематично съобразно изискванията на чл.301 от НПК районният съд е
следвало първо да изложи възприетата от него фактическа обстановка, след
това да посочи въз основа на какви доказателства е приел за установени едни
факти, респективно отхвърля като достоверни други. Така изложените мотиви
са разнопосочни и противоречиви. Те не дават ясен отговор на въпросите,
визирани в чл.301 от НПК и правят невъзможно проследяването на волята на
съда и проверка на неговото вътрешно убеждение. По същество, макар и
формално да е налице съдебен акт по смисъла на чл. 34 НПК, то той не
съдържа мотиви, които да дадат отговор на въпросите, поставени от страните,
и представляващи предмет на въззивното производство - има ли извършено
престъпление. Така изготвеният акт не дава възможност да се проследи
вътрешното убеждение и дали то е формулирано при спазване на принципа на
чл. 14 НПК. В мотивите декларативно се изключва като доказателствен
източник Протокола за претърсване, като въобще са игнорирани всички
останали доказателствени източници свързани с подлежащите на
установяване факти, а именно къде и какви вещи са установени от лицата и
може ли да се приеме, че са държани от подсъдимия. Районният съд не е
изпълнил това свое процесуално задължение обективно, всестранно и пълно
да изследва всички обстоятелства по делото като например това дали
6
подсъдимият не е положил произволен подпис върху Протокола и дали е
имал възможността да възприема действията по разследването и да се
запознае със съдържанието на протокола. По естеството си вътрешното
убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на
определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да
почива на доказателствата по делото, които следва да се проверят и при
необходимост да се съберат нови, така че да не възниква никакво съмнение
относно приетите от съда факти при постановяване на присъдата. На второ
място, въззивната инстанция приема, че е налице необснованост на
протестираната присъда, тъй като изводите по съставомерността и
авторството на деянието не намират опора в събрания доказателствен
материал, и то при положение, че макар и да е могло доказателствата да се
съберат в необходимата пълнота и да се отстранят евентуални противоречия
или неясноти това не е сторено. В мотивите не е даден задоволителен, точен
и ясен отговор защо не се приема тезата изложена от страна на прокуратурата
по време на съдебното следствие пред първата инстанция. Съдът не е
изпълнил основните си процесуални задължения. Съгласно чл. 14, ал. 1, чл.
107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, съдът е задължен да направи внимателна
проверка на всички събрани доказателства, след което да вземе решението си
по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.
Първоинстанционният съд е нарушил императивната разпоредба на чл.34 от
НПК, според която всеки акт на съда трябва да има мотиви, които да
съдържат фактическите и правните съображения на взетите с него решения.
Изготвянето на мотивите е гаранция, че съдът взема решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до
невъзможност да се провери правилността на съдебния акт и затова всякога
представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Постановяването на присъда без мотиви е
едновременно с това и съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
Въззивната инстанция намира, че така описаните нарушения на
процесуалните правила от страна на районния съд са съществени, по смисъла
7
на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, не са отстраними във въззивното
производство, и по която причина П.ският окръжен съд не би могъл да се
произнесе по съществото на обвинението и да постанови нов съдебен акт.
В тази връзка, настоящата въззивна инстанция намира, че следва да
отмени изцяло обжалваната присъда и на основание чл.334, т.1, във връзка с
чл.335, ал.2, във връзка с чл.348, ал.3, т.1 и 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс, да върне делото на П.ският районен съд за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС




РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда 2*0020 от 14.10.2020 година постановена по НОХД
1351 /2019 по описа на Районен съд П..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от
стадия на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8